del,
когато обясних как възприемам живота си, ако искате и начинът по който да го изживея, нямах предвид да си остана инфантилна пикла или дете, което да е невменяемо и несъзнателно до край, без да поема отговорност и да използва рационално поуките, които си изважда.
Става въпрос за
Homo Ludens. А за повече информация справка:
http://en.wikipedia.org/wiki/Homo_Ludens_%28book%29от там:
Characteristics of play
To set the scene of the play that he will unfold gradually, Huizinga identifies 5 characteristics that play must have:
Play is free, is in fact freedom.[7]
Play is not “ordinary” or “real” life.[7]
Play is distinct from “ordinary” life both as to locality and duration.[8]
Play creates order, is order. Play demands order absolute and supreme.[9]
Play is connected with no material interest, and no profit can be gained from it.[10]
" Играта е "безплатна" и всъщност е свобода ;/ за себе си го тълкувам, че никой не те кара да играеш насила. Това е по собствена воля. Дали ще предпочетеш да играеш покер, волейбол или просто "постановка"(театър) е твой избор, единствено зависещ от това, че не е самостоятелна дисциплина, а е игра, защото е други хора-играчи/
Играта не е истинския реален живот; /ако в реалността си магазинер, а опонентите ти счетоводители, адвокати, музиканти- в играта тези "особености" професионални нямат значение. Защото аз може нищо да не разбирам от "право" или юрисдикция на теория, да не познавам закони и нормативни актове, но това не ми е нужно като знание, ако искам да си изиграя добре картите на покер срещу някой адвокат/
Играта е различна (спрямо и отнесена) към местоположението и продължителността;/ т.е. независимо къде ще срещнеш хората и ще играеш с тях, някои ще се измарят, други ще са по-издръжливи, играта си тече, без тези обстоятелства да вредят или ощетяват същността и смисъла на това да "играеш" и да си в "играта"/
Играта създава ред, тя самата е ред ..... /продължението сами си го преведете, защото е много по темата!/; така или иначе, ясно, че играта има правила. За това и има ред. Ти се съобразяваш с основните правила, за да я играеш. Не може да играеш волейбол, а да тупкаш топката като при баскетбол. Това е друга игра. При волейбола "посрещаш", "пазиш", "скачаш" и полагаш усилия да вкараш топката в полето на противника, без да може да я "спаси"... По този начин отнесено към втората част, когато очевидно ти си вкарал повече точки- печелиш. Няма нужда от справедливост или съдене дали е правилно, това е такова каквото е! Ако не ти харесва играй друга игра, на която ще си по-добър и по-успял/
Играта не е свързана с материален интерес или облаги и не може да имаш печалба (за сметка на друг- в икономически смисъл); /това е полезно за развитието ти на чисто менталните ти способности. А не физизческото ти оцеляване на всяка цена и вегетиране според обстановката. А съвсем целенасочено адаптиране и усъвършенстване в среда, която и сам ще можеш да си създадеш в един момент./
Всичко това го обяснявам, за да се разбере по-ясно защо ни е нужна "свободната воля" и за какво да я ползваме. Дори, когато правим грешки или сме прекалено впечатлени, от всичко, което ни се случва без да е зависело от нас, да не се обръщаме и да търсим нещо извън нас самите. Защото все едно да попиташ тренера "Тренер, как точно да го изиграя, за да е максимално според твоите представи и очаквания?";"Не мога да ти покажа. Направи го по най-добрия начин за теб. Бъди доволен от това и ето начина!"- но ако трябва да го видиш нарисувано, на филм или да го прочетеш на теория, едва ли някога ще посмееш да го направиш с успех.
Имало един учен навремето, който искал да се научи да плува. Взел учебници, почнал да чете, но така дълго време стоял на брега и не смеел да влезе във водата. Накрая се престрашил. И един приятел като го попитал "как се научи. Коя книга прочете? Да се науча и аз като я прочета." Човекът отговорил "Просто влязох във водата без страх, намокрих се, опитвах се и накрая заплувах. Нито дума не си спомням от това, което бях прочел".
Последното за пчеличките, които със свободната си воля си почивали е много сладко... но проблемът е, че пчелите нямат свободна воля. Те си почиват, както и хората, защото се измарят, а не защото така са решили. Ние умираме въпреки свободната си воля (освен самоубийците) ... но не получаваме билет за концерт, заради нея, нито заради Божията.
Защото, ако на Бог волята е, някой да даде 100-тина лева, косвено на Мадона, защото тя си няма, за да може дъщеря й да учи в лукс и да живее така, докато бедни африканчета умират от жажда и глад (а за конкретния пример, да нямаш пари за колело , топка или PSP за детето си), би било нелогично и безсмислено- за това да са създадени хората и това да е щастието към което се стремят. И в някакъв момент на равносметка, много благодарни да се обърнат с благоволение и да се чудят, как точно биха "заплатили" това моментно удовлетворяване на желание, довело до човешко щастие?
Казах ви, въпросът е дълбоко етичен. А морала на всеки човек е много специфичен и "чувствителен". Не може просто така да се постулира...