Автор Тема: Едновременност  (Прочетена 6691 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Едновременност
« Отговор #15 -: Юни 19, 2011, 23:35:18 pm »
Да живее човек "сега" означава да знае в една много голяма степен всички последствия от своите действия, от това, което върши в настоящето.
::)Ти ме застреля на място.Не говорим ли за някакви свръх сетивни способности тук.Как така ще знаеш какви се следствията на действията ти?Ти можеш ли да знаеш,че избора ти на сладолед може да доведе до задавяне и смърт? Не не можеш.Както не можеш да знаеш ,че докато караш колата и детето ти на задната седалка се задави,ти за секунда се обърнеш да го видиш, от къде ще знаеш ,че ще блъснеш онова куче?Това също са избори.Смятам,че живота в сега,не мисли за резултатите, пък камо ли да се интересува какви ще са всичките.Живота в сега е наистина в сега.Тук и сега аз ям,спя,карам се,смея се и тн и го правя изцяло потопена в момента.Когато съм ядосана и се карам правя го точно така както го чувствам,но съзнателно избирам и си позволявам да съм такава,защото да речем имам тази нужда.не мисля за резултата не защото съм лекомислена,а защото именно ценностната ми система ще ме води по моя път.А от това идва и спокойствието.
Това би означавало да оставиш автоматичните си навици и модели на поведение да поемат пълна власт над волята ти и нещо повече - да го допуснеш съзнателно. Освен негативните последствия до които ще доведе едно подобно бих казал безотговорно поведение, то много се съмнявам, че можеш да го изпълниш когато си в някоя тежка и необичайна ситуация.

Не, не е необходимо да си ясновидец, за да можеш да предвидиш последствията от действията си. По-скоро говорим за прозорливост и далновидност. Това, което ясновидците виждат са всъщност вече създадените причини, а аз говоря за още по ранен етап - за пораждането на самите причини. И миналото, и настоящето и бъдещето съществуват сега. Това не означава, че няма последователност на събитията и причинно-следствена връзка между явленията. Миналото и настоящето обаче не могат да се изменят, а само бъдещето. Последното си съществува и сега, защото съществуват причините, които ще го проявят, но все още не е проявено. Последното именно дава възможност към съществуващите причини да се добавят нови, които да го изменят. Когато се говори, че съществува единствено сега, се подразбира времето такова, каквото е в причинния свят, а не във физическия. Ние тук можем само да спекулираме по въпроса, но истинското разбиране може да дойде само с пряко изживяване. Не можем да подхождаме с настоящото си разбиране. Според различни източници разбиранията не само за времето, но и за пространството във висшите светове, коренно се различават от обичайните. Пространство в смисъл на разстояния не съществува. Това, за което мислиш и с което имаш сходни вибрации е близо, и обратното. Ако имаш представа за нещо, т.е. можеш да мислиш за него, то щом пожелаеш това нещо може да се озове до теб, или ти до него - няма разлика.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Едновременност
« Отговор #16 -: Юни 20, 2011, 08:56:20 am »
Цитат
Това би означавало да оставиш автоматичните си навици и модели на поведение да поемат пълна власт над волята ти и нещо повече - да го допуснеш съзнателно.
Би била права ако говориш за човек който не се познава и който не е овладял себе си.Аз твърдя че не съм такъв.Искате ли да разгледаме една ситуация с която се сблъсках и се чудех как точно трябва да реагирам.
На майка ми и ампутираха двата крака преди 3 години.От тогава тя легна и не стана.Лежи три години в една поза по гръб.Яде легнала,върши си естествените нужди легнала,абе всичко прави легнала.Ходих събота и неделя да я видя.Не бях ходила 2 години,иначе се чуваме всеки ден. Станала е 100 кг ,въпреки че няма крака. Лежи и чака да мре.Да ама не,защото е здрава.Отказва всякакви разговори на темата,нежелае да се научи да става,не желае нищо друго освен да лежи и да гледа денонощно телевизия.Да обсъжда политика и подобни.Това е живота и.Казва - Нали мога да пикая и сера сама. Пълна мизерия.Направо отврат.Човек който мотивацията му е - 200. Ненавиждам такива хора.Срещата ми с нея ме отказа да ходя повече при нея,защото не мога да участвам в това. Има две жени които я гледат и тя екато царица майка. Едната дори е много религиозна и аз се надявах ,че тя ще успее да и вдъхне сили.Но не.И ето сега ситуация в която изниква въпроса за милостта,прошката,приемането и подобни.Да но цялото ми същество се разграничава от това.Не мога да простя за това,не мога да приема,не мога да проявя мислост и да я съжаля.Не мога да и помогна и още повече не искам да и помагам,защото тя не иска.Като бях там не спряхме да се караме по темата, защото аз изпадах в ярост като видех как и се стича храната по брадата и въобще всичко останало.Когато изпадах в това състояние съвсем съзнателно избирах да съм в него.Съвсем съзнателно избирам да не се занимавам с нея повече и съвсем съзнателно избирам да изразя яростта си и несъгласието си този нейн избор,защото просто не приемам такова пораженство.Хайде кажете ми как бихте постъпили вие ако попаднете в такава ситуация.Тя ви е майка.Разбирате колко морална става дилемата.И какво от това че ще предвидя бъдещето?Ами то няма много варянти който могат да се случат.Но какво от това,че ги знам.Кое смятате за живот в сега в тази ситуация.Да и наложа мойте амбиции,да приема и да и помагам с квото мога, какво.Всичко това е против мен.Това не са негативи в мен.Аз следвам себе си и свойте ценности и принципи ,тя нейните.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Едновременност
« Отговор #17 -: Юни 20, 2011, 09:14:45 am »
Ще разясня още малко.Тя 20 години търпя един мъж да я малтретира,затова че не е просто отчаяние от злощастна съдба.А и дори да се отчая човек ,ще е отчаян ,отчаян,но все ще му писне.Когато преди 2 години идва при мен за да я протезират ,аз се наложих и за седмица я научих да седи,да се мести сама в количката,да се придвижва,да се храни седнала.Това стана с крясъци,заплахи и принуда.Тя просто е такъв човек,мотивацията и е външна и продиктувана от страх.Ако почнеш да и обясняваш за невъобразимите възможности,за силата на духа и подобни,тя ти казва да не я занимаваш.Давах и книги,който никога не отвори,пусках и клипове за инвалиди който са постигнали непостижими неща.Не нищо не помогна.Та хайде да видим сега в такава ситуация какви автоматични навици,какво живеене в сега,помага при тази ситуация.Избора в такава ситуация според мен би трябвало да се изгради само и единствено на база ценности и вяра на себе си.
« Последна редакция: Юни 20, 2011, 09:41:42 am от eses »

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Едновременност
« Отговор #18 -: Юни 20, 2011, 09:47:32 am »
Относно това
Цитат
И миналото, и настоящето и бъдещето съществуват сега. Това не означава, че няма последователност на събитията и причинно-следствена връзка между явленията.
Не разбирам защо говорите неща който не изживявате,а само сте ги чули и приели за себе си като вярни? Кога лично изживя минало,настояще и бъдеще в един момент? Така не се стига до разбиране на материята,защото дори двеста пъти някой да повтори това,няма да го разбера докато не го изживея.А тук изживяването на това е .......
Би ли могла майка ми например да изживее себе си ходейки,ампутацията и доживотното и лежане в един момент? Не не би.Затова говорете на езика на опита.Няма кво да си говорим за опит от други светове, когато го нямаме.Може да мислиш че знаеш какво е времето,но това преди всичко си остава неприложена хипотеза и то чужда.Как изживяваш времето,как изживяваш Сега,а не какво пишат мъдрите книжки по темата.И понеже ти също си го казала от поста ти разбирам само какво си прочела и че разбираш ,че не можеш да го приложиш,просто поради недостатъчност.В такъв случай,кажи ми как найстина изживяваш Сега и как отчиташ милярдите други избори като влияние над своято бъдеще,така,че да предвидиш бъдещето.За мен лично не е важно да знам бъдещето,може би заради това не изживявам това което казваш.Аз разбирам живота в сега ,като изяло потопен човек в това което върши в този момент.Така той изживява найстина момента в който е и  дори да изживява нещо много тежко,то той всъщност усеща че живее.Спомням си за една книга в която незнам си кой гуру разказваше какво е нирвана,защото той я е постигнал.Обяснението беше нещо от сорта."Не ви трябва това,вие очаквате нещо друго,нирвана е изживяването на цветето.Единственото което ти случва докато наблюдаваш едно цвете е изживяването на цветето.Ти ставаш цветето.Не те интересува нищо друго освен цветето."
Същото правим ние когато изпитваме силна болка.Нищо друго не ни интересува.Същото е и смеха,радостта и тн.Не мислим за времето,за сега за утре,за вчера,за детето,за съпруга,за работата.Просто изживяваме.Но повечето хора мислят че е по сложно.
« Последна редакция: Юни 20, 2011, 10:08:03 am от eses »

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re:Едновременност
« Отговор #19 -: Юни 20, 2011, 12:25:51 pm »
Това, което ясновидците виждат са всъщност вече създадените причини, а аз говоря за още по ранен етап - за пораждането на самите причини. И миналото, и настоящето и бъдещето съществуват сега. Това не означава, че няма последователност на събитията и причинно-следствена връзка между явленията. Миналото и настоящето обаче не могат да се изменят, а само бъдещето. Последното си съществува и сега, защото съществуват причините, които ще го проявят, но все още не е проявено. Последното именно дава възможност към съществуващите причини да се добавят нови, които да го изменят. Когато се говори, че съществува единствено сега, се подразбира времето такова, каквото е в причинния свят, а не във физическия. Ние тук можем само да спекулираме по въпроса, но истинското разбиране може да дойде само с пряко изживяване. Не можем да подхождаме с настоящото си разбиране. Според различни източници разбиранията не само за времето, но и за пространството във висшите светове, коренно се различават от обичайните. Пространство в смисъл на разстояния не съществува. Това, за което мислиш и с което имаш сходни вибрации е близо, и обратното. Ако имаш представа за нещо, т.е. можеш да мислиш за него, то щом пожелаеш това нещо може да се озове до теб, или ти до него - няма разлика.
Имаш рядката дарба да говориш подредено и ясно! Респект, Ирис  :hi:
Екхарт Толе най - вече употребява понятието "ЕДИНСТВЕНОТО СЕГА", но той има предвид съществуването в онази мисловна "кота нула", в която изчистваш ума си изцяло от спомени и планове и оставаш потопен в тишината на съзерцанието. По този начин автоматично изчезват всичките ти страдания, защото без спомени и без планове нямаш за какво да страдаш. Това е добро за медитация, но не става за начин на живот. Той твърди, че е прекарал две години от живота си именно така - седейки по пейките в парковете (чудя се кой го е хранил и издържал през този му период?)...Но според мен този подход е само за аварийни житейски ситуации. Ако изпаднем в такава неангажираност спрямо миналото и бъдещето си, не знам дали бихме били по - различни от едно растение, например?... :nea:
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Едновременност
« Отговор #20 -: Юни 20, 2011, 23:23:55 pm »
Относно това
Цитат
И миналото, и настоящето и бъдещето съществуват сега. Това не означава, че няма последователност на събитията и причинно-следствена връзка между явленията.
Не разбирам защо говорите неща който не изживявате,а само сте ги чули и приели за себе си като вярни? Кога лично изживя минало,настояще и бъдеще в един момент? Така не се стига до разбиране на материята,защото дори двеста пъти някой да повтори това,няма да го разбера докато не го изживея.
И аз нали това казах, че докато не се изживее, няма как да се разбере. Освен това не съм казал нищо за изживяване на минало, настояще и бъдеще в един момент. Казах, че те съществуват сега. Миналото в действителност съществува като акашиевите записи. Това е следата, която всяко случило се събитие оставя в пространството. Тук можем да разширим обхвата на темата изключително много, защото и паметта, и способността за изучаване, и създаването на навиците, и мн. други неща имат същия принцип като основа. Това, което си спомняме обаче, въпреки че съществува в настоящето, не се случва сега.

Неактивен Hound Dog

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 86
Re:Едновременност
« Отговор #21 -: Юли 22, 2011, 01:49:36 am »
Има една поговорка - минутите се влачат, часовете вървят, дните бягат, годините летят.
Единственото време е сега. Всичко друго е илюзия - спомени, можеш ли да си сигурен, че са истински? Планове за бъдещето, което никога не идва? Всеки ден е днес, всяко време е сега. Дали си живял 30 или 300 000 години е все едно. Единствената вечност се нарича сега. И тя просто се разтяга, така че възприятията ни да я приемат.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Едновременност
« Отговор #22 -: Юли 22, 2011, 22:40:23 pm »
Единственото, което можеш да управляваш е бъдещето. Всичко е постижимо... пак в бъдещето. Всичко, което се случва е заради бъдещето. Това е едно от нещата, които отличават овека от животните. Последните нямат представа за бъдещето, следователно не могат да избират и да вземат решение, а единствено да се водят от навиците и инстинктите си.

Неактивен Daichi

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 14
Re:Едновременност
« Отговор #23 -: Август 05, 2011, 11:53:29 am »
   Ще споделя със вас моите лични наблюдения върху времето. То със сигурност съществува, не е илюзия, която можем да пренебрегнем, но също така не можем да дадем ясно и точно определение какво точно е. Времето е като светлината - не сме изцяло сигурни дали е вълна или поток от частици, защото проявява свойствата и на двете.
  Та от моите пътешествия из времето (може някои да не ми хванат много вяра, но това е което е) това, което мога да кажа за него е че проявява свойствата както на "плоскост" така и на "бурна река". Времето като плоскост ни дава най-вече ориентация защото нашето съзнание не може да работи в условията на безвремие. Най-простия пример който мога да ви дам е следния. Учените казват, че преди големия взрив не е имало нищо, дори време. Опитайте се да си представите това.
  От друга страна много често ни се струва, че времето тече по различен начин, което също е вярно. Засичал съм разликата между времето тук и времето в низшите астрални слоеве. 5 мин. тук се равняват на 7 дни и 10 часа в низшия астрал.
  Дано да съм бил ясен с моята теза. Времето не е илюзия. Времето съществува но поради нашата лична неспособност осъзнато да обхванем неговата същност ни се струва, че е нещо което изкуствено сме създали.

Неактивен voodoogoo

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 291
Re:Едновременност
« Отговор #24 -: Септември 19, 2011, 13:09:55 pm »

  Живял съм във времето дълго и там виждах как тревата расте и вземах решения с които да определям бъдещето.Живях в момента и (права си  eses ,нищо че никой не разбра)тогава не усещаш времето ,не се и замисляш за неговото съществувани.Живях и извън времето доста дълго,или поне извън моята представа за него ,и видях как минават няколка година сякаш няколко минути,а сега за няколко минути получавам и обработвам информация като за няколко години.Всичко това е изисквасне на телесната форма в която живея.Тя живее във времето.Понякога в мигове на прозрение или дълбока медитация мога да застана извън този мехур  и да почуствам какво е да не усещаш времето и тогава ,само в този кратък миг тежащ като възраста на вселената се усещам като пространство .
  Друг път,застанал в миг от пътя си преди да взема решение на някой от поредните кръстопъти ,виждам вариянтите на реалноста в различни части на времето и пространството ,и избирам коридор по който да тръгна.Има цикличност и безброй възможности ,но с всеки ход променяш реалноста.За сега мисла само собствената си и в момента на това виждане времето престава да съществува за момент.Пространството също.
  Дали това са само фикции на съзнанието ми незная.Досега не съм се осмелил да направя нещо за което не виждам път.Дали дова са духовни усещаня ,също незнам,защото не мога ясно да разгранича дух ,от тяло и съзнание.Но усщането че няма време и сме пространство в което се съдържа всечко е доста осезаемо.
  Заличих отдавна представите се за календар и часовник,но остава цеклечноста която наблюдавам и така пак стигаме до изходната точка на дискусията .Има цикличност и ние сме в нея ,Раждаме се и Умираме.Начална точка и Крайна точка.Всичко това отмерено в повтаряемоста на сезоните и по малките цикли на ден и нощ.И наложената представа ,че всичко е само тук и сега.
  Затова е трудна да разберем идеята ,че няма време.Цялата тази цикличност ни пречи.
  Усещането за време също е лъжливо ,понякога бавно ,понякога бързо.Какво е това?Някаква материя подчиняваща се на определени принципи и закони?Можем ли да боравим с нея(само някой да е посмял да каже нещо за часовник),да я използваме и интерпретираме.Доколкото живеем в нея ,да.Вече работим с другите материи.
  И както сме разделили времето на цикли ,които сме раздробили на все по малки интервали,така е и с човешките същества,интервал ,съдържащ в себе си по малки представи за интервали.
  Замислям се и термина инерция във времето ,когато събитие или личност или друга причина е склонно да ускорява хода на събитията,но това не е по темата и няма да се отклонявам в крак с времето на форума.
 
В прозорецът на тъмна нощ-сияйна, отварят се вратите към безкрая.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27