Автор Тема: За кучетата и ние  (Прочетена 35149 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: За кучетата и ние
« Отговор #15 -: Април 08, 2012, 23:25:28 pm »
         Нещо много случайности стават на едно място, освен това кучетата и вълците без надзор от хора не образуват такива големи глутници без да преследват някой голям улов.
Явно тези инцитенти в един регион не са съвсем случайни, а някой събира и дори обучава кучетата за такъв лов.
   Прав си,  гладно  куче  се  подмазва,  ако  нападат  от  глад  като  глутница,  ще  нападнат  и  отнемат  чанта  с  храна.  Така  нападат  насъскани  кучета.     
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен kalan

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 892
Re: За кучетата и ние
« Отговор #16 -: Април 09, 2012, 00:26:12 am »
Ама сигурни ли сте че са насъскани?Ако едно куче е само и е гладно няма да нападне и ще се подмазва. Но не мислите ли, че ако са 5 кучета тогава стават по-смели и затова нападат? Поне аз така си мисля.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: За кучетата и ние
« Отговор #17 -: Април 09, 2012, 10:26:36 am »
Оная помиярка фандъчката да си подаде оставката!Ама нямаааа...нали на божарникаря ботушите са си здрави..Псетата не ги лаят..

Неактивен ARRI

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 523
Re: За кучетата и ние
« Отговор #18 -: Април 09, 2012, 23:22:16 pm »
Има нещо странно в цялата тази работа. Богоизбрания ме наведе на мисълта, че може тези кучета да са специално обучавани да убиват. Ооообаче, като се поразрових за жертвата, се натъкнах на доста странно инфо. След като избягва от България през 1962г. се озовава директно на Уолтстрийт!!! След това работи за СБ Индонезия ;) . А колко зулуми е извършил на този пост, е безсмислено да описвам. Всички знаем какво е СБ. Това е първата пресечена точка със  шорош. Втората пресечена точка е, че през 1989г. пристига в България и започва да участва в ''изграждането'' на демокрацията. Бил е съветник на ж.желев по икономически и финасови въпроси. Какво го е съветвал професора, можем само да гадаем....ама нито сме цъфнали нито нещо добро се случва у нас. Третата точка по която се пресича със шорош е ''отворено общество'' . Работил е там. И последната, но най-интересна точка е, че точно фондациите на шорош спонсорират развъждането на песовете у нас ;) ........Лош късмет ли е извадил професора, като загина от устата на собственото си творение, или е умишлено ликвидиран можем само да гадаем.
ЖИВОТЪТ  НА   БОГОВЕТЕ   Е  СЛЯПАТА  ВЯРА  НА  ОНЕЗИ, КОИТО  ИМ  СЕ  КЛАНЯТ !Тери Пратчет

Неактивен kalan

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 892
Re: За кучетата и ние
« Отговор #19 -: Април 09, 2012, 23:44:54 pm »
Ари, и в двата случая кармата го е догонила :D , ако е вярно това де.
А какво е СБ Индонезия?

Неактивен Iveta

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 265
Re: За кучетата и ние
« Отговор #20 -: Април 10, 2012, 01:52:48 am »
Цитат
...че може тези кучета да са специално обучавани да убиват.



Хахаа... :o
А моето куче, като беше изчезнало от вкъщи и го нямаше 3 седмици, какво да мисля!? Че сега е с чип и ме следят извънземните ли?


Бог ни обича достатъчно и на дали целта му е да страдаме. Мисля си, че ни се дава много повече, отколкото заслужаване в действителност, а и всеки сам може да се замисли. Така че невинни жертви на съдбата ми се струва, че няма.
oтговорна съм за това което пиша, но не и за това което разбирате.

Неактивен ARRI

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 523
Re: За кучетата и ние
« Отговор #21 -: Април 11, 2012, 01:26:08 am »
Ари, и в двата случая кармата го е догонила :D , ако е вярно това де.
А какво е СБ Индонезия?


Всичкото инфо е истина. А СБ Индонезия, е световната банка Индонезия......всички знаем какво е световната банка......берем плодовете на банкстерчетата и под формата на нашия фин.мин. мошето дянков. Та като знаем какви зулуми върши тук дянков, можем само да гадаем какви ги е дробил соросчето проф. тачков........
ЖИВОТЪТ  НА   БОГОВЕТЕ   Е  СЛЯПАТА  ВЯРА  НА  ОНЕЗИ, КОИТО  ИМ  СЕ  КЛАНЯТ !Тери Пратчет

Неактивен kalan

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 892
Re: За кучетата и ние
« Отговор #22 -: Април 11, 2012, 03:02:02 am »
И сега какво излиза, че май уличните песове са агенти на световната банка. :lol:

Хем смешно,хем не много.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: За кучетата и ние
« Отговор #23 -: Април 11, 2012, 11:41:39 am »
Що бе?Има логика?Песовете са камуфлЖ..Докат ни ръфат и тормозят служат и за барометър..Щом с едни псета не можем се справим,значи нЕмаме сила за нищо повече..

Неактивен bogoizbrania

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 933
  • Homo Supermenos!
    • Олтар на непознатия Бог
Re: За кучетата и ние
« Отговор #24 -: Април 11, 2012, 19:59:07 pm »

Това снимах с ГСМ на паркинга на министерски съвет преди малко. Общо са четири кучетата  едно е в страни не е на снимката, жената с оранжевото ги храни под знамето на Р. Б. и E. U.


https://lh4.googleusercontent.com/-joGpp_xY75I/T4W3JjRKqgI/AAAAAAAAIls/atHXuLNSzfk/s1223/Image0850.jpg


https://lh4.googleusercontent.com/-N2t22nNxRNg/T4W3J5jlQAI/AAAAAAAAIlw/BsArhpw8kws/s1223/Image0851.jpg


https://lh6.googleusercontent.com/-yfxRU_Qut2s/T4W3J8hPzhI/AAAAAAAAIl0/-k_v6ZJHSs4/s1223/Image0852.jpg

Soli Deo Gloria!

Неактивен kalan

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 892
Re: За кучетата и ние
« Отговор #25 -: Април 11, 2012, 21:33:21 pm »
Има много хора, които ги хранят. И за това оцеляват.

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 601
Re: За кучетата и ние
« Отговор #26 -: Април 11, 2012, 23:52:15 pm »
Има много примери и възможности как бездомните кучета, за да не се мислят и определят като ...` агресори` могат да се ограничат в `приюти`, като в нормалните държави и всичко да е ок. Плащаме си данъците с цялата отговорност и те просто се отглеждат и за тях се грижат компетентни ветеринари. Защо ги набеждавате в някакви конспирации без видими доказателства?
Направете им една къщичка, нахранете ги, пък да видим. Това не го казвам като невъзможност, а напротив, видях днес как през един блок `сковаха` дървена къщурка, наблизо зоомагазин и едва ли ще има недоволни.
Но, това таксиметров шофьор да пребие и изнасили двадесет-годишна, не знам как да се ... предотврати!
« Последна редакция: Април 11, 2012, 23:53:22 pm от Princess_Deja »
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен Iveta

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 265
Re: За кучетата и ние
« Отговор #27 -: Април 12, 2012, 00:13:27 am »
Е и, какво като ги храни?


И аз съм хранила бездомни кучета и го правя винаги, и да ще го правя!


Не мога да разбера що за човек трябва да си, за да изхвърлиш бременното си куче на улицата, за което си се грижел 6-7 и повече години? Що за човек трябва да си, да извикаш ловец, за да го застреля и да изхвърлиш трупа в р. Марица, заедно с новородените!? Това е случка, на която съм свидетел от преди 8 години...


Преди седмица, минавайки по Главната в Пловдив няколко кучета се гонеха. А голяма част от хората им пляскаха и крещяха "дръж, дръж" ...


Цитат
12 молби на едно куче


Aко кучетата можеха да говорят на нашия език, може би биха казали точно това. Нека ги послушаме:

1. Моят живот трае 10-15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява тъга. Помисли си за това преди да ме вземеш.

2. Обичай ме такова, каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да си избирам приятелите и господаря.

3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си - може би аз не разбирам какво искаш от мен.

4. Обичаш ли ме, аз живея от твоята любов.

5. Недей да ми се сърдиш и наказваш. Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.

6. Приказвай ми! Може би ще ти се стори, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.

7. Знай, че аз не забравям как се постъпва с мен.

8. Помисли си преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя, но това аз няма да направя.

9. Не ме взимай като играчка докато съм малък и сладък, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб е вечна.

10. Грижи се за мен, когато остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея или престана да ходя. И за теб някой ще се грижи - старостта е еднаква за всички.

11. Изпрати ме в моя последен път. Недей да казваш: "Аз не мога да направя това". С теб всичко ми е леко. Нека това бъде отплатата за моята вярност и нашата красива младост.

12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.

ТВОЕТО КУЧЕ
« Последна редакция: Април 12, 2012, 00:14:30 am от Iveta »
oтговорна съм за това което пиша, но не и за това което разбирате.

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 601
Re: За кучетата и ние
« Отговор #28 -: Април 12, 2012, 00:24:18 am »
Iveta, това ако е Срещу моето мнение да се нахранят и адаптират, много извинявай, но е много по-човешко, от всичко останало за ефтаназия и скопяване.
Вникни малко в самата тема, за агресията и защо бездомните кучета се събират на ... глутници.
Днес едно домашно, без причина, докато го държеше стопанката му се разлая от ... и ме ухапа, докато го успокоявам.
Не ми обяснявай/те че просто трябва да си дам ръката или крака да ми го нахапят, щото те милите са нещастни по пълнолуние.
Крайностите не помагат. Обясних нормално, човешко решение на проблема, което съм гледала по чужди предавания и `работи`.
Това да ми се обяснява, че твоето куче , ако ме нахапе (скорошен пример с приятелка- ползваща пластичен хирург след това, а много обичаща кучета, и самата тя има куче)- аз трябва да се усмихна и да го погаля, хайде... като си изям ябълката, след като го ритна, може ли? (заради болката, а не че съм жесток човек)
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен kalan

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 892
Re: За кучетата и ние
« Отговор #29 -: Април 12, 2012, 02:33:14 am »

 Е и, какво като ги храни?
 

 А нищо. Просто отбелязвам защо още ги има.
 Ивета, на всички ни е ясно, че да си изхвърлиш кучето е голям грях. Поне според моите разбирания. Аз имам куче на 15 г. и го считам за част от семейството. Не е здраво вече. Полусляпо и полуглухо, но е моето куче и тези неща не ми пречат да го обичам. Даже го обичам още повече.  Тези 12 молби са много хубави, но става въпрос за уличните кучета, а не за домашните. Когато бях на 10 дядо ми изхвърли котилото на кучката. Бяха 15 кученца и току що родени. Направо рекорд според мен. Уж добър човек беше, ама какво го прихвана незнам. Тогава май беше първия път когато си показах зъбките. Мислеха ме за много сладко и кротко дете. То и сега хората така си мислят за мен
:D . До момента в който не ме настъпят. Е може да бях на 10, но дядо ми разбра откъде изгрява слънцето. Да не обяснявам, но крайния резултат беше, че си прибрах кученцата и си ги върнах на кучката. Порастнаха и ги раздадох на разни семейства, които се грижеха добре за тях. След това го попитах просто " Дядо, обедня ли като гледахме тия кучета три месеца". Нищо не каза. И не посмя вече такива номера да ми прави.
 Лично аз не смятам кучетата за глупави животни. Но проблема с кучетата е доста сериозен. Просто трябва да се вземат мерки, но и да се спазват.Иначе отношението към кучетата на някои хора е отвратително. Че са животни да, но понякога мога да кажа, че имат по-хубави черти от нашите.
 Някои смятат, че нямат мозък. Това, че не говорят не значи, че не им тече мисълта.
 Ще ти разкажа нещо за едно улично куче. То беше голямо и черно, грозновато. Но като го погледнеш в очичките се виждаше голяма доброта. Не при всяко куче срещам такова нещо. Имаме си в блока жена, която храни кучетата в околността, та затова не са много агресивни. Имам усещането, че това куче разбира всяка една дума която му кажа.Не е като повечето кучета. Не обичам улични кучета да се доближават до моето куче, защото може да хване бълхи и някоя болест. И преди време се разхождахме и дойде черното куче. Тихичко и спокойно му казах "Моля те не се доближавай до моето куче." Погледна ме хем игриво,хем разбиращо и се отдалечи. Втората случка беше с един гълъб. Беше се омотал в някакъв бурен. И черното куче ахаа да го нападне и изяде. Все пак е улично и ядат каквото им попадне. Майка беше на терасата и му каза с нежен глас " Моля те не го убивай, а го остави да живее" .Колкото и да е странно то погледна гълъба и после майка ми и се отдалечи с леко нежелание. Третата случка. Знаеш как си пазят територията и като мине чуждо куче макар  и улично се нападат. Така и стана с едно куче, което си личеше, че е било домашно. Нашата глутница го лаеше ожесточено. Но черното куче сякаш беше главатаря  на останалите. Наведох се през терасата и директно на черното му казах" Оставете  го намира. Моля те" В този момент то престана да лае и излая срещу своите, които пък също млъкнаха и се отдалечиха.За съжаление наскоро отново хвърляха отрова и то почина.
 Но въпреки това което написах аз съм човек и ще защитавам хората. И повярвай ми, ако недай се Боже някой ден ме нападне куче, няма да се надупя и да му кажа "На хапни си, че и ти душичка носиш". Този град не е построен от кучета, а от нас. Ние плащаме данъци, а не кучетата. Хапят ни. Пак ние плащаме ходенето по болниците. Извинявай, но от какъв зор. Аз категорично не съм съгласна всички кучета да отиват в приюти. Тези пари могат да се използват за много по- хуманни цели. Агресивните кучета трябва да бъдат евтанизирани. Дори и тези, които не са агресивни, но никой не ги потърси в определен срок също трябва да бъдат умъртвени. Всички домашни и улични да са кастрирани. И едно от най-важните неща е "осиновителите" на уличните кучета да носят отговорност, както се носи отговорност когато се осинови дете. Демек като ги изкарват от приютите да се грижат за тях, но не на улицата, а в собственото си жилище. Екоорганизициите да си плащат разноските за приюти.
 Ивета, кога някой най накрая ще защити нас?


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27