Да бъде волята ти.

[eses]

Имаше и още едно нещо за което не се постигна разбиране ще поставя още един  цитат от Урантия относно личността( някъде по напред в темата някой твърдеше ,че личност имаме тук и като умрем вече я нямаме.Та
" Макар че би било твърде самонадеяно да се опитваме да определим личността, може да се окаже полезно да си спомним нещо от това, което ви е известно за нея:

1. Личността е присъстващо в реалността качество, което се посвещава на самия Всеобщ Баща или на действащия от негово име Съвместен Извършител.

2. Тя може да се посвещава на всяка жива енергийна система, включваща разум или дух.

3. Тя не е изцяло подвластна на оковите на априорната причинност. Тя е относително съзидателна или взаимосъзидателна.

4. Когато личността се посвещава на еволюционните материални създания, тя кара духа да се стреми към господство над енергия-веществото посредством разума.

5. Макар че личността не  е свързана с индивидуалността, тя е способна да обедини индивидуалността на всяка жива енергийна система.

6. Тя разкрива само качествена реакция на контурите на личността, в противоположност на трите енергии, които демонстрират както качествена, така и количествена реакция спрямо гравитацията.

7. Личността е неизменна сред промените.

8. Тя е способна да направи подарък на Бога – доброволно да посвети себе си на извършването на Божията воля.

9. Тя се характеризира с нравственост – осъзнаване на относителността на връзката с другите хора. Тя разпознава нивата на поведение и демонстрира взискателност, правейки разлика между тях.

10. Личността е уникална, абсолютно уникална: тя е уникална във времето и пространството; тя е уникална във вечността и в Рая; уникална е посветената личност, нейни копия
не съществуват; тя е уникална във всеки миг от съществуването; тя е уникална в отношението си към Бога – Той не отдава значение на обществените различия, но не съединява личностите, тъй като те са несъединими – те се асоциират, но не се сумират.

11. Личността реагира непосредствено на присъствието на друга личност.

12. Тя е единственото, което може да се прибави към духа, именно с това илюстрирайки първичността на Бащата по отношение на Сина. (Разумът не задължително трябва да се прибави към духа.)
13. Личността може да се съхрани след естествената смърт заедно с индивидуалността на съхранилата се душа. Настройчикът и личността са неизменни; съществуващото между тях отношение (в душата) е само изменение, постоянна еволюция; и ако това изменение (растеж) се прекрати,  душата загива.

14. Личността притежава уникално усещане за време, което обаче се отличава от възприемането на времето от разума или духа.
УРАНТИЯ - ЛИЧНОСТТА И РЕАЛНОСТТА

Личност се посвещава от Всеобщия Баща на своите създания като потенциална вечна придобивка. Такъв божествен дар е предназначен за функционирането на многобройни нива и в последователни вселенски ситуации – от низшите крайни до висшите абсонитни и чак до границите на абсолютното. Така личността действа в три космически плоскости или в три вселенски фази:

1. Позиционен статут. Личността функционира еднакво ефективно в локалната вселена, свръхвселената и централната вселена.

2. Смислов статут. Личността действа еднакво ефективно на крайно, абсонитно и съединявайки се с абсолютните нива.

3. Ценностен статут. Личността може да бъде емпирически осъзната в сменящите се един друг материални, моронтийни и духовни светове.

Личността притежава усъвършенстван диапазон космически измерения. Съществуват три измерения на крайната личност. Ето тяхното примерно функционално значение:

1. Дължината отразява направлението и природата на развитие: движението през пространството и съответно на времето – еволюцията.

2. Вертикалната дълбочина обхваща характерните за живите организми мотиви и отношения, различните нива на самовъплъщение и общия феномен на реакция спрямо окръжаващата среда.

3. Ширината включва областта на координация, асоциация, както и организацията на индивидуалността.

Типът личност, посвещаван на смъртните на Урантия, притежава потенциална
способност за седем измерения на самоизразяване или реализация на индивидуалността. Три такива измерения се реализират на крайно ниво, три – на абсонитно, и едно – на абсолютно. На субабсолютните нива това седмо измерение, или измерението на всеобщност, е емпирически познаваемо като факт на личността. Това висше измерение на личността представлява асоциируем абсолют и макар че то не е безкрайно, потенциално достига суббезкрайно проникване на абсолютно ниво.

Крайните измерения на личността се отнасят към космическата дължина, дълбочина и ширина. Дължината съответства на значението; дълбочината означава ценност; ширината обхваща проницателността – способността да изпитва неоспоримо осъзнаване на космическата реалност.

На моронтийното ниво всички крайни измерения на материалното ниво изключително нарастват и се появява възможността за осъзнаване на величините, отнасящи се към някои нови измерения. Целият този нараснал в продължение на моронтийното ниво опит чудесно се съединява с висшето или личностно измерение благодарение на въздействието на мота, както и с помощта на моронтийната математика.

Много неприятности, с които смъртните се сблъскват при изучаването на човешката личност, биха могли да се избегнат, ако крайното създание помнеше , че нивата на измеренията и нивата на духа не са координирани в емпиричната реализация на личността.

Животът всъщност е процес, протичащ между организма (индивидуалността) и окръжаващата среда. Личността придава на тази връзка на организма със средата ценността на индивидуалността и значението на приемствеността. Затова е необходимо да се види, че феноменът на стимулираната реакция не е само механически процес, тъй като един от факторите на тази съвкупна ситуация е личност. Неизменно истинно е потвърждението за това, че на механизмите е присъща пасивност, докато на организма е свойствена активност.

Физическият живот е процес, който протича не толкова вътре в организма, колкото между организма и окръжаващата среда. Всеки подобен процес в тенденция създава свойствени на организмите типове реакции на средата. И всички такива направляващи типове оказват огромно въздействие при избора на цел.

Именно посредством разума вътрешното “аз” и средата установяват осмислен контакт. Способността и желанието на организма да установи такива съществени контакти със средата (реакция на стимул) изразява отношението на цялата личност.

Личността не може да действа много успешно в изолация. Човекът по своята природа е социално същество; владее го духът на причастността. Буквална истина е: “Никой човек не живее за себе си.”

Но понятието за личност, както и смисълът на всецелостността на живото и функциониращото създание, означава много повече от интеграцията на отношенията: то изразява обединението на всички фактори на реалността, точно както и координация на отношенията. Отношенията съществуват между два обекта, но три или повече обекта образуват система, а такава система е много повече от просто разширено или комплексно отношение. Това различие има принципно значение, тъй като в космическата система индивидуалните членове са свързани един с друг само чрез отношението към цялото и чрез индивидуалността на цялото.
В човешкия организъм съвкупността на всички части създава неговия образ –
индивидуалността, но такъв процес няма абсолютно нищо общо с личността, която е обединяващо начало на всички тези фактори в тяхната връзка с космическите реалности.

В агрегациите частите се добавят; в системите частите се подреждат. Системите са значими благодарение на своята организация – позиционните ценности. В добрата система всеки съставен елемент има свое положение в космоса. В лошата – нещо или съответства, или е нарушено – изведено от строя. В човешката система именно личността обединява всички видове дейност и на свой ред им придава качества на автентичност и съзидателност.

До тук смятам с тези цитати стана ясно ,че Абсолюта има воля.

[eses]

Оф момиче, спри се вече, как не видя ,че 17 страници една лоша дума не казах,а толкова кръвно се обиди от 1 мой пост.Всеки си има предели и ако всеки следеше за това да е смирен пред другия,нямаше да ги има тея нерви. Жива и здарва да си ,че си се влюбила,нямаше как да стане ако Бог не го е пожелал, а дали ще е върховната любов никой не знае, за всеки случай е искал да се влюбите.Това малко ли е, сама каза,че е станало лесно.

[konstantin2007]

Цитат на Ирис
Където има воля и самосъзнание, там не е Абсолюта, а нещо друго. Съзнанието предполага индивидуалност, волята също, а това не може да е валидно за Абсолюта.

цитат на konstantin2007
« -: Вчера в 23:39:30 »
За всичко останало...Е ли възможно,нещо без "позволението"на господ?Той нали е всемогъщ!Как нещо става без неговото съгласие?Имам предвид,че ако нещо е станало(създадено без значение от кой)нали това е неговата воля!Нали имал план за всичко?


За кой бог говорите ?
Що е абсолют?
Есес ти как разбираш Бог ? Има ли той воля или според горното твърдение е абсолют и като такъв, лишен от индивидуалност... няма лична воля?

Дел,не е ли очевидно..Написала съм го с малка буква..Иначе под бог приемам Абсолюта.Всичко Което Е,Което Е Било,и Което някога Ще Бъде.

Аз не само,че вярвам ,че Бог има воля,ами я изживявам всеки ден. Но не ми се спори пак за това,защото после пак ще се завърти колелото,като има тоя Бог воля,защо позволява да се случват лоши неща и отново цялата работа.

Над който ти така и не дръзна да поразсъждаваш..Ее,такава е волята божия предполагам..

А за чаршафа от Урантия..ми не.Хич не стана ясно от него,че Абсолюта има воля!И да не би тая книга да е писана от самият Абсолют,че да трябва да я приемаме като доказателство някакво?

[del]

Цитат на Константин:
Имам предвид,че ако нещо е станало(създадено без значение от кой)нали това е неговата воля!Нали имал план за всичко?
Цитат на Ирис:
Където има воля и самосъзнание, там не е Абсолюта, а нещо друго. Съзнанието предполага индивидуалност, волята също, а това не може да е валидно за Абсолюта.

За кой бог говорите ?
Що е абсолют?
Константин, ти как разбираш Бог ? Има ли той воля или според горното твърдение е абсолют и като такъв, лишен от индивидуалност... няма лична воля?

Цитат на Константин:
Дел,не е ли очевидно..Написала съм го с малка буква..Иначе под бог приемам Абсолюта.Всичко Което Е,Което Е Било,и Което някога Ще Бъде.


Абсолюта разбирам няма воля, как се проявява, без воля, Как е, е бил и Ще бъде? Кой тогава създава?

[eses]

Konstantin, не ми се спори пак за същото,нали вече го говорихме това,но иначе Дел ти е задала правилните въпроси.Кой тогава твори?Кой те е създал теб,ако той няма воля,пък дори да вярваш че волята му се изчерпва със създаването на човека само.Все пак всеки ден се раждат хора.Значи дори по твоята логика той все пак всеки ден проявява волята си.И не Урантия може да не е написана от Бог(въпреки ,че вярвам ,че  и това няма как да стане без неговата воля и то не само за урантия а по принцип за всяко едно изявяване на нещо),но след като не виждаш в живота си и в съдбата волята му, надявам се поне като е написано черно на бяло да спрем да го смятаме за необсъден въпрос,защото де факто не сме се събрали да доказваме каквото и да е за Бог,ние нямаме този мисловен потенциал за доказавне на Бог.
Относно 7 те милярда реалности ,да ти можеш да ми набиеш шамарите в тази реалност, но дори да ме посиниш от бой в твоята "реалност" (мисложевн свят) на мен това в действителност няма да ми се отрази.Затова че ние не създаваме 7 милярда реалности,а 7 милярда мисловни свята,не бъркай двете понятия.

[balar]

Има две стари и подходящи за случая мъдрости
1. Пази мислите си чисти
2. Не си прави илюзии.
Кой твори нашата реалност и чия е Волята? Вместо разсъждения давате дребнави примери от бита си. Това не е разсъждение а опит да се обясни нещо неразбираемо.  Бог, каквото и да е То, стои твърде високо за да се занимава персонално с вас. Това,  което вероятно ви помага да получите дреболии,  докато милиони на тоя свят умират от глад и болести,  едва ли има капка общо с каквато и да било небесна сила. Най вероятно това са астрални същества които се хранят с емоционалната ви енергия. Ако Вселената е Бог то ние сме Атомите в тялото Му. Тая дума Атом е елинска и много прилича на санскритската Аатма. 

[del]

Личностот Уикипедия, свободната енциклопедия
Според класическата дефиниция, лѝчност е "човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества"
Първичната употреба на понятието се свързва с древногръцката философия, която въвежда термина "просопон", лице, актьорската маска, употребявана в гръцките трагедии. По-късно в римската философия се въвежда понятието "persona", чиято етимология отново е свързана с театъра - "per sonare", "звуча" - заради отвора на маската, през която се чувал гласът на актьора.
Атрибути на личността:

    Воля
    Свобода
    Разум
    Темперамент
    Характер
    Способности
    Мотивация
    Самосъзнание

Както е видно древната мисъл приема понятието личност, доколкото то съответства на определена роля - маска, използвана за определен момент(докато трае пиесата)..

Е ли личност Бог? Е ли личност човек?
Личност ли е човека в изначалната същност на понятието личност или е само инструмент, какъвто е актьора в една пиеса, изпълняващ роля, дадена му от един личностен Бог, но без право да променя, сценария...
Е ли първичния Бог временен изпълнител на полето на изява - Земята и кой всъщност е той? Е ли Яхве този Бог? Той ли е, за които Иисус говори С обръщението - Отче “абба”и който е и наш Отец, и като такъв, защо Старозаветния Яхве борави с понятието воля, но отделния човек не представлява личност, каквато е бог, доколкото той се разглежда като временен участник в пиесата на бог, дори и няма лице и личност, а по скоро обвързаност в рода, дълг, съответно и без лична воля...изпълнител на Закона.
Аз съм, който съм (Изх. 3:14) - Яхве
Бог е Един, не е съдено на човек да се самоопределя и да  си задава образ - това е забранено със Закон!
Човекът не може да претворява образ и да изразява личност, пред лицето на Яхве човек не трае, както пред силен огън.

Бог решава - човека изпълнява.
Човек е тленен, както и животното, не може да избегне Волята на Бог. Учи се посредством Закона как да действа и в най- дребните детайли от ежедневието си. Като първично грешен той е подчинен, и бога в този смисъл изразява суровост нетипична за Бог на Христа, когото нарича "Абба"- Тате, за стария Бог е важен рода, повече от личноста на отделния човек, а личността се обезличава... Бог е: Аз съм - други няма... В този смисъл съществува Закона и всеки е длъжен без да мисли да се подчини.
Сега може би става ясно защо е отхвърлено твърдението на Иисус, че е син божи и като такъв споделя даровете, от там и волята на Отца си, нещо немислимо за Старозаветните Отци, които са само изпълнители на ЗАкона, както казахме до най-малката БУКВА, без право на обсъждане, нито наричане на Бог като Отца, по силата на човешката грешност... Обвиняват Иисус в престъпване на Закона, в непокорство, в самозванство, позволил си е да придаде личност на отделния човек, в правото му да наследява Божията Благодат, по силата на ЕДнородството си с Отца, по силата на Словото: "Аз съм Алфа и омега"  (първата и последната букви на гръцката азбука) – израз от Книга Откровение на св.ап. Йоан, който означава пълен обхват, цялост. "Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят" (Откр. 1:8,10; 2:8; 21:6; 22:13; Ис 44:6; 48:12).
"И словото стана плът"(Йоан 1, 14) ... Защо? Защо словото да става плът?
За да стане видна връзката ни с Бог. Признавайки сина, за наш брат, признаваме и Бог като свой отец, споделяме  участието си в Божественото по силата на родството в Духа, в проявлението му в плът - сина, по силата на единството с Бог - Отца. Иисус Завършва сагата на първия човек Адам - първото Творение на Бог, по образ и подобие, преминал през обезличеното подчинение, достигайки новия Адам - Единородно СЛОВО в плът, човек и Бог, плът и  Божествена воля - Личност, осъзната и поела вече ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ - БАЛАНС.... Системата е приведена в Баланс, не е вече оставен в тъмното страшния старозаветен Яхве, чието име е забранено да се произнася, Завесата в храма, забулваща тъй дълго пътя ни към Бога е раздрана, истината изявена и всекиму според, съответствието на приетото от него, волята и избора му! Ще припознае ли човек Отца си - първоизточника... Или ще избере  да живее в отречение като самодостатъчна система, изживявайки  се като ЕНЕРГИЙНО самодостатъчна, макар и блясъка и да е отражение и съответно временна...изключвайки намесата на Бог, изхождайки в правото си да разсъждава от себе си, щом била му дадена лична воля?
Изключвайки взаимообвързаността ни с Бога, приемаме че съществуваме като отражение, а волята ни зависи от Залеза на Светилото, което отразяваме....И ако обезличим Светилото...какво ще отразяваме?

.........


Агрегация или агрегиране (лат. aggregatio — присъединяване) — процес на обединение на различни елементи

 в системите частите се подреждат противостои на изначалния хаос ли?

Изначалното, което е и е било и ще бъде, равно ли е на Абсолюта равно ли е на Бог?
Защо елементите се обединяват?
Кое поражда волята за присъединяване на различните елементи?
След извършване на агрегацията, кое потдържа Цялостност в системата?

Волята борави ли с понятието Сила?
Силата съответства ли на понятието баланс?


В агрегациите частите се добавят; в системите частите се подреждат. Системите са значими благодарение на своята организация – позиционните ценности. В добрата система всеки съставен елемент има свое положение в космоса. В лошата – нещо или съответства, или е нарушено – изведено от строя. В човешката система именно личността обединява всички видове дейност и на свой ред им придава качества на автентичност и съзидателност.

[konstantin2007]

Дел,игра на думи се получава..За мен Бог=Абсолют=Първоизточник..
Не става въпрос че няма воля буквално..Вече съм писала за това..Есес!Да Бъде!(обожавам Шекспир)Ако можем да говорим за волята на Абсолюта/Бог,то мисля,че тя е изразена в основните принципи на сътворението.Създал е предпоставка всяка част от същността му да бъде проявена,заявена..да Бъде..(дали като материя..или антиматерия все тая)Създал е нужните условия за сформиране и развитие на всеки един градивен елемент от съставящите го.Както казах..волята Му е да бъде..Всичко.И това е нещо което няма как да бъде отречено,щом говорим за интелигентна самоосъзната енергия
Сега..друг е въпросът за персоналната воля(по отношение на всеки негов градивен елемент)..Мисля,че няма такава!Еднократно изразена в сътворението да.Но не и ограничаваща и контролираща го(не повече от изначалните принципни ограничения,които касаят сформирането му..на градивният елемент имам предвид,а от там и на цялото.)
Абсолюта се грижи изначалният импулс в Нас/Него(извечното перпетуум мобиле)да Бъде.Това е персоналната му грижа.Другото..Другото е постфактум първоначалната воля.Другата воля..Всяка персонална воля(на всеки атом,на всяко съзнание)се явява "вторична" суровина..Причинно следствен продукт.Писали сме за съзнание във съзнанието.Тук..воля във волята.Волята на индивудуалността проявена на фона на "общата"(единната изначална)воля.Да бъде.

Konstantin, не ми се спори пак за същото,нали вече го говорихме това,но иначе Дел ти е задала правилните въпроси.Кой тогава твори?Кой те е създал теб,ако той няма воля,пък дори да вярваш че волята му се изчерпва със създаването на човека само.Все пак всеки ден се раждат хора.Значи дори по твоята логика той все пак всеки ден проявява волята си.И не Урантия може да не е написана от Бог(въпреки ,че вярвам ,че  и това няма как да стане без неговата воля и то не само за урантия а по принцип за всяко едно изявяване на нещо),но след като не виждаш в живота си и в съдбата волята му, надявам се поне като е написано черно на бяло да спрем да го смятаме за необсъден въпрос,защото де факто не сме се събрали да доказваме каквото и да е за Бог,ние нямаме този мисловен потенциал за доказавне на Бог.
Относно 7 те милярда реалности ,да ти можеш да ми набиеш шамарите в тази реалност, но дори да ме посиниш от бой в твоята "реалност" (мисложевн свят) на мен това в действителност няма да ми се отрази.Затова че ние не създаваме 7 милярда реалности,а 7 милярда мисловни свята,не бъркай двете понятия.

Всички творим.Няма съзнание което да не твори собствената си реалност!
Аз като персона съм създадена от самата себе си.Като Душа..Причинно следственият закон е безпощаден!Натрупване на количеството,неминуемо води до промяна на качеството.Това е законът който кара душите да се"раждат".Осъзналият се атом.Монадата.Ти цитираш Урантия..Аз пък ще цитирам "Космосът отвътре"
"Монадата е единственият истински Аз-съзнателният атом,божествената клетка.Монадата съдържа всичко което и  е необходимо по пътя към еволюцията,но в началото тези способности са латентни и неразвити.Само чрез опитност те започват да се разгръщат и активират.
Универсалното съзнание фрагментира и отделя съзнателни единици от себе си(принципи на свободната воля)чрез които директно да изпита живота в по-плътните светове.Тези съзнателни единици от своя страна също отделят други съзнателни единици от себе си(свободна воля)за да изпитат живота в още по-плътните светоВЕ и т н.до най-низшият свят,Най-опростено,това става с принципа на клетъчното делене.В този смисъл ние сме завинаги свързани във възходяща поредица с висши аспекти,към които еволюирайки можем отново да се присъединим"

Есес,не директно Бог ражда телата(хората)а самите човеци,с,беразборният си секс!А да не искам да раждам,па да видя как Бог ще ми наложи волята си!Волята на Бог по отношение на телата(материята)е изразена в принципите на групиране на атоми.Подсигурил е начин да става.Обаче..Дали ти ще ПОЗВОЛИШ на някой да си мешате...."атомите"е вече само твоя воля.

Я ми кажи кво е мисловен свят?

[Princess_Deja]

Само подозирах, но не смеех да предположа, че вие нямате ясно "понятие" за "Воля" което малко усложнява нещата, защото е да не знаеш цялата азбука, но да искаш да прочетеш книга.
Хайде "понятие" за Бог е различно, но това да се мисли, че с Воля се създава е доста ... наивно. Има един хубав пример за слона. Ако си помисля, че искам да видя един слон, дали ще ми се стовари ей така в хола както си стоя и си го мисля....

как се проявява, без воля, Как е, е бил и Ще бъде? Кой тогава създава?

Със Съзнание. Съзнанието може да създава, а волята "установява". Волята ти е "законодателния орган", а съзнанието изпълнителния. Просто е да се провери.

От тук е ясно и може да си отговорите на въпроса, кое борави със силата и има сила. Волята не помага за баланса.

Мислех си, ако съм вампир кой ме е създал? Има ли добра и лоша воля?

[konstantin2007]

Със Съзнание. Съзнанието може да създава, а волята "установява". Волята ти е "законодателния орган", а съзнанието изпълнителния. Просто е да се провери.

Ако съзнанието създава,а волята установява,то кой е законодателя и кой изпълнителя,че нещо май е поомешано..

[del]

Цитат на Константин:
"Мисля,че няма такава!Еднократно изразена в сътворението да.Но не и ограничаваща и контролираща го(не повече от изначалните принципни ограничения,които касаят сформирането му..на градивният елемент имам предвид,а от там и на цялото.)
Абсолюта се грижи изначалният импулс в Нас/Него(извечното перпетуум мобиле)да Бъде.Това е персоналната му грижа.Другото..Другото е постфактум първоначалната воля.Другата воля..Всяка персонална воля(на всеки атом,на всяко съзнание)се явява "вторична" суровина..Причинно следствен продукт.Писали сме за съзнание във съзнанието.Тук..воля във волята.Волята на индивудуалността проявена на фона на "общата"(единната изначална)воля.Да бъде."
Да!

"Ако съзнанието създава,а волята установява,то кой е законодателя и кой изпълнителя,че нещо май е поомешано.."

Уместна забележка!

Благодаря ти, Константин! Бе нужно всеки да определи позицията си, та да няма объркване и излишен спор. Защото ясно е, че никой няма как да разбере какво е отношението на другия ако не го изрази, доколкото може ясно. Явно е, че всеки  изгражда свой собствен опит, аз  намирам проявлението на личното за допълващо и необходимо, не за оспорващо и невярно.

[Princess_Deja]

Съвсем буквално както съм го написала.
Съзнанието- по-конкретно "в" съзнанието възниква - се- по-ражда... идея, да речем. Оформя се образ и представа след което

/разбира се обяснявам "принципа" спрямо човешкото Съзнание- но то като част от Божественото съдържа в себе си същността на принципа, така че е валидно, а и надявам се по-разбираемо; защото като употребявате "абсолют" и някак не се ангажирате да сте убедителни за нещо предполагаемо, но непознаваемо, остават доста "пробойни" за цялостната картинка/

аз пожелавам да създам ... пеперудка. И много искам - с цялата си воля! Установявам - да бъде! Но тогава отново съзнанието ми започва и "прави" пеперудата да е с красиви цветове да е малка-голяма- и хоп направило пеперудка, след "разрешението" на Волята и установяването, че е добро.
Но вие не ми отговорихте за лошата и добрата воля .... без да използваме клишетата за относителност на добро и лошо. Защото искам да се види и да поясня, че оръжията например са създадени по нечия воля- ако предположим, че волята по предпоставка е добра, и това не е грешна предпоставка. Излиза, че оръжията са създадени за защита от диви зверове или други несъзнателни агресори, от извънземни до зомбита някакви. Но заради "бъгаво" съзнание и свободна воля, се е получило по-различно от замисъла и представата. Ако все пак допуснем, че има и "лоша" воля, а съзнанието е изначално доброто, тогава колкото и да ти е добро и светло съзнанието, винаги една лоша воля би го прецакала.
Цунг-Цванг! и Шах. 

[del]

Затова попитах за баланса. Та кое е по-важно волята или баланса?

[konstantin2007]

Съвсем буквално както съм го написала.
Съзнанието- по-конкретно "в" съзнанието възниква - се- по-ражда... идея, да речем. Оформя се образ и представа след което

/разбира се обяснявам "принципа" спрямо човешкото Съзнание- но то като част от Божественото съдържа в себе си същността на принципа, така че е валидно, а и надявам се по-разбираемо; защото като употребявате "абсолют" и някак не се ангажирате да сте убедителни за нещо предполагаемо, но непознаваемо, остават доста "пробойни" за цялостната картинка/

аз пожелавам да създам ... пеперудка. И много искам - с цялата си воля! Установявам - да бъде! Но тогава отново съзнанието ми започва и "прави" пеперудата да е с красиви цветове да е малка-голяма- и хоп направило пеперудка, след "разрешението" на Волята и установяването, че е добро.
Цунг-Цванг! и Шах. 

И мат!Искането(самата идея,закона) да направиш пеперудка..самото знание за този акт,знанието,че изобщо има пепрудка която евентуално би могла да бъде създадена..не идва от волята а от съзнанието.Съзнанието ражда идеята(закона) волята го проявява.Волята е "продукт" на съзнанието и не би могла да го контролира(камоли да бъде негов законодадел) а именно обратното.Волята е подчинена на съзнанието(тя е негов изпълнител)и зависи от неговата"индивидуалност".

Затова попитах за баланса. Та кое е по-важно волята или баланса?

Дел..интересен и бих казала..доста многопласотв въпрос..Но..мисля,че без воля,няма баланс!
Ако говориш за Абсолюта..Сложничко ми идва..Ще тряя доста да помисля,че нещо ми се върти за яйцето и кокошката..Всъщност..мисля,че и тук балансът е.."продукт"на волята..Но също така смятам и че тези думи са доста неподходящи.Но за момента толкоз..

п.п.Няма добра и лоша воля!Има индивидуалност. Съзнанието е изначално неутрално,и мисля,че при "разтварянето си " в Абсолюта пак е такова.В процеса на еволюцията може и да залитаме по полярностите,но няма как да си само едностранно зареден и да се слееш с Абсолюта,просто щото той не е само(+)или(-)а и двете.

[eses]

Принцеса, въпроса за доброто и злото не е толкова сложен,просто не ви харесват отговорите. Когато говорим за Бог имаме няколко възможности,да направим справка със свещените книги,с други книги и със себе си. Ако вземем свещените книги в частност библията,там се казва,че ще бъдем наказани, за нашите лоши дела.Обаче в последните години нюейджа каза  - бог не е отмъстителн и всички повярваха и заемайки тази позиция си мислят че му правят услуга, но ние на Бог услуги не можем да правим.Затова сега когато говорим за това имаме няколко варянта.1 Библията е права,ние ще бъдем наказани за лошите си дела,Бог ни е дал свободна воля да управляваме света и за лошите си постъпки ще бъдем наказани. В Урантия ми направи впечатление ,че се говори и за смърт на душата в случай когато се прецени че тя е безнадеждна.Това загатва(понеже още не съм я чела цялата) че наказанието найстина съществува въпреки ,че вероятно е далеч от нашите представи за наказание, но все пак и в Библията се казва ,че наказанието е смърт,а не вечно горене в ада. 2 варянт ни е да мислим Бог като абсолютно добър в смисъла ,че лошото не го разбираме и че то в крайна сметка отново е добро. Това е,дали ще ви харесат отговорите все тая,те са изцяло продукт както на убеждения ,така и на  интерпретацията им.