Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Princess_Deja в Октомври 14, 2012, 09:05:36 am

Титла: The Change/Промяната
Публикувано от: Princess_Deja в Октомври 14, 2012, 09:05:36 am
От известно време ми прави впечатление, че те хубаво отвориха раздела, но за съжаление нищо философско не съм прочела  :nea:

За това реших да създам тази тема, която е свързана до известна степен с един раздел от философията- епистемология.

Идеята ми е, по-скоро да проведа нещо като проучване, чрез мненията на различни хора, с различен опит, психология и светоглед, да разбера механизма на промяната в едно зряло човешко съзнание.

За целта предлагам да обсъдим различни варианти, обстоятелства и причини, вследствие на които някои се развиват, а други си остават на определено ниво и не могат повече, хората, това им е капацитета  :unknown:

Нека започнем на първо място от най-близките си- братя-сестри, на сравнително еднаква възраст или от едно поколение, ако сме. Може и братовчеди, с които сме били достатъчно дълго време. Майки и бащи и различни семейни приятели на тяхна възраст.
След това да продължим с приятели, съученици и въобще познати, с които по една или друга причина сме имали пресечни точки през живота си.

Много интересен е и един друг момент, с началната представа при запознаване с някой и опознаване впоследствие- било сериозен партньор, т.е. някой с когото сте били достатъчно дълго заедно, но не е задължително да сте били семейна единица.

Да вземем предвид и различните външни фактори и влияния- като чисто политическа и икономическа обстановка, живота в малък-голям град (което го отбелязвам, единствено като възможност за професионално и образователно развитие, а не като непремена удобна среда, в която да си вирееш, но не и да се развиваш), здравословни и друг вид предизвикателства от чисто материален характер.

И накрая да заключим, дали си струва промяната и има ли конкретен смисъл от това, което научаваме през живота си, от опита който придобиваме и от цялото знание, което ни служи или напротив за определено съзнателно развитие.

Аз ще започна от средата на всичко това. С двама човека- мъже. На сравнително моя възраст (за протокола съм на 36 години). Единият ми е бил съученик от средното образование. Т.е. се познаваме от близо 20 години, като това са точно тези съзнателни години, когато започва самостоятелното съзнателно развитие на човек. А другият ми е просто познат, от около шест години, но понеже при него установих прекалено очевидната промяна в отрязък от година (за което си има причина, разбира се- и то тривиалната:"любовно разочарование") реших, че може по-ясно да се определи механизмът на промяната.

Ясно е, че преобладаващите и основни условия са заложени в самата психика на човек, но все пак е важно да се разбере, че има процеси, психологически, които могат да се управляват и насочват. В посока, която е по-добра за нас и живота ни.

Така. И двамата не ... ме впечатляват като развитие. Дори бих казала, че липсва такова.
малко уточнение: да правим разлика, между развитие и промяна

В първия случай ми е малко тъжно, защото все пак този човек ми е и сравнително близък, но за съжаление аз нищо не мога да направя. Във втория случай ми е по-скоро разбираемо, защото отново не мога да помогна, но поне живота ми не зависи от този човек, така че ми е просто като "случай" за проучването.

Почти убедена съм, че от тук списващите, поради последни наблюдения, ще се намерят дежурните трима, които няма да пропуснат да ми обяснят, колко е лошо да съдя околните и да не виждам гредата в собственото си око. Но на тях още сега ще им отговоря, че ... не ми пука  :D т.е. за някой трябва да ми пука, за да го съдя и да ме е грижа от това, което му се случва- а за тези двама човека не е така. Дори не е ... разочарование или пренебрежение отношението ми, а просто ... ми е все тая.

И сега, по-конкретно. Съученикът- да го кръстим "Боби"- е хубаво момче, привлекателно за жените, на което не му се учи особено, защото ... не знам- не му е интересно да знае. Каквото е научил от математиката да смята, за да не го излъжат в магазина, от литературата ... няколко клишета, чути от тук от там от романтични жени, които помнят подобни простотии и накрая за някаква що-годе тривиална професия може да се понапъне да изкара някоя по-сностна оценка, за да не е автомонтьорче, омазано цял живот с масло и мирис на бензин.
С няколко думи, живот по най-лесната плоскост без особено съпротивление в движението. Това е едно съзнателно отказване от развитие, а просто живеене удобно и съществуване, което не е полезно за никой конкретно, но и не вреди на никой. Така описано, сякаш е хармония, но за мен е ... античовешко. Тъй като за мен развитието на интелекта е нещо много определящо, което вече ме впечатлява, изпитвам нещо като "погнуса" от подобен тип хора. Нещо като към инсекти ...
Разбира се, горното ако се пробва да се обясни от някаква загриженост или приятелско откровение, дори ще последва черна, грозна, горчива обида и дори ще бъдеш намразен и заклеймен по най-безапелационният начин.  Както споменах обаче по-горе, на мен особено не ми пука колко хора ме мразят, за това и не се тормозя особено с подобно отношение, което за някои с по-слаби сърца жени, може да е крайъгълият камък за цялото им любовно щастие или нещастие занапред.
В този случай, може би е очевидно, че аз съм се променила, защото както описах по-горе ситуацията, човекът не смята за нужно да полага усилия в това. Ок- лоша-добра- аз съм си аз, признавам- различна съм.

Да, обаче, ако и като обясня втория случай и приемем като предпоставка, че все пак човек се променя, възможно ли е само за година да се осъществява такава забелижима промяна?

Ето и подробности за втория случай. Уточнението в предния случай е, че човекът живее в София повече от 15 години, почти от същото време откакто и аз. Вторият човек, го именуваме Косьо (не е нащо "коце" :D) живеещ в малко черноморско градче, за мен село Шабла. Интересна професия има - ама хайде няма да изпадам в подробности, че в малкото населено място всичко се знае и да не го притеснят човека, някакви досадни журналисти ...  :D Млад човек, по-млад от мен, но на една възраст, когато вече си търси жена като съпруга, а не само за веселби по заведенията и волен живот без ангажименти и отговорности. Хубаво синеоко момиче, ноооо прекалено младо като се срещат- 18-19 годишна. Съвременните млади жени не бързат да стават домакини и верни и отдадени само на един мъж през целия си живот. И момичето отива да учи във Варна и естествено изоставя доброто момче в селото да се утешава с местни още нерешили да учат момичета и жени.  И, когато се случва това, аз не защото съм толкова наивна и романтична, но си имам определение за "обич" и какво означава да обичаш някой истински и да държиш на него, та в началото му предложих да ... "се бори за нея", т.е. ако я е обичал достатъчно може да я убеди с някаква настоятелност да са заедно при определени условия. Той разбира се отказа и твърдо беше на позиция от ... "болката" и унижението може би, че тя ... "не го заслужава". Аз се опитах да го убедя, че това е вид изпитание, защото няма идеални хора и винаги има трески в отношенията, които с времето се изглаждат- но винаги е по-лесно и си струва да запазиш нещо познато и любимо, отколкото да търсиш или чакаш нещо ново. Не бях убедителна  :( Този път любовта загуби. И след една година, виждам същия човек- доста поотслабнал между другото- с ... усмивка, която не се смее и не ти се усмихва, а сякаш е гримаса на лицето, като останал тик от чужд живот. И поза. Сервилното и служебно държание на улегнал човек от живота, за който емоцията обич, заслужават само кварталните котки и кучета. Срещна и започна да излиза с местна жена, самотна майка с две деца, която му е била съученичка. Изглеждаше доволен и радостен като е с нея.
В този случай човекът се промени. Но с една обреченост непредполагаща отново развитие.

Струва ли си да се променяш тогава на тази цена?
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: meander в Октомври 14, 2012, 09:14:34 am
Здравей Princess_Deja

Би ли си оправила заглавието.
Живи и здрави. :hi:
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Пурку в Октомври 14, 2012, 15:22:08 pm
А, де - ей това се казва изложение. Записвам се за темата :popcorn:
Ще дам моето скромно мнение в сондажното проучване на Princess_Deja по-нататък като се развихри темата. :)
От сега знам, че отговора ми ще бъде доста по-различнен от останалите, но принцесата каза, че търси различни гледни точки, различен светоглед.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Tangrata_ в Октомври 14, 2012, 18:22:14 pm
Баси работата!
Добре изглеждащ, сравнително млад мъж, интелигентен и с добра работа.
Че и лоялен. Иска да се жени и тъгува по разделената си любов.
Това някаква фантастика трябва да е. Такива мъже няма. Сигурно принцесата пуска въдички с измислени персонажи.
После пък си хванал самотна майка с две деца. Не, че нещо лошо, но така както беше описано в историята, на примирение излиза явно.
Как е възможно, след като всичките жени са толкова добри и невинни? Толкова ли не можа да намери барем една от тях? Така както звучи (от форумите напоследък), би трябвало да има тълпи и тълпи добри момичета, дето само чакат да се омъжат за някой.
По-сериозен отговор ще дам малко по-късно.
Но и в крайна сметка какво може да очаквате от едно село? Това да не ви е приказка от народните, където за баш момъка има задължително баш момата. В реалния живот, ако живееш на село нямаш хич избор, с кой да се събереш.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: old4 в Октомври 14, 2012, 19:24:18 pm
Или да обобщим, дали е по добре да ергенуваш или да ходиш из улиците със усмивка тип зомби  :D.

Принцесо ти ме утепа  :D, а как беше навремето ...... взехта Ганке взехта и на Ганка ногите и кат локуми, радостна и доволна, а на мъжа над достойнството му расте ли расте ееееххххх спомени спомени ....... :D.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Arcane в Октомври 14, 2012, 19:39:21 pm
Моето виждане е, че има основно 2 вида промяна. Такава, породена от причина и друга, породена от следствие. От изложението на историята разбирам, че Косьо се е променил от следствие (резултат от предишната любов). Другата промяна (причинната) е да си кажеш например: "стига толкова кръчми, безотговорен живот или живот тип ден за ден, защото това ще ме докара до...". Т.е. бъдещето следствие от този начин на живот води до причината въпросната личност да се промени. За едната се искат много усилия и воля, докато с другата в повечето случай те "жигосва" самия живот.

Струва ли си да се променяш тогава на тази цена?

Каква е целта/амбицията за цената, която трябва да се плати. Косьо може да е имал за цел да се ожени за принцесата (любовта на живота си), но целта му може да е била и само да се ожени и да създаде семейство. А може и просто да си го видяла по време на "един от онези дни" и затова да ти се е струвал с гримаса на лицето ;).
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: konstantin2007 в Октомври 14, 2012, 20:36:37 pm
Принцесо ти ме утепа  :D, а как беше навремето ...... взехта Ганке взехта и на Ганка ногите и кат локуми, радостна и доволна, а на мъжа над достойнството му расте ли расте ееееххххх спомени спомени ....... :D.
Беше Радка.. :D
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: old4 в Октомври 14, 2012, 20:44:20 pm
Беше Радка.. :D

Е то Радка е от мюзикъла  ;).
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Iveta в Октомври 15, 2012, 00:14:53 am
Ще отговоря малко клиширано:
1. хората не се променят, само променят начина, по който възприемат света и нещата, около себе си;
2. любовта никога не губи, ако е истинска;
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: eses в Октомври 15, 2012, 11:13:57 am
Тази епистемология ,хич не ми се върза с разказа.
Не може да се съди по външните събития,без вътрешния свят на човека. Има хора които ненавиждат промяната.Още повече че днес се рекламира сигурността повече от всякога,а има ли сигурност няма промяна. Хората не се познават, не знаят кое ще ги направи щастливи , страхуват се да предприемат рискове, не са смели. Авантюристичния дух е в малък процент хора.Много се мислят за авантюристи,малко са.Всеки мечтае да обиколи света,но всеки уикенд ходи в един и същи парк. Така е и с живота.Не можем да съдим никой, не знаем какъв е живота му, не знаем какви са амбициите му, какви са компромисите му, каква е съдбата му. Всеки сам избира и аз не бих могла да осъдя тези двама човека. Промяната за мен е много важна и я обожавам,но и това не е добре,питай мъжа ми, той ще ти каже колко му е хубаво ,всеки ден ново нещо да му сервирам,побеля от мен. По принцип ме дразнят хора,които са неспособни да поемат рискове,но ги и разбирам, те се страхуват ,че ще загубят почва под краката си, страхуват се че ще загубят илюзорната си сигурност.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Princess_Deja в Октомври 15, 2012, 12:52:17 pm
знам че знаеш какво е "епистемология", но да припомня, за да си помислиш пак дали се връзва или не. Това не е логика, според някакви правила или закони, а раздел във философията, който се занимава и интересува от определени проблеми на познанието.

Цитат
Епистемология“ буквално означава наука за познанието. "Епистемологията изследва как опознаваме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко можем да припишем достоверност на това наше познание."[1]

Епистемологията вербализира мисълта, че знаем нещо като аргументираме и обусловим именно онова, което твърдим, че знаем. Епистемологията не трябва да се бърка с изследванията върху познанието на психологията, макар че и тя се занимава, но далеч по-небрежно, с механизмите на познанието.

Относно отговорите ... не че не предположих евентуално анализиране на конкретните ситуации, без значение дали са истински, измислени, взаимствани от книга, чути или интерпретирани от постановка или сериал- не ме интересуваше конкретното ви мнение за подобни истории, или да се сетите за аналогични. Исках да разбера нещо за промяната в мисленето на хората. Ако не можете да прецените за околните и близките, сигурно за вас самите може да решите кое и как ви е накарало да си промените възгледите.
За причините, следствията и обстоятелствата, отново са чисто допълнителни фактори, които и да се изследват и установят, не могат със сигурност да са основание за психолози и психиатри какъв би бил правилният подход при определени житейски предизвикателства.

С няколко думи ... като изключим иронията на някои свежари  :D мога да отбележа, че ще ми е много тъжно, ако разбера, че преобладаваща част от хората всъщност не се променят. Било от страх, било от достатъчно самочувствие и липса на самокритичност. Но и така да е ще го преживея :)

И нещо за улеснение. Не искам да чета присъди и констатации. Поставете се на мястото на някого и какво ви е накарало да се промените. За мен лично факторите са много, но преобладаващо са разочарованията. Е, имаше един два неочаквани проблясъка, но те бяха по-скоро за цвят, отколкото да са принципът, в който да повярвам ...
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: old4 в Октомври 15, 2012, 13:35:43 pm
1.С няколко думи ... като изключим иронията на някои свежари   :D

2.Не искам да чета присъди и констатации. Поставете се на мястото на някого и какво ви е накарало да се промените.

1.Благодарско за свежари, така се и чувствам  :D.
2. Давам пример със себе си, до казармата бях спортист след малка здравословна случка се наложи да спра спорта ...... после 2-3 кутии цигари и ичкия стигаща до литър с условието че никога никой не ме е виждал да залитам и падам по земята ;) ( направо се гордея с мене си  :D)
От 7 години не кусвам абсолютно никакъв алкохол а от 3,5 години не пуша, бягам като кон и влача едно 60 килограмово другарче с мене си, а сега ти ми кажи защо и как съм го направил.

Опа, не писах годинките, не че някои не ги знаят, почти 53.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Tangrata_ в Октомври 16, 2012, 05:31:07 am
old4, че ти си бил млада пушка бе! Така както се оплакваш, ще каже човек, че си над 60те.

Принцесо, сега малко по-сериозно по твоята тема.
Липсват ти в разказа много моменти, които реално са важни за да се състави мнение. Ако продължаваш да искаш отговор, ако можеш поясни. За каква промяна говориш, за каква обреченост. За каква борба, и тн.
Не става ясно и каква е причината твоя познат да го удари на гордост и да не иска да се бори.
Девойката е поела инициатива и му е казала, че го напуска?
Друго, което не ми е ясно, самотната майка с деца се представя като лош избор? Ами те, форумните самотни майки ще заподскачат сега. А са доста. Т.е. да приемам ли и аз официално тая теза в разсъжденията? Да не ме разпънат отново?  :D

Без уточнителните въпроси, които задавам, аз виждам нещата така.
1. Както вече казах, да живееш в село Шабла, не ти предлага особени възможности. Включително и да намериш връзка.
2. Момчето е слаб духом (а може би и телом) и лесно се примирява. Няма амбиция. Подозирам, че предната мадама я е уцелил с много късмет.
3.Възможно е и прекалено сервилно да е изразявал любовта си.
4. Възможно е и секса да не е било нищо особено. (това не е валидно, ако точка 3 е била изразена в много силна степен)
5. Задоволява се с малко и се примирява. Няма лични граници, няма чувство за лична цена.

Конкретно за това момиче, едва ли е имал печеливш вариант след като тя е решила да го остави.
Дори да се премести във Варна с нея не би помогнало. Вземе ли една жена инициативата, няма връщане назад. Може би грешката му е била доста по-рано. Нещата, които изброих. И най-вече липсата на амбиция и планирането в дългосрочен план. Не е въпроса само да чака, да се оженят, и да заживеят щастливо. Той е можел да предвиди предварително момента, че тя ще иде да учи в друг град. Това е най-естественото нещо за един млад, амбициозен човек. Трябвало е предварително да мисли и планира. Да се развива той сам. Да мисли за местене в друг град. За по-добра професия и тн.
И каква е толкова тая интересна професия в село Шабла? Мародер на глинени амфори?
И какво му е образованието?
Това са все съществени неща. (за които момичето си е направило сметка)

А го има и варианта да я зареже и той. Така както тя го е зарязала.
И да се вземе в ръце и да потърси сериозно. Определено не е лесна работа да си намери човек сериозна връзка. Дори може да се наложи да смени града.
Може да се наложи и да си смени поне отчасти характера. Да се насили да прави неща, които не му се правят. Въпрос на достатъчно липса на мързел и наличие на мотивация е.

И в най-крайна сметка, кой каквото прави, за себе си го прави. Негов е избора на действия, негов е живота със емоциите, щастието и страданията. Няма какво да го мислиш. Той трябва да мисли за себе си.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: old4 в Октомври 16, 2012, 07:09:06 am
old4, че ти си бил млада пушка бе! Така както се оплакваш, ще каже човек, че си над 60те.

Де си ме видял да се оплаквам, а за "младата пушка" благодаря  ;). Другият път като дойдеш в Бургас  и ако предупредиш навреме може и да срещнеш "младата пушка" и неговият 60 килограмов приятел.


П.С. Малко не си наясно за някои неща в живота ама ще го израстеш  :D.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Princess_Deja в Октомври 16, 2012, 10:17:27 am
Old4, мерси за споделеното, но са ми нужни и малко твои собствени размишления. Поне за едно от нещата, като начало: Защо не си продължил да спортуваш, дори и непрофесионално или активно като преди? Спирайки, точно каква промяна установи в себе си. Респективно в околните. Сигурно са ти правили впечатление мъжете с добре-оформени тела на близка до твоята възраст, макар да не си гей. Ако са приятели, негласно си установявал други техни недостатъци.Че не са толкова интелигентни като теб или че нямат красива жена като твоята и т.н.
Спирането на цигарите и алкохола ... как да ти кажа- е хубаво и здравословно. Някой ден и аз сигурно ще спра, но  дори да е някакво усилие на волята и промяна в чисто здравословно отношение ... и вкусово (щото и аз съм спирала цигарите няколко пъти, и храната става една такава по-вкусна- алкохол не бих казала, че толкова редовно употребявам като цигарите, но като бях бременна и после няколко години след това също не съм близвала и не ми е липсвало, но не установих конкретна промяна поради тази причина) не мисля, че като светоглед, психология и конкретна промяна в отношението ти към определени хора, към определени твои принципи и възгледи нещо се променя. Развило ли се е някакво по-критично отношение, към хора, които не водят здравословен живот?

Аз например в момента, ще ви споделя, че се намирам в период, в който се уча на търпение. Буквално това не ми се отдаваше. Много съм импулсивна, експанзивна и отделно че ми е вредяло доста до момента /като винаги съм се оправдавала със зодията, характера, гените, че съм се метнала на татко и т.н./ по-лошото е, когато започнах да установявам подобно нездравословно поведение в детето си. За да не страда и да съм му добър пример, реших да се променя. Признавам трудно е. Дори и в началото виждам съвсем радващи ме резултати. Просто казано- вече като ми се случи нещо и се надигне първата емоция, не просто броя до десет, а съвсем съзнателно си лягам и заспивам, защото утрото е по-мъдро от вечерта.

И така :)

След малко и на Танграта ще отговоря, само да помисля малко, а и да покажа, че с горното не лъжа ;):)
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Princess_Deja в Октомври 16, 2012, 11:45:22 am
Ще отговоря малко клиширано:
1. хората не се променят, само променят начина, по който възприемат света и нещата, около себе си;
2. любовта никога не губи, ако е истинска;

Това сега го видях :) и не бих казала, че е точно "клиширано", но ... си се опитала да е такова  :lol:

1. Хората се променят! И то ЯКО! се променят. Като се започне от чисто визуалното и външно променяне на лицето и тялото с възрастта, мине се през физиологията на организма като цяло и започването от един момент на стареенето, и се стигне до самата психология, само от един поглед в огледалото или снимка отпреди години ...
За това и написах по-горе да се прави разлика, между развитие и промяна. И благодарение на теб, ето че направихме надявам се разликата. Сега остава да видим как се отнася развитието към промяната от една съзнателна зряла възраст.
Знанията и опитът са ясни, но самото мислене и разсъдъкът ни как оценя и ЗАЩО? всичко по конкретен за нас начин, а не по същия начин като на сестра ти близначка, примерно...

2. Може да поспорим ... за истинска, и дали не печели нещо като губи всъщност, но нека ти го развиеш, ако ти е интересно.

old4, че ти си бил млада пушка бе! Така както се оплакваш, ще каже човек, че си над 60те.
...
 За каква промяна говориш, за каква обреченост. За каква борба, и тн.


По-горе в отговорът към Ивета мисля, че съм пояснила :)

Цитат
Не става ясно и каква е причината твоя познат да го удари на гордост и да не иска да се бори.
Девойката е поела инициатива и му е казала, че го напуска?
Друго, което не ми е ясно, самотната майка с деца се представя като лош избор? Ами те, форумните самотни майки ще заподскачат сега. А са доста. Т.е. да приемам ли и аз официално тая теза в разсъжденията? Да не ме разпънат отново?  :D


Тук ми харесва ... че интуитивно (може би) си свързал две неща, които произтичат от една причина!  :)
Т.е. Причината си я написал: гордост! Това е доста силна емоция не просто "смъртен грях", а и близначката на достойнството. Както съм пояснила, действието се развива в сравнително малко селище, където обществото, моралните норми и предразсъдъците са на едно по-финно ниво. И когато цялото село знае и вижда цялата сапунка, с готовност за сватба е малко кофти да излезеш пред местния вестник и да заявиш "сватбата се отлага!" Още повече, когато очевидно причината не е любовница, а заминаването на мацката и отделянето й въобще от този живот. Какво ще си кажат хората?? Тоя пък, толкова се свършиха жените, че тръгнал  да я търси и да й се моли! Това не е мъж, това е п...ьо! Отделно съм повече от убедена, че в онзи момент, потънал в разочарованието си, той много повече е слушал приятелите си мъже и се е самонавивал, отколкото някоя като мен, която още вярва в Дядо Коледа. Нямах шансове да го убедя, защото той не ми повярва като на "жена" и опитът ми на жена, а като на "враг" от отбора на всички такива парясници жени, които изостяват перфектните си мъже.
И пак поради тази гордост, за да покаже вече, че не просто може да впечатли просто хубаво момиче, а и дори зряла и отговорна жена, която да му се довери, избира такъв тип отношения с най-големите позитиви, които мога да отбележа за самотните майки. Даже, ако щеш и с известна "бяла завист", защото личната ми статистика сочи, дори (понеже имам три приятелки с по две деца, които бяха изоставени от мъжете си, впоследствие си срещнаха партньори. Едната роди трето от човека дори, другата е на път, а третата може и да осиновят) че самотните майки с едно дете са по-...захлюпени ли не знам, но не си намират така както тези с по две. Не знам от съжаление и по-голямо желание на мъжа да се погрижи и да се представи като истински мъж ли е. Но е факт, че аз на такива мъже се възхищавам. В конкретния случай ... при Косьо видях коренна промяна към жените като цяло! Освен към тази с която е и специалното му добро отношение към нея. Преди с него сме си говорили на всякакви теми. Обсъждали сме музика, филми, спорт. Тази година гледахме заедно волейбола на олимпийските. Аз естествено яко се вживях, направо ми идваше да ревна накрая. И той ме погледна с едно пренебрежение и едва ли не досада казвайки: Ти пък какво разбираш от волейбол?! Винаги съм казвал, че жените от футбол и волейбол не разбират! Какво ми се вживяваш тогава?
Това ме обиди. Отговорих му, че нямам самочувствие да разбирам двата спорта, но ми харесва да ги гледам и не виждам с какво съм по-низша от мъжете, за да не мога да разбирам или коментирам игра, която харесвам.
В общи линии, гледай си печката, детето и остави на мъжете пиенето и коментарите по кръчмите!

Цитат


Без уточнителните въпроси, които задавам, аз виждам нещата така.
...

Конкретно за това момиче, едва ли е имал печеливш вариант след като тя е решила да го остави.
Дори да се премести във Варна с нея не би помогнало. Вземе ли една жена инициативата, няма връщане назад. Може би грешката му е била доста по-рано. Нещата, които изброих. И най-вече липсата на амбиция и планирането в дългосрочен план. Не е въпроса само да чака, да се оженят, и да заживеят щастливо. Той е можел да предвиди предварително момента, че тя ще иде да учи в друг град. Това е най-естественото нещо за един млад, амбициозен човек. Трябвало е предварително да мисли и планира. Да се развива той сам. Да мисли за местене в друг град. За по-добра професия и тн.


С това съм много съгласна и Благодаря, че си ме разбрал, защото аз мисля по същия начин, за това и се пробвах да го убедя :)


Цитат
....

 Въпрос на достатъчно липса на мързел и наличие на мотивация е.

И в най-крайна сметка, кой каквото прави, за себе си го прави. Негов е избора на действия, негов е живота със емоциите, щастието и страданията. Няма какво да го мислиш. Той трябва да мисли за себе си.

С това също съм съгласна, само ще обърна внимание във връзка с темата, че реално при него се е осъществила промяна, но не в посока развитие, а вследствие на емоции, които не е успял да преживее зряло , удобството на това да не напуска чисто битово уредения си живот и в крайна сметка ... може би някакъв страх, дали би се справил на различно място с различни хора.

Благодаря ти за отговора. Достави ми удоволствие :)  :hi:
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Гален в Октомври 16, 2012, 18:27:44 pm

.., но не в посока развитие, а вследствие на емоции, които не е успял да преживее зряло , ...


Кой е критерият, по който се определя правилна посока на развитие? Или коя посока е развитие?

Кой е критерият за "зряло преживяване на ..."?
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Ashaman в Октомври 16, 2012, 21:57:49 pm
Веднага да те вземат за асистент, направо главен у ВТУ в катедрата по философия, че си добра в разтягането на безсмислени локуми. :)
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: eses в Октомври 17, 2012, 08:44:55 am
Философията не разтяга безмислени локуми,но аз лично намирам "грешка"в тази тема и тя ,че се гледа на частния случай, а философията не се занимава с частни случай, психологията се занимава с частното,а философията с глобалното стремейки се да е обективна.
Ако аз трябваше да поставя темата,щях да я постая така. (естествено без да искам да обидя принцесата,просто моя начин как виждам темата)
Като цяло усещам енергията на промяната от около 3 - 4 месеца.Усетих я върху себе си,а върху околните я наблюдавах. Стори ми се че в известен смисъл ,тя е насочена към промяна във връзка с любовта.Трябваше да се правят избори свързани с любовта, всякаква вид любов.
Но няма да говоря за частното, а за общото.Тази енергия която витае във въздуха от около 3-4 месеца ме наведе на мисълта за сигурността.И точно тук е глобалния проблем за промяната.Почти няма хора на тази земя ,които да не се стремят към сигурност.А в същия момент сигурността е може би най голямата илюзия в нашия свят. Прави впечатление ,че сигурността може да се причисли,към изкуствени ценности,а за истинските цености тя звучи смешно.Сигурност в семейството, далеч не дава сигурност в любовта, дори звучи смешно сигурност в любовта.Финансова сигурност, сигурност в политиката,сигурност в взаимотношенията,в здравето,в бъдещето и тн.Толкова е пропит живота ни с стремеж към сигурност,че ние сме склонни да направим хиляди компромиси в името и.Така ,частния случай става общ.Проблема който засяга Принцеста,далеч не е на кольо и еди кой си друг.Проблема дори не е в това,че те са направили такива избори.Проблема е  капана в които се намира цялото човечество. Една огромна илюзия за сигурност.
Как може  човека да избяга от този капан? Как може човек да промени живота си, така ,че да изживее мечтите си ,без оглед на това дали другите разбират тяхната промяна като развитие или не.Все пак всеки има различен курс на развитие.
Всичките въпроси които задава Принцесата са с един общ отговор и те са общовалидни,за съжаление.Да оставим на страна медиите,тяхната роля е повече от очевадна в тази ситуация,да остави настрана и правителствата и политиката,защото явно е че силите ни не стигат за такива промени.Да вземем човека като сбор от избори, естествено самоосъзналия се човек, този които разбира,че е жертва на пропагандата - сигурност.
Ето какво казва уикито за сигурността.
"Сигурността е функционалното състояние на дадена система, което осигурява неутрализирането и противодействието ѝ на външни и вътрешни фактори оказващи влияние или можещи да въздействат деструктивно на системата (влошаване организационното състояние на системата или невъзможност за нейното функциониране и развитие). Обичайно организираните атаки срещу системата за сигурност са в резултат на заговор.

Като принцип сигурността подсигурява живота и здравето на физическите лица, държавата, юридическите лица и дейността им, както и бизнеса от страна на потенциални и/или реални заплахи. Високата степен на сигурност на дадено лице или страна осигурява увеличаване благосъстоянието му (или това на гражданите), подсигурявайки възможността за натрупване на богатства в патримониума на това лице (тази страна). Сигурността е втората стъпка след физиологичните нужди в Пирамидата на Маслоу."
Според мен по интересна е втората част. Принципа на комунизма също е много добра идеология,но видяхме че изпълнението му куцаше от всякъде.Принципа на сигурността,на която се гради цялата тъпа демокрация е с абсолютно същото качество на изпълнение.Човека е принуден да играе игра в която сигурността далеч не е за него.
Но за да се разгледа по обстойно темата трябва да се раздели на подточки,за да не се загубим в нея.
На първо място аз виждам сигурността като съществуване.До такава степен е втълпено, че за да съществуваш,трябва да си подсигурен,че днешния човек е склонен да отнеме самото съществуване в името на сигурността.Видяхме примера на Франция ,където от една фирма се самоубиха 20 и кусур човека,защото загубиха работата си.Всекидневно хора се самоубиват заради липсата на сигурност.Толкова е изкривена гледната точка,че чак е болезнено.
На второ място е лъжата на сигурността.Човек вижда,че сигурността е най несигурното нещо в тоя живот.И въпреки това,се е вкопчил в нея като удавник за сламка.
На трето място е проблема с персонализирането.Втълпява се ,че сигурността е за всеки по отделно,а всъщност е за малцина.И това се вижда в днешно време най ярко, защото всички системи са разклатени до невиждани мащаби,от което не страдат малцината превилигировани,а целия свят.
И на четвърто място бих сложила частния случай и нуждата му от сигурност във всичко, невъзможността да види изход от ситуацията и стремежа му да търси сигурност във всяка една сфера.Колко абсурдно звучи сигурност в любовта,но тя е толкова търсена колкото във всяка една друга сфера.наскоро моя колежка се самоуби,заради изневяра на мъжа си.Тази жена на 34 години,беше менъджер в голяма фирма,със завидна заплата и живот.Но ето видиш ли в любовта не е получила сигурност.
Едва когато успеем да разгадаем тази загадка,едва тогава можем да говорим за промяната като фундаментална,преди това тя е само стечение на обстоятелствата и следване на стремежи от хора който поне малко са осъзнали завивисмостта с от сигурността.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Princess_Deja в Октомври 17, 2012, 11:03:01 am
Eses,
благодаря ти и те разбирам напълно. Въобще не ме обиждаш, а съвсем добре и точно показваш, че имаме различно мислене и от там различен стил на интерпретиране. В това няма нищо обидно или лошо или дразнещо, а само полезно като гледна точка  :)

Мерси  :hi:
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Гален в Октомври 17, 2012, 11:21:00 am
Princess_Deja, попитах те нещо по-горе, би ли ми отговорила?
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Princess_Deja в Октомври 17, 2012, 11:24:35 am
Кой е критерият, по който се определя правилна посока на развитие? Или коя посока е развитие?

Кой е критерият за "зряло преживяване на ..."?

По-горе, дори конкретно за примера, който съм дала Танграта го е обяснил много добре. Още повече, че той е и мъж и може да му се вярва и да се разбере от повечето мъже. Но аз бих отговорила, че не мога да давам рецепта или да постановявам конвенции, за развитието на отделните хора, освен за своето собствено. Дори не заемам субективна позиция харесва ли ми или не, само констатирам, че голяма част от хората предпочитат да не се развиват. Дали е добре или зле за тях те си решават.
А коя посока е "развитие" е малко ... детски въпрос.
Но ще го покажа отново с пример за да е по-ясно какво е "за мен" "развитие".

Дали е истина или шега не знам, но предвид развитието на анонса приех, че е истина.

Питат млада жена-манекенка на 22 години (не се уточнява, дали е блондинка, значи не е виц ) "Какво бихте направили, ако имате машина на времето?"; Тя съответно отговаря: "Ще направя така, че винаги да е слънчево"  :writer:
Включва се жена в нейна защита, че едва ли не въпросът е зададен неправилно. Аз отговарям, че когато не мислиш или ти е трудно, може би трябва отговори да се задават. Но решавам да осъществя експеримент и да покажа на тази защитничка какво е "белоснежна тъпота". Повиквам детето си- то е на девет години- и го питам, без уточнения пояснения и обяснения- Имам въпрос към теб. Какво би направил, ако имаш машина на времето?; последва бърз отговор, едва ли не с радост, че това е лесен въпрос: Ще се върна назад във времето. Ще разбера и ще знам всичко което предстои да се случи и ще бъда по-добър, за да се случи добре.
Не се хваля, а признавам, че и аз се изненадах от този отговор.
Е! тогава, кой се развива, двадесет и две-годишната манекенка или девет-годишното ми дете?

Критерият за зряло преживяване е, да не се поддаваш на емоциите като че е свършил света. А че това е едно от нещата в живота ти. Някаква страница. Просто я отгръщаш. Това, че ще избереш рутината на някакво взето наготово ежедневие не е вдъхновяващо, не ти определя смисъла. А когато си вдъхновен, тогава се развиваш иначе просто съществуваш.

Ето, днес ми е последния срок, да си подам документите за докторантурата, но аз няма да го направя. Убедена съм, че няма какво повече да науча и да ми е интересно, за да се развивам. Да стана преподавател? Не, мерси. Аз си имам други планове за живота и развитието. По-важното, незадължително обвързани с условието да имам партньор до себе си, който да ми помага материално и морално. Ако се появи добре, но не такъв род отношения биха осмисли личното ми развитие... тук малко отиваме в друга плоскост, ама карай.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Гален в Октомври 17, 2012, 12:35:20 pm
Може въпросите ми да са ти прозвучали "по детски", но те са продиктувани от това, за което говориш и даваш като пример.
И както сама казваш:" Дали е добре или зле за ТЯХ те си решават."-така е, съгласен съм.
Но ти сама си противоречиш, когато говориш за "правилна посока на развитие".
Правилна... според теб, но според тях...?
Всеки гледа на даден проблем от собствената си камбанария... и взема решение. Ще е правилно, ако съвпада според твоя мироглед, нали? Ако ли не, ще има "Ууууу, това е незряло преживяване..."!
Не е правилно да корим "Коцето", както ти правиш, за взетото от него решение да не гони булката.
Омазаният монтьор, също. Да е монтьор може да му е детската мечта

И както казва ЕСЕС, това не е за раздел философия, даже не е и психология, както тя твърди.
За мен това си е пример за интригантско ровичкане в чужди животи и препоръки за "правилен наклон...."

И не бъди толкова сигурна, че детето ти е дало по-зрял отговор от 22 годишната.
Такива бъркотии би могло да сътвори, че настоящите биха ни се видели като чудна приказка... :D
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Princess_Deja в Октомври 17, 2012, 13:01:49 pm
Надявам се да си доволен. Поиска да ти отговоря. Явно, за да ми отговориш и ти. Доколкото аз разбрах с Есес се "закачихме" за "епистемологията", а не дали е за този раздел. И тя на теб и предишния спамер отговори какво не е философията, без конкретно да ме е обвинявала, какво и как пиша.

Самият ти отговор няма да коментирам. В общи линии не отговаря на очакванията ми за развитие по темата. За това ще го оставя така да стои като пример, какво и как не е желателно да се отговаря.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Гален в Октомври 17, 2012, 13:29:32 pm
Аха, добре. Желателни са отговори, които съвпадат с твоите виждания на нещата.
Другите са спамери.  :D
Нормално държание за интриганти..., даващи "правилен наклон на ПРОМЯНА"!

Безгранична идиотщина.  :o  :D  :o  :D

Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Iveta в Октомври 17, 2012, 13:32:54 pm
Дея, разбрала си думите ми буквално. Нямах предвид физическите промени, но как да е... :)
Малко хора избират промяната, защото обикновено тя е свързана с определени трудности и път, който трябва да се извърви, който не е лек, за да има развитие. А повечето хора  залагат, на това, което им е сигурно, защото просто ги е страх, нямат сили, желание, търпение, воля и т.н.
При мен лично промените, колкото и болезнени да са били винаги са донесли нещо позитивно и ново със себе си и никога не съм съжалявала, че съм го направила, поглеждайки назад. Но знам ли, ако някой друг ми прави оценка как ще изглеждат в неговите очи?! Все по-рядко поглеждам към живота на другите. Така че дай личен пример, със себе си, а не с другия човек. Защото той сам по себе си е направил своята избор, която го води към промяната, избирайки другия човек.

За любовта е писано много. Няма какво ново да споделя.
Но да, според мен любовта никога не се губи, а само се трансформира в друга по-висока... Ако има любов за цял живот, то тя трябва да е между двама, които са хармонични един с друг, всеки за себе си и двойката като цяло. Известно е вече, че привличаме това, което отдаваме.  „Човек получава толкова любов, колкото може да понесе.” А дали ни харесва или не,  то е наше отражение на това което сме отдали. Но да не забравяме, че началото на вечната любовна история започва с нас самите, обичайки първо себе си...
Любовта за мен или я има, или я няма. Средно положение няма...
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Princess_Deja в Октомври 17, 2012, 14:33:47 pm
Iveta :) разбрах, че нямаш предвид външна промяна, моя пример беше такъв, за да поясня значението на "промяна". Тъй като външно може да се установи, аналогията е на вътрешно ниво с психиката как става? Дори сега се сетих за една бременост да речем. Външно промяната става постепенно и не е голям шок да си с корем, трудно подвижен и често с усещането за слонско потекло  :( Вътрешно обаче, тази реална външна промяна, не ти помага и не е полезна за съществената, която ще настъпи в живота ти, след като родиш. На първо място е страхът, дали ще се справиш, но го правиш просто без да мислиш или да се отказваш, защото един нов живот зависи от теб... и т.н. но няма да се задълбочавам, че ще стане за бегемама форумът :)

Искаш да дам пример със себе си. Това е повече от лесно въпреки че може да се получи дълго, но за мен самата моята самооценка, за моите действия, избори и резултати от тях не са критерий, по който да оценям хората около мен.
Въпреки това дори да вземем трети безпристрастен участник- например сме две съученички, които са били със сравнително еднакъв успех и възможности, и трета която да направи съпоставката не спрямо нея самата, а като принципно развитие в опита и съзнанието ни.

Ти пишеш човек не се променя. Т.е. аз го разбирам, да нямаме очаквания от който и да било за промяна и развитие, освен може, ако не за себе си, за собствените си деца. Обаче аз твърдя, че всеки се променя и сам за себе си развива- ако едно елементарно развитие е, да вземем изкарване на шофьорски курсове- това не означава непременно развитие като шофьор. Желание за промяна и мотивация. Ок. Искам да стана шофьор на автобус 74. Ще съм първата такава и ще ми харесва. И? Какво следва ...
Ако не стана обаче, поради преценка, че това не би довело до някакво мое личностно развитие. Това не означава, че всички шофьори на автобус 74 са по-развити от мен, а останалите които не са станали точно такива са спрели развитието си.

И нека ти кажа личното, за което ме попита.
Преди години, бях бременна в шестия месец и реших да запиша втора магистратура. Записах. Уж с  мисълта да се разсейвам и да не си стоя само в къщи с детето и по градинките с други майки обсъждайки колко пъти на ден кърмиш, какъв цвят е акото и т.н.
Но то си трябва учене, лекции, нищо че очни. Тичам на лекции в промеждутъците се връщам да кърмя, после пак. И така максимално трудно си го направих, но да е развитие. В един момент си имам втората магистратура, да се разбира, че едва ли не като по-добра възможност за работа, след като ми мине майчинството от две години. Заживяхме в хубав квартал. Наблизо баби и дядовци да помагат. И в един момент ... изненада!Наложи се да напусНЕМ таткото, поради несъвместимост в характерите и видима непоносимост и невъзможност за съжителство. Сама с детето, благодарение на родителите ми, не излязох на квартира, но в един апартамент в Люлин ... накъдето се обърнеш като излезеш роми и "цивилизация". Никой не познавам в квартала и ..."надежда всяка тука оставете"! Тогава сякаш беше най-логично и очаквано да се появи някой принц, ноооо ... нъцки- задръствания по трасето, сред ромите няма особено добри предложения, а аз самата нямаше как да си организирам или да ходя по предполагаеми срещи. То и като си в такъв момент, не си много интересна компания. На никой мъж, дори и от съжаление не му се слушат някакви драми. Можех да си остана там и така. Но аз предпочетох да направя един компромис със себе си и да заживея на по-добро място и условия, заради детето си и неговото последващо развитие. Не може да се каже, че не ми е трудно в момента, но определено справяйки се трудно аз съм се развила. Сега, че има хора, на които им харесвах като предишната наивна тъпачка, която умееше да си мълчи и да търпи това е друг въпрос. Но те просто, ще кажат, че не им харесвам такава, но не и да отрекат, че съм се развила :) за тях може и да е просто промяна. И аз не отричам, че може и за Самия Косьо вече да имам друга аура и излъчване. Но така или иначе, ако само за миг, че съм спряла по-скоро ще се гръмна, отколкото да дееволюирам ;)
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Гален в Октомври 17, 2012, 14:58:14 pm
Много си точна, Ивета.
С всичко, което си написала съм съгласен.
С това най-вече:

Така че дай личен пример, със себе си, а не с другия човек. Защото той сам по себе си е направил своята избор, която го води към промяната, избирайки другия човек.


Колкото до това:

Все по-рядко поглеждам към живота на другите.


Може да поглеждаме, но да не се бъркаме, както правят някои хора.
Само поглеждайки..., ние бихме могли да се учим...

Давам пример с мой роднина, решил да направи радикална промяна в живота си. За мен тя не е в правилна посока, но така си е решил той и не бих му се бъркал. Решил е да да си вземе чукалата и с цялото си семейство да се махне от тази бивша държава. Добре е да се има в предвид, че той и жена му си имат стабилна работа с постоянни доходи. Няма да изпадам в подробности, но държавата е много надалеч, не е в Европа. Цялата гимнастика ми се струва, че ще бъде - от трън-та на глог, но той си решава и нямам никаква намерение да му давам наклон към "правилна промяна...". Имам друг познат, които ходи няколко пъти в същата тази държава, но така и не можа да се адаптира. Примамваха го с много пари, защото е много добър компютърен спец., но не иска да чува за тази райска градина повече.

За мен правилна промяна в живота си е направил Миротворец.
Но някой друг ще каже, че това негово решение не е промяна в правилна посока, а голяма крачка назад...
Колкото и клиширано да звучи-"Въпрос на гледна точка".
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Iveta в Октомври 19, 2012, 11:15:23 am
Дея, присети ме нещо, което бях чела преди време.
Периодът на бременност при заека е 2 седмици, при слона 2 години. Та отнесено към човека виждаме, че различните мечти, надежди, планове, избори и т.н. имат различен инкубационен период преди да сме готови за "излюпване".

За промяната имах предвид, че радикалните промени никой не ги обича, или поне не са фейв на повечето. Може да се променят отделни елементи, но не и цялостната картина, защото за това е необходима голяма воля, а тя на повечето ни липсва. А и промените е добре да бъдат искани, осъзнати с цялото ни същество, за да бъдът наистина истински. А не водени от някакъв моментен импулс.
Но от друга страна през последните години повече от всякога е валидна максимата на Дарвин, че че в природата не оцеляват най-силните или най-интелигентните, а най-бързо приспособимите. Така че се наблюдава една постоянна промяна във всичко, във всеки...

Прочетох, че повече няма да пишеш.
Благодаря ти, за компанията тук... Въпреки всичко написаното от теб остава, кой знае може би някой ден думите ти ще са стъпало за някого или вече са. "Там, където има любов, винаги има чудеса." Късмет по пътя  :)

Гален, да всеки си има път, който трябва да си го извърви сам. Най-важните уроци в живота ги научаваме сами. А дали
Цитат
Само поглеждайки..., ние бихме могли да се учим...
не, човек се учи от личния опит преди всичко.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Гален в Октомври 19, 2012, 12:14:11 pm
Личен опит преди всичко, да, абсолютно съгласен.
Казвайки горното, имах предвид, че може да се допълваме... учейки и от чуждите грешки. Макар сега, като се замисля, може да се разчовърка..., колко и въобще дали е валидно това клише. 
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Yoda в Октомври 20, 2012, 15:44:13 pm

Съдържанието е едно, кодификацията друго. Съдържателно погледнато - от това по-философско здраве му кажи.
А кодификацията би могла да е обяснение, че се изявява опозицията между 2 неща.
Нека условно ги наречем (като работни понятия) "императивно съзнание" срещу "екзистенциално съзнание". В идеалния случай не би трябвало да има противоречие. "Императивното" е всичко - дух, същност, принцип... логос. "Екзистенциалното" е пластично, съдържащо неопределеност условие за това всичко. И се появява именно с усещането за тази пластичност, която крие сфера или пласт на неопределеност.
Обикновено такова е например усещането за Ницше: нехармонизираната двойственост между "императивното" (и почти цялата му съвременна и от близкото минало немска философия) и "екзистенциалното" (пластичност със супер неопределеност, която се опитва да се определи).
Всичко в Ницше е раздвоеност, която не може да се хармонизира - човекът живее императивно (дори се опитва да се държи като пастор, изпитва инфантилни чувства към Вагнер, в когото вижда не толкова самият композитор, колкото възможно най-бляскавият символ на императивното във връзката Вагнер (= баща, патриарх) - Лудвиг Лудия (= монарх, корона). И в същото време в мислите си не може да мисли императивно и не разбира  съвременната му философия тъкмо поради "императивния" й характер.
Така екзистенциалното навлиза в мисловното, а императивното - в начина на живот... ПЪЛЕН абсурд, чак да се хванеш за главата!

Така горните 2 положения се трансформират по този начин:
"Да не може да избяга" ---> се постига по императивен начин.
"Да иска да остане"       ---> се постига по екзистенциален начин.
Двете заедно образуват:
НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА, защото ИСКА ДА ОСТАНЕ. Ето това посредата "защото" е източникът на развитие, за което става дума в темата.

Изказвам се, предлагайки горното разсъждение, не защото много ме интересуват сложните отношения между български селяни и селянки, а защото въпросът е много по-голям и е тъкмо философски.
Ясно е, че може да се наблюдава огромно сътресение в един от процесите, които текат във философията: става дума за това преобръщане от класическата философия (именно заради императивния й характер) към философия на живота, по-късно към екзистенциализъм и сега към некласическите философии.
Едното решение, колкото и странно да изглежда на пръв поглед, е позитивизма.

При тази смяна на полюсите "императивния" характер на класическата философия се запазва чрез корекция на предпоставките в позитивизма. От тук следва една нова, или начална точка на философия на науката, в която класическата философия запазва себе си, полагайки метафизиката като възможен контрапункт, един вид инобитие от което да се формира и закрепи позитивизма.

Другото решение е това, което се случи при славяните в социалистическите страни - класическото (със своя характер на императивност) не положи по никакъв начин себе си и се превърна в свръхимперативност, която в последствие се изроди до култ към личността и някаква мутантна форма на тоталитаризъм.

На Запад класическото първо се полага в опозицията
< класическо (като "императивно") - философия на живота, екзистенциализъм, некласическа философия >,
 после се полага в опозицията
< класическо (като метафизика) - позитивизъм, философия на науката >.

Тънкостта на тези 2 полагания е, че се формират такива опозиции, при които от другата страна на опозицията не може да има същото противоречие и се произвежда нещо диалектическо:

Какво е отношението между позитивизма и философия на науката с екзистенциализма и философия на живота?

В резултат на това самото класическо нито се обезсмисля, нито потъва, а застава на по-фундаментално равнище.

...Та наблюдавайки внимателно тези доста сложни процеси е много важно да се проследи една възможна алтернатива на "чисто" и недиалектическо изтичане, еманиране на "императивното" - това е случаят Източна Европа: "императивността" се съхранява в ултра-вид в Компартиите, тоталитаризма и култовете към всякакви личности без лице и герои без персоналност.

Възможно ли е да премине така линейно и да не се самоизроди до извращение с което пряко да се отрече?

Това горе са само думи в изречения. Обаче ако е вярно, то трябва да може да се наблюдава навсякъде, при най-елементарни хора и в най-обикновени ситуации.
Аз съм го наблюдавал - тези императивни селяни-отличници, с които се возя в рейс 94 и им слушам простотиите и често пъти се забавлявам, с това колко неекзистенциални хора са. За тях "екзистенциалното" направо е като нещо срамно, то е все едно да си покажеш... старите чорапи или мръсните бикини - нещо, което по принцип се потиска и се крие.
 (* Стига разбира се да не бъркаме "екзистенциално" с "нужда", защото няма селянин, който да не е в нужда и да не се нуждае да "работи" върху нуждите си).
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: meander в Октомври 20, 2012, 19:02:31 pm
Здравейте.
Чета, чета  вече трета стараница и съм удивен.Как така не правите разлика между промяната на мъж/жена.Там е основата.За мене мъжката е водеща,и ако жената се мъчи да промени мъжа го губи.Защо?Ми-
Тати носи мама меси.
Два остри камъка брашно не мелят.
Черно и бяло в кръгче.
Те са си лика прилика.
И т.н.
Живи и здрави. :hi:
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Iveta в Октомври 21, 2012, 13:42:42 pm
За мен пък е глупаво непрекъснато това деление "ние жените, вие мъжете". От наблюдение мога да споделя, че мъжете са по-малко склонни към промени.
А колкото до острите камъни, бялото, черното, кръга и т.н., всичко в природата се стреми към баланс, така че няма как жената да е цвете, а мъжът задник в една връзка. Всеки заслужава партньора до себе си спрямо собственото си сърце.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Пурку в Октомври 21, 2012, 14:25:56 pm
Четох, четох и реших да питам meander. :)
Каква е разликата между:
Мъж/Жена и Мъжко момиче/Женчо
?
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: meander в Октомври 21, 2012, 15:56:45 pm
Здравейте.
 Iveta
Цитат
Всеки заслужава партньора до себе си спрямо собственото си сърце.
Анджек де.А не, прислужница,свиня ,патка,ку....рва,дебил, любовница, а жена и  мъж заедно(черничко и бяличко в кръгче) т.е семейство!!!   :blush:

Пурку
Цитат
Каква е разликата между:
Мъж/Жена и Мъжко момиче/Женчо
?
Ми бих ти отговорил-Огромна!!!   :writer:
Живи и здрави. :hi:
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Borislava в Октомври 22, 2012, 08:15:01 am
Мъжът е даващия,Жената -приемаща.Такава е природата им.Но!!!!!От това НЕ следва Мъжът да е с водеща роля.Ако няма на кого да даде?Ако Жената няма от кого да приеме?Кръгът се затваря,когато има даващ и получаващ.Ако една Жена реши да действа като Мъж-бърка-не е в хармония с природата си.Да си "мъжко момиче"може единствено да те изтощи до краен предел.За мен Щастие в една връзка може да има само,когато и двамата осъзнаят напълно ролята си,не се състезават помежду си-"кой е по-по-най",а са партньори.Мъжът дава с радост,Жената с радост приема.Толкова е просто.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Пурку в Октомври 22, 2012, 12:15:40 pm
Мъжът дава с радост,Жената с радост приема.Толкова е просто.

Как добре го формулира само. Естествено че е просто - и най-гениалните неща са ПРОСТИ. :hi:
Но в последните деситилетия е доста актуално "мъжаги" с ароматизирани юмручета и лакирани нокти конкуриращи нежния пол и обратното - мъжки момичета доказващи, че всичко което прави мъжа и те трябва да го правят. И се губи тоя момент, където мъжа дава, а жената приема.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: irina в Октомври 24, 2012, 10:51:56 am
Според мен промени има през целия живот, без значение дали човек сам стига до тях и се променя, защото го иска, или се оставя обстоятелствата да го променят, като във втория случай обикновено не се усеща, че е променен и такава промяна не е развитие, а по-скоро се изразява в затваряне в себе си и нежелание да се справиш с променените обстоятелства и да се адаптираш към новото. Но аз мисля, че всяка една промяна или е развитие (когато човек сам поиска), или води до развитие, ако човек се осъзнае. Имам предвид, че дори и човек да се промени към по-лошо (за него) това означава, че той по това може чудесно да се ориентира накъде е по-доброто за него и да тръгне натам. Трудното е човек да се отърси от предразсъдъци и стереотипи на действие (или бездействие), които си е градил цял живот и които смята за най-сигурни.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: cassio в Октомври 24, 2012, 14:03:41 pm
Съгласна съм с последното. Само да вметна, че е много трудно наистина, дори да си усетил промяна, която не ти харесва в живота ти. Да знаеш каква е конкретната причина и да не е зависела само от теб тази промяна. В момент, когато зависи само от теб и никой не ти пречи. Осъзнат, свободен с определени възможности без прекалени удобства. Тогава някак ... ако липсва вдъхновение. Нищо не се получава.

Не разбрах вмъкването за мъжкото момиче и жалките мъже, с какво точно определя или напротив някакво развитие, а не просто начин или един от начините за справяне с определени обстоятелства?

Остава и един друг въпрос. Промяна в отношението към много близък човек. Реалната роля на родителите в твоето развитие? Не е просто да са те издържали и обгрижвали материално, а и в менталното ти развитие как или КОЙ съществено ти е повлиял?
Следва естествено някакъв (или някалко) мъж или жена, партньор колега или просто верен и много близък приятел.

И накрая един враг, поне, от който да си научил нещо и да си го използвал...  :bomb:
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Yoda в Октомври 24, 2012, 20:52:35 pm

...

Трудното е човек да се отърси от предразсъдъци и стереотипи на действие (или бездействие), които си е градил цял живот и които смята за най-сигурни.

Това необходимо условие ли е за промяна и развитие?

Ако са вредни или ограничаващи в определена среда е трудно, но би означавало да започнеш на чисто. На чисто не означава лесно, а отначало за повечето неща. В много отношения ще имаш да "догонваш" много хора напреднали в житейски план.
Разбереш ли и използваш ли промянат с позитивите, тогава може и да ти се получи картината (филмът).
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: irina в Октомври 25, 2012, 12:22:44 pm
Това необходимо условие ли е за промяна и развитие?

Ако са вредни или ограничаващи в определена среда е трудно, но би означавало да започнеш на чисто. На чисто не означава лесно, а отначало за повечето неща. В много отношения ще имаш да "догонваш" много хора напреднали в житейски план.
Разбереш ли и използваш ли промянат с позитивите, тогава може и да ти се получи картината (филмът).

Именно и аз така мисля, че би означавало да започнеш на чисто. И е вярно това за "догонването", просто всеки има да догонва другите в различни области и мисля, че точно тези области, в които има да догонва другите, трябва да се развива. Тоест да се учи. От нула. И това е трудното, защото предполага човек да се остави да се чувства несигурен и да си позволи да си разшири кръгозора до съвсем различна гледна точка. Трудно е да приемеш идеята, че всеки сам има своята истина и че това не означава, че един е прав, а друг крив. И лично при мен съм забелязала, че колкото повече се противиш на определен тип хора/поведение/начин на мислене, толкова повече животът ти изпраща такива хора в обркъжението. Ако ги избегнеш в семейството си, ще се появят сред приятелите, ако ги избегнеш там, ще дойдат в работата... Според мен точно такива хора, с които ти е най-трудно и които най не можеш да разбереш, са хората, от които имаш да научиш най-много.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: Tangrata_ в Октомври 25, 2012, 14:56:00 pm
Що от нулата все да почваме, бе Иринче?
Не вярвам да са всички с лоши стереотипи, дето ще трябва да се сменят. Хора разни.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: irina в Октомври 25, 2012, 16:48:18 pm
Не, не са лоши всички стереотипи, нито пък всички са с лоши стереотипи, имах предвид, че когато става въпрос за нещо непознато и ново, което човек не е правил преди, започва от нула. Той пак ще си използва качествата и това, което е изградил като поведение, но по съвсем нов начин за съвсем различни цели, като и ще добавя нови нюанси върху старото. А понякога, ако промяната е прекалено кардинална, в някои области може да се наложи и кардинална промяна на светоусещането и на начина на реагиране.
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: cassio в Ноември 08, 2012, 00:38:02 am
Като не са лоши и като ще използва толкова полезни неща, дали промяната ще си струва или , ако е неразбрана или неразбираема за останалите ще има смисъл?

Въпросът е, как точно чрез нашето осъзнаване за промяна можем и въздействаме на околните ... близки и не толкова.

Една песничка, понеже не се знае кой кого променя реално ...

http://www.youtube.com/v/guRDYdqupb0?version=3&amp;hl=bg_BG
Титла: Re: The Change/Промяната
Публикувано от: irina в Ноември 12, 2012, 11:56:17 am
Ако остане неразбрана промяната за самия човек, наи-вероятно няма да има смисъл. И на мен ми е интересно какво е въздействието върху околните... :)