Iris Не става въпрос за постижения а за разпознаване на воля и въпреки ,че двете неща все пак са в тясна връзка,в единия случай говорим за отдаване а в другия в преследване на изгода.Когато се доверяваш и избираш да следваш Божията воля,не търсиш гаранция,че ще си доволен,потупване по рамото ,че си постигнал нещо и развитие според човешките мерки за такова. Когато се отдаваш да служиш на Бога си малко като не от този свят,в смисъл ,че ще изглеждаш в очите на другите глупак,фанатик,изтрещялка,сектант и подобни,това обаче ако направиш грешката като всички сектанти да го огласяваш непрекъснато.Или приказката за това че ако тълпата види ,че си по нагоре,ще се пресегне и ще ти отреже главата,наричат я още социална мимикрия. Но теб това няма да те интересува,за теб ще е важно едно,да виждаш знаците и да ги следваш,а за последствията има едно но и то е свързано с моралната ти система.Ти ще знаеш едно,че господ няма да те накара да прекрачиш морала си,защото именно той те е отвел при него и защото именно на него се крепи мирозданието.В този смисъл, няма да станеш камикадзе,ще следваш общите морални закони,не кради,не убивай и прочие,а за останалите последствия вече няма да те бърка,защото ще е Неговата воля.Знам ,че това ви звучи като ходене по тънък лед,но именно в това е посвещението,в това е доверието в Бог,в това е декларирането на твоята преданност.Ти избираш него,вместо себе си.И ако погледнем ние и Бог как се справяме в света,ще разбереш защо твърдя това.Ние не можем грациозно и с лекота да действаме,защото все се напъваме,пробваме нещо по 100 пъти докато накрая не ни писне, при Бог това го няма,при него става всичко от първия път.Затова твърдя,че това е единия от знаците който смятам,че се разпознава Божията воля.
