Публикувана от: eses
« -: Вчера в 15:54:27 » :
"Напротив, допускам че са твърде възможни прераждания и карми,казах,че това е само теория все пак (в смисъл,че не е естествено състояние да си го спомня това човек)и защо да няма как да предполагам, всеки има как да предполага, няма как да говори със сигурност."
Публикувана от: kalan
« -: Вчера в 16:47:57 »
"Есес, ти казваш че допускаш прераждането. Но смятам, че си имаш и своите съмнения и то просто защото не си спомняш нищо.
Аз не помня засега минали животи. Но поне в момента се сещам за една жена която познавам лично и има спомени. И защо пък да не е естествено състояние човек да си спомня минали животи. Това не е критерий за ненормалност. Един човек който има спомени може да говори със сигурност. Другото вече е теория и предположения базирани на чужд опит."
Навремето за малко пребивавах в частна актьорска школа. Един ден ни зададоха следния въпрос:” Какво сте правили вчера, но разкажете от-до, от началото на деня, до където си спомняте, с най-малките детайли! Разказа на почти всеки бе объркан, свеждаше се до рутинното през деня, а някой действия съвсем се губеха за паметта на участника в тях, явно, че ако опитваше да си припомни започваше да си задава въпроси, да се пита, да си признае, че много от нещата ги извършва мимоходом, по инерция, почти без отношение към ставащото, то и биваше забравено, малко хора помнеха точно и можеха да го припомнят до последния детайл, просто останалото бе за тях безсъзнателно и съответно забравено. Но ние отдаваме енергия за всичко, от най-малкото до най-голямото, и ние определяме кое е голямо и кое малко – избор, еи тук са и егрегорите и личното и Бог, със ъсдействие на последната сила имаш светлина върху действията си, доколкото те са съгласувани с всяка частица в теб, но ако делата ти принадлежат на малкия ти всекидневен аз, то те са плод често на разделение, не помниш защо, защото само част от теб участва, но това е само част-мисълта е само част и те изкушава да я приемеш като цялостното ти аз- и копнее за независимост, тялото е само част и то ти говори от себе си, чувствата лишени от преживяване, тоест оставени на повърхността се проявяват само като разтърсващи емоции, но всяка част отделена от цялото е временно явление, не води до самоосъзнатост и не ти дава отговори дори само на самия теб, и дори самия човек се обвинява често за постъпките си като от позицията на нещо преживяно вече го окачестви, чрез все пак придобития опит като излишно, като грешка и тн – и все пак всеки за себе си твърди, че знае какво и защо прави, ...е Бог живее там, в нас, където е цялото, и явно не той ни осъжда пряко и обвинява гръмко, а ние сами, доколкото чувстваме, че нещо е било не на мястото си или не е на мястото си, но не сме му отдали дължимото, да го приемем като наше, па макар и „лошо”, защото само като го приемем цялостно като наше, ще го осветлим чрез осъзнатост, и то вече няма да е тъмнина и болка и страх и....за всеки до каквото се е докоснал, и колкото е избрал да поеме, за преработка, без обвинително да отхвърли, защото по този начин се отказва от себе си и от опита си, съответно. Божественото: сили -воля са втъкани в нашето пълно самоосъзнаване, не се храни от енергията ни, от волята ни, а я осветлява, олекотява ни, свързва ни със себето в нас, в момента в който приемем всяка, ама всяка наша лична посъпка и я видим, като зараждаща се и изпълваща се във всичите ни части-тела, тогава добиваме очи-зрение за изхода и за предпоставките от нея, за началото и края – Пребиваваме в БОГ...И колкото по-осъзнато се движим на тази „ограничена”..ПЛОСКОСТ – Земя, толкова повече осъзнаваме взаимовръзката с отделните случки, толкова по-пълни ни се виждат събитията и техния смисъл, толкова по-малко започваме да отричаме влиянията „отвън”и ги приемаме като наш избор, защото виждаме, че и най- малката частичка от избора ни ни изгражда и сме наясно с отговорността ни за това, не търсим предпоставките във внушения от вън, защото и най-малкото е било плод на предходен избор, просто не е бил съзнателен. Та когато започнем да си задаваме въпроси вътре в нас и колкото по-честно им отговорим, ще започнем и по-малко енергия да влагаме в онези дела, които ни опустошават, отнемат от нас, тогава и ще имаме какво да си спомним, и тогава, осветени от съзнанието- осъзнати НИЕ ЩЕ ГИ ПОМНИМ и после, при следващото въплащение, тогава ще сме по-милостиви 1во към себе си, 2ро и към другите и не ще пилеем енергия за неща, които от опит знаем, че не ни трябват истински, за да понасяме последствията им още стотици хиляди пъти!- Въпрос на опит, опита е, дори често като вътрешен маяк, не знаеш защо, но едно вътрешно чувство те води, ако го изследваш цялостно и си деен много бързо ще усетиш от къде идва, ще си припомниш и ще избереш действие. Няма неправилно действие, всяко е плод на микро избори, и те ако са били разбрани няма как да забравиш, или да не си припомниш кой си, от къде си тръгнал и накъде вървиш..Защото именно пилеенето на енергия (страшно е като се прави съзнателно, но поне тогава човек е наясно накъде е тръгнал) е резултат на непознаване на себе си, за какъв бог тогава се говори ако той се храни с нас не знам, но имаме избор, защото сме цялостни по същност, да се разделим – да се родим, за да умираме тук на земята... или да си запазим цялостта и да сме свободни и да пътуваме по избор – в пълно СЪЗНАНИЕ, докато отричаме, отхвърляме, разделяме, няма да осветим за себе си нито материята нито душата ще е свободна, а вклещени, ще повтаряме, че сме плячка и ще сме на всичко, което се храни с неосъзнатото в нас, неприетото, неосветеното, това, което ни е затворило, изплашило, обидило, разтърсило, отнело ни е, защото сами сме предпоставили случващото си, безсъзнателно и сами сме си дали разпиляната енергия, та да формира всякакви неоформени „същества”, които се хранят в хаоса на неосъзнатото, в този смисъл дявола не съществува, ако ние не му дадем храна, а тъмнината се явява предпоставка за проява на светлината.. От там всяко подобно привлича подобно, та и затова:
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
Защото тук на Земята Царството небесно се преумножава отвътре навън, от нас човеците и оформя съзнание, какво съзнание ще оформи зависи лично, съвсем лично от всеки един, никой в нищо не е излишен, никоя мисъл не е погрешна, няма кой да осъди, освен сами себе си, когато не сме си дали правото и времето да се саморазберем...а когато това стане ще се помирим в сърцето си, ще се смирим, ще разберем, прошката сама ще дойде за нас от нас, през нас ще се излъчи осветеното навън в Света – Това са думите – Както на небето тъй и на Земята, тук в нас Бог е вътре, непроявен, светлината е покрита с воал от неосъзнатост...и Всеки е необходимо за себе си да вдигне воала...само да поиска!
