Като бях малък нашите са ме водили на Делфинариума. Гледал съм със зяпнали уста и съм бил много щасстлив. Като свършило шоуто съм попитал майка:"Може ли да скоча в басейна и да напрегръщам всички делфини". Тя разбира се, забранила:) Обаче аз много съм настоявал. Естествено, не са ми разрешили. После са ме завели долу в сладкарницата и са ми купили сок, а аз съм станал и съм залепил глава за стъклото и съм стоял чак докато тръгнем....
Миналото лято пак ходих в Делфинариума. Заведох приятелката, и после като истински джентълмен я почерпих в сладкарницата кока-кола ( аве Трандев, едно време за боза с тортичка чудеса превеха жените, а сега....). Пак застанах до стъклото и си помислих:"Здравейте момчета, как сте"? И бях толкова щастлив, цялото ми същество излъваше любов към тези уникални създания. Единия от делфините се доближи и стоя пред мен около 2-3 мин. А аз бях оцъклил очи и го гледах ли гледах.....
