Автор Тема: Ирационалното и ние човеците  (Прочетена 112144 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #30 -: Февруари 02, 2012, 13:50:36 pm »
а  просто  цалостният  АЗ  го  е  страх  от  равносметката  СТРАХ     

А уж там горе нямало емоции  ???.

Според мен,ако"горе"има някакви емоции,то това са любовта и страхът.Омразата не е обратната страна на медала.Страхът е.Дуалност.Любов и страх.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #31 -: Февруари 02, 2012, 15:10:07 pm »
............. доста хора споменават за това как в някои случаи (като например тежка психологическа травма) душата или същността след смъртта се лута, като понякога дори не разбира в какво положение се намира.
 Емоцията  е  толкова силна,  че  инкарнадионният  АЗ  изключва  подсъзнанието  си  и  оттам  връзката  с  цялостният  си  аз  и  наставниците си.  Те  изчакват  да  премине  шока  и  тогава  вземат  нещата  в  свои  ръце.  Много  често обаче  оставят  инкарнационния  АЗ  да  изживее  задържащото  го  емоционално  състояние  потеже  неизживяната  емоция  е  като  жива  рана  и  никога  няма  да  престане  да  боли  и  да  напомня  за  себе  си.  Например  майка  е  оставила  дечица,  няма  такъв  наставник  или  същински  АЗ  който  да  и  нареди  или  подмами  инкарнационният  АЗ  да  напусне  астрала  и  да  продължи  пътя  си.  Просто  ще  я  изчакат  тя  самата  да  се  убеди,  че  децата  са  порасли  и  вече нямат  нужда  от  нея,  обикновено  това  става  когато  види  внуци  и  никой  абсолютно  никой  няма  да  натякне  или  да  я  упрекне  за  загубеното  еволюционно  време!!  Не   е   точно  така  с  омразата,  това  чуство  също  задържа  много  инкарнационни  същности  в  астрала,  но   тогава  не  се  изключват  връзките  с  наставниците  и  същинският  АЗ,  и  ако  омразата  не   е  проникнала  надълбоко  тоест  не  е  засегнала  действителната  същност,  то  личноста  се  заобикаля  с  любов  и  грижи  и  омразата  отшумявя  (типична  такава  омраза  е  към  убииците  по  невнимание - не  води  да  кармични  проблеми)  Друга  е  ситуацията  ако  е  засегнат  цялостният  АЗ,  (родова,  класова,  национална,  или  расова  омраза)  такива  личности  се  задържат  много   дълго  в  астрала,  поради  факта,  че  цялостният  АЗ  знае:  Няма  да  е  достатъчно  само  съвеста  да  наказва,  ще  се  наложи  и  вмешателство  отвън,  а  вмешателството  отвън  винаги  означава  промяна  на  индивидуалността  в  по-малка  или  по-голяма  степен!  Такива  души  обикновено  продължават  деградацията  си  и  в  астрала  до  времето  когато кажат  отгоре  стига

а  просто  цалостният  АЗ  го  е  страх  от  равносметката  СТРАХ      

А уж там горе нямало емоции  ???.
!!
         Привет  Олд,  
         В  астрала  ние  сме  си  напълно  човеци,  липсва  ни  само  материалното  тяло.  Нали  не  смяташ,  че  то  е  носител  на  емоционалноста  ни?  При  прегледа   на  нашият  си  филм  също  изпитваме  емоции,  но  това  са  земни  такива!  Светът  горе  за  мен  е  свят  без  емоции  (не  можеш  да  разкажеш  виц  например, да  излъжеш  на  майтап  - телепатия  ОЛД,  телепатията  и  емоцията  са  несъвместими)

А сега,моля те,малко по-подробно за разликата между двата Аз-а,че т'ва е препъни камъкът в много пътеки.

       Пълна  съвместимост  на  всичко  което  се  сетиш   като  при  компютрите,  разликата  е  само  във  възможностите  при  обработването  на  информацията,  а  и  в  количеството  й.  Буен  планински  поток -  разделя  се  на два  ръкава,  малък  и  голям!  Двата  потока  тръгват  по  самостоятелни  пътица -два  буйни  планински  потока  с  различен  дебит - това  са  двата  АЗа,  малкият  поток  задължително  се  влива  в  по-големият  и  така  докато  стане  тиха  пълноводна  река!!  Малкият  поток  е  обогатил  с  информация  за  пътя  си  по-големият  
« Последна редакция: Февруари 02, 2012, 15:15:06 pm от mitko »
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #32 -: Февруари 02, 2012, 15:40:22 pm »
Опция за разделяне на на множество ръкави едновременно?Или последователно?

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #33 -: Февруари 02, 2012, 16:28:39 pm »
Много  често обаче  оставят  инкарнационния  АЗ  да  изживее  задържащото  го  емоционално  състояние  потеже  неизживяната  емоция  е  като  жива  рана  и  никога  няма  да  престане  да  боли  и  да  напомня  за  себе  си.
Според мен с Iris говорите за едно и също нещо, само дето го наричате с различни имена: той казва "енергии", ти казваш "неизживяна емоция".
В  астрала  ние  сме  си  напълно  човеци,  липсва  ни  само  материалното  тяло.  Нали  не  смяташ,  че  то  е  носител  на  емоционалноста  ни?
И тук сте на едно мнение с Iris според мен. По-горе си писал: "много  се  бърка  когато  се  слага  равенство  между  инкарнационият  и  цалостният  АЗ ове.  Какво  тук  такова  там - груба  грешка!!!!"
Просто се налага да дообясниш това привидно свое противоречие.  :hi: Ще е интересно за всички. А аз ще се радвам да разнищиш въпроса със "спомнянето" и въпроса за промяната на ценностната система в процеса на това "спомняне". ;)
Ще ме направите истински щастлива, ако направите един аргументиран дебат с Iris.
Респект!
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #34 -: Февруари 02, 2012, 20:56:51 pm »
Опция за разделяне на на множество ръкави едновременно?Или последователно?
      Нямам сведения  за  съществуването  на  няколко  инкарнации  едновременно!  Лично  смятам,  че  е  невъзможно  защото  трябва  да  се  съгласуват  огромно  количество  точки  проблеми.....  Например  Дик  прати  Митко  в  България  Чин-Чон  в  Китай,  някой  в  Щатите  е  откъде  толкова  енергия  и  информация,  сигурен съм,  че  ако  той  притежава  тази  енергия  на  него  нямада  му  е нужно  да  се  преражда!

 
В  астрала  ние  сме  си  напълно  човеци,  липсва  ни  само  материалното  тяло.  Нали  не  смяташ,  че  то  е  носител  на  емоционалноста  ни?
И тук сте на едно мнение с Iris според мен. По-горе си писал: "много  се  бърка  когато  се  слага  равенство  между  инкарнационият  и  цалостният  АЗ ове.  Какво  тук  такова  там - груба  грешка!!!!"
Просто се налага да дообясниш това привидно свое противоречие.  :hi: Ще е интересно за всички. А аз ще се радвам да разнищиш въпроса със "спомнянето" и въпроса за промяната на ценностната система в процеса на това "спомняне". ;)

       Казаното  от  Ирис,  го  разбирам  така:  Какъв  идиот  преди  смъртта  такъв  идиот  и  след  смъртта,  с  това  не  съм  съгласен  и  мога  да  го  докажа.  Да  ние  в  астрала  а  и  след  това  в  другите  нива  си  оставаме  човеци -  Цитат:  Човек  не  е  форма  а  съзнание  и  като  казваме  човечество  трябва  да  имаме  предвид  не  само  хората  в  материални  обвивки,  а  и  хората  оттатък  чертата - едно  цяло   сме!   Имам  много,  ама  много  бегла  представа  за  възможностите  на  водачите  си,  а   като  се  опитам  да  си  представя  какво  могат  ми  се  изправят  космите  и  ми  полазват  мравки  по  гърба  затова  съм  сигурен  за  съдбата  на  човечеството!!!
      Спомнянето  става  шоково,  веднага  след  смъртта!!  Едни  личности  са  подготвени  частично  и  приемат  трансформацията  сравнително  спокойно,  други  живяли  като  крайни  материалисти  доста  време  смятат  цялото  за  част  от  инкарнационниат  си  АЗ, но  те  са  лесни  за  лечение.....  Най-трудно  се  лекуват  личностите  играли  си  със  съдбите  на  хората,  в  тях  дълбоко  е  вкоренена  манията,  че  са  нещо  повече  и  другите  са  им  длъжни  да  им  слугуват  -  проблема  става  доста  сериозен!!!!!  
      Ето  тук  бих  попитал  Ирис,   Б.Б.  винаги  ли  ще  го  оставят  да  бъде   Б.Б.  Ако  не  е  засегнато  цялото  (в  което  се  съмнявам)  егото  ще  му   бъде  смачкано  още   в  първите  пет  минути  (земни). Направо  ме   напушва   смях като  си   представя  посрещането   му!    
« Последна редакция: Февруари 02, 2012, 21:03:29 pm от mitko »
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #35 -: Февруари 02, 2012, 21:56:36 pm »
ОК, само че не си казал какво мислиш за промяната на ценностната система след смъртта - случва ли се и в каква посока? Как току - що починалия гледа на току - що приключилия си земен живот - със същите /досегашните/ли очи?  ;)

П.П. Ако съм разбрала правилно: единствената психологическа разлика между инкарнационния и постоянния Аз се явява спомнянето - знанието за това кой си ти?
« Последна редакция: Февруари 02, 2012, 22:16:04 pm от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #36 -: Февруари 02, 2012, 23:07:55 pm »
...
       Казаното  от  Ирис,  го  разбирам  така:  Какъв  идиот  преди  смъртта  такъв  идиот  и  след  смъртта ...
Духът на човека, висшият му аз, в течение на множеството си въплъщения и преживените опитности развива в себе си в една или друга степен определени качества и добродетели. Качествата могат да са умствени като способност за разбиране, способност за различаване, за анализ, за синтез, за концентрация на мисълта, сила на въображението, способност за запомняне, интуиция и др.; волеви като търпение, упоритост, целеустременост, вяра, твърдост, гъвкавост, спокойствие, самообладание и др,; морални качества и духовни чувства – любов, състрадание, благородство, съпричастност, загриженост, добронамереност, честност, справедливост, искреност, толерантност и др. Всички тези качества които са притежание на духа, са притежание и на човека във въплъщение. Той може да не помни всичките си опитности, които духа пази, да не разполага с цялата информация и знание, с които духът разполага, но въпросните качества почти винаги с малки изключения могат да бъдат проявени и от въплътения човек. По тях и по излъчванията на аурата може безпогрешно да се съди за духовното развитие на човека. Ако един човек взима трудно решения, то съвсем естествено можем да направим заключението, че той просто не е развил това си качество, т.е. на ниво висш аз нещата едва ли са по-различни. Натрупванията на висшия аз като качества и добродетели дават пряко отражение върху качествата на въплътената личност. Тук разминаване между качествата на висшия аз и качествата на личността не може да има.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #37 -: Февруари 03, 2012, 16:09:59 pm »
...
       Казаното  от  Ирис,  го  разбирам  така:  Какъв  идиот  преди  смъртта  такъв  идиот  и  след  смъртта ...
      Натрупванията на висшия аз като качества и добродетели дават пряко отражение върху качествата на въплътената личност. Тук разминаване между качествата на висшия аз и качествата на личността не може да има.
   
        Много,  ама  много  искам  тази  теория  да  отговаря  на  истината,  но  заобикалящата  среда  плюс  Егото  може   да  изкриви  всяка  една  добродетел  до  неузнаваемост,  да  се  замислим  над  това!  Например  Лазарев  прави  едно  кармично  изследване  на  богатите  и  известни  хора  в  Щатите,  оказало  се,  че  те  са  били  без  изключение  всички  духовни  личности  в  предишният  си  живот!  
       Личен  пример:  Няма  нищо  духовно  в  предишният  ми  живот,  сега  духовноста  ме   привлича  като  магнит,  но  не  е  нещо  което  ми   идва  отвътре  просто  чувствам  интереса  като  натрапен  защо  ли?  Тук  си  задавам  въпроса  дали  добродетелите  които  притежавам  не  са  плод  на  знанията  и  опитностите  ми  за  и  в  ирационалното  и  дали  понятието  добродетел  на  знаещият  да  не  се  слага  в  кавички.  Друго  което  знам  е  че  духовноста  се  проверява  чрез  власт  над  хора  (пари,  интелект  възможности  в  науката  или  паранормалното).  Имам  тягосното  усещане,  че  всички  добродетели  се  блокират  за  да  бъде  придобитото  като  опитност  от  инкарнационният  АЗ  максимално  автентично.  
      Сигурен  съм!  Инкарнационният  Аз  Е  нещо  напълно  самостоятелно.  Неговото  израстване  като  личност  е  напълно  независимо  от  възможностите  които  са  в  пъти  по-големи  на  цялостният  АЗ!  Появата  на  таланти,  наклонности,  желания са  качества  които  цялостният  АЗ  иска  да  доразвие  или  тушира  от  предишна  инкарнация!

ОК, само че не си казал какво мислиш за промяната на ценностната система след смъртта - случва ли се и в каква посока? Как току - що починалия гледа на току - що приключилия си земен живот - със същите /досегашните/ли очи?  ;)

П.П. Ако съм разбрала правилно: единствената психологическа разлика между инкарнационния и постоянния Аз се явява спомнянето - знанието за това кой си ти?
   
       Личноста  Х  много  обича  парите  и  щом  си  помисли  за  тях  -  хоп  кашони  с  пачки,   да  но  възникват  два  проблема  съседа  У  може  да  има  даже  и  повече  и  няма  какво  да  си  купиш  за  тях,  каквото  пожелаеш  го  получаваш  безплатно,  от  това  следва,  че  материалното  не  носи  престиж,  значи  ценното  е  нещо  друго.
      Едно камикадзе  попада  в  астрала  и  си  иска  50те  девици  и  хоп  50  красавици,  но  мъжкото  му  достойнство  е  останало  горе  разкъсано  от  бомбата,  леле  срам.  Той  им  крещи  да  престанат  да  се  смеят,  посяга  да  удари  най-близката,  но  друг  проблем  не  може,  а  мадамата  си  отива,  какво  неуважение  останалите  се  смеят,  проблем  нали,  не  можеш  да  се  наложиш  със  сила! Ако  разгледаме  и  фактора  отнети  невинни  животи,  въпросното  камикадзе  доста  ще   пребивава  в  астрала.
     Ето физическата  сила  и  силата  на  притежаването  отпаднаха  като  фактор  даващ  престиж  и  нещо  трябва  да  ги  замени!
     Разликата  между  инкарнационният  АЗ  и  постоянният  АЗ  е  точно  това  което  смяташ,  само бих  добавил  и  знанието  защо  инкарнационният  АЗ  е  това  което  Е!        
« Последна редакция: Февруари 03, 2012, 16:17:57 pm от mitko »
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #38 -: Февруари 03, 2012, 18:22:29 pm »
И да продължа приказката за камикадзето... :)
Това, което разказваш, Митко, касае първият момент след смъртта на физическото тяло. Тогава душата все още се чувства човек, макар, че вече не е точно това. И...след известен престой в ниския астрал /както казвате и двамата с Iris/се случва нещо: енергията на тия ниски страсти се изчерпва постепенно, емоцията която ги съпровожда - също, и камикадзето "се предава". Тогава идва помощта отвън, не и по - рано, предполагам. И...по някакъв начин камикадзето започва да зацепва, че не е личността за която се мисли. Прилича на събуждане, на изтрезняване, на наместване на фокуса...Момента на спомнянето /би трябвало в идеалния случай този момент да е и момента на "сливането" с висшия, постоянния Аз, даже бих го казала по още по - различен начин: момента в който осъзнаваш, че няма такова нещо като камикадзето, т.е., че камикадзето е съня на висшия Аз, който всъщност си пак ти, но ти - истинския./
И...КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СИ БИЛ ВИСШИЯТ СИ АЗ ПО ВРЕМЕ НА ИНКАРНАЦИЯТА СИ, ТОЛКОВА ПО - МАЛКА ЩЕ ТИ Е ИЗНЕНАДАТА ПРИ СЪБУЖДАНЕТО /СПОМНЯНЕТО/.
СЪОТВЕТНО И КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДРУГИТЕ ОКОЛО ТЕБ СА ПОЗНАВАЛИ ИМЕННО ДУШАТА ТИ, А НЕ ПРИВИДНОСТТА ТИ, ТОЛКОВА ПО - МАЛКА ЩЕ Е ИЗНЕНАДАТА И ЗА ТЯХ ОТ "ПРОМЯНАТА" НА ЛИЧНОСТТА ТИ, КОЯТО ЩЕ ЗАБЕЛЕЖАТ, АКО ДА РЕЧЕМ РЕШАТ ДА КОНТАКТУВАТ С ТЕБ ЛИЧНО ИЛИ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК /СЛЕД СМЪРТТА ТИ/.
Предполагам, че престоя в ниския астрал приключва в в момента на спомнянето.
Въпросите ми бяха /и към Iris  и към Митко/:
1. Как ТОЧНО става спомнянето?
2. Как се променя ценностната система на човека, който си е спомнил? /т.е.ясно, че не държи вече на материалното, това е ясно, но на кое започва да държи най - много?/Ще кажа защо питам: чела съм документирани разкази на хора, преминали отвъд и върнали се, всички те, без изключение казват , че изведнъж нито титлите им, нито кариерите им, нито притежанията им, нито даже знанията им имат стойност отвъд. Затова пък истински безценни са малкото количество истински, идващи отвътре добрини и обич, които човекът е успял да сътвори в живота си до този момент. И всички тези хора изпадат в недоумение как само толкова малко пъти са имали наистина стойностни мигове в целия си живот. И същите тези хора се връщат обратно да доживеят живота си с много променена ценностна система! За това говорех. Просто искам да знам:
а/ всички ли преживяват такава промяна на ценностната си система?
б/това рязко ли се случва или плавно?
в/  веднага още в астрала ли се случва /ниския/ или по-нагоре?
г/тази промяна на ценностната система свързана ли е със спомнянето, или има връзка с нещо друго?

Имам и още въпроси, но гледам да не прекалявам много... :hi:
 
« Последна редакция: Февруари 03, 2012, 18:38:41 pm от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #39 -: Февруари 04, 2012, 12:11:27 pm »

        Много,  ама  много  искам  тази  теория  да  отговаря  на  истината,  но  заобикалящата  среда  плюс  Егото  може   да  изкриви  всяка  една  добродетел  до  неузнаваемост,  да  се  замислим  над  това!
...
Сигурен  съм!  Инкарнационният  Аз  Е  нещо  напълно  самостоятелно.  Неговото  израстване  като  личност  е  напълно  независимо  от  възможностите  които  са  в  пъти  по-големи  на  цялостният  АЗ!  Появата  на  таланти,  наклонности,  желания са  качества  които  цялостният  АЗ  иска  да  доразвие  или  тушира  от  предишна  инкарнация!
Значи наистина висшият аз е много повече от въплътената личност. Не всички таланти, наклонности, предразположения се проявяват в личността, а определена комбинация от скандхи. За това какво представляват скандхите не ми се пише, защото материята е изключително сложна, невъзможна за предаване с думи, а знанията ми не са достатъчно дълбоки. Това, което може да се намери по въпроса го обхваща само в общи линии. Но аз не говоря за предразположения и таланти, а за духовни качества. Ако в предишния си живот човек е бил гениален музикант, в следващия може тази гениалност да не бъде проявена в пълната си степен (но пак ще бъде проявена в по-малка степен), защото човек трябва да се развива не само в една насока, а в множество. Интересът му към музиката, предразположението му към нея може да бъде ограничено. Но има нещо, което не може да му бъде отнето. Не знам как да го нарека, може би усет към музиката, способност да я разбира и усеща. Той може да се роди в семейство, където няма възможност да свири, формата на ръцете му да не е подходяща за да стане виртуозен пианист, гласът му да не е подходящ за да бъде велик певец, склонността му да се занимава с музика да бъде намалена, но не може да му бъде отнета музикалността. Истинските духовни качества не могат да бъдат изтрити дори и от най-неблагоприятните условия. Това е нещо отнасящо се до самия човешки дух. Това е човекът такъв какъвто е, под всичките му маски и дрехи. Трябва просто да се научим да го различаваме. Когато човек действа по определен начин, трябва да можем да различим доколко проявява същността си и доколко действа под влиянието на външни фактори, като среда, мода и др. Но при всички случаи високо-развитият дух във всяко свое действие и мисъл ще изразява тази висока духовност. Каквато и комбинация от скандхи да формира личността с която се въплъщава, тази личност ще отговаря на висотата на развитие на духа. Няма как да има несъответствие. Ако някой е гениален композитор или велик пълководец, това означава, че той е развил тези качества в миналото си. Няма как те да се появят от нищото. В следващото си въплъщение великият пълководец може да не е такъв, но той ще притежава развито стратегическо мислене, способност за анализ, решителност, проницателност и др. качества. Може да не са чак толкова силно изразени, но при всички случаи ще са силно изразени. Ако допуснем, че този пълководец е бил суров и жесток човек, то е възможно в следващото въплъщение да се избере такава комбинация от скандхи, която да го постави в условия да работи над духовните си чувства, над морала и въобще всички качества по линия на сърцето, но не могат да му бъдат отнети качествата развити по линия на ума и волята.

 

Цитат
Например  Лазарев  прави  едно  кармично  изследване  на  богатите  и  известни  хора  в  Щатите,  оказало  се,  че  те  са  били  без  изключение  всички  духовни  личности  в  предишният  си  живот!  
Зависи какво Лазарев разбира под "духовен". За мене духовността се изразява в проявата на качества, някои от които изброих. Човек с интерес към мистериите, към окултното, към духовния живот не е духовен. Интересът трябва да се е превърнал в приложение. Освен това става ясно, че умствените и волевите качества могат да бъдат притежание до определена степен и на черните адепти. За правилно развитие трябва да има баланс между трите групи. Развитието на която и да е група качества сама по себе си може да доведе до нежелани последствия, а за съжаление това се наблюдава масово.
      

Неактивен kalan

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 889
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #40 -: Февруари 04, 2012, 13:20:34 pm »
 Например  Лазарев  прави  едно  кармично  изследване  на  богатите  и  известни  хора  в  Щатите,  оказало  се,  че  те  са  били  без  изключение  всички  духовни  личности  в  предишният  си  живот!       
Съжалявам Мите, ама някакси в това твърдение не вярвам. Все си мисля, че ако наистина са били духовни личности нещата щяха да са различни. Щяха да се държат по-друг начин.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #41 -: Февруари 04, 2012, 13:54:36 pm »
1. Как ТОЧНО става спомнянето?
2. Как се променя ценностната система на човека, който си е спомнил? /т.е.ясно, че не държи вече на материалното, това е ясно, но на кое започва да държи най - много?/Ще кажа защо питам: чела съм документирани разкази на хора, преминали отвъд и върнали се, всички те, без изключение казват , че изведнъж нито титлите им, нито кариерите им, нито притежанията им, нито даже знанията им имат стойност отвъд. Затова пък истински безценни са малкото количество истински, идващи отвътре добрини и обич, които човекът е успял да сътвори в живота си до този момент. И всички тези хора изпадат в недоумение как само толкова малко пъти са имали наистина стойностни мигове в целия си живот. И същите тези хора се връщат обратно да доживеят живота си с много променена ценностна система! За това говорех. Просто искам да знам:
а/ всички ли преживяват такава промяна на ценностната си система?
б/това рязко ли се случва или плавно?
в/  веднага още в астрала ли се случва /ниския/ или по-нагоре?
г/тази промяна на ценностната система свързана ли е със спомнянето, или има връзка с нещо друго?

Имам и още въпроси, но гледам да не прекалявам много... :hi:
 

Доста ми е трудно да отговоря на тези въпроси и може би отговорът ми няма да ги покрие, но ще опитам.

Спомнянето вероятно става по различен начин в зависимост от това доколко напреднал е човека. В едната крайност може да имаме моментално спомняне след като човек се озове в астралния свят, защото при такъв човек висшия аз се проявява в много голяма степен дори и когато е въплътен на земята. Себичността, егоизма, ограниченото възприемане на себе си като дадена личност при тях отсъства. Те още докато са били въплътени са знаели, че са много повече от личността си и са били подготвени за живота си след смъртта. Тези, които не вярват в живота след смъртта, са в най-неизгодна позиция. Тяхното неверие и по-точно убедеността им, че след смъртта всичко свършва, ще им създаде една илюзорна реалност в която те ще водят едно полусъзнателно съществуване. Хората не вярващи в живота в отвъдното може и да са както относително високо-духовни, така и с ниско ниво на развитие. Последните тъй или иначе няма как да възвърнат своите спомени от всичките си въплъщения, защото ниското им ниво на развитие не позволява да бъдат съзнателни и будни на нивото на висшия аз (това е другата крайност).  Те вероятно ще прекарат известно време в илюзорно блаженство в девачан, след което ще бъдат тласнати да се въплътят отново. Основната маса от хора все пак водят някакво самосъзнателно съществуване във висшите светове, но кога точно си спомнят, как и доколко зависи от конкретния случай. Всичко тъй или иначе зависи от достигнатото ниво на развитие, а пълна освободеност от илюзиите и пълно възвръщане на спомените може да има само за вече преминалите заплануваната за Земята еволюция.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #42 -: Февруари 04, 2012, 14:15:19 pm »
2. Как се променя ценностната система на човека, който си е спомнил? /т.е.ясно, че не държи вече на материалното, това е ясно, но на кое започва да държи най - много?/Ще кажа защо питам: чела съм документирани разкази на хора, преминали отвъд и върнали се, всички те, без изключение казват , че изведнъж нито титлите им, нито кариерите им, нито притежанията им, нито даже знанията им имат стойност отвъд. Затова пък истински безценни са малкото количество истински, идващи отвътре добрини и обич, които човекът е успял да сътвори в живота си до този момент. И всички тези хора изпадат в недоумение как само толкова малко пъти са имали наистина стойностни мигове в целия си живот. И същите тези хора се връщат обратно да доживеят живота си с много променена ценностна система! За това говорех. Просто искам да знам:
а/ всички ли преживяват такава промяна на ценностната си система?
б/това рязко ли се случва или плавно?
в/  веднага още в астрала ли се случва /ниския/ или по-нагоре?
г/тази промяна на ценностната система свързана ли е със спомнянето, или има връзка с нещо друго?
Знанията и спомените на се от първостепенно значение. Човек може да е съзнателен и без спомени. Даже в много случаи спомените са причина за закрепостеност, за приклещване към миналото и за психически проблеми. Знанията могат да бъдат научени, информацията - набавена, но стига човек да притежава нужните умствени качества за да борави с тези неща. Можем да знаем без да разбираме. В тази връзка способността за разбиране се явява много по-важна от информацията. Какви сме били, какво сме правили, какво сме преживели - всичко това е важно само дотолкова, доколкото ние развиваме определени качества и добродетели от преживяванията си, но сами по себе си преживяванията нямат голяма стойност за духа. Хората докато са въплътени ценят спомените и преживяванията си, но това са само външни неща, средства за нашето израстване. Будността и съзнанието обаче са друго нещо. Духовните качества също, а те се развиват чрез прилагане.

Човек може да бъде герой и без да си спомня за минали геройства, може да обича и без спомена за някоя конкретна минала любов... Натрупването на добродетелите става постепенно. Човек може да изглежда, че се променя изведнъж, но това е само привидно - просто множеството натрупвания в определен момент са довели до видим резултат.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #43 -: Февруари 04, 2012, 14:53:46 pm »
Тези, които не вярват в живота след смъртта, са в най-неизгодна позиция. Тяхното неверие и по-точно убедеността им, че след смъртта всичко свършва, ще им създаде една илюзорна реалност в която те ще водят едно полусъзнателно съществуване. Хората не вярващи в живота в отвъдното може и да са както относително високо-духовни, така и с ниско ниво на развитие. Последните тъй или иначе няма как да възвърнат своите спомени от всичките си въплъщения, защото ниското им ниво на развитие не позволява да бъдат съзнателни и будни на нивото на висшия аз (това е другата крайност).  Те вероятно ще прекарат известно време в илюзорно блаженство в девачан, след което ще бъдат тласнати да се въплътят отново. Основната маса от хора все пак водят някакво самосъзнателно съществуване във висшите светове, но кога точно си спомнят, как и доколко зависи от конкретния случай. Всичко тъй или иначе зависи от достигнатото ниво на развитие, а пълна освободеност от илюзиите и пълно възвръщане на спомените може да има само за вече преминалите заплануваната за Земята еволюция.
Ето заради тези именно ниско - духовни и неосъзнаващи се на нивото на висшия си Аз /все още/ развъплътени хора в астрала, в един по - предишен мой пост те попитах "дали е възможно да се осъществи следващо прераждане без да се стига до сливане с висшия Аз - направо оттам където са пределните възможности да стигне /нагоре/ човека". И горе - долу ми се изясни : разбирам, че всъщност се създава такава илюзия за несливане с висшия Аз /т.е. това всъщност е неосъзнаване на това кой си ти всъщност/. Но излиза, че действително подозренията ми са били верни: прераждането става оттам откъдето е човека - нисък астрал - нисък! Висок - висок! Ментален свят - ментален свят! И също така за такъв човек, който не осъзнава себе си на нивото на висшия си Аз /т.е. който се мисли за нещо отделно и съвсем нищо общо нямащо с висшия си Аз/, за такъв човек следващото прераждане ще му изглежда не като акт на свободната му воля, а като насилие, принуда, права ли съм? А висшия му Аз ще му се струва някакъв злодей, чиято марионетка е "горкият човек".
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Ирационалното и ние човеците
« Отговор #44 -: Февруари 04, 2012, 16:44:54 pm »
Значи до колкото разбирам, там из астрала, хората сериозно се поправят. Виждат постъпките си, плащат си с еволюционно време, разкайват се за греховете и тн и тн.

Само едно не мога да разбера. Ако всички толкова се поправят там, то обратно би трябвало да се прераждат само ангели и приказни феи. Не че имам нещо против съвременните хора, но крилца на гърба им не съм забелязъл. Що така? За какво толкова се поправят там, като тук повтарят същите грешки? Нещо ви куцат теориите.  :blush:
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27