Ирационалното и ние човеците

[Iris]

3.Може ли да се каже, че целта на поредиците от инкарнации е да се удържи победа на духа над материята, но не чрез игнориране и аскетизъм, а чрез смесване с нея и проявяване на духа някакси чрез нея? Единствено развиването на способността за различаване на вечното от тленното ли е критерия? Или не става дума изобщо за удържане на победа, а по - скоро за самоопознаване в материята?
 

Според мен – да. Но духът не се смесва с материята, а се проявява чрез нея; духът направлява материята в степента в която я е овладял, организира я във форми и т.н. То всъщност духът няма как да се прояви освен чрез материята. Самоопознаването също не може да стане освен ако духът не се прояви. Човек има неограничени възможности, неограничен потенциал, но за да бъде превърнат този потенциал в нещо действително, той следва да бъде проявен. На човека са дадени всички възможности да развие силна воля, неограничени умствени способности и всичко, за което можем и не можем да се сетим. От него се иска да превърне тези възможности в действителност.

[old4]

Глупости на търкалета.
Само като прочетох простотията с лимита от 12"души"и ми светнаха не всички лампи,а всички всевъзможни прожектори!

Нарочно го постнах това защото 99,9% в книжлетата са такива глупости  , та така.Всеки твърди че неговата е по-истина, да ама не.Приключвам по темата, като му дойде времето то ще се разбере, дотогава ще изпробвам възможностите на "сегашното" си тяло  ;D.

[m2f]

То всъщност духът няма как да се прояви освен чрез материята. Самоопознаването също не може да стане освен ако духът не се прояви. Човек има неограничени възможности, неограничен потенциал, но за да бъде превърнат този потенциал в нещо действително, той следва да бъде проявен. На човека са дадени всички възможности да развие силна воля, неограничени умствени способности и всичко, за което можем и не можем да се сетим. От него се иска да превърне тези възможности в действителност.

А дали духът /душата/ има предварителна точна представа за собствените си възможности, поне на теория? Или точно обратното: какво ще се получи след срещата с материята /накрая, не след дадена инкарнация, а "най - накрая"/ е неизвестна никому величина? Ние на Бог ли се опитваме да заприличаме? Или на "себе си", инкарнирайки се?

[mitko]

1.Може ли да се каже, че още при раждането си душата е притежател на информация за всичко възможно, но не и на личен опит, т.е. липсва и познанието за придружаващата конкретните житейски казуси емоция? Или душата няма нито информацията, нито личния опит /с емоцията/?
Душата съвсем бял лист ли е в началото или не?
2.Може ли да се "изроди" същинската ни самоличност трайно, вследствие на прекомерно влияние на инкарнационната личност върху нея? Какво става с такава душа?
3.Може ли да се каже, че целта на поредиците от инкарнации е да се удържи победа на духа над материята, но не чрез игнориране и аскетизъм, а чрез смесване с нея и проявяване на духа някакси чрез нея? Единствено развиването на способността за различаване на вечното от тленното ли е критерия? Или не става дума изобщо за удържане на победа, а по - скоро за самоопознаване в материята?
 

   1.  Същото  е  като  при  раждане  на  бебето,  раждането  е  придружено  от  скрити  възможности  и  тези  възможности  трябва  да  се  развият  по  емпиричен  път.  За  белият  лист - нуката  още  не  е  отговорила  на  въпроса:  Защо  мозъка  на  още  нероденото  бебе  работи  с  такъв  интензитет.
    2.  Може,  това  са  всички  постоянни  АЗове  преминали  към  тъмната  страна
    3.  Третият  въпрос  на  мога  да  го  коментирам  по-добре  от  Ирис

[m2f]

"Съвсем случайно", разбира се както си гледах днес из нета и...ето какво си намерих: ченълинг на Башар - с превод, говори точно за това, за което и ние тук: какво е човека като симбиоза между: 1.тяло с човешки ум и 2.истинската ни същност. Говори и за интуицията - единственият начин да чуеш себе си приживе:
http://atiearth.com/Video
 имам предвид видеото "БАШАР - физическият ум" - не знам защо, но не ми се получи директния линк, затова го посочвам по този начин.

П.П.Всички видеа с Башар в този сайт са преведени на български.

[m2f]

Духовните  наставници  са  в  правото  си  да  прекъснат  дадена  инкарнация  при  определени  условия

Това е за случаите, когато душата се е затъркаляла стремително "назад" и е застрашен постоянния Аз ли? Или просто когато конкретната инкарнация вече спре да носи полза на душата?
Чувала съм израза: "Всяка смърт е самоубийство", като се има предвид, че решението /осъзнато или неосъзнато от страна на инкарнационната личност/ за приключване на инкарнацията се взима от постоянният /висшият Аз/. Темата е много интересна: има неоспорими данни за връзка между менталните /и емоционалните/ нагласи на човека и болестите, с които се сдобива. /Най - бързо ми идва наум Луиз Хей - нейните книги, макар да не е единствена само тя/. Та...Ако да речем една душа не иска да живее, все едно по какви причини, то тя ще си намери начин да си създаде правилната болест за да напусне инкарнацията си. И обратното: реши ли душата да оживее, стига тялото да не е необратимо съсипано, мисля, че няма какво да я спре.

[konstantin2007]

Постоянният Аз не може да бъде застрашен.От какво?От провалянето на една инкарнация?Чудо голямо..Рестарт левъл и voila..
И ако някой има право да прекъсне една инкарнация,то това е самият Аз.Никакви водачи,наставници и пр,нямат право да го правят.Ако приемем,че ги има де..Според мен,тези"наставници"са просто част от моя си Аз.Едно друго Мен,по-развито,и по-напреднало..Някак не ми се връзва теорията със свободният избор,и това друг да има право да ти дръпне шалтера..  

[mitko]

Постоянният Аз не може да бъде застрашен.От какво?От провалянето на една инкарнация?Чудо голямо..Рестарт левъл и voila..
И ако някой има право да прекъсне една инкарнация,то това е самият Аз.Никакви водачи,наставници и пр,нямат право да го правят.Ако приемем,че ги има де..Според мен,тези"наставници"са просто част от моя си Аз.Едно друго Мен,по-развито,и по-напреднало..Някак не ми се връзва теорията със свободният избор,и това друг да има право да ти дръпне шалтера..  

       Това  значи  ли,  че  ако  се  давиш  трябва  да  ти  поискам  да  подпишеш  декларация,  която  да  ме  оневинява  за  евентуални  телесни  повреди  при  спасяването  и  след  това  да  ти  помогна?

[konstantin2007]

А непоискана помощ,не е ли нарушаване на свободният ми избор да се удавя?

[N*e*a]

 Значи все пак не сме сами в пълния смисъл на думата? 

Постоянният Аз не може да бъде застрашен.От какво?От провалянето на една инкарнация?Чудо голямо..Рестарт левъл и voila..
И ако някой има право да прекъсне една инкарнация,то това е самият Аз.Никакви водачи,наставници и пр,нямат право да го правят.Ако приемем,че ги има де..Според мен,тези"наставници"са просто част от моя си Аз.Едно друго Мен,по-развито,и по-напреднало..Някак не ми се връзва теорията със свободният избор,и това друг да има право да ти дръпне шалтера..  

Такива рестарт левъл звучат адски несериозно и показват отношението ти към собствения живот.
Според мен човек не е Бог, а творение на Бог, в този ред на мисли естествено че има по-висши сили, които да ти отнемат живота с пълно право, ако вече си направил САМ своя избор да не направиш нужното и да живееш прахоснически, тоест да деградираш. Не казвам, че непренно би се приело като наказание от всеки, все пак зависи и от целите ти. Моите примерно не са да чакам да се рестартирам, а сега "да си е*е майката живота", защото именно тогава се появява ирационалното, което душата ти примерно не може да си го обясни и попадаш в неизгодна ситуация. Поне според мен, ти може друго да искаш.
 Най-важното е да си наясно какво правиш, какво искаш, от там нататък ще стане каквото  трябва и ще се оценя както е редно.
 Митко се опитва точно това да обясни според мен. Другото са подробности. Ако той ти наруши личния избор като те спаси, ще е от по-голямо значение за теб, не за него, защото той е направил каквото е почувствал, че трябва. Ти след това ако решиш пак ще се удавиш или обесиш. Или е имало нужда да се освестиш и да промениш нещо. Случайните спасения, може и да не са случайни.
 Както и с наставниците - те се опитват да те насочат, за да направиш своя избор. Ако не проявиш съзнание-пак си си ти, само че променяш нещо към -.
 Митко, според теб всеки човек ли има наставници? В такъв смисъл, че да ти подсказват в живота, не само когато е време да те прегрупират или нещо от сорта? Защото може и да има сили за дадени хора, които просто да те вкарват в нивата без наставници? И може ли да си изгубиш наставника? Или да се върне ако си го загубил веднъж?
 Ако си сгрешил примерно и после приемеш грешката като такава, изкорениш я по някакъв там начин, както казваш ти "няма грешка, ако има поука", има ли случаи в които не важи? Има ли лимит за шанса за развитието на душата? Кога започваш да служиш на тъмните във вечността  ;D стопираш ли се завинаги някога?
 Питам от интерес, не че мисля да го правя. По-скоро може би съм го правила, но не с цел да съм негативна и зла, а защото не съм намирала друг изход за момента или съм се чувствала неспособна да го променя, въпреки че съм знаела че има различен начин. И за ориентация към останалите.

[mitko]

А непоискана помощ,не е ли нарушаване на свободният ми избор да се удавя?

 
        Я  помисли,  дали  детето  (децата)  нямат  право  да  си  имат  майка?
        Нашата  свободна  воля  не  е  глезотия,  а  е  обвързава  и  с  други  съдби.  Истинският  израз  на  свободният  ни  избор  е  преди  да  се  въплтим.  след  това  всичко  е  подчинено  на  него. 
       

[old4]

Нямах намерение повече да пиша в тази тема, ама не се сдържах, макар че с Митко сме доста отдалечени по въпроса за ирационалното, но немога да не го поздравя за това което е написал  .

Истинският  израз  на  свободният  ни  избор  е  преди  да  се  въплтим.  след  това  всичко  е  подчинено  на  него. 

[kalan]

Като цяло свободата е да сме  способни да действаме според нашата собствена воля. Но можем ли винаги да го правим? Винаги трябва да се съобразяваме и с другите.
Абсолютна свобода не съществува. По-правилно е да се каже за "свобода от какво" и "свобода за какво", а не за "свобода въобще".
Всички хора сме неразривно свързани и  ние не можем да сме свободни "от всичко". Човек трябва да се откаже от една свобода, за да получи друга, да се раздели с едни неща, за да се срещне с други.

[konstantin2007]

 Я  помисли,  дали  детето  (децата)  нямат  право  да  си  имат  майка?
        Нашата  свободна  воля  не  е  глезотия,  а  е  обвързава  и  с  други  съдби.  Истинският  израз  на  свободният  ни  избор  е  преди  да  се  въплтим.  след  това  всичко  е  подчинено  на  него.  
      

Съгласна съм донякъде.При строежа на една къща,винаги има план.В процеса на работа,обаче,често се случва плана да бъде променен.Детето има право да има майка,но дали майката ще уважи това право,е друг въпрос.И в двата случаи,има последствия.И за двамата.Просто зависят от решенията.

Значи все пак не сме сами в пълния смисъл на думата?  
 Такива рестарт левъл звучат адски несериозно и показват отношението ти към собствения живот.
Според мен човек не е Бог, а творение на Бог, в този ред на мисли естествено че има по-висши сили, които да ти отнемат живота с пълно право, ако вече си направил САМ своя избор да не направиш нужното и да живееш прахоснически, тоест да деградираш. Не казвам, че непренно би се приело като наказание от всеки, все пак зависи и от целите ти. Моите примерно не са да чакам да се рестартирам, а сега "да си е*е майката живота", защото именно тогава се появява ирационалното, което душата ти примерно не може да си го обясни и попадаш в неизгодна ситуация. Поне според мен, ти може друго да искаш.
 Най-важното е да си наясно какво правиш, какво искаш, от там нататък ще стане каквото  трябва и ще се оценя както е редно.
 Митко се опитва точно това да обясни според мен. Другото са подробности. Ако той ти наруши личния избор като те спаси, ще е от по-голямо значение за теб, не за него, защото той е направил каквото е почувствал, че трябва. Ти след това ако решиш пак ще се удавиш или обесиш. Или е имало нужда да се освестиш и да промениш нещо. Случайните спасения, може и да не са случайни.
 Както и с наставниците - те се опитват да те насочат, за да направиш своя избор. Ако не проявиш съзнание-пак си си ти, само че променяш нещо към -.
 Митко, според теб всеки човек ли има наставници? В такъв смисъл, че да ти подсказват в живота, не само когато е време да те прегрупират или нещо от сорта? Защото може и да има сили за дадени хора, които просто да те вкарват в нивата без наставници? И може ли да си изгубиш наставника? Или да се върне ако си го загубил веднъж?
 Ако си сгрешил примерно и после приемеш грешката като такава, изкорениш я по някакъв там начин, както казваш ти "няма грешка, ако има поука", има ли случаи в които не важи? Има ли лимит за шанса за развитието на душата? Кога започваш да служиш на тъмните във вечността  ;D стопираш ли се завинаги някога?
 Питам от интерес, не че мисля да го правя. По-скоро може би съм го правила, но не с цел да съм негативна и зла, а защото не съм намирала друг изход за момента или съм се чувствала неспособна да го променя, въпреки че съм знаела че има различен начин. И за ориентация към останалите.

Ауу..много си падам по психоанализите.И какво е отношението ми към живота според теб?Че ми стана много любопитно. ;D
Щото аз веднага мога да ти кажа какво е твоето според мен.Т.е.мнението ми е субективно,да не вземеш да се вържеш..Таа..мисля си,че подобна позиция е малодушна и страхлива.Да прехвърляш отговорността за собственото си съществуване на някаква имагинерна висша сила,и да очакваш потупване по рамото,или пък порицание..Че това си равносилно на отношението към живота което има една овцата от стадото,да речем..Очаквайки пастира да я сръга с остена,ако кривне от пътя,щото самата тя,не може да разчита на собственият си радар..

Рестарта на същото ниво,не значи,"*би му мамата на живота сега,другият път ще взема поправителният"..И никъде не съм го казала.Но ако една инкарнация не извърши предназначението си,има други..Т.е.ако не си придобила дадена опитност,която е била заложена в първоначалният план,никой не те съди(и никой няма право да го прави,без твоето изрично позволение и съгласие).Сега..друг е въпросът,че цялото битие е една гигантска мисъл.И ако имаш нужда да бъдеш съдена и порицавана/респективно потупана по рамото ...Не се коси.Точно това и ще получиш.Така,че внимавайте,бъдете добрички,за да има шоколадче накрая,а не сопа ;D
И да..има лимити за всичко!Сами си ги слагаме.


П.П.Яяя,ма ти освен,че обичаш да съдиш кой какво заслужава и кой какъв(видно е от постовете ти),май обичаш и да си противоречиш.Би ли ми обяснила моля те,как така хем това

ПП: и в този ред на мисли, ако си лош човек и такава е същността ти, ако Бог те осъди за това, то тогава за справедливост не може да става въпрос, било то от самия Бог.

Хем...

Според мен човек не е Бог, а творение на Бог, в този ред на мисли естествено че има по-висши сили, които да ти отнемат живота с пълно право, ако вече си направил САМ своя избор да не направиш нужното и да живееш прахоснически, тоест да деградираш

[N*e*a]

 Разликата между овчедушие и смирение е невидима в очите на простака. Разликата между страхопочитание и уважение към Бога, също е тънка. Тук става въпрос за съзнание и нивата на осъзнатост през които минава индивида. Ако ти не си преминала "За всеки влак си има пътници" и ще преминеш също, споко. Ако обаче вече си го осъзнала с цялото си същество и си решила, че може да се пренебрегне ще ядеш двоен калай/според мен само, защото деградацията от мързел си е грозна в моите очи, а за теб може да е приятна/. Питах Митко, именно за осъзнато взет грешен избор, напук на живота, просто ей така взет, интересно ми беше какво ЕВЕНТУАЛНО е следствието. А за убиеца - Според мен ако не е осъзнавал какво прави, ще му се даде шанс и ще си продължи по пътя. Но ако е постъпил по по-горния път, може би ще мине да обслужва тъмната страна, без обратен билет  ;D
  Митко също говори, че се съди горе, на него защо не му кажеш, че е малодушен страхливец? Май ти използваш двойния аршин и за тва не ти излизат сметките  @---
 
 Също за информация - изобщо не ми пука как и дали има съд след смъртта, живея си точно както си искам, говоря си с хората точно както си искам, казвам им каквото мисля и не правя това, което на мен не искам да ми правят.
 Вярвам в Бог и не се срамувам да го призная. Ти щом не вярваш/или само спамиш из форума, за да се обедиш в думите си, защото така е по-лесно/ няма лошо..  Наказание е когато душата ти иска нещо различно от това, което правиш вдействителност. Ако искаш да си от отрицателната страна на полюса няма да е наказание. Просто на нормалните хора не им се стои там.И ако случайно попаднат търсят начини да се измъкнат..
 Митко сигурно няма да ми отговори на въпросите, за тва няма да пиша повече по темата. А за детето и майката и на мен ми е интересно, за такъв тип случаи питам и аз. Какво се случва с останалите ако ти не си изпълниш отговорностите към тях и с теб какво се случва?
 Има ли наистина баланс? Или тъмните са повече? И каква информация можеш да дадеш за тях, тва ми беше интересно..  Защото ми се струва, че хората които застават на тяхна страна, повечето не се усещат и не знаят за последиците. А и за шизофрениците ми е интересно, те прераждат ли се и ако да, какъв е смисъла от съществуването им с объркана психика? Има ли ИСТИНСКИ жертви на тъмните? Има ли хора с човешки тела, но с животинско съзнание, което не подлежи на промяна?