Автор Тема: Едновременност  (Прочетена 8615 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен 396

Едновременност
« -: Май 01, 2011, 22:02:14 pm »
Има много интересни позиции относно времето.

Например, че не линейно. Може да е циклично, или просто нелинейно.
Че може да се манипулира, че има нисши, джобове, дупки, че не е единно.
Че няма постоянна скорост, че избързва и се забавя.
Че не за всеки е еднакво и навсякъде е различно, в зависимост от мястото.
Че време и място е едно и също.
Че време има само на нашата планета, или на някои планети, а не навсякъде.


И така из съответните среди се разпространява една поговорка, че "време няма", че е нереално, или че не съществува.

Ясно е, че съществува, и че време има, но нищо друго не е ясно. И тези поговорки всъщност посочват страннотията на онова състояние да си "извън" времето. И това схващане, че "времето е илюзия", всъщност не означава че самото време е илюзия, ами кара човека да се замисли къде всъщност е изходната позиция, кое е първото - там - извън време, или тук - във време, кое е по-първично от другото.



И в тази ситуация битува схващането за едновременността - че всичко се случва едновременно там, извън време. Или поне това е най-добрия начин да бъде описано положението навън, докато сме тук вътре, във времето.




Исках да споделя с вас нещо, което ми хрумна наскоро. То представлява абстрактна представа, която някакси се доближи до усещането, че всичко се случва едновременно и сметнах че може да е интересно да опиша пътя, по който тя се създаде в главата ми... може пък някой също да почувства странното чувство, ако тази абстракция му подхожда.




Мислех си, че не забелязах кога порасна тревата този Април срещу Май. Забелязах кога дърветата разцъфнаха, но не забелязах кога направиха такива големи листа и кога света стана толкова зелен.

Просто се събудих един ден, отидох на работа, връщах се от работа и забелязах, че тревата е навсякъде.



Това означава само едно - че съм бродел наоколо като зомби, за неопределено време, и съм живял в миналото или откъснат от действителността на света.

Чак сега забелязвах актуалностите около мен. Но въпросът беше дали това са актуалности. Дали съм още в миналото и не ме сполита нещо, което отдавна не е настояще.


Дали съм в крак с настоящето? В миналото ли съм?




Без значение къде съм... как мога да бъда в настоящето? В настоящето... това ще рече сега, актуалностите, да забелязвам нещата, които се случват около мен сега.

Нищо обаче не е самостоятелно. Светът е започнал толкова отдавна, че вече не съществуват причини, само последствия. Всичко е последствие от друго. Как да забележа случващото се в настоящето, на момента, без да забележа причината? А и като забележа настоящото случващо се, то аз ще съм забелязал причината за следващото настояще.



А в света се случват много неща, наистина. Сложни процеси, сложни схеми, тайни и явни отношения, игри и съдби.

Значи за да съм в крак с настоящето, аз трябва да гледам напред. Всъщност да забелязваш всичко настояще не означава ли да забелязваш всички бъдещи планове?

Колкото по-добър ставаш в забелязването на настоящето, толкова по-бистро ще ти изглежда бъдещето. И всъщност кое наистина е насотяще? Нима във всеки един момент не изоставаш? Нима във всеки един момент няма нещо, което да те изпреварва?

Тоест колкото повече се опитваш да гледаш в настоящето, толкова по-втренчено гледаш в бъдещето.



И ако си представим това нещо като една безкрайна максимализация - колкото повече се опитваш да гледаш в настоящето, толкова повече да се оказва, че гледаш по-напред от него... Ами това ще означава, че настояще и бъдеще са едно и също нещо.

Настояще и бъдеще се случват в един и същи момент, понеже нищо не се случва два пъти.
И колкото по-напред в бъдещето се намира нещо, толкова повече то се случва сега! А колкото по-близо в бъдещето е нещо, толоква повече това нещо е вече минало.




А вероятностите? Ами вариантите и възможностите?


Ако нещо диша и мърда толкова бавно, че да изглежда мъртво... то тогава то е мъртво за теб, а ти за него не съществуваш.


Нима не е така с вероятностите? Нима всички вероятности не се случват едновременно? Сега?

Но да са толкова бавни, че те да са мъртви за нас, а ние да не същестувваме за тях, освен за най-бързата.
« Последна редакция: Май 01, 2011, 22:11:15 pm от 396 »

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Едновременност
« Отговор #1 -: Май 02, 2011, 15:11:21 pm »
Проблема идва от това,че искаме да изживеем настоящето с ума си,а той сам по себе си е в постоянно движение,затова не можем да изживяваме истински настоящето.Ако обаче спрем да го мислим а просто го живеем,сме си баш в настоящето,но естествено не го разбираме.Защото как би могъл да знаеш ,че си в настоящето,освен ако не гледаш на него от бъдещето?Или иначе казано,мозъка ни се пренася с 5 минути напред и си мисли ,че наблюдава настоящето.Затова си мислиш ,че наблюдаваш миналото.Живота в настоящето се случва тогава когато си погълнат от него.Например до като правиш любов с любимия човек или докато умираш от страх от 18 етажната сграда на която си се покатерил.Това е.Настоящето изключва анализирането на себе си.

Неактивен 396

Re:Едновременност
« Отговор #2 -: Май 02, 2011, 15:18:55 pm »
Не успях да разбера тезата ти.

За да видя настоящето, отивам в бъдещето, и гледам назад и затова си мисля, че гледам минало? Е не вярвам да съм толкова прост -.-

Иска ми се да вярвам, че простотията е последствие, а не че е заложена в първичните ми усещания за света.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Едновременност
« Отговор #3 -: Май 02, 2011, 15:30:45 pm »
Тезата ми е че ако си в настоящето,няма как да знаеш че си в настоящето.Защото ще го изживяваш.Представи си ситуация в която си много щастлив и в същия момент си казваш - еее колко съм щастлив,ето аз сега съм в настоящето - да ама не,вече не си,защото в момента в които си мислил че си в настоящето вече не си в него. Аз бих казала ,че ако не си в минало или в бъдеще,а не си и в насточще си в собстения си свят,на безвремие.Когато излезеш от него,вече влизаш в времето.Относно защо не си забелязал как е пораснала тревата. Ако примерно в този период, ти си работил над тази тема,обмислял си я,изживявал си я,оглеждал си се за доказателства в нейна подкрепа,в кое време според теб си бил? В настоящето,само че вниманието ни не може да бъде навсякъде,ние го насочваме на където си решим,в този смисъл покрай теб може и гола жена да е минала,но да не си я забелязъл.До като си почиствам къщата,аз съм в настоящето,чистя усърдно,всяка прашинка,всеки боклук,вниманието ми е насочено в това,после когато спра да го правя трябва ли да си задам въпроса в какво време съм пребивавала тогава?Задавам си такива въпроси когато съм в собствения си свят на анализа.

Неактивен Witch

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 65
Re:Едновременност
« Отговор #4 -: Май 02, 2011, 16:10:34 pm »
 :unknown:
Аз не разбирам също есес, поясни моля те.
А за тревата - аз имам усещане че 396 искаше да каж друго..
Пролетния карнавал на вещиците не е за изпускане!

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Едновременност
« Отговор #5 -: Май 02, 2011, 16:23:02 pm »
Как така не разбирате  :(
Както лудия вярва че не е луд, така  няма как да го осъзнаваш настоящето ако си в него. Ти преди малко като писа поста си попита ли се дали си в настоящето?Сигурно не,бил си погълнат от неразбирането си ,което се е намирало Сега.Когато правиш любов,мислиш ли си дали си в настоящето?Не просто изживяваш акта,после вече може и да се попиташ,но не за друго а защото вече не си в него.По друг начин казано,ако си отдал вниманието си на заниманието ти в момента,ти си в настоящето,а ако си бъркаш в носа но си мислиш за това дали си в настоящето,значи не си,щото бъркането в носа вече не е основно действие на мисълта ти.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Едновременност
« Отговор #6 -: Май 03, 2011, 09:18:05 am »
До скоро и аз си мислех ,че нещата са по сложни отколкото са. Мислех си ,че трябва да осъзнавам ,че се намирам в настоящето.Това осъзнаване само по себе си  се намира тук и сега,но то е изживяване на осъзнаването,а не на настоящето.Нашето съзнание или изживява себе си,като анализира или изживява случващото се или миналото или предполагаемото бъдеще. Когато сме найстина в настоящето,ние не можем да го осъзнаем,защото осъзнаването предполага преместване на съзнанието ни навътре към анализата, а не към изживяването.Примери има бол.Една от заблудите ни е ,че ако осъзнаваме настоящето,контролираме действителността и тя ще е по приятна.Но това не е контрол на настоящето, а на нас самите и не се случва спрямо настоящето. Наприемер,карам кола и мисля за това дали съм в настоящето,правя проверки,като наблюдавам емоциите си,природата, минаващото по тротоара дете,колите и в същия момент не забелязвам, мигача на този пред мен и се забивам в него.Ако в тази ситуация аз съм съсредоточена върху движението,защото това е основната ми задача в този момент,аз щях да забележа мигача,но тъй като съзнанието ми е съсредоточено в обмисляне на настоящия момент,рефлексите в случая се явяват недостатъчни. Настоящето не е само приятно и осъзнаването на настоящето не предполага приятно изживяване ,а контролирано изживяване на себе си.Та ще дам и няколко примера. Когато се страхуваме, когато се смеем,когато плачем,когато сме гладни и жадни,когато сме яростни,когато сме вдъхновени и тн.Това са примери за изживяване на настоящето.Останалото,осъзнаването на себе си в даден момент е осъзнаване на себе си.Затова съществуват мисли като - не е важна крайната цел,а пътуването.

Неактивен arakha

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 301
  • "Тишината е по-мелодична от всяка песен."
Re:Едновременност
« Отговор #7 -: Юни 16, 2011, 22:06:51 pm »
Когато говорим за време нямаме предвид време-климат въпреки, че си приличат по това, че са предсказуемо-непредсказуеми :).
Следваме времевата линия и можем да предскажем какво ще стане в определена точка от линията, както при прогнозите за време-климата.Обаче тази права линия може да бъде изкривена от различни процеси и те да ни попречат да предвидим какво ще има пред нас.
Но нека не ви обърквам и да започна с разсъжденията си.
Много просветени,духовни учители и езотерици непрестанно повтарят една и съща мантра:
-Научете се да живеете СЕГА! –Уверени, те ни споделят тайната на времето.
Но какво правим ние?
Ние си казваме: - Ще живея в „сега“ и ще се наслаждавам на всеки един миг от това „сега“.И какво правим, живеещи в настоящето,отново се плъзгаме по времевата линия и всичко си е по старому изпускащи точката,кривата, която се явява истински важна в мантрата на просветените.
Едновременност можем да наречем тази крива.
„Сега“ е събирателната на времето и извън него.В сентенцията „Миналото определя бъдещето“ също се пропуска нещо.Миналото определя настоящето(сега), а изборът в „сега“  е отправна точка за бъдещето(погледнато в "линия").За това е толкова трудно да разберем „сега“,защото не разбираме че когато сме в тази точка определяме и миналото и бъдещето.Трудно е да правим изборите си в „тайната“точка защото е трудно да осъзнаваме бъдеще-минанолото в настоящето като едно,като един избор определящ „сега“ и такъв на който първоизточника е „сега“.Според мен съзнанието ни не е толкова развито да го разберем но сякаш това се променя вече.Точно това разбиране ще ни тласне към новата ни „платформа“ на съществуване.
Езотериците казват, че душата взима решения в безвремието и вижда нещата като едно цяло макар тези нейни избори да са в множество и различни „измерения“ на съществуване.За това (според мен)душата не е напълно в тялото и не дава цялата налична информация.В сегашното си положение не получаваме всичкото знание заради факта, че трябва да учим уроци нуждаещи се от времева линия, такава която трябва да преминем от точка А до точка Б за изпълването потенциала на целта.
Колкото пъти се опиташ да надхитриш Бог и да излъжеш дявола, толкова пъти се сблъскваш с истината!

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Едновременност
« Отговор #8 -: Юни 19, 2011, 15:50:57 pm »
Добре, може ли някой да ми обясни как той разбира живота в "сега".Какво точно мисли,чувства и изживява.
Относно трудността за която говориш при взимането на решения в сега.Трудност би имало,ако първо ценностната и морална система куца и второ ако взимайки решение изцяло се потопиш в бъдещите следствия от него.Ако един човек с висока ценностна система взима решения,то той го прави на нейна база и не би трябвало това да се явява трудност за него при вземането на решение.Ако в същия момент човека е потопен изцяло в резултата от решението си,той дефакто изживява бъдещето.Затова според мен разковничето е ценностната система.

Неактивен smarinov

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 39
Re:Едновременност
« Отговор #9 -: Юни 19, 2011, 17:41:11 pm »
Ценностите и морала много често отиват на Мачу Пикчу под въздействието на емоциите. За мен те не са правилните инструменти поради простата причина, че оказват влияние на избора. А и какво ще рече морал? Нещо брутално - убиват най-близкия ти, ти моралист ли трябва да си? Или просто трябва да направиш избор (какъвто и да е), с който естествено ще трябва да живееш?
Мисля, че ключа е в емоциите, ако не се отъждествяваме с емоциите - вероятно това е "СЕГА".
Това мисля, а дали е така..  :)

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Едновременност
« Отговор #10 -: Юни 19, 2011, 18:42:26 pm »
Да живее човек "сега" означава да знае в една много голяма степен всички последствия от своите действия, от това, което върши в настоящето. Тогава бъдещето няма да е нещо неизвестно, а ще съществува именно в това "сега" в което човек го създава. Именно с това е ценен настоящият момент и е дотолкова ценен, доколкото в него се гради бъдещето. За тези, които знаят това, което ще се случи в бъдещето, вече е в миналото, защото те са създали съответните причини, които неминуемо ще го предизвикат. Да се живее "сега" означава да се излезе извън рамките на очевидността в една далеч по-голяма степен, отколкото въплътения в тяло човек може да допусне.

Неактивен arakha

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 301
  • "Тишината е по-мелодична от всяка песен."
Re:Едновременност
« Отговор #11 -: Юни 19, 2011, 19:46:42 pm »
Iris поздрави  :drinks:, не знам дали аз бих го обяснил толкова ясно  ;D  :yes: .
Ценности,морал и емоции може би присъстват в едновременноста,но не съм сигурен.
Не смятам,че правя изборите си в "сега" от гледната точка на безвремието на едновременноста :), но стъпките се правят една по една,нали.

"Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно. "
Колкото пъти се опиташ да надхитриш Бог и да излъжеш дявола, толкова пъти се сблъскваш с истината!

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Едновременност
« Отговор #12 -: Юни 19, 2011, 21:28:05 pm »
Само,че вие изхождате от идеята,че има минало-настояще-бъдеще,но,ако всичко го няма,тогава какво?
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен arakha

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 301
  • "Тишината е по-мелодична от всяка песен."
Re:Едновременност
« Отговор #13 -: Юни 19, 2011, 21:51:49 pm »
Тогава- както писах в първия си пост в темата- ще разбираме живота от доста по-различен ъгъл и мисля, че точно на там сме се запътили.
За сега обаче точките от времевата линия които посочваш ни трябват за развитие на съзнанието до момента на "тогава какво"  :blum1: .
Колкото пъти се опиташ да надхитриш Бог и да излъжеш дявола, толкова пъти се сблъскваш с истината!

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Едновременност
« Отговор #14 -: Юни 19, 2011, 22:44:55 pm »
Да живее човек "сега" означава да знае в една много голяма степен всички последствия от своите действия, от това, което върши в настоящето.
::)Ти ме застреля на място.Не говорим ли за някакви свръх сетивни способности тук.Как така ще знаеш какви се следствията на действията ти?Ти можеш ли да знаеш,че избора ти на сладолед може да доведе до задавяне и смърт? Не не можеш.Както не можеш да знаеш ,че докато караш колата и детето ти на задната седалка се задави,ти за секунда се обърнеш да го видиш, от къде ще знаеш ,че ще блъснеш онова куче?Това също са избори.Смятам,че живота в сега,не мисли за резултатите, пък камо ли да се интересува какви ще са всичките.Живота в сега е наистина в сега.Тук и сега аз ям,спя,карам се,смея се и тн и го правя изцяло потопена в момента.Когато съм ядосана и се карам правя го точно така както го чувствам,но съзнателно избирам и си позволявам да съм такава,защото да речем имам тази нужда.не мисля за резултата не защото съм лекомислена,а защото именно ценностната ми система ще ме води по моя път.А от това идва и спокойствието.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27