Princess_Deja,
Топката, колелото и всичко, което искаме, едва ли показва колко сме съзнателни в искането си, дали познаваме наистина себе си и своите нужди, защото за едно дете от племето "х" топката ще има друго измерение, то може и да и се радва, може и да не и се радва, съзнанието на едно дете се изгражда, в зависимост от това къде е расло и как е расло и въпреки това носи своя вътрешен опит, отвъд ежедневието си и колкото по самостоятелно е това дете, а не обременено от околните за това какво е хубаво, какво да иска какво да яде и тн, толкова по-свободно то и приема различията в другите и знае как да постъпи. Свободата не се занимава с критика на себе си или на другите, но заради ограниченията на несвободните и е нужно да оцелее, за да е. Ако и да искаш да изкажеш позиция тук в този форум или където и да е ти е нужна огромна безукорност, за да разбираш какво ти казват, защо ти го казват и да поддържаш нивото на своята съзнателност чисто, за да не се отклониш от темата най-малко.
Йохан Хьойзинха ...Хомо Луденс... С този автор ме връщаш 30 години назад... Благодаря...
Цитат:
" Когато се оказа, че хората не са толкова разумни, за каквито се смятаха в радостния век на преклонението пред Разума, нашият род бе наречен с хомо сапиенс и хомо фабер, т.е. човека производител. Вторият термин е по-неточен от първия, понеже фабер са и много животни. Но всичко, което се отнася до производството, се отнася и до играта; голяма част от животните играят. Следователно на мнение съм, че хомо луденс, играещият човек, представлява също толкова съществена функция като производството и заслужено трябва да заеме своето място до хомо фабер.
Много е стара мисълта, че ако се задълбочим в основите на нашето познание, всички човешки дейности поразително ще ни приличат на игра.
Човек, който се задоволява с подобен метафизичен извод, не бива да чете тази книга. Аз смятам, че играта трябва да се разглежда като отделен, основен фактор във всяка дейност, а не като същност на тази дейност."
http://chitanka.info/text/17232-homo-ludens темата е: " Да бъде волята ти ", ако и да анализираме игровия процес като основополагащ в отношението на човека към Света, то този процес не казва нищо за Бог и неговата воля, доколкото играта с Бог не е възникнала ако Бог не е познат, за каква воля може да се говори, освен за усърден стремеж на човека да изтърпи приятно и да се съвмести с непознаваемото. Чрез играта човек се учи да възприема. Чрез играта човек открива границите. Чрез играта човек минава границите...ако промени правилата на играта, но игрите на човека са свързани с неговото отношение към света, неговото познание за света, а то също има своя времеви фактор, отново предполага граници. Човек може да играе на Бог и да прави каквото си иска, но това не показва що е Бог, нито също какво е отношението на този Бог и съвсем не - Каква е волята му. В този смисъл за човека Бог би представлявал само Границата в играта, невъзможното за надрастване и би се самопородил като естествена пречка, доколкото е невъзможно да бъде въвлечен в играта, освен като едностранно отношение на човека към нещо неясно, а неясното зачовека в най-общи линии носи негативни усещания, та така чрез играта достигаме до един страховит, силен и с неясно отношение и функции Бог... , а правилата на играта от тук насетне, отразяват на този етап от осъзнаването на човека и неговите опити да сведе тази граница до удобство, за да не свърши играта... Така погледнато Бог се е зародил от сблъсъка на човека с непознаваемото и така погледнато всички ритуали отразяват стремежа на човека да умилостиви, да смекчи условията си тук и сега...отново чрез пораждането на игрови процеси, в които всичко и всеки имат определено място и роля, съответно и измеримост и типизация. и все пак Бог съществува, извън определеността...
цитат:
"По форма свещеният акт е игра във всяко едно отношение. А по своята същност е игра дотолкова, доколкото пренася участниците в свят, различен от всекидневния. За Платон равнозначността на играта и свещените действия е била безусловна. Той не се е колебаел да включи свещеното в категорията игра. Човек трябва да бъде сериозен със сериозните неща — казва той.[12] — Господ е единственият, който заслужава блажена сериозност, а човек е създаден като играчка на Господа и това е най-доброто у него. Затова всеки мъж и всяка жена трябва да прекарват живота си, като играят най-красивите игри, т.е. противоположното на това, което сега правят. Нали — продължава той — хората смятат войната за нещо сериозно, но войната не е нито игра, нито създава нещо, което ние смятаме за сериозно.[13] Животът трябва да се прекарва в мир и по най-добър начин. Кое е тогава по-благоразумно? Човек трябва да живее, като играе определени игри, изпълнени с пожертвование, песни и танци, за да предразположи боговете и отпъди враговете. Така той ще спечели борбата.[14] В това Платоново отъждествяване на игра и свещеност второто не се замества с първото."
В играта полезността и се свежда до това, човек да не се възприема
твърде насериозно в своето битие, доколкото сблъсъка с невъзможните за осъзнаване степени на разкриване на това битие биха го погълнали...В този смисъл това е отношението ни към външното, отражението на разбраното, доколкото то е разбрано...
колкото до пчелите, ясно е че нямат свободна воля, подчинени са в Йерархия, спрямо нуждите и и почиват, но в какво е различен човека не разбрах, щом имайки свободна воля я ползва за да се съизмерява с околните, а каква е на Бог волята съвсем не ми става ясно от това.
