Кой е казал, че има "съдник" след смъртта?

[kalan]

А добре. Защото друго си помислих. Но защо си мислиш, че там горе не съществуват морал, съвест и понятия като добро и зло? За истинската реалност може само да се предполага. Въпреки, че някой поназнайват повече. Но това си е техния опит и знания. Пък всеки до истината сам трябва да си стигне, а не да го прочете или да му го кажат.
От друга страна примерно май в библията пишеше нещо такова "Каквото  на небето, това и на Земята." Е то на библията много вяра не може да се има, но пък ако приемем, че в тези думи има истина както и да го тълкуваш рано или късно се стига до извода, че има доста допирни точки.

Така че,нашите понятия за добро и зло са валидни само тук и сега

Няма как твърдо да го заявиш това. Може да е мнение, но необосновано и не го прави валидно.
Иначе някой по назад беше казал, че думата съдене тук има едно значение, а там горе друго. Примерно да не е съдене, а помощ да си осъзнаем грешките. В това отношение нашата съдебна система куца.

[m2f]

Аз разчитам на интуицията си /телефонната връзка със себе си/, и каквото и да ми твърди който и да било /"поназнайващ"/, както каза и ти: това си е неговата интерпретация...
Аз отговарям само за себе си в случая. За мен думите: "Каквото на небето, това и на земята", могат да се тълкуват по сто начина. За мен черно и бяло има само в дуалността. Добро и зло също. Те се допълват и дефинират взаимно. Това е игра: доброто срещу злото. Нищо повече. Е, плющят истински шамари, падат истински ранени, но си е игра. Такова ни е училището.

[fishbone]

Аз казвам, че има съдник след смърта защото неможе тука някой да си разиграва коня както иска и това да не остане без съответните  последствия защото трябва да има справедливост все пак и някой трябва да ни показва допуснатите грешки със позитивите и негативите за да се поддържа някакъв баланс на енергиите иначе в противен случай би било някакъв хаос който е недопустим от вселенска или божественна гледна точка.

На прав път си! Продължавай в същия дух да търсиш Истината.

[old4]

Нямало "съдник" ...................... пусти "катран" , хубавото е че ние българчетата "там" сме на самоуправление, та не се плашете толкова  .

[Princess_Deja]

... Тук на Земята,в рамките на едно общество,трябва да има ясни понятия за добро и зло.Това се нарича ценностна система,морал,съвест дори.Разбира се,че на тяхна основа трябва да има закони и наказуемост.
Аз имам предвид глобалната реалност след нашата смърт,където никой не може да каже какви са критериите за добро и зло.Още една приказка,специално за теб

...

Така че,нашите понятия за добро и зло са валидни само тук и сега

Малко разменяш местата на нещата. Или казано в сентенция: "каруцата пред коня"- по твоите думи излиза, че ние първо научаваме "понятията" за добро и зло и тогава започваме да си изграждаме ценностната система и морала.
Няма проблем и така да е, но така би било в полза само на конкретна теза като твоята- че няма защо да се притесняваме от каквито и да е действия през живота си. Трепал, клал, изнасилвал, ако те хванат добре, ако не те хванат още по-добре, направо дори прескачаш едно ниво и минаваш на следващо 

Признавам, че има известна провокация и в твоята позиция и ще е интересно да я доразвиеш, ако можеш. Ще ти задам два въпроса, ако позволиш

1. Очевидно повечето разумни същества имат ценностна система. Добра, лоша, относителна, налудничава ... е без значение.
Когато се сблъскат две коли, буквално. В едната се вози добър човек и лекар, а в другата престъпник-педофил, току-що убил поредната си жертва- след катастрофата и двамата са безвъзвратно мъртви. Това, което остава в тази реалност, освен новината за инцидента, какво е? Повече добро или повече лошо?

2. Относно валидността на "критериите" (а уж бяха понятия)- /хващане за думата е, но не е заяждане/
Понеже си дал/а пример с туземци, ескимоси и все различни разумни хора, но и различни като култура, а може би и "понятие за критериите" добро и зло, бих искала ... да признаеш "различието" в разбирането, но не и липсата на разграничение. Защото, ако за един гладът е мъчение и причина за смърт, за друг е здравословен- но отнемането на човешки живот или гаврата чрез жестокост и умишлено причиняване на болка за неща, които не могат просто да се сложат в графа "относително" или "заслужава си го грешника". За това и въпросът ми- Правил си каквото си правил, дори ти е писнал живота и с благодарност си се отделил в някаква гора, да чакаш смъртта си. Минава време, тя не идва. Спомняш си малко или много повечето неща... някак добрите, лошите не толкова, защото си успял да ги забравиш, за да не се тормозиш и да се съхраниш. И в един момент не ти се чака вече а искаш да се свършва, че си уморен, стар с грохнало тяло, и отиваш пред една пропаст. Ще скочиш ли? Ако да, без никакъв страх, или коя ще е последната мисъл в главата ти, ако не, защо?

[Пурку]

Според мен по скоро има някакво всеобщо равновесие и хармония,която предизвиква на всяко действие да има противодействие.

Винаги са ми харесвали такива кратки и ясни мисли, а не локумената фабрика. Въпреки че не съм напълно съгласен с мнението на gm67,  ми хареса. Не ми хареса частта с - действие/противодействие.
Аз бих го казал така: Както на Земята си имаме закони на природата и от техния принцип на действие никое човешко тяло не е успяло да се измъкне и да ги заобиколи, така има и вселенски/космически закони и от техния принцип на действие никое човешко съзнание не е успяло да избяга и да ги надхитри. По-кратко от това не мога да го кажа - ще се изгуби смисъла. Звучи малко технически, но същото нещо мога да го кажа и с религиозни нотки и мистицизъм, но ще се изгуби конкретиката.


За тези които смятат, че има съд или съдник, имам въпрос към тях (от чисто любопитство)?
Какви са критериите с които функционира този съдник?
Според мен, ако критериите са човешки морал и справедливост, то този съдник е абсолютен хаос, някаква разтурия, разсипия - не ми идват други думи да опиша словесно мисълта си.

[gm67]

Няма проблем и така да е, но така би било в полза само на конкретна теза като твоята- че няма защо да се притесняваме от каквито и да е действия през живота си. Трепал, клал, изнасилвал, ако те хванат добре, ако не те хванат още по-добре, направо дори прескачаш едно ниво и минаваш на следващо 

Princess_Deja,ясно трябва да се разграничат нещата преди и след смъртта:
Докато сме живи,няма спор:ценностна система (основана върху оценката кое е добро,а кое-зло) е абсолютно задължителна!На нейна основа се създават писаните и неписани закони,на нейна основа се възпитава морала,изгражда се чувството за съвест у човека.Тя е основата върху която функционира всяко човешко общество.

Друг е въпросът,какво става след това,след смъртта.Знаеш ли,много съм мислил върху християнската концепция за ада и рая,за това,че който е правил тук добро,ще бъде награден в отвъдното,и обратно.И съм стигнал до там,че тя логически не може да е вярна.Ако всички ме частица от Бога,защо той ще наказва сам себе си?Ако "грях" и "зло" са толкова относителни дори в различните наши общества,как може те да са еднозначно определени в отвъдното,което е ТОТАЛНО различно от нашата Земя?
Някой може да каже:Има неща,които са неоспоримо лоши-например убийството на човек.Да,ама не!В древна Спарта са убивали децата,които са слаби и ли с физически дефект.Просто такива са били ценностите тогава.

1. Очевидно повечето разумни същества имат ценностна система. Добра, лоша, относителна, налудничава ... е без значение.
Когато се сблъскат две коли, буквално. В едната се вози добър човек и лекар, а в другата престъпник-педофил, току-що убил поредната си жертва- след катастрофата и двамата са безвъзвратно мъртви. Това, което остава в тази реалност, освен новината за инцидента, какво е? Повече добро или повече лошо?

Пак зависи кой го определя.Да,за обществото лекаря е добър,а педофила е лош.Така ТРЯБВА да бъде,за да съществува това общество!
За Вселената (Бога) обаче няма значение!Дълбоко съм убеден,че ценността на душата на доктора,педофила,убиеца,монаха,е една и съща!
Ако има някаква разлика,тя е по съвсем други неизвестни критерии.
Ще изкажа мисъл,която сигурно ще скандализира повечето:Според мен,душите на Хитлер и на Майка Тереза са еднакво  важни и ценни в отвъдното!Защото всяка от тях е дошла тук със своите задачи,и изпълнявайки ги,е допринесла за Глобалната Хармония,недостъпна за нас.

За това и въпросът ми- Правил си каквото си правил, дори ти е писнал живота и с благодарност си се отделил в някаква гора, да чакаш смъртта си. Минава време, тя не идва. Спомняш си малко или много повечето неща... някак добрите, лошите не толкова, защото си успял да ги забравиш, за да не се тормозиш и да се съхраниш. И в един момент не ти се чака вече а искаш да се свършва, че си уморен, стар с грохнало тяло, и отиваш пред една пропаст. Ще скочиш ли? Ако да, без никакъв страх, или коя ще е последната мисъл в главата ти, ако не, защо?

Послушай вътрешния си глас,запитай подсъзнанието си.Ако то ти каже да скочиш,значи мисията ти тук е свършила,трябва да се прибираш .
Ако има страх,нежелание,връщай се назад и ЖИВЕЙ !

Винаги са ми харесвали такива кратки и ясни мисли, а не локумената фабрика. Въпреки че не съм напълно съгласен с мнението на gm67,  ми хареса. Не ми хареса частта с - действие/противодействие.
Аз бих го казал така: Както на Земята си имаме закони на природата и от техния принцип на действие никое човешко тяло не е успяло да се измъкне и да ги заобиколи, така има и вселенски/космически закони и от техния принцип на действие никое човешко съзнание не е успяло да избяга и да ги надхитри. По-кратко от това не мога да го кажа - ще се изгуби смисъла.

Да,няма какво да се добави.Големият проблем е да открием и осъзнаем тези закони,за да не ги нарушаваме

[kalan]

Въпреки че не съм напълно съгласен с мнението на gm67,  ми хареса. Не ми хареса частта с - действие/противодействие.
Аз бих го казал така: Както на Земята си имаме закони на природата и от техния принцип на действие никое човешко тяло не е успяло да се измъкне и да ги заобиколи, така има и вселенски/космически закони и от техния принцип на действие никое човешко съзнание не е успяло да избяга и да ги надхитри. По-кратко от това не мога да го кажа - ще се изгуби смисъла. Звучи малко технически, но същото нещо мога да го кажа и с религиозни нотки и мистицизъм, но ще се изгуби конкретиката.

Абе честно да ти кажа двете неща са едно и също както и да ги описваш. Днес ако извършиш действието работа-утре ще има противодействие - заплатка примерно

За тези които смятат, че има съд или съдник, имам въпрос към тях (от чисто любопитство)?
Какви са критериите с които функционира този съдник?
Според мен, ако критериите са човешки морал и справедливост, то този съдник е абсолютен хаос, някаква разтурия, разсипия - не ми идват други думи да опиша словесно мисълта си.

Другите по-знаещите да отговарят. Може и да има нещо, но с нашите ограничени представи да не можем да проумеем идеята. А и оня свят - неговите методи, действия и принципи няма как да бъдат разбрани и обяснени напълно. Дори и самия Бог.

Ще изкажа мисъл,която сигурно ще скандализира повечето:Според мен,душите на Хитлер и на Майка Тереза са еднакво  важни и ценни в отвъдното!Защото всяка от тях е дошла тук със своите задачи,и изпълнявайки ги,е допринесла за Глобалната Хармония,недостъпна за нас.Послушай вътрешния си глас,запитай подсъзнанието си.Ако то ти каже да скочиш,значи мисията ти тук е свършила,трябва да се прибираш .
Ако има страх,нежелание,връщай се назад и ЖИВЕЙ !
Да,няма какво да се добави.Големият проблем е да открием и осъзнаем тези закони,за да не ги нарушаваме

Поне мен не ме скандализираш. Това и аз съм си го мислела понякога. Примерно за хора като Хитлер. Може и да не е валидно разбира се за всеки злодей. Примерно може би целта на Аз-а на Хитлер да е било за да ни научи човечеството на нещо. По гадния начин обаче. Примерно да ни научи да не се подаваме на някви високопарни обаятелни диктатори с грандомански и расистки цели. Или има и друг вариант. Душата на Хитлер си е смотана, но всъщност Бог примерно е решил да ни го прати да ни научи на нещо. А отделно Хитлер ще си отговаря за действията.

[Пурку]

Ама gm67 - нещо не мога да ти проследя и схвана мисълта? Поясни се още веднъж?

Стигнал си до съзнанието, че има висш разум и хората не са резултат от случайно групиране на атоми и молекули усъвършенствали се чрез еволюционен подбор.
Даваш примери за ескимосите, за канибалите, древна Спарта и т.н. и че такива били техните ценностни системи и разбирания.
Причината да пребиваваме тука на Земята е именно тази, че ценностите на хората се раличават от вселенските закони. Целта на битието ни тука на Земята е да уеднаквим ценностната си система с тази на Вселената. Хитлер не е допринесъл за глобалната хармония, а е натикан тука на планетата Земята, за да не вземе да съсипе именно тази същата хармония за която споменаваш. Изобщо с Хитлер, според мен - приби рибата. Самата идея че Аз и Ти сме тука на Земята, показва че ценностните ни системи и на двамата се разминават доста от тези на Вселената. Именно за да не нарушим хармонията се повъртаме здраво, все тука на Земята. Ако взема да изчезна след време и напусна Земята, значи знай че съм успял да хармонизирам ценостната си система с онази космическата. Или пък съм успял да надхитря системата и съм се измъкнал, заобикаляйки я.

[gm67]

Ама gm67 - нещо не мога да ти проследя и схвана мисълта? Поясни се още веднъж?
Стигнал си до съзнанието, че има висш разум и хората не са резултат от случайно групиране на атоми и молекули усъвършенствали се чрез еволюционен подбор.
Даваш примери за ескимосите, за канибалите, древна Спарта и т.н. и че такива били техните ценностни системи и разбирания.

Дотук да

Хитлер не е допринесъл за глобалната хармония, а е натикан тука на планетата Земята, за да не вземе да съсипе именно тази същата хармония за която споменаваш. Изобщо с Хитлер, според мен - приби рибата.

Знаех си аз... :)Само че имам малко по-различно мнение.Земята не е нещо отделно,извън хармонията,а част от нея.Може би не мога да го обясня...Всичко,каквото
става тук,дори войните,които за нас са огромно нещастие,е само елемент от Голямата Реалност,където не са нещо негативно (или позитивно),а само необходима част от пъзела на Единството.
Представи си картината "Мона Лиза"-това е ВСИЧКО.Сега  си представи горния ляв ъгъл от нея-това е нашият живот тук.За нас там има някакво криво,огромно око,грозно,несъразмерно и отблъскващо.Ние му даваме тези определения,защото не знаем,не виждаме ролята му в всеобщия план!Затова казвам,че какъвто и злодей да е Хитлер (за нас),как можем да твърдим,че той "разваля" Голямата Картина,може пък да е нужен за нейна красота .
Ами я си представете,че ако не беше той,историята щеше да тръгне по линия,в която Германия и СССР не воюват,а стават съюзници и унищожават с ядрено оръжия цялата Земя?
Накратко,моята теза (която е въобще не налагам и не твърдя,че е непременно вярна) е,че понятията за добро и зло и тяхното осъждане,са валидни само на Земята,и то за конкретно общество.Мисля,че след смъртта няма наказание за делата ни тук.

[Borislava]

  Тук проблема е следния:Има хора,които възприемат Бог като личност и му приписват чисто човешки качества.Приписват му своята ценностна система и смятат,че Бог трябва да е неморален и несправедлив,щом не постъпва така,както ТЕ смятат за редно.А истината е ,че Бог е ЕНЕРГИЯ!!!Има закони,по които тече тази енергия и тук Пурку е много прав,казвайки,че ние сме тези,които трябва да се синхронизираме с потока,а не обратното.Най-глупавото:"Ама защо Бог позволява да се случват войни,глад и мизерия" Бог е всичко,което съществува,Бог е всички възможности,всички ресурси,необходими на всички същества,да правят всичко онова,що им се прави.Кой тук е действащото лице?"Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го причини"-Ама разбира се-Енергията е безпристрастна към действието на хората-нейните закони не се изменят за някой,защото така и е гот,защото е симпатяга,защото е връзкар...Категоризацията на човешките постъпки като добри или лоши е човешко дело!

[mitko]

Както на Земята си имаме закони на природата и от техния принцип на действие никое човешко тяло не е успяло да се измъкне и да ги заобиколи, така има и вселенски/космически закони и от техния принцип на действие никое човешко съзнание не е успяло да избяга и да ги надхитри. По-кратко от това не мога да го кажа - ще се изгуби смисъла. Звучи малко технически, но същото нещо мога да го кажа и с религиозни нотки и мистицизъм, но ще се изгуби конкретиката.


За тези които смятат, че има съд или съдник, имам въпрос към тях (от чисто любопитство)?
Какви са критериите с които функционира този съдник?
Според мен, ако критериите са човешки морал и справедливост, то този съдник е абсолютен хаос, някаква разтурия, разсипия - не ми идват други думи да опиша словесно мисълта си.

         Има  съдник,  и  това  е  собствената  ни  съвест,  която  там  горе  не  се  влияае  от  активното  ни  съзнание  и  е  като  оголен  нерв!  Критерият  за  оценка  е - "Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва"  Писал съм  и  как  става  самото  съдене!
       За  горният  абзац

[meander]

Здравейте.
Ето ви няколко определения за въпросния съдник:
Кой каквото прави сам на себе си го прави.
Всеки си носи отговорността и последствията от деянията.
Няма прошка и давност за деянията ни.
Всичко е енергия.Има правилно и неправилно взаимодействие на енергии.
Правилното води до добър живот,неправилното до уроци.
Живи и здрави.
П.с.В живота има правила(правилно-неправилно) а не закони.Закона е ограничаваща рамка,а правилото има възможност да бъде прекрачено, ма ако ви стиска(има за какво и със знания).

[Passiflora]

Кой е казал, че има съдник? - Няма такова нещо!
Но според етапа на осъзнатост те пращат в съответното измерение на съответната планета. 

П.с.В живота има правила(правилно-неправилно) а не закони.Закона е ограничаваща рамка,а правилото има възможност да бъде прекрачено, ма ако ви стиска(има за какво и със знания).

НЕма такова нещо правилно-неправилно. Има закон: "Кой каквото прави го прави на себе си!"
Не знам как точно действа, някой му викат "карма". Но това в никакъв случай не е съд. Просто едно вселенско законче важащо за всяка душа. Има и закон на обвързаност: всяко действие/бездействие - предизвиква съответни събития.
Когато човек постъпва правилно, според някои обществени "морални" норми (морални е в кавички, щото доста от наложените ни норми нямат нищо общо с морала, а със страха), всъщност са против истинските духовни стремежи.
За да ме разберете какво се опитвам да обясня: майка дава съвет на дъщеря си "Омъжи се за еди кой си защото е работлив, богат... цял живот ще си осигурена."  Реално й казва "Вземи да станеш проститутка!"
Така че кой съдия, кой подсъдим...       

[m2f]

НЕма такова нещо правилно-неправилно. Има закон: "Кой каквото прави го прави на себе си!"Не знам как точно действа, някой му викат "карма". Но това в никакъв случай не е съд.
......
Когато човек постъпва правилно, според някои обществени "морални" норми (морални е в кавички, щото доста от наложените ни норми нямат нищо общо с морала, а със страха), всъщност са против истинските духовни стремежи.
За да ме разберете какво се опитвам да обясня: майка дава съвет на дъщеря си "Омъжи се за еди кой си защото е работлив, богат... цял живот ще си осигурена."  Реално й казва "Вземи да станеш проститутка!"
Така че кой съдия, кой подсъдим...       

Присъединявам се. Напълно.  Огромна част от нещата, които се проповядват като "морал" нямат нищо общо с истинските духовни стремежи, както казваш. И точно по темата от примера, който си дала е книгата "Брака е неморален", която разнищва до дъно мотивите на конкретно този "стремеж": да се "бракуват" хората. Ама до дъно. /така и не можах да я кача, имам я в електронен вид, който я иска, да каже/