Автор Тема: The Change/Промяната  (Прочетена 7275 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 601
Re: The Change/Промяната
« Отговор #15 -: Октомври 16, 2012, 11:45:22 am »
Ще отговоря малко клиширано:
1. хората не се променят, само променят начина, по който възприемат света и нещата, около себе си;
2. любовта никога не губи, ако е истинска;

Това сега го видях :) и не бих казала, че е точно "клиширано", но ... си се опитала да е такова  :lol:

1. Хората се променят! И то ЯКО! се променят. Като се започне от чисто визуалното и външно променяне на лицето и тялото с възрастта, мине се през физиологията на организма като цяло и започването от един момент на стареенето, и се стигне до самата психология, само от един поглед в огледалото или снимка отпреди години ...
За това и написах по-горе да се прави разлика, между развитие и промяна. И благодарение на теб, ето че направихме надявам се разликата. Сега остава да видим как се отнася развитието към промяната от една съзнателна зряла възраст.
Знанията и опитът са ясни, но самото мислене и разсъдъкът ни как оценя и ЗАЩО? всичко по конкретен за нас начин, а не по същия начин като на сестра ти близначка, примерно...

2. Може да поспорим ... за истинска, и дали не печели нещо като губи всъщност, но нека ти го развиеш, ако ти е интересно.

old4, че ти си бил млада пушка бе! Така както се оплакваш, ще каже човек, че си над 60те.
...
 За каква промяна говориш, за каква обреченост. За каква борба, и тн.


По-горе в отговорът към Ивета мисля, че съм пояснила :)

Цитат
Не става ясно и каква е причината твоя познат да го удари на гордост и да не иска да се бори.
Девойката е поела инициатива и му е казала, че го напуска?
Друго, което не ми е ясно, самотната майка с деца се представя като лош избор? Ами те, форумните самотни майки ще заподскачат сега. А са доста. Т.е. да приемам ли и аз официално тая теза в разсъжденията? Да не ме разпънат отново?  :D


Тук ми харесва ... че интуитивно (може би) си свързал две неща, които произтичат от една причина!  :)
Т.е. Причината си я написал: гордост! Това е доста силна емоция не просто "смъртен грях", а и близначката на достойнството. Както съм пояснила, действието се развива в сравнително малко селище, където обществото, моралните норми и предразсъдъците са на едно по-финно ниво. И когато цялото село знае и вижда цялата сапунка, с готовност за сватба е малко кофти да излезеш пред местния вестник и да заявиш "сватбата се отлага!" Още повече, когато очевидно причината не е любовница, а заминаването на мацката и отделянето й въобще от този живот. Какво ще си кажат хората?? Тоя пък, толкова се свършиха жените, че тръгнал  да я търси и да й се моли! Това не е мъж, това е п...ьо! Отделно съм повече от убедена, че в онзи момент, потънал в разочарованието си, той много повече е слушал приятелите си мъже и се е самонавивал, отколкото някоя като мен, която още вярва в Дядо Коледа. Нямах шансове да го убедя, защото той не ми повярва като на "жена" и опитът ми на жена, а като на "враг" от отбора на всички такива парясници жени, които изостяват перфектните си мъже.
И пак поради тази гордост, за да покаже вече, че не просто може да впечатли просто хубаво момиче, а и дори зряла и отговорна жена, която да му се довери, избира такъв тип отношения с най-големите позитиви, които мога да отбележа за самотните майки. Даже, ако щеш и с известна "бяла завист", защото личната ми статистика сочи, дори (понеже имам три приятелки с по две деца, които бяха изоставени от мъжете си, впоследствие си срещнаха партньори. Едната роди трето от човека дори, другата е на път, а третата може и да осиновят) че самотните майки с едно дете са по-...захлюпени ли не знам, но не си намират така както тези с по две. Не знам от съжаление и по-голямо желание на мъжа да се погрижи и да се представи като истински мъж ли е. Но е факт, че аз на такива мъже се възхищавам. В конкретния случай ... при Косьо видях коренна промяна към жените като цяло! Освен към тази с която е и специалното му добро отношение към нея. Преди с него сме си говорили на всякакви теми. Обсъждали сме музика, филми, спорт. Тази година гледахме заедно волейбола на олимпийските. Аз естествено яко се вживях, направо ми идваше да ревна накрая. И той ме погледна с едно пренебрежение и едва ли не досада казвайки: Ти пък какво разбираш от волейбол?! Винаги съм казвал, че жените от футбол и волейбол не разбират! Какво ми се вживяваш тогава?
Това ме обиди. Отговорих му, че нямам самочувствие да разбирам двата спорта, но ми харесва да ги гледам и не виждам с какво съм по-низша от мъжете, за да не мога да разбирам или коментирам игра, която харесвам.
В общи линии, гледай си печката, детето и остави на мъжете пиенето и коментарите по кръчмите!

Цитат


Без уточнителните въпроси, които задавам, аз виждам нещата така.
...

Конкретно за това момиче, едва ли е имал печеливш вариант след като тя е решила да го остави.
Дори да се премести във Варна с нея не би помогнало. Вземе ли една жена инициативата, няма връщане назад. Може би грешката му е била доста по-рано. Нещата, които изброих. И най-вече липсата на амбиция и планирането в дългосрочен план. Не е въпроса само да чака, да се оженят, и да заживеят щастливо. Той е можел да предвиди предварително момента, че тя ще иде да учи в друг град. Това е най-естественото нещо за един млад, амбициозен човек. Трябвало е предварително да мисли и планира. Да се развива той сам. Да мисли за местене в друг град. За по-добра професия и тн.


С това съм много съгласна и Благодаря, че си ме разбрал, защото аз мисля по същия начин, за това и се пробвах да го убедя :)


Цитат
....

 Въпрос на достатъчно липса на мързел и наличие на мотивация е.

И в най-крайна сметка, кой каквото прави, за себе си го прави. Негов е избора на действия, негов е живота със емоциите, щастието и страданията. Няма какво да го мислиш. Той трябва да мисли за себе си.

С това също съм съгласна, само ще обърна внимание във връзка с темата, че реално при него се е осъществила промяна, но не в посока развитие, а вследствие на емоции, които не е успял да преживее зряло , удобството на това да не напуска чисто битово уредения си живот и в крайна сметка ... може би някакъв страх, дали би се справил на различно място с различни хора.

Благодаря ти за отговора. Достави ми удоволствие :)  :hi:
« Последна редакция: Октомври 16, 2012, 11:52:54 am от Princess_Deja »
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 831
Re: The Change/Промяната
« Отговор #16 -: Октомври 16, 2012, 18:27:44 pm »

.., но не в посока развитие, а вследствие на емоции, които не е успял да преживее зряло , ...


Кой е критерият, по който се определя правилна посока на развитие? Или коя посока е развитие?

Кой е критерият за "зряло преживяване на ..."?
Каба Гайда.

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Re: The Change/Промяната
« Отговор #17 -: Октомври 16, 2012, 21:57:49 pm »
Веднага да те вземат за асистент, направо главен у ВТУ в катедрата по философия, че си добра в разтягането на безсмислени локуми. :)

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re: The Change/Промяната
« Отговор #18 -: Октомври 17, 2012, 08:44:55 am »
Философията не разтяга безмислени локуми,но аз лично намирам "грешка"в тази тема и тя ,че се гледа на частния случай, а философията не се занимава с частни случай, психологията се занимава с частното,а философията с глобалното стремейки се да е обективна.
Ако аз трябваше да поставя темата,щях да я постая така. (естествено без да искам да обидя принцесата,просто моя начин как виждам темата)
Като цяло усещам енергията на промяната от около 3 - 4 месеца.Усетих я върху себе си,а върху околните я наблюдавах. Стори ми се че в известен смисъл ,тя е насочена към промяна във връзка с любовта.Трябваше да се правят избори свързани с любовта, всякаква вид любов.
Но няма да говоря за частното, а за общото.Тази енергия която витае във въздуха от около 3-4 месеца ме наведе на мисълта за сигурността.И точно тук е глобалния проблем за промяната.Почти няма хора на тази земя ,които да не се стремят към сигурност.А в същия момент сигурността е може би най голямата илюзия в нашия свят. Прави впечатление ,че сигурността може да се причисли,към изкуствени ценности,а за истинските цености тя звучи смешно.Сигурност в семейството, далеч не дава сигурност в любовта, дори звучи смешно сигурност в любовта.Финансова сигурност, сигурност в политиката,сигурност в взаимотношенията,в здравето,в бъдещето и тн.Толкова е пропит живота ни с стремеж към сигурност,че ние сме склонни да направим хиляди компромиси в името и.Така ,частния случай става общ.Проблема който засяга Принцеста,далеч не е на кольо и еди кой си друг.Проблема дори не е в това,че те са направили такива избори.Проблема е  капана в които се намира цялото човечество. Една огромна илюзия за сигурност.
Как може  човека да избяга от този капан? Как може човек да промени живота си, така ,че да изживее мечтите си ,без оглед на това дали другите разбират тяхната промяна като развитие или не.Все пак всеки има различен курс на развитие.
Всичките въпроси които задава Принцесата са с един общ отговор и те са общовалидни,за съжаление.Да оставим на страна медиите,тяхната роля е повече от очевадна в тази ситуация,да остави настрана и правителствата и политиката,защото явно е че силите ни не стигат за такива промени.Да вземем човека като сбор от избори, естествено самоосъзналия се човек, този които разбира,че е жертва на пропагандата - сигурност.
Ето какво казва уикито за сигурността.
"Сигурността е функционалното състояние на дадена система, което осигурява неутрализирането и противодействието ѝ на външни и вътрешни фактори оказващи влияние или можещи да въздействат деструктивно на системата (влошаване организационното състояние на системата или невъзможност за нейното функциониране и развитие). Обичайно организираните атаки срещу системата за сигурност са в резултат на заговор.

Като принцип сигурността подсигурява живота и здравето на физическите лица, държавата, юридическите лица и дейността им, както и бизнеса от страна на потенциални и/или реални заплахи. Високата степен на сигурност на дадено лице или страна осигурява увеличаване благосъстоянието му (или това на гражданите), подсигурявайки възможността за натрупване на богатства в патримониума на това лице (тази страна). Сигурността е втората стъпка след физиологичните нужди в Пирамидата на Маслоу."
Според мен по интересна е втората част. Принципа на комунизма също е много добра идеология,но видяхме че изпълнението му куцаше от всякъде.Принципа на сигурността,на която се гради цялата тъпа демокрация е с абсолютно същото качество на изпълнение.Човека е принуден да играе игра в която сигурността далеч не е за него.
Но за да се разгледа по обстойно темата трябва да се раздели на подточки,за да не се загубим в нея.
На първо място аз виждам сигурността като съществуване.До такава степен е втълпено, че за да съществуваш,трябва да си подсигурен,че днешния човек е склонен да отнеме самото съществуване в името на сигурността.Видяхме примера на Франция ,където от една фирма се самоубиха 20 и кусур човека,защото загубиха работата си.Всекидневно хора се самоубиват заради липсата на сигурност.Толкова е изкривена гледната точка,че чак е болезнено.
На второ място е лъжата на сигурността.Човек вижда,че сигурността е най несигурното нещо в тоя живот.И въпреки това,се е вкопчил в нея като удавник за сламка.
На трето място е проблема с персонализирането.Втълпява се ,че сигурността е за всеки по отделно,а всъщност е за малцина.И това се вижда в днешно време най ярко, защото всички системи са разклатени до невиждани мащаби,от което не страдат малцината превилигировани,а целия свят.
И на четвърто място бих сложила частния случай и нуждата му от сигурност във всичко, невъзможността да види изход от ситуацията и стремежа му да търси сигурност във всяка една сфера.Колко абсурдно звучи сигурност в любовта,но тя е толкова търсена колкото във всяка една друга сфера.наскоро моя колежка се самоуби,заради изневяра на мъжа си.Тази жена на 34 години,беше менъджер в голяма фирма,със завидна заплата и живот.Но ето видиш ли в любовта не е получила сигурност.
Едва когато успеем да разгадаем тази загадка,едва тогава можем да говорим за промяната като фундаментална,преди това тя е само стечение на обстоятелствата и следване на стремежи от хора който поне малко са осъзнали завивисмостта с от сигурността.

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 601
Re: The Change/Промяната
« Отговор #19 -: Октомври 17, 2012, 11:03:01 am »
Eses,
благодаря ти и те разбирам напълно. Въобще не ме обиждаш, а съвсем добре и точно показваш, че имаме различно мислене и от там различен стил на интерпретиране. В това няма нищо обидно или лошо или дразнещо, а само полезно като гледна точка  :)

Мерси  :hi:
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 831
Re: The Change/Промяната
« Отговор #20 -: Октомври 17, 2012, 11:21:00 am »
Princess_Deja, попитах те нещо по-горе, би ли ми отговорила?
Каба Гайда.

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 601
Re: The Change/Промяната
« Отговор #21 -: Октомври 17, 2012, 11:24:35 am »
Кой е критерият, по който се определя правилна посока на развитие? Или коя посока е развитие?

Кой е критерият за "зряло преживяване на ..."?

По-горе, дори конкретно за примера, който съм дала Танграта го е обяснил много добре. Още повече, че той е и мъж и може да му се вярва и да се разбере от повечето мъже. Но аз бих отговорила, че не мога да давам рецепта или да постановявам конвенции, за развитието на отделните хора, освен за своето собствено. Дори не заемам субективна позиция харесва ли ми или не, само констатирам, че голяма част от хората предпочитат да не се развиват. Дали е добре или зле за тях те си решават.
А коя посока е "развитие" е малко ... детски въпрос.
Но ще го покажа отново с пример за да е по-ясно какво е "за мен" "развитие".

Дали е истина или шега не знам, но предвид развитието на анонса приех, че е истина.

Питат млада жена-манекенка на 22 години (не се уточнява, дали е блондинка, значи не е виц ) "Какво бихте направили, ако имате машина на времето?"; Тя съответно отговаря: "Ще направя така, че винаги да е слънчево"  :writer:
Включва се жена в нейна защита, че едва ли не въпросът е зададен неправилно. Аз отговарям, че когато не мислиш или ти е трудно, може би трябва отговори да се задават. Но решавам да осъществя експеримент и да покажа на тази защитничка какво е "белоснежна тъпота". Повиквам детето си- то е на девет години- и го питам, без уточнения пояснения и обяснения- Имам въпрос към теб. Какво би направил, ако имаш машина на времето?; последва бърз отговор, едва ли не с радост, че това е лесен въпрос: Ще се върна назад във времето. Ще разбера и ще знам всичко което предстои да се случи и ще бъда по-добър, за да се случи добре.
Не се хваля, а признавам, че и аз се изненадах от този отговор.
Е! тогава, кой се развива, двадесет и две-годишната манекенка или девет-годишното ми дете?

Критерият за зряло преживяване е, да не се поддаваш на емоциите като че е свършил света. А че това е едно от нещата в живота ти. Някаква страница. Просто я отгръщаш. Това, че ще избереш рутината на някакво взето наготово ежедневие не е вдъхновяващо, не ти определя смисъла. А когато си вдъхновен, тогава се развиваш иначе просто съществуваш.

Ето, днес ми е последния срок, да си подам документите за докторантурата, но аз няма да го направя. Убедена съм, че няма какво повече да науча и да ми е интересно, за да се развивам. Да стана преподавател? Не, мерси. Аз си имам други планове за живота и развитието. По-важното, незадължително обвързани с условието да имам партньор до себе си, който да ми помага материално и морално. Ако се появи добре, но не такъв род отношения биха осмисли личното ми развитие... тук малко отиваме в друга плоскост, ама карай.
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 831
Re: The Change/Промяната
« Отговор #22 -: Октомври 17, 2012, 12:35:20 pm »
Може въпросите ми да са ти прозвучали "по детски", но те са продиктувани от това, за което говориш и даваш като пример.
И както сама казваш:" Дали е добре или зле за ТЯХ те си решават."-така е, съгласен съм.
Но ти сама си противоречиш, когато говориш за "правилна посока на развитие".
Правилна... според теб, но според тях...?
Всеки гледа на даден проблем от собствената си камбанария... и взема решение. Ще е правилно, ако съвпада според твоя мироглед, нали? Ако ли не, ще има "Ууууу, това е незряло преживяване..."!
Не е правилно да корим "Коцето", както ти правиш, за взетото от него решение да не гони булката.
Омазаният монтьор, също. Да е монтьор може да му е детската мечта

И както казва ЕСЕС, това не е за раздел философия, даже не е и психология, както тя твърди.
За мен това си е пример за интригантско ровичкане в чужди животи и препоръки за "правилен наклон...."

И не бъди толкова сигурна, че детето ти е дало по-зрял отговор от 22 годишната.
Такива бъркотии би могло да сътвори, че настоящите биха ни се видели като чудна приказка... :D
Каба Гайда.

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 601
Re: The Change/Промяната
« Отговор #23 -: Октомври 17, 2012, 13:01:49 pm »
Надявам се да си доволен. Поиска да ти отговоря. Явно, за да ми отговориш и ти. Доколкото аз разбрах с Есес се "закачихме" за "епистемологията", а не дали е за този раздел. И тя на теб и предишния спамер отговори какво не е философията, без конкретно да ме е обвинявала, какво и как пиша.

Самият ти отговор няма да коментирам. В общи линии не отговаря на очакванията ми за развитие по темата. За това ще го оставя така да стои като пример, какво и как не е желателно да се отговаря.
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 831
Re: The Change/Промяната
« Отговор #24 -: Октомври 17, 2012, 13:29:32 pm »
Аха, добре. Желателни са отговори, които съвпадат с твоите виждания на нещата.
Другите са спамери.  :D
Нормално държание за интриганти..., даващи "правилен наклон на ПРОМЯНА"!

Безгранична идиотщина.  :o  :D  :o  :D

Каба Гайда.

Неактивен Iveta

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 265
Re: The Change/Промяната
« Отговор #25 -: Октомври 17, 2012, 13:32:54 pm »
Дея, разбрала си думите ми буквално. Нямах предвид физическите промени, но как да е... :)
Малко хора избират промяната, защото обикновено тя е свързана с определени трудности и път, който трябва да се извърви, който не е лек, за да има развитие. А повечето хора  залагат, на това, което им е сигурно, защото просто ги е страх, нямат сили, желание, търпение, воля и т.н.
При мен лично промените, колкото и болезнени да са били винаги са донесли нещо позитивно и ново със себе си и никога не съм съжалявала, че съм го направила, поглеждайки назад. Но знам ли, ако някой друг ми прави оценка как ще изглеждат в неговите очи?! Все по-рядко поглеждам към живота на другите. Така че дай личен пример, със себе си, а не с другия човек. Защото той сам по себе си е направил своята избор, която го води към промяната, избирайки другия човек.

За любовта е писано много. Няма какво ново да споделя.
Но да, според мен любовта никога не се губи, а само се трансформира в друга по-висока... Ако има любов за цял живот, то тя трябва да е между двама, които са хармонични един с друг, всеки за себе си и двойката като цяло. Известно е вече, че привличаме това, което отдаваме.  „Човек получава толкова любов, колкото може да понесе.” А дали ни харесва или не,  то е наше отражение на това което сме отдали. Но да не забравяме, че началото на вечната любовна история започва с нас самите, обичайки първо себе си...
Любовта за мен или я има, или я няма. Средно положение няма...
oтговорна съм за това което пиша, но не и за това което разбирате.

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 601
Re: The Change/Промяната
« Отговор #26 -: Октомври 17, 2012, 14:33:47 pm »
Iveta :) разбрах, че нямаш предвид външна промяна, моя пример беше такъв, за да поясня значението на "промяна". Тъй като външно може да се установи, аналогията е на вътрешно ниво с психиката как става? Дори сега се сетих за една бременост да речем. Външно промяната става постепенно и не е голям шок да си с корем, трудно подвижен и често с усещането за слонско потекло  :( Вътрешно обаче, тази реална външна промяна, не ти помага и не е полезна за съществената, която ще настъпи в живота ти, след като родиш. На първо място е страхът, дали ще се справиш, но го правиш просто без да мислиш или да се отказваш, защото един нов живот зависи от теб... и т.н. но няма да се задълбочавам, че ще стане за бегемама форумът :)

Искаш да дам пример със себе си. Това е повече от лесно въпреки че може да се получи дълго, но за мен самата моята самооценка, за моите действия, избори и резултати от тях не са критерий, по който да оценям хората около мен.
Въпреки това дори да вземем трети безпристрастен участник- например сме две съученички, които са били със сравнително еднакъв успех и възможности, и трета която да направи съпоставката не спрямо нея самата, а като принципно развитие в опита и съзнанието ни.

Ти пишеш човек не се променя. Т.е. аз го разбирам, да нямаме очаквания от който и да било за промяна и развитие, освен може, ако не за себе си, за собствените си деца. Обаче аз твърдя, че всеки се променя и сам за себе си развива- ако едно елементарно развитие е, да вземем изкарване на шофьорски курсове- това не означава непременно развитие като шофьор. Желание за промяна и мотивация. Ок. Искам да стана шофьор на автобус 74. Ще съм първата такава и ще ми харесва. И? Какво следва ...
Ако не стана обаче, поради преценка, че това не би довело до някакво мое личностно развитие. Това не означава, че всички шофьори на автобус 74 са по-развити от мен, а останалите които не са станали точно такива са спрели развитието си.

И нека ти кажа личното, за което ме попита.
Преди години, бях бременна в шестия месец и реших да запиша втора магистратура. Записах. Уж с  мисълта да се разсейвам и да не си стоя само в къщи с детето и по градинките с други майки обсъждайки колко пъти на ден кърмиш, какъв цвят е акото и т.н.
Но то си трябва учене, лекции, нищо че очни. Тичам на лекции в промеждутъците се връщам да кърмя, после пак. И така максимално трудно си го направих, но да е развитие. В един момент си имам втората магистратура, да се разбира, че едва ли не като по-добра възможност за работа, след като ми мине майчинството от две години. Заживяхме в хубав квартал. Наблизо баби и дядовци да помагат. И в един момент ... изненада!Наложи се да напусНЕМ таткото, поради несъвместимост в характерите и видима непоносимост и невъзможност за съжителство. Сама с детето, благодарение на родителите ми, не излязох на квартира, но в един апартамент в Люлин ... накъдето се обърнеш като излезеш роми и "цивилизация". Никой не познавам в квартала и ..."надежда всяка тука оставете"! Тогава сякаш беше най-логично и очаквано да се появи някой принц, ноооо ... нъцки- задръствания по трасето, сред ромите няма особено добри предложения, а аз самата нямаше как да си организирам или да ходя по предполагаеми срещи. То и като си в такъв момент, не си много интересна компания. На никой мъж, дори и от съжаление не му се слушат някакви драми. Можех да си остана там и така. Но аз предпочетох да направя един компромис със себе си и да заживея на по-добро място и условия, заради детето си и неговото последващо развитие. Не може да се каже, че не ми е трудно в момента, но определено справяйки се трудно аз съм се развила. Сега, че има хора, на които им харесвах като предишната наивна тъпачка, която умееше да си мълчи и да търпи това е друг въпрос. Но те просто, ще кажат, че не им харесвам такава, но не и да отрекат, че съм се развила :) за тях може и да е просто промяна. И аз не отричам, че може и за Самия Косьо вече да имам друга аура и излъчване. Но така или иначе, ако само за миг, че съм спряла по-скоро ще се гръмна, отколкото да дееволюирам ;)
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 831
Re: The Change/Промяната
« Отговор #27 -: Октомври 17, 2012, 14:58:14 pm »
Много си точна, Ивета.
С всичко, което си написала съм съгласен.
С това най-вече:

Така че дай личен пример, със себе си, а не с другия човек. Защото той сам по себе си е направил своята избор, която го води към промяната, избирайки другия човек.


Колкото до това:

Все по-рядко поглеждам към живота на другите.


Може да поглеждаме, но да не се бъркаме, както правят някои хора.
Само поглеждайки..., ние бихме могли да се учим...

Давам пример с мой роднина, решил да направи радикална промяна в живота си. За мен тя не е в правилна посока, но така си е решил той и не бих му се бъркал. Решил е да да си вземе чукалата и с цялото си семейство да се махне от тази бивша държава. Добре е да се има в предвид, че той и жена му си имат стабилна работа с постоянни доходи. Няма да изпадам в подробности, но държавата е много надалеч, не е в Европа. Цялата гимнастика ми се струва, че ще бъде - от трън-та на глог, но той си решава и нямам никаква намерение да му давам наклон към "правилна промяна...". Имам друг познат, които ходи няколко пъти в същата тази държава, но така и не можа да се адаптира. Примамваха го с много пари, защото е много добър компютърен спец., но не иска да чува за тази райска градина повече.

За мен правилна промяна в живота си е направил Миротворец.
Но някой друг ще каже, че това негово решение не е промяна в правилна посока, а голяма крачка назад...
Колкото и клиширано да звучи-"Въпрос на гледна точка".
Каба Гайда.

Неактивен Iveta

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 265
Re: The Change/Промяната
« Отговор #28 -: Октомври 19, 2012, 11:15:23 am »
Дея, присети ме нещо, което бях чела преди време.
Периодът на бременност при заека е 2 седмици, при слона 2 години. Та отнесено към човека виждаме, че различните мечти, надежди, планове, избори и т.н. имат различен инкубационен период преди да сме готови за "излюпване".

За промяната имах предвид, че радикалните промени никой не ги обича, или поне не са фейв на повечето. Може да се променят отделни елементи, но не и цялостната картина, защото за това е необходима голяма воля, а тя на повечето ни липсва. А и промените е добре да бъдат искани, осъзнати с цялото ни същество, за да бъдът наистина истински. А не водени от някакъв моментен импулс.
Но от друга страна през последните години повече от всякога е валидна максимата на Дарвин, че че в природата не оцеляват най-силните или най-интелигентните, а най-бързо приспособимите. Така че се наблюдава една постоянна промяна във всичко, във всеки...

Прочетох, че повече няма да пишеш.
Благодаря ти, за компанията тук... Въпреки всичко написаното от теб остава, кой знае може би някой ден думите ти ще са стъпало за някого или вече са. "Там, където има любов, винаги има чудеса." Късмет по пътя  :)

Гален, да всеки си има път, който трябва да си го извърви сам. Най-важните уроци в живота ги научаваме сами. А дали
Цитат
Само поглеждайки..., ние бихме могли да се учим...
не, човек се учи от личния опит преди всичко.
oтговорна съм за това което пиша, но не и за това което разбирате.

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 831
Re: The Change/Промяната
« Отговор #29 -: Октомври 19, 2012, 12:14:11 pm »
Личен опит преди всичко, да, абсолютно съгласен.
Казвайки горното, имах предвид, че може да се допълваме... учейки и от чуждите грешки. Макар сега, като се замисля, може да се разчовърка..., колко и въобще дали е валидно това клише. 
Каба Гайда.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27