Има ли смърт и какво е тя?

[del]

Мъдро звучат думите ти, Константин! 

[konstantin2007]

Любовта е смърт на страха

Но смъртта е трансформация...

[mitko]

Учени от Университета "Джордж Вашингтон" в САЩ регистрираха мощен енергиен импулс, който излъчва мозъкът на умиращия човек в момента на неговата смърт. Импулсът е бил наблюдаван при седем умиращи от рак или сърдечен пристъп пациенти, за които медицината не би могла да направи нищо повече. Според американските изследователи такъв пик на финална мозъчна активност не е била регистриран при нито един жив човек.

"Отначало направо не повярвахме на очите си, след като регистрирахме за първи път импулса. Предположихме, че тази аномално висока енергия, регистрирана на енцефалограмата на умиращия, е предизвикана от някаква намираща се наблизо електронна апаратура - мобилен телефон или друг електрически уред. Затова се постарахме при следващите експерименти да изолираме напълно този фактор. Независимо от това отново регистрирахме свръхвисоката аномалия и при следващите енцефалограми", разказва пред репортер на специализираното сп. Journal of Palliative Medicine ръководителят на експеримента д-р Лакмир Чавла.

"Всички неврони са свързани в обща електрическа мрежа. Когато човек умира, недостигът на кислород пречи на невроните да задържат електрическия потенциал. Затова те започват да се разреждат, изпускайки лавинообразно наличния до този момент електрически потенциал", обяснява феномена Near death experience д-р Чавла. Според него връщането назад на лентата на живота при изпадналите в клинична смърт пациенти също е свързана с финалното разреждане на невроните.

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=972.0#ixzz2B0aj641y

[karina]

Ето един откъс  от "Моят последен дъх" на Луис Бунюел  :
  "Едно странно самоубийство, което се случи в Мадрид към 1920 година, когато живеех в Студентското общежитие, дълго време ме държа под обаянието си. В квартала, наречен Аманиел, един студент и младата му годеница се самоубиха в градината на един ресторант. Знаеше се, че са лудо влюбени. Семействата им се познаваха и поддържаха отлични отношения. Когато направиха аутопсия на девойката, стана ясно, че е била девствена.
   Привидно не съществуваше никакъв проблем, никаква пречка за свързването на двамата млади, "любовниците от Аманиел".
Канеха се да се женят. Тогава защо това двойно самоубийство? Няма да внеса голяма светлина в тази загадка. Но може би една страстна, възвишена любов, която достига най-висока степен на нажежаване, е несъвместима с живота? Прекалено голяма, прекалено силна е за него. Единствено смъртта можа да я приюти."

[kalan]

Съжалявам Карина, но не съм съгласна. Любовта няма как да е причина за самоубийство. Освен ако да кажем е несподелена или трагична. В случая няма какво да гадаем. А и такива изводи да се вадят от някакъв разказ е неуместно. Възможно е да не е било дори и самоубийство, а убийство. Или са били някакви откачени сектанти.
Нали уж любовта давала крила. Като ред була.
Не съм чула досега от никой влюбен /и то щастливо/ да му се иска да се гръмне от любов.

[karina]

Просто се включих  с това /трябваше да уточня, че е от автобиографична книга, не е разказ/.
Само един допълнителен поглед към темата, от човек на изкуството. А и той не защитава теза...

[del]

Карина,
Навремето майка ми ми разказа подобна история, може би е била същата. Творчеството страни от догмата. Поговорихме тогава именно за красотата на едни любовни отношения и у мен е останал смътен спомен за разбиране, защото по един или друг начин се раждаме, запътени към смъртта, а за влюбения може би смъртта носи уханието на любимия, възраждане на цялото същество в един сетен миг, по единствената причина - Любов... Да прегърнеш най- силно е като танца на смъртта, когато  му дойде времето..., а то е лично.
Днес си мислех колко малко ли ценим себе си, щом посвещаваме времето си в дирене края на света, а не в съзидателност и съпричастност, в ЖИВЕЕНЕ сега и тук, защото всеки друг момент, било минал или бъдещ е относителен и ако обагрим сегашния момент и го изживеем с душа и сърце ще сме щастливи, повече, отколкото вторачени в  края...
Няма по-страшно от това да кажеш някому, че нещо е страшно.

[cassio]

от линка на Митко ми хареса сравнението, че смъртта е като да си подстрижеш дългата коса, същото отдаване на материя... нищо повече.

За влюбените мисля, че е било някакъв психологически проблем и незряло решение.
Предвид невъзможността която и Любов колкото и силна, чиста и продължителна да е, да остане същата. А с времето или изтлява "пламъкът", или се превръща във всички други форми на привързаност, но не и на съзидателна частица, е разбираемо двама млади да си въобразят, че биха запазили чистота и неприкосновеността на нещо неопорочено от тривиалности и предизвикателствата на живота.

[Borislava]

Аз имам такова усещане-в прегръдките на любимия човек чувствам,че съм готова да се слея с безкрая,няма страх,има изпълване ,има удовлетвореност ,има смирение ,има тишина.Няма припряност,няма нещо,което липсва.Всичко е цяло,пълно.Има хармония.....има Любов(Тангра :)Любовта не е сезонно явление,разгонването е такова)Но-никога през ум не ми е минавала мисъл за самоубийство!Напротив-това чувство ме изпълва с радост от Живота.Зарежда ме.Така заредена мога да обичам всичко и всички.Докосвайки се до Любовта,не може да има чувство на обреченост.Но пък е добре да има зрялост,когато се докосне Любовта,иначе остава криворазбрана,тогава има тежест и болка.

[konstantin2007]

Любовта,за да е"зряла"човек тряя да е надскочил егото си.Тогава не би трябвало да има ни тежест ни болка..

[Tangrata_]

Аз имам такова усещане-в прегръдките на любимия човек чувствам,че съм готова да се слея с безкрая,няма страх,има изпълване ,има удовлетвореност ,има смирение ,има тишина.Няма припряност,няма нещо,което липсва.Всичко е цяло,пълно.Има хармония.....има Любов(Тангра :)Любовта не е сезонно явление,разгонването е такова)Но-никога през ум не ми е минавала мисъл за самоубийство!Напротив-това чувство ме изпълва с радост от Живота.Зарежда ме.Така заредена мога да обичам всичко и всички.Докосвайки се до Любовта,не може да има чувство на обреченост.Но пък е добре да има зрялост,когато се докосне Любовта,иначе остава криворазбрана,тогава има тежест и болка.

Ти сега, точно в момента влюбена ли си? (споделено)

[Borislava]

Тангра,правя разлика между това да си влюбен и да изпитваш Любов.Влюбването има срок на годност.То трае докато разбереш,че има непълнота и липси.Има нещо,което ти липсва и тръгваш да го търсиш на друго място.Търсиш,търсиш и в един момент разбираш,че няма да го откриеш в друг човек.Разбираш,че за да има пълнота просто трябва да се "отпушиш" и да пропуснеш Любовта да тече през теб.Да циркулира свободно и да я отдаваш.Тогава неминуемо се появява този,с когото да си я "връткате".Отдаваш и автоматично се зареждаш с нова доза.Чиста и свежа и всеки път различна.Не съм влюбена-изпитвам Любов.

[old4]

Игра на думи, тогава един въпрос: Любена ли си или обичана  ?

[del]

Учени: Има живот след смъртта

 "Учени са успели да докажат теорията, че всеки едни човек има душа, която продължава да живее след спирането на сърцето. Както съобщават лекари-специалисти, които работят по програмата „През тунела в пространството\", душата е нещо много по-фундаментално от прост сбор неутрони, съобщава Radar Online, цитиран от КРОСС.

В изследването на учените се казва, че съзнанието винаги е съществувало във Вселената, при това още от времето на Големия взрив.

Според тях, когато сърцето на човек престане да бие, информацията, която се пази в главния мозък, не загива, а продължава да се разпространява във Вселената.

Според учените, именно така може да се обясни и фактът, че много хора, преживели клинична смърт, си спомнят за „бяла светлина\" или за „тунел\", в който се оказват."

 

източник: actualno.com
 

[konstantin2007]

Е дай линка де..