За мен остават интересни два въпроса. 1. На какво се уповава една "човешка" Воля? 2. Как се възпитава Воля?
Ако имаме самотна майка с дете момче или вдовица, тя до определен момент така или иначе налага своята Воля и едновременно с това възпитава волята на детето си (може би, защото "възпитава" знам, че е неточно, но не знам как да го напиша по-ясно- научава, показва, развива), разбира се всичко това основано на приемлив морал и адекватни знания за живота и света.
В обратния случай, ако имаме самотен баща, който има дъщеря ... същото продължение от горното.
Накрая неочевидното сложно, идеално семейство и двама партньори, но единият иска детето да стане лекар, а другият спортист, кое ще е правилно и печелившо?
Ако препознаваме Божествена воля, като тип мъжко-господарска, то е разбираемо за жени, отгледани от бащите си, защо се обръщат към Бог или слушат мъжете си, за всяко решение безусловно. Мъже обърнали се към Бог, с изключение на свещеници и други религиозно обвързани лица, са с единствено оправдание, че майките им са били по-властни или с по-правилни решения при възпитанието им.