Ако овладееш физическото тяло, овладяваш ли емоционалното.
Ако овладееш астралното, овладяваш ли физическото тяло?
И ако всички имат и физическо и астрално и емоционално тяло стигат ли до духовното?
Вярно е това, че опитността на физическото тяло е стъпката към духовното тяло. Всяка стъпка към САМОСЪЗНАНИЕ, на всяко от нивата на развитие е съпка към духовното! Няма друг път и той минава през личното осъзнаване на опитностите ПРИ ВСЕКИ, без изключение. Няма кратък или дълъг път. Има само път. Всяко пристрастяване към един от начините, към една от опитностите води не до истина за съзнаваното, а до вкопчване в илюзията на представата. Опита при някой може да изглежда нищожен, според други, може отстрани човека да изглежда бездуховен, ала ако той е съзнателен за всяка своя стъпка по-близо е до духовното, от друг, който чете и знае много или дори се ползва от дар свисше да познава същността, ако последния не премине през Себе си, чрез опита си, на Земята, за да осъзнае всяко случващо се, няма как да стигне до духовното поле. За победата над смъртта е нужно да минеш през вратата на този свят в ПЪЛНО СЪЗНАНИЕ, необременен от мога, знам, представи за нещо и т.н, а това става само чрез самоосъзнаване във всичко, от най-маловажното/защото всяко е значимо/, до най-голямото,,, защото всяко е временно тук на земята...
Едни свидетелстват, според опита си за видяното в духовните полети, и както и да говорят, за други този опит ще привнася незначителна опитност, доколкото говори на "собствен език", защото преминава през определена персоналност, а за това и няма разбиране. "Хванати сме в капана" на имената, а същината остава невидима за очите. Ала ако се опитаме да гледаме с очите на същината, от каквото и ниво да гледаме истината ще е уловима. И пак същината се разбира чрез ОПИТА. Ала опита се отчита, според целенасочеността. Т.е ако човек е склонен да познае себе си и нуждите на душата и тялото, ще си набавя и необходимото, от всяко случване, няма да го преследват безразборни искания, задължавайки го със съмнителна опитност, която често трудно ще усвои, доколкото не сходства с духовните му търсения, заради които е избрал да се облече в тяло. Няма загуба на време и вложен труд, ала ако фиксираме съзнанието си върху "неработещи", т.е чужди на духовното ни естество задачи, опита ще ни убягва, а тялото ни ще се изтощава. Ала ако допуснем сами себе си, действайки цялостно, то "работата" по самоосъзнаването ще идва с лекота, а и ще знаем кога е нужно да послушаме себе си, да кажем"трябва", тогава, когато тялото още не сме го овладели, тогава когато ума се възгордява от познание и 'иска' само, за да отчете значимост, ала цялостта е важна, не едно или друго... баланса на развитие на телата не води до бързо износване. Нужна е десциплина, докато се придобие осъзнатост за цялостта, за да не разпилеем жизнената си енергия, преждевременно, а осъзнатоста така да убегне. за тези, които не са стигнали до това, че с лекота се минава пътя, когато е със сърце. За тези за които не е дошло до тях осъзнатостта, че всяко нещо, което е с любов и сърце се запазва и след като преминат вратата на този свят. Защо? Защото Любовта измества гледната точка от егото към разбирането за същината, понеже който има Любов, има и грижа, към каквото е съотнесена любовта му и защото това е единствения път, при който няма износване на никое от т.н тела... любовта поражда разбиране, разбирането, познание, познанието мъдрост, а мъдрия не нарушава цялостта на нищо, просто ей така, а уважава всяко проявление, както и не влиза в отношения и прояви, които биха предизвикали "смърт", било то бавна или бърза, защото всяко неестествено само по себе си води до смърт, по-страховита от 'телесната', защото телесната, когато е премината с мекота, с разбиране е просто в естеството на нещата, ала тази смърт, която причиняваме, несъзнателно, поради нежелание да разберем сами своите истинни нужди и сами се водим към изхабяване е страшна.
И така, Любовта е най-мекия път, по който стигаме до дома си... Всеки избира с какво да изпълни съзнанието си.
