Здравейте, предлагам една статия по темата.
Дихлорацетат и ракаТолкова много хора ми изпратиха сензационната статия „Учените излекуваха рака, но никой не забелязва”, че вече предполагам, че трябва да отговря. Със сигурност бих искал това да е вярно, но заради това, колко лошо е написана и какви абсурдни неточности съдържа (митохондриите са клетки, които лекуват рака?), би трябвало да сте подозрителни.
„Учените от университета „Алберта” в Едмънтън, Канада са излекували рака миналата седмица, въпреки това има малко отзиви в новините. Методът е прост и използва обикновено лекарство- дихлорацетат, който в момента си използва при метаболни нарушения, тоест няма опасения за странични ефекти или продължителни такива.”
Най-просто казано: това трърдение е лъжа. Няма никакви клинични тестове за ефектите от дихлорацетата (ДХА) върху раковоболни пациенти, така че няма основание да се твърди, че учените имат лек. Някои, но не всички ракове може да се повлияят обещаващо, докато други е вероятно да бъдат устойчиви (ракът не е само една болест), освен това има потенциални невротоксични странични ефекти, особено ако се използва в комбинация с химиотерапия.
Така, имаме лошо написан текст, съдържащ преувеличени твърдения. Имаме също
публикация на сайта на университета, която не съдържа тези твърдения, но придава неоправдана клинична стойност на едно обикновено научно изследване. Имаме и
рецензираните документи, които описват изследването и обосновката, както и съмненията относно ДХА. Това е като игра на развален телефон – можем да проследим от истинското изследване, през пълния с ентусиазъм текст в пресата до описанието в интернет с неговите екстравагантни твърдения за евтин лек за рака и да видим как информацията се опорочава. Щеше да е забавно, ако финалният резултат нямаше да заблуди много отчаяни хора.
Но има зрънце истина в това, че ДХА има потенциал. Ето как работи:
Има два големи начина за извличане на енергия от захарта. Единият е глюколизата, която извлича две молекули АТФ (Аденозин трифосфат, основен източник на енергия за тялото) от една молекула глюкоза и не изисква кислород. Другият е оксидацията на глюкозата, която изисква кислород, използва крайният продукт на глюколизата и го изгаря напълно, произвеждайки 36 молекули АТФ. Ако клетките имат недостиг на кислород, те извличат енергия по първия начин, който е относително неефикасен, но ако имат приток на кислород, могат да извлекат много повече. Това е причината, поради която дишаме, сърцето ни бие и имаме сложна кръвоносна система за доставяне на обогатена с кислород кръв до тъканите. Без кислород ще страдаме от огромен недостиг на енергия.
Друга особеност на тези два начина е, че те се състоят в различни отдели на клетката. Глюколизата е в цитоплазмата, а оксидацията в митохондриите. Има ензим (пируват дехидрогеназа киназа, ПДК), който регулира притока на пируват, крайният продукт от глюколизата, в митохондриите. Ако ПДК е активен, той потиска притока на пируват в тях и клетката е принудена да разчита на глюколиза, дори когато има кислород. Ако е неактивен, пируватът се транспортира в митохондриите, дори кислородът да е малко.
Тук идва ДХА. Той блокира ПДК, принуждавайки клетките да ползват по-ефикасния метод за производство на енергия. Звучи странно, но митохондриите са главният регулатор на апоптозата (програмираната клетъчна смърт). Те са пълни със сензори и ензими, които регистрират аномалии в клетката и активират механизъм за самоунищожаване. Премахването на митохондриите премахва този механизъм. Така че идеята е индиректна. Активирайки митохондриите, събуждаме механизма, който, ако всичко е както трябва, ще принуди клетката да се самоубие.
Има добри причини да се смята, че ще проработи. Много тумори се раждат в среда, бедна на кислород. Лошо кръвоснабденият тумор, например, ще има недостиг на кислород и инхибирането на митохондриите е от значение за тяхното оцеляване. Добре известният ефект на Варбург показва, че раковите клетки разчитат на глюколиза, дори в кислородна среда, което насочва към това, че те блокират своите митохондрии.
„Голям брой деца и възрастни са били третирани с ДХА през последните 40 години включително здрави доброволци и хора с различни болести. От първото му описание през 1969 г. , ДХА се изучава за облекчаване на симптомите и хемодинамичните последици от лактатна ацидоза, която е усложнение на малария, сепсис, сърдечна недостатъчност, изгаряния, цироза, чернодробна трансплантация и вродени митохондриални болести. В рандомизирани проучвания са използвани дози от 12,5 до 100 мг на килограм на ден, орално или венозно. Въпреки, че ДХА е понижил нивата на лактат, не е повлиял на основната болест.”
Това е обнадеждаващо. Има вече положен труд за изследване на ефектите от ДХА, което би трябвало да улесни преминаването му в клинични тестове. Авторите, обаче, много ясно казват, че той няма да е универсално лекарство за всички видове рак, но някои са потенциални кандидати. Директни предклинични доказателства има за рак на белия дроб, матката, простатата и глиобластоми (мозъчни тумори). Досега е бил тестван върху мишки, изолирани тъкани, но никога върху онкоболни. Учените го казват и споменават каква трябва да е следващата стъпка:
„Никой пациент не е приемал ДХА като част от клиничен тест. Не се знае дали изучаваните досега дози ще доведат до смъртоносни вътретуморни концентрации на ДХА. Освен това, метаболният и хранителен профили на пациенти с напреднал рак се различава от тези в публикуваните досега опити. Предварителна химиотерапия би могла да предразположи към невротоксичност. Внимателно проведени тестове са необходими, за да се определи биологично активната и максимално толерираната доза. Клиничните тестове ще трябва да наблюдават внимателно новротоксичността на ДХА и да изработят стратегия за справяне с нея.
Не бързайте да купувате ДХА и да го използвате като профилактика. Не знаем дали работи. Безопасните концентрации за Вас може да не са достатъчни за убиване на раковите клетки, а ефикасната доза може да Ви навреди. Трябва да тласнем към по-нататъшни разследвания на това обещаващо лекарство, започвайки от клинични тестове, но е твърде рано да говорим за лек. Има много лекарства, които работят чудесно в лаборатория и имат перфектна обосновка, защо би трябвало да са ефикасни, но реалността е че ракът е сложен и има много капани между лекарство, убиващо рака в петри-паничка и лекарство, работещо в сложната среда на човешкия организъм.
Конспираторите се палят от факта, че ДХА е прост, много евтин и не може да бъде патентован. Фармацевтичните компанни нямат изгода да инвестират в скъпите клинични тестове. Затова е нужно независимо академично общество, което да изследва заради науката, не заради парите. Авторите предлагат план за прогрес без намесата на фармацевтичната индустрия.
„Финансиране на такива тестове би било предизвикателство за академичното общество, защото ДХА е общо лекарство и подкрепа от индустрията ще е ограничена. Финансиране от филантропи ще подкрепи ранни (фаза 1 и 2) и късни (фаза 3) изследвания. Ако те покажат добри ефекти и токсичност, обществото ще бъде мотивирано да ги финансира и национални ракови организации може директно да допринесат за провеждането на по-мащабни тестове. Важно е да се отбележи, че дори ДХА да не се окаже „зората на нова ера”, започването и завършването на клинични тестове с общо обединение ще е от голямо символично и практическо значение. Сега „догмата”, че системна противоракова терапия не може да се осъществи без подкрепа на индустрията, потиска потенциала на много обещаващи лекарства, които не са атрактивни за производителите. В този смисъл клиничното тестване на ДХА заедно с научната му основа, ще бъде смяна на парадигмата.”
Не мога да виня индустрията, че не се занимава. Клинично изследване струва милиони долари и дори ДХА да не успее, от него не може да се извлече печалба. За това изследване ни е нужна подкрепата на обществото (те имат интерес от по-добро лечение на рака) и тази на учените и лекарите, които, разбира се, имат огромен интерес пациентите им да се подобряват.
Източник: [size=78%]
http://scienceblogs.com/pharyngula/2011/05/dichloroacetate_and_cancer.php[/size] Автор: PZ Myers, биолог и професор от университета Минесота.
Моля последните редове, за обещаващите лекарства, които на са в интерес на индустрията да не се приемат като аргументи подкрепящи содата бикарбонат на Симончини, ММС, витамин С на Паулинг, Роял Райф, Хулда Кларк и останалите шарлатани, защото не са.
