В говоренето милиони хора са изгубили своята душа, своята индивидуалност, своята Божественост. Това означава, че говоренето е голяма отговорност, нещо, от което делфините са се отказали. Делфините са стигнали до извода, става въпрос за тяхното тайно съзнание (между другото, преди време аз наблюдавах тайното съзнание на един делфин, накратко ще ви кажа, няма да се впускам в подробности. Наблюдавах, как едни хора говореха за него, ще използвам тази дума – глупости – много обикновени неща, много земни и делфинът се чудеше как хората могат да си губят времето, енергията и речта да разговарят по такъв начин. Това беше истинско учудване и същевременно при него смесено с едно възхищение от самия живот. Нямаше никаква критика, защото неговото съзнание е много по-дълбоко, както ще видим след време и за много други същества от този род, които имат тайно съзнание, скрито, което наблюдава и не изнася нещата. Има такива учени, адепти в истинската наука, които правят изключителни открития, но не казват нищо, те дават други открития на света, защото светът не е готов и запазват истината за себе си. Те са истински посветени...
Когато ДАО се въплъти в словото на човека, той става син на ДАО и ДАО му става път. Това е за тези, които с преданост са постигнали овладяване на себе си.
Делфините са същества, които са се устремили навътре в себе си, за да намерят в мълчанието пътища за общуване и те са ги намерили. Става въпрос за пътища за общуване с хората и със съществата от най-различен род, пътища за разбиране на света, в който живеят и на неговите тайни.
Делфинът е същество на тънката енергия. Според окултната наука тънката енергия е истинският слух на душата. Забележете, тук не говоря за сърцето, за ухото, а говоря за най-тънката енергия, която има общо с най-тънката област на сърцето и има една област, която надминава и сърцето.
В говоренето милиони хора са изгубили своята душа, своята индивидуалност, своята Божественост. Това означава, че говоренето е голяма отговорност, нещо, от което делфините са се отказали. Делфините са стигнали до извода, става въпрос за тяхното тайно съзнание (между другото, преди време аз наблюдавах тайното съзнание на един делфин, накратко ще ви кажа, няма да се впускам в подробности. Наблюдавах, как едни хора говореха за него, ще използвам тази дума – глупости – много обикновени неща, много земни и делфинът се чудеше как хората могат да си губят времето, енергията и речта да разговарят по такъв начин. Това беше истинско учудване и същевременно при него смесено с едно възхищение от самия живот. Нямаше никаква критика, защото неговото съзнание е много по-дълбоко, както ще видим след време и за много други същества от този род, които имат тайно съзнание, скрито, което наблюдава и не изнася нещата. Има такива учени, адепти в истинската наука, които правят изключителни открития, но не казват нищо, те дават други открития на света, защото светът не е готов и запазват истината за себе си. Те са истински посветени, за които Учителят е говорил малко, те остават, така или иначе, скрити).
Според делфините, за дълбоките неща се съди по тяхното мълчание, по тяхната невидима същност. С това искам да ви кажа, че мълчанието спада към незнайното намерение на скритата Върховна воля, тя е голяма наука, за която сме говорили и пак ще говорим. Първичните отношения на душите са били отношения на мълчанието. Делфините загатват за това минало и за това изгубено богатство. Душата на делфина е дошла в света на морето, за да беседва със своята съдба. В познаването тайната на мълчанието, човешката душа се приближава все по-близко до истината, до своя Бог, до своя неизчерпаем източник. Ще ви напомня, че въобще, когато разговаряте с хората, трябва да наблюдавате не какво толкова си говорите, а онзи вътрешен диалог, който става между душите, онзи говор без думи. Той показва дали ще се разбирате, дали трябва да си имате доверие, как да подхождате, как да помагате. Този невидим говор вътре на душите е по-важен от всичко, което се казва. Някой път е хубаво да се потвърждават нещата и с говор, и с мълчание, и двата говора да са в единство. Но често се случва външното да показва, че вътрешното е на друго мнение и че пътищата се разминават. В близките дни, когато търсихме няколко читалища за лекциите, още като почнахме да разговаряме, стана ясно, че има предразсъдък, че сме секта. Заразено е от вестниците и от много места и хората, като нямат мнение, бързат да затворят вратата, да кажат опасно е, без да познават, че опасността след време ще дойде от друго място. Тук нямам идея за осъждане, за критика, само напомням, че много хора са заробени от страхове и предразсъдъци и даже не желаят да слушат, както и новата директорка в този салон, не иска да изслушва, иска да бяга. Но разбира се, ние й благодарим, защото знаем, че за нас става все по-добре, аз имам неизчерпаеми начини и възможности за нашите събирания, дори когато бъдат строго забранени, дори и от държавата, наложена със закон, аз имам няколко начина как да се събираме, но не съм стигнал до крайност, да говорим за тях не е необходимо. Искам да ви кажа, че имаме много възможности и никой не може да ни спре. Окултните възможности са по-богати и затова не случайно много хора са се страхували от окултизма, тъй като той дава по-богати и всякакви възможности за проникване и за разбиране на ходовете на държавата, на законите и т.н. Това беше между другото, ще продължа: Истинският живот на делфините се осъществява в тяхната душа, в невидимото поле на душата.
Говоренето на един човек нищо не може да ни каже, ако той не познава душата си и не живее по нейните закони. Делфинът е едно символично средство за изразяване на душата и нейното богатство – мълчанието. За делфина вътрешният живот на душата е по-важен от всичко външно и същевременно той не се е отрекъл от външния живот, а го е превърнал в своя изява, в своя жертва. За делфина същественото е вътрешното общуване и за него то е, което съхранява живота на душата. Когато душата на делфина се заслушва дълбоко в нещо, то е заради вътрешното, невидимото. Когато душата на делфина се заслушва в морето по-дълбоко и когато чуе нещо, това е нейното око. Защото в морето, вие знаете, когато попаднете в морето и ако гледате, може да виждате най-много до 20,30,50,100 метра, но далечните тайни, далечните опасности на морето не могат да се видят. Преведено това значи, че когато делфинът чу, означава видя. В случая слухът е око. В морето слухът е истинското виждане на душата. След време ще ви обясня нещо по-дълбоко в даоското учение, защото самият човек не трябва да спира до този момент. Според даосите, човек не трябва да слуша с ухото, а със сърцето, още по-навътре с тънката енергия на сърцето и най-накрая да слуша чрез ДАО, с духа на нещата. Така че, въпросът е много по-дълбок, но понеже говорим за делфините, спирам до тук. С всичко, което казвам за делфините не казвам, че във всичко те са прави. Предният път изтъкнах някои неща за техния живот, че има разумно слово. Хора, които работят с разумното слово, стават синове на ДАО.
Според делфините, духовните сили на душата са по-висши от думите и словото, това е една дълбока истина. Ето защо нито една свещена книга не може да изрази това, което чувства душата. Понеже е неизразимо, не може да се побере в нито една свещена книга, то е по-дълбоко от всяка мярка на свещените книги. Самото безсилие на думите и словото да изразят дълбочината на душата показва само по себе си, че съществува един друг език, който е по-дълбок и по-изразителен, и този език не е съставен от думи и изречения, а от излъчените състояния на душата и нейните безкрайни вътрешни богатства. До този език делфинът се е приближил. Делфинът символизира поривът към един по-вътрешен свят и това означава, че хората трябва да преминат през много страдания и сълзи, за да се домогнат до дълбочината на своята душа.
Делфинът произхожда от една прастаро човечество, извървял е много дълъг път, много се е борил със злото и накрая е успял. Той е успял да превърне злата природа в свое вътрешно сияние, в своя радост, в свой рай.
Основната идея, която делфините са разбрали, че тайната на самоотричането не е въпрос на техника или практика, а въпрос на дълбоко разбиране на душата. Това е процес на душата, а не на ума. Ако някои искат да отидат по-дълбоко от мен в тайния живот на делфините, ще им дам само едно правило: за да разбереш тайния живот на делфините е необходим особен род енергия и съчетания от един друг свят.
Основното, което трябва да запомните е, че делфините са стари човешки същества, преродени хора, които произлизат от едно старо човечество, за което днес няма да говоря. Те са избрали да живеят във водата, която за тях е един особен град за техните души. Морето е едно невидимо и богато поле за работа за тях. Те са хора според окултната наука, които са осъществили в себе си един висок идеал, за който ще стане въпрос. Това е станало по времето на прастарото човечество. Всичко това изглежда като приказка, но не се лъжете, защото Учителят казва: приказката е метод на истината. И когато казва кое е най-истинното нещо, казва, че това е приказката, не е най-великото, не е най-сладкото, не е най-бързото, всяко нещо е поставено на своето място.
Делфините са духовно щастливи същества, защото те са запазили в себе си веселието на своето минало. После ще ви обясня откъде произлиза тяхното веселие. Според Учителя най-жестокият свят е в морето, в морето живеят най-жестоките същества. В един свят на дълбоко астрално море, става въпрос и за външното море, което е заразено от голяма жестокост, делфините са спокойни, честни и отзивчиви. От един друг ъгъл на окултната наука, делфините са духовни символи и те са необичайни за света на морето. Те символизират една скрита и стаена символика на неизчерпаемата надежда. И морето за тях е символичният рай. Те живеят в него и след него отново влизат в своя рай, в който винаги са живяли. По този въпрос Учителят казва, че ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него, независимо в кой свят ще отидеш, ако раят не е в тебе на земята. Значи, човек трябва да носи нещата в себе си.
Според окултната наука за делфините не е необходимо чистилище, те прескачат този трап, защото са разрешили този въпрос в своето минало. Те са избегнали чистилището, защото са познали своя път, своето ДАО. Човек, който познава тяхната тайна и тяхното минало, много лесно се побратимява с тях. Макар, че живеят в тежкия живот на морето, те са освободени от смъртта. Става въпрос и за духовната смърт. Те нямат грижа за смъртта, защото са разбрали пътя на самоотричането и на жертвата. Те нямат страх от смъртта, понеже тяхното веселие е толкова силно, че не позволява там да се вмъкне страх. Точно тяхното самоотричане се е превърнало в тяхното неизчерпаемо веселие, и разбира се, в грациозност. Те носят в себе си един таен празник, нещо, което трябва всеки човек да носи в себе си.
Когато делфините обикнат някого, те го даряват със своето веселие, със своето присъствие, то произлиза от самоотричането. Те сияят от познанието на закона на радостта, а това, всъщност, е законът на самоотричането. Ето защо според окултната наука те са деца на радостта и са останали деца на радостта. Но те имат по-голямо бъдеще, защото след време е определено да се срещнат не с дресьори, а с посветени, които ще ги въведат в едни по-дълбоки тайни на живота и битието. Разбира се, там ги очаква радост от друг род, от друго измерение, което ще произлиза не от самоотричането, а от мъдростта. Затова Учителят казва, че в живота на ученика има нещо по-дълбоко от самоотричането.
Делфините са стигнали до саможертвата, но все още не знаят, че тя е един мистичен път към нещо неизмеримо по-дълбоко, тя е само метод, само път към една тайна на живота, в която ще бъдат въведени от посветените в окултните науки на живота.
Когато делфинът умира във външното поле, той запазва своето изключително приятно чувство. Това приятно чувство е една от най-големите сили на природата. Това е негов навик от старото човечество. До него не може да се докосне смъртта, то не позволява, понеже носи една пълнота в себе си, то не позволява и най-малката намеса и докосване на смъртта до тях.
Когато делфинът умира, смята, че един друг, по-висш свят му отделя своето голямо внимание и това е наистина така. Неговото скрито съзнание разбира това и той се изпълва с много приятно чувство, същевременно възхищение. Той разбира, че морето го е изоставило и че един по-висш и по-мъдър свят го е повикал при себе си. И понеже той разбира това, той съхранява приятното си чувство и след смъртта, т.е. то не се прекъсва, понеже е разрешил закона за жертвата. Значи, в пълнотата на това приятно чувство делфинът е абсолютно неспособен да се страхува от смъртта. За него тя е само една приятна, малка изненада. Това приятно чувство, изработено в миналото чрез саможертвата, се е превърнало в рая на делфините.
Елеазар Хараш
