Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: 396 в Май 01, 2011, 22:02:14 pm
-
Има много интересни позиции относно времето.
Например, че не линейно. Може да е циклично, или просто нелинейно.
Че може да се манипулира, че има нисши, джобове, дупки, че не е единно.
Че няма постоянна скорост, че избързва и се забавя.
Че не за всеки е еднакво и навсякъде е различно, в зависимост от мястото.
Че време и място е едно и също.
Че време има само на нашата планета, или на някои планети, а не навсякъде.
И така из съответните среди се разпространява една поговорка, че "време няма", че е нереално, или че не съществува.
Ясно е, че съществува, и че време има, но нищо друго не е ясно. И тези поговорки всъщност посочват страннотията на онова състояние да си "извън" времето. И това схващане, че "времето е илюзия", всъщност не означава че самото време е илюзия, ами кара човека да се замисли къде всъщност е изходната позиция, кое е първото - там - извън време, или тук - във време, кое е по-първично от другото.
И в тази ситуация битува схващането за едновременността - че всичко се случва едновременно там, извън време. Или поне това е най-добрия начин да бъде описано положението навън, докато сме тук вътре, във времето.
Исках да споделя с вас нещо, което ми хрумна наскоро. То представлява абстрактна представа, която някакси се доближи до усещането, че всичко се случва едновременно и сметнах че може да е интересно да опиша пътя, по който тя се създаде в главата ми... може пък някой също да почувства странното чувство, ако тази абстракция му подхожда.
Мислех си, че не забелязах кога порасна тревата този Април срещу Май. Забелязах кога дърветата разцъфнаха, но не забелязах кога направиха такива големи листа и кога света стана толкова зелен.
Просто се събудих един ден, отидох на работа, връщах се от работа и забелязах, че тревата е навсякъде.
Това означава само едно - че съм бродел наоколо като зомби, за неопределено време, и съм живял в миналото или откъснат от действителността на света.
Чак сега забелязвах актуалностите около мен. Но въпросът беше дали това са актуалности. Дали съм още в миналото и не ме сполита нещо, което отдавна не е настояще.
Дали съм в крак с настоящето? В миналото ли съм?
Без значение къде съм... как мога да бъда в настоящето? В настоящето... това ще рече сега, актуалностите, да забелязвам нещата, които се случват около мен сега.
Нищо обаче не е самостоятелно. Светът е започнал толкова отдавна, че вече не съществуват причини, само последствия. Всичко е последствие от друго. Как да забележа случващото се в настоящето, на момента, без да забележа причината? А и като забележа настоящото случващо се, то аз ще съм забелязал причината за следващото настояще.
А в света се случват много неща, наистина. Сложни процеси, сложни схеми, тайни и явни отношения, игри и съдби.
Значи за да съм в крак с настоящето, аз трябва да гледам напред. Всъщност да забелязваш всичко настояще не означава ли да забелязваш всички бъдещи планове?
Колкото по-добър ставаш в забелязването на настоящето, толкова по-бистро ще ти изглежда бъдещето. И всъщност кое наистина е насотяще? Нима във всеки един момент не изоставаш? Нима във всеки един момент няма нещо, което да те изпреварва?
Тоест колкото повече се опитваш да гледаш в настоящето, толкова по-втренчено гледаш в бъдещето.
И ако си представим това нещо като една безкрайна максимализация - колкото повече се опитваш да гледаш в настоящето, толкова повече да се оказва, че гледаш по-напред от него... Ами това ще означава, че настояще и бъдеще са едно и също нещо.
Настояще и бъдеще се случват в един и същи момент, понеже нищо не се случва два пъти.
И колкото по-напред в бъдещето се намира нещо, толкова повече то се случва сега! А колкото по-близо в бъдещето е нещо, толоква повече това нещо е вече минало.
А вероятностите? Ами вариантите и възможностите?
Ако нещо диша и мърда толкова бавно, че да изглежда мъртво... то тогава то е мъртво за теб, а ти за него не съществуваш.
Нима не е така с вероятностите? Нима всички вероятности не се случват едновременно? Сега?
Но да са толкова бавни, че те да са мъртви за нас, а ние да не същестувваме за тях, освен за най-бързата.
-
Проблема идва от това,че искаме да изживеем настоящето с ума си,а той сам по себе си е в постоянно движение,затова не можем да изживяваме истински настоящето.Ако обаче спрем да го мислим а просто го живеем,сме си баш в настоящето,но естествено не го разбираме.Защото как би могъл да знаеш ,че си в настоящето,освен ако не гледаш на него от бъдещето?Или иначе казано,мозъка ни се пренася с 5 минути напред и си мисли ,че наблюдава настоящето.Затова си мислиш ,че наблюдаваш миналото.Живота в настоящето се случва тогава когато си погълнат от него.Например до като правиш любов с любимия човек или докато умираш от страх от 18 етажната сграда на която си се покатерил.Това е.Настоящето изключва анализирането на себе си.
-
Не успях да разбера тезата ти.
За да видя настоящето, отивам в бъдещето, и гледам назад и затова си мисля, че гледам минало? Е не вярвам да съм толкова прост -.-
Иска ми се да вярвам, че простотията е последствие, а не че е заложена в първичните ми усещания за света.
-
Тезата ми е че ако си в настоящето,няма как да знаеш че си в настоящето.Защото ще го изживяваш.Представи си ситуация в която си много щастлив и в същия момент си казваш - еее колко съм щастлив,ето аз сега съм в настоящето - да ама не,вече не си,защото в момента в които си мислил че си в настоящето вече не си в него. Аз бих казала ,че ако не си в минало или в бъдеще,а не си и в насточще си в собстения си свят,на безвремие.Когато излезеш от него,вече влизаш в времето.Относно защо не си забелязал как е пораснала тревата. Ако примерно в този период, ти си работил над тази тема,обмислял си я,изживявал си я,оглеждал си се за доказателства в нейна подкрепа,в кое време според теб си бил? В настоящето,само че вниманието ни не може да бъде навсякъде,ние го насочваме на където си решим,в този смисъл покрай теб може и гола жена да е минала,но да не си я забелязъл.До като си почиствам къщата,аз съм в настоящето,чистя усърдно,всяка прашинка,всеки боклук,вниманието ми е насочено в това,после когато спра да го правя трябва ли да си задам въпроса в какво време съм пребивавала тогава?Задавам си такива въпроси когато съм в собствения си свят на анализа.
-
:unknown:
Аз не разбирам също есес, поясни моля те.
А за тревата - аз имам усещане че 396 искаше да каж друго..
-
Как така не разбирате :(
Както лудия вярва че не е луд, така няма как да го осъзнаваш настоящето ако си в него. Ти преди малко като писа поста си попита ли се дали си в настоящето?Сигурно не,бил си погълнат от неразбирането си ,което се е намирало Сега.Когато правиш любов,мислиш ли си дали си в настоящето?Не просто изживяваш акта,после вече може и да се попиташ,но не за друго а защото вече не си в него.По друг начин казано,ако си отдал вниманието си на заниманието ти в момента,ти си в настоящето,а ако си бъркаш в носа но си мислиш за това дали си в настоящето,значи не си,щото бъркането в носа вече не е основно действие на мисълта ти.
-
До скоро и аз си мислех ,че нещата са по сложни отколкото са. Мислех си ,че трябва да осъзнавам ,че се намирам в настоящето.Това осъзнаване само по себе си се намира тук и сега,но то е изживяване на осъзнаването,а не на настоящето.Нашето съзнание или изживява себе си,като анализира или изживява случващото се или миналото или предполагаемото бъдеще. Когато сме найстина в настоящето,ние не можем да го осъзнаем,защото осъзнаването предполага преместване на съзнанието ни навътре към анализата, а не към изживяването.Примери има бол.Една от заблудите ни е ,че ако осъзнаваме настоящето,контролираме действителността и тя ще е по приятна.Но това не е контрол на настоящето, а на нас самите и не се случва спрямо настоящето. Наприемер,карам кола и мисля за това дали съм в настоящето,правя проверки,като наблюдавам емоциите си,природата, минаващото по тротоара дете,колите и в същия момент не забелязвам, мигача на този пред мен и се забивам в него.Ако в тази ситуация аз съм съсредоточена върху движението,защото това е основната ми задача в този момент,аз щях да забележа мигача,но тъй като съзнанието ми е съсредоточено в обмисляне на настоящия момент,рефлексите в случая се явяват недостатъчни. Настоящето не е само приятно и осъзнаването на настоящето не предполага приятно изживяване ,а контролирано изживяване на себе си.Та ще дам и няколко примера. Когато се страхуваме, когато се смеем,когато плачем,когато сме гладни и жадни,когато сме яростни,когато сме вдъхновени и тн.Това са примери за изживяване на настоящето.Останалото,осъзнаването на себе си в даден момент е осъзнаване на себе си.Затова съществуват мисли като - не е важна крайната цел,а пътуването.
-
Когато говорим за време нямаме предвид време-климат въпреки, че си приличат по това, че са предсказуемо-непредсказуеми :).
Следваме времевата линия и можем да предскажем какво ще стане в определена точка от линията, както при прогнозите за време-климата.Обаче тази права линия може да бъде изкривена от различни процеси и те да ни попречат да предвидим какво ще има пред нас.
Но нека не ви обърквам и да започна с разсъжденията си.
Много просветени,духовни учители и езотерици непрестанно повтарят една и съща мантра:
-Научете се да живеете СЕГА! –Уверени, те ни споделят тайната на времето.
Но какво правим ние?
Ние си казваме: - Ще живея в „сега“ и ще се наслаждавам на всеки един миг от това „сега“.И какво правим, живеещи в настоящето,отново се плъзгаме по времевата линия и всичко си е по старому изпускащи точката,кривата, която се явява истински важна в мантрата на просветените.
Едновременност можем да наречем тази крива.
„Сега“ е събирателната на времето и извън него.В сентенцията „Миналото определя бъдещето“ също се пропуска нещо.Миналото определя настоящето(сега), а изборът в „сега“ е отправна точка за бъдещето(погледнато в "линия").За това е толкова трудно да разберем „сега“,защото не разбираме че когато сме в тази точка определяме и миналото и бъдещето.Трудно е да правим изборите си в „тайната“точка защото е трудно да осъзнаваме бъдеще-минанолото в настоящето като едно,като един избор определящ „сега“ и такъв на който първоизточника е „сега“.Според мен съзнанието ни не е толкова развито да го разберем но сякаш това се променя вече.Точно това разбиране ще ни тласне към новата ни „платформа“ на съществуване.
Езотериците казват, че душата взима решения в безвремието и вижда нещата като едно цяло макар тези нейни избори да са в множество и различни „измерения“ на съществуване.За това (според мен)душата не е напълно в тялото и не дава цялата налична информация.В сегашното си положение не получаваме всичкото знание заради факта, че трябва да учим уроци нуждаещи се от времева линия, такава която трябва да преминем от точка А до точка Б за изпълването потенциала на целта.
-
Добре, може ли някой да ми обясни как той разбира живота в "сега".Какво точно мисли,чувства и изживява.
Относно трудността за която говориш при взимането на решения в сега.Трудност би имало,ако първо ценностната и морална система куца и второ ако взимайки решение изцяло се потопиш в бъдещите следствия от него.Ако един човек с висока ценностна система взима решения,то той го прави на нейна база и не би трябвало това да се явява трудност за него при вземането на решение.Ако в същия момент човека е потопен изцяло в резултата от решението си,той дефакто изживява бъдещето.Затова според мен разковничето е ценностната система.
-
Ценностите и морала много често отиват на Мачу Пикчу под въздействието на емоциите. За мен те не са правилните инструменти поради простата причина, че оказват влияние на избора. А и какво ще рече морал? Нещо брутално - убиват най-близкия ти, ти моралист ли трябва да си? Или просто трябва да направиш избор (какъвто и да е), с който естествено ще трябва да живееш?
Мисля, че ключа е в емоциите, ако не се отъждествяваме с емоциите - вероятно това е "СЕГА".
Това мисля, а дали е така.. :)
-
Да живее човек "сега" означава да знае в една много голяма степен всички последствия от своите действия, от това, което върши в настоящето. Тогава бъдещето няма да е нещо неизвестно, а ще съществува именно в това "сега" в което човек го създава. Именно с това е ценен настоящият момент и е дотолкова ценен, доколкото в него се гради бъдещето. За тези, които знаят това, което ще се случи в бъдещето, вече е в миналото, защото те са създали съответните причини, които неминуемо ще го предизвикат. Да се живее "сега" означава да се излезе извън рамките на очевидността в една далеч по-голяма степен, отколкото въплътения в тяло човек може да допусне.
-
Iris поздрави :drinks:, не знам дали аз бих го обяснил толкова ясно ;D :yes: .
Ценности,морал и емоции може би присъстват в едновременноста,но не съм сигурен.
Не смятам,че правя изборите си в "сега" от гледната точка на безвремието на едновременноста :), но стъпките се правят една по една,нали.
"Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно. "
-
Само,че вие изхождате от идеята,че има минало-настояще-бъдеще,но,ако всичко го няма,тогава какво?
-
Тогава- както писах в първия си пост в темата- ще разбираме живота от доста по-различен ъгъл и мисля, че точно на там сме се запътили.
За сега обаче точките от времевата линия които посочваш ни трябват за развитие на съзнанието до момента на "тогава какво" :blum1: .
-
Да живее човек "сега" означава да знае в една много голяма степен всички последствия от своите действия, от това, което върши в настоящето.
::)Ти ме застреля на място.Не говорим ли за някакви свръх сетивни способности тук.Как така ще знаеш какви се следствията на действията ти?Ти можеш ли да знаеш,че избора ти на сладолед може да доведе до задавяне и смърт? Не не можеш.Както не можеш да знаеш ,че докато караш колата и детето ти на задната седалка се задави,ти за секунда се обърнеш да го видиш, от къде ще знаеш ,че ще блъснеш онова куче?Това също са избори.Смятам,че живота в сега,не мисли за резултатите, пък камо ли да се интересува какви ще са всичките.Живота в сега е наистина в сега.Тук и сега аз ям,спя,карам се,смея се и тн и го правя изцяло потопена в момента.Когато съм ядосана и се карам правя го точно така както го чувствам,но съзнателно избирам и си позволявам да съм такава,защото да речем имам тази нужда.не мисля за резултата не защото съм лекомислена,а защото именно ценностната ми система ще ме води по моя път.А от това идва и спокойствието.
-
Да живее човек "сега" означава да знае в една много голяма степен всички последствия от своите действия, от това, което върши в настоящето.
::)Ти ме застреля на място.Не говорим ли за някакви свръх сетивни способности тук.Как така ще знаеш какви се следствията на действията ти?Ти можеш ли да знаеш,че избора ти на сладолед може да доведе до задавяне и смърт? Не не можеш.Както не можеш да знаеш ,че докато караш колата и детето ти на задната седалка се задави,ти за секунда се обърнеш да го видиш, от къде ще знаеш ,че ще блъснеш онова куче?Това също са избори.Смятам,че живота в сега,не мисли за резултатите, пък камо ли да се интересува какви ще са всичките.Живота в сега е наистина в сега.Тук и сега аз ям,спя,карам се,смея се и тн и го правя изцяло потопена в момента.Когато съм ядосана и се карам правя го точно така както го чувствам,но съзнателно избирам и си позволявам да съм такава,защото да речем имам тази нужда.не мисля за резултата не защото съм лекомислена,а защото именно ценностната ми система ще ме води по моя път.А от това идва и спокойствието.
Това би означавало да оставиш автоматичните си навици и модели на поведение да поемат пълна власт над волята ти и нещо повече - да го допуснеш съзнателно. Освен негативните последствия до които ще доведе едно подобно бих казал безотговорно поведение, то много се съмнявам, че можеш да го изпълниш когато си в някоя тежка и необичайна ситуация.
Не, не е необходимо да си ясновидец, за да можеш да предвидиш последствията от действията си. По-скоро говорим за прозорливост и далновидност. Това, което ясновидците виждат са всъщност вече създадените причини, а аз говоря за още по ранен етап - за пораждането на самите причини. И миналото, и настоящето и бъдещето съществуват сега. Това не означава, че няма последователност на събитията и причинно-следствена връзка между явленията. Миналото и настоящето обаче не могат да се изменят, а само бъдещето. Последното си съществува и сега, защото съществуват причините, които ще го проявят, но все още не е проявено. Последното именно дава възможност към съществуващите причини да се добавят нови, които да го изменят. Когато се говори, че съществува единствено сега, се подразбира времето такова, каквото е в причинния свят, а не във физическия. Ние тук можем само да спекулираме по въпроса, но истинското разбиране може да дойде само с пряко изживяване. Не можем да подхождаме с настоящото си разбиране. Според различни източници разбиранията не само за времето, но и за пространството във висшите светове, коренно се различават от обичайните. Пространство в смисъл на разстояния не съществува. Това, за което мислиш и с което имаш сходни вибрации е близо, и обратното. Ако имаш представа за нещо, т.е. можеш да мислиш за него, то щом пожелаеш това нещо може да се озове до теб, или ти до него - няма разлика.
-
Това би означавало да оставиш автоматичните си навици и модели на поведение да поемат пълна власт над волята ти и нещо повече - да го допуснеш съзнателно.
Би била права ако говориш за човек който не се познава и който не е овладял себе си.Аз твърдя че не съм такъв.Искате ли да разгледаме една ситуация с която се сблъсках и се чудех как точно трябва да реагирам.
На майка ми и ампутираха двата крака преди 3 години.От тогава тя легна и не стана.Лежи три години в една поза по гръб.Яде легнала,върши си естествените нужди легнала,абе всичко прави легнала.Ходих събота и неделя да я видя.Не бях ходила 2 години,иначе се чуваме всеки ден. Станала е 100 кг ,въпреки че няма крака. Лежи и чака да мре.Да ама не,защото е здрава.Отказва всякакви разговори на темата,нежелае да се научи да става,не желае нищо друго освен да лежи и да гледа денонощно телевизия.Да обсъжда политика и подобни.Това е живота и.Казва - Нали мога да пикая и сера сама. Пълна мизерия.Направо отврат.Човек който мотивацията му е - 200. Ненавиждам такива хора.Срещата ми с нея ме отказа да ходя повече при нея,защото не мога да участвам в това. Има две жени които я гледат и тя екато царица майка. Едната дори е много религиозна и аз се надявах ,че тя ще успее да и вдъхне сили.Но не.И ето сега ситуация в която изниква въпроса за милостта,прошката,приемането и подобни.Да но цялото ми същество се разграничава от това.Не мога да простя за това,не мога да приема,не мога да проявя мислост и да я съжаля.Не мога да и помогна и още повече не искам да и помагам,защото тя не иска.Като бях там не спряхме да се караме по темата, защото аз изпадах в ярост като видех как и се стича храната по брадата и въобще всичко останало.Когато изпадах в това състояние съвсем съзнателно избирах да съм в него.Съвсем съзнателно избирам да не се занимавам с нея повече и съвсем съзнателно избирам да изразя яростта си и несъгласието си този нейн избор,защото просто не приемам такова пораженство.Хайде кажете ми как бихте постъпили вие ако попаднете в такава ситуация.Тя ви е майка.Разбирате колко морална става дилемата.И какво от това че ще предвидя бъдещето?Ами то няма много варянти който могат да се случат.Но какво от това,че ги знам.Кое смятате за живот в сега в тази ситуация.Да и наложа мойте амбиции,да приема и да и помагам с квото мога, какво.Всичко това е против мен.Това не са негативи в мен.Аз следвам себе си и свойте ценности и принципи ,тя нейните.
-
Ще разясня още малко.Тя 20 години търпя един мъж да я малтретира,затова че не е просто отчаяние от злощастна съдба.А и дори да се отчая човек ,ще е отчаян ,отчаян,но все ще му писне.Когато преди 2 години идва при мен за да я протезират ,аз се наложих и за седмица я научих да седи,да се мести сама в количката,да се придвижва,да се храни седнала.Това стана с крясъци,заплахи и принуда.Тя просто е такъв човек,мотивацията и е външна и продиктувана от страх.Ако почнеш да и обясняваш за невъобразимите възможности,за силата на духа и подобни,тя ти казва да не я занимаваш.Давах и книги,който никога не отвори,пусках и клипове за инвалиди който са постигнали непостижими неща.Не нищо не помогна.Та хайде да видим сега в такава ситуация какви автоматични навици,какво живеене в сега,помага при тази ситуация.Избора в такава ситуация според мен би трябвало да се изгради само и единствено на база ценности и вяра на себе си.
-
Относно това
И миналото, и настоящето и бъдещето съществуват сега. Това не означава, че няма последователност на събитията и причинно-следствена връзка между явленията.
Не разбирам защо говорите неща който не изживявате,а само сте ги чули и приели за себе си като вярни? Кога лично изживя минало,настояще и бъдеще в един момент? Така не се стига до разбиране на материята,защото дори двеста пъти някой да повтори това,няма да го разбера докато не го изживея.А тук изживяването на това е .......
Би ли могла майка ми например да изживее себе си ходейки,ампутацията и доживотното и лежане в един момент? Не не би.Затова говорете на езика на опита.Няма кво да си говорим за опит от други светове, когато го нямаме.Може да мислиш че знаеш какво е времето,но това преди всичко си остава неприложена хипотеза и то чужда.Как изживяваш времето,как изживяваш Сега,а не какво пишат мъдрите книжки по темата.И понеже ти също си го казала от поста ти разбирам само какво си прочела и че разбираш ,че не можеш да го приложиш,просто поради недостатъчност.В такъв случай,кажи ми как найстина изживяваш Сега и как отчиташ милярдите други избори като влияние над своято бъдеще,така,че да предвидиш бъдещето.За мен лично не е важно да знам бъдещето,може би заради това не изживявам това което казваш.Аз разбирам живота в сега ,като изяло потопен човек в това което върши в този момент.Така той изживява найстина момента в който е и дори да изживява нещо много тежко,то той всъщност усеща че живее.Спомням си за една книга в която незнам си кой гуру разказваше какво е нирвана,защото той я е постигнал.Обяснението беше нещо от сорта."Не ви трябва това,вие очаквате нещо друго,нирвана е изживяването на цветето.Единственото което ти случва докато наблюдаваш едно цвете е изживяването на цветето.Ти ставаш цветето.Не те интересува нищо друго освен цветето."
Същото правим ние когато изпитваме силна болка.Нищо друго не ни интересува.Същото е и смеха,радостта и тн.Не мислим за времето,за сега за утре,за вчера,за детето,за съпруга,за работата.Просто изживяваме.Но повечето хора мислят че е по сложно.
-
Това, което ясновидците виждат са всъщност вече създадените причини, а аз говоря за още по ранен етап - за пораждането на самите причини. И миналото, и настоящето и бъдещето съществуват сега. Това не означава, че няма последователност на събитията и причинно-следствена връзка между явленията. Миналото и настоящето обаче не могат да се изменят, а само бъдещето. Последното си съществува и сега, защото съществуват причините, които ще го проявят, но все още не е проявено. Последното именно дава възможност към съществуващите причини да се добавят нови, които да го изменят. Когато се говори, че съществува единствено сега, се подразбира времето такова, каквото е в причинния свят, а не във физическия. Ние тук можем само да спекулираме по въпроса, но истинското разбиране може да дойде само с пряко изживяване. Не можем да подхождаме с настоящото си разбиране. Според различни източници разбиранията не само за времето, но и за пространството във висшите светове, коренно се различават от обичайните. Пространство в смисъл на разстояния не съществува. Това, за което мислиш и с което имаш сходни вибрации е близо, и обратното. Ако имаш представа за нещо, т.е. можеш да мислиш за него, то щом пожелаеш това нещо може да се озове до теб, или ти до него - няма разлика.
Имаш рядката дарба да говориш подредено и ясно! Респект, Ирис :hi:
Екхарт Толе най - вече употребява понятието "ЕДИНСТВЕНОТО СЕГА", но той има предвид съществуването в онази мисловна "кота нула", в която изчистваш ума си изцяло от спомени и планове и оставаш потопен в тишината на съзерцанието. По този начин автоматично изчезват всичките ти страдания, защото без спомени и без планове нямаш за какво да страдаш. Това е добро за медитация, но не става за начин на живот. Той твърди, че е прекарал две години от живота си именно така - седейки по пейките в парковете (чудя се кой го е хранил и издържал през този му период?)...Но според мен този подход е само за аварийни житейски ситуации. Ако изпаднем в такава неангажираност спрямо миналото и бъдещето си, не знам дали бихме били по - различни от едно растение, например?... :nea:
-
Относно това
И миналото, и настоящето и бъдещето съществуват сега. Това не означава, че няма последователност на събитията и причинно-следствена връзка между явленията.
Не разбирам защо говорите неща който не изживявате,а само сте ги чули и приели за себе си като вярни? Кога лично изживя минало,настояще и бъдеще в един момент? Така не се стига до разбиране на материята,защото дори двеста пъти някой да повтори това,няма да го разбера докато не го изживея.
И аз нали това казах, че докато не се изживее, няма как да се разбере. Освен това не съм казал нищо за изживяване на минало, настояще и бъдеще в един момент. Казах, че те съществуват сега. Миналото в действителност съществува като акашиевите записи. Това е следата, която всяко случило се събитие оставя в пространството. Тук можем да разширим обхвата на темата изключително много, защото и паметта, и способността за изучаване, и създаването на навиците, и мн. други неща имат същия принцип като основа. Това, което си спомняме обаче, въпреки че съществува в настоящето, не се случва сега.
-
Има една поговорка - минутите се влачат, часовете вървят, дните бягат, годините летят.
Единственото време е сега. Всичко друго е илюзия - спомени, можеш ли да си сигурен, че са истински? Планове за бъдещето, което никога не идва? Всеки ден е днес, всяко време е сега. Дали си живял 30 или 300 000 години е все едно. Единствената вечност се нарича сега. И тя просто се разтяга, така че възприятията ни да я приемат.
-
Единственото, което можеш да управляваш е бъдещето. Всичко е постижимо... пак в бъдещето. Всичко, което се случва е заради бъдещето. Това е едно от нещата, които отличават овека от животните. Последните нямат представа за бъдещето, следователно не могат да избират и да вземат решение, а единствено да се водят от навиците и инстинктите си.
-
Ще споделя със вас моите лични наблюдения върху времето. То със сигурност съществува, не е илюзия, която можем да пренебрегнем, но също така не можем да дадем ясно и точно определение какво точно е. Времето е като светлината - не сме изцяло сигурни дали е вълна или поток от частици, защото проявява свойствата и на двете.
Та от моите пътешествия из времето (може някои да не ми хванат много вяра, но това е което е) това, което мога да кажа за него е че проявява свойствата както на "плоскост" така и на "бурна река". Времето като плоскост ни дава най-вече ориентация защото нашето съзнание не може да работи в условията на безвремие. Най-простия пример който мога да ви дам е следния. Учените казват, че преди големия взрив не е имало нищо, дори време. Опитайте се да си представите това.
От друга страна много често ни се струва, че времето тече по различен начин, което също е вярно. Засичал съм разликата между времето тук и времето в низшите астрални слоеве. 5 мин. тук се равняват на 7 дни и 10 часа в низшия астрал.
Дано да съм бил ясен с моята теза. Времето не е илюзия. Времето съществува но поради нашата лична неспособност осъзнато да обхванем неговата същност ни се струва, че е нещо което изкуствено сме създали.
-
Живял съм във времето дълго и там виждах как тревата расте и вземах решения с които да определям бъдещето.Живях в момента и (права си eses ,нищо че никой не разбра)тогава не усещаш времето ,не се и замисляш за неговото съществувани.Живях и извън времето доста дълго,или поне извън моята представа за него ,и видях как минават няколка година сякаш няколко минути,а сега за няколко минути получавам и обработвам информация като за няколко години.Всичко това е изисквасне на телесната форма в която живея.Тя живее във времето.Понякога в мигове на прозрение или дълбока медитация мога да застана извън този мехур и да почуствам какво е да не усещаш времето и тогава ,само в този кратък миг тежащ като възраста на вселената се усещам като пространство .
Друг път,застанал в миг от пътя си преди да взема решение на някой от поредните кръстопъти ,виждам вариянтите на реалноста в различни части на времето и пространството ,и избирам коридор по който да тръгна.Има цикличност и безброй възможности ,но с всеки ход променяш реалноста.За сега мисла само собствената си и в момента на това виждане времето престава да съществува за момент.Пространството също.
Дали това са само фикции на съзнанието ми незная.Досега не съм се осмелил да направя нещо за което не виждам път.Дали дова са духовни усещаня ,също незнам,защото не мога ясно да разгранича дух ,от тяло и съзнание.Но усщането че няма време и сме пространство в което се съдържа всечко е доста осезаемо.
Заличих отдавна представите се за календар и часовник,но остава цеклечноста която наблюдавам и така пак стигаме до изходната точка на дискусията .Има цикличност и ние сме в нея ,Раждаме се и Умираме.Начална точка и Крайна точка.Всичко това отмерено в повтаряемоста на сезоните и по малките цикли на ден и нощ.И наложената представа ,че всичко е само тук и сега.
Затова е трудна да разберем идеята ,че няма време.Цялата тази цикличност ни пречи.
Усещането за време също е лъжливо ,понякога бавно ,понякога бързо.Какво е това?Някаква материя подчиняваща се на определени принципи и закони?Можем ли да боравим с нея(само някой да е посмял да каже нещо за часовник),да я използваме и интерпретираме.Доколкото живеем в нея ,да.Вече работим с другите материи.
И както сме разделили времето на цикли ,които сме раздробили на все по малки интервали,така е и с човешките същества,интервал ,съдържащ в себе си по малки представи за интервали.
Замислям се и термина инерция във времето ,когато събитие или личност или друга причина е склонно да ускорява хода на събитията,но това не е по темата и няма да се отклонявам в крак с времето на форума.