Кой е казал, че има "съдник" след смъртта?

[kalan]

но никога не обясняваш "защо?"

Ами ти него питаш, но и аз да кажа. Това е все едно да се оплаквам и съдя съседа, че си изхвърля бирените бутилки през балкона, но още не съм отишла да го бия (осъждам, линчувам, наказвам).

[mitko]

      Съдя,  значи  да  имам  мнение  по  даден  въпрос,  ситуация,  действие,  да  преценявам  от  моя  гледна  точка.  Но  нямам  право  да  осъждам  защото  не  знам  мотивите  подтикнали  личноста  да  извърши  даден  акт!  Затова  си  има  съдилища  да  съдят  по  земните  закони.  Но  една  присъда   не  бива  да  се  разглежда  като  наказание,  а  като  предпазна  мярка  за  обществото,  а  срока  като  време  нужно  за  да  се  осъзнае  грешката  от  личноста  и  да  си  направи  съответните  изводи!    Убиеца  да  не  убие  отново,  изнасилвача  да  не  посегне  пак  и  т.н.
      Библията  казва:  "Не  съди  за  да  не  бъдеш  съден"   "Подчинявай  се  на  злия  човек"  Съди  вади  си  поука,  за  да  не  бъдат  съдени  и  твоите  постъпки  някой  ден!   "Има  ли  поука  няма  грешка"   "Глупавият  се  учи  от  собствените  си  грешки,  а  умния  от  чуждите"   Аз  мисля,  че  да  не  съдиш  значи  да  нямаш  критерии,  да  си  човек  без  ценностна  система! 
       Да  осъдиш,  значи  да  се  вживееш  в  ролята  на  безгрешен!  Прелюбодейките  са  ги  убивали   с  камъни,  даже  и  сега  има  отделни  случаи!  Питам,  дали  всички  хвърлящи  камъни  по  жертвата  са  били  безгрешни? 

Това е все едно да се оплаквам и съдя съседа, че си изхвърля бирените бутилки през балкона, но още не съм отишла да го бия (осъждам, линчувам, наказвам).

   
       Така  е!   

[Princess_Deja]

Ами ти него питаш, но и аз да кажа. Това е все едно да се оплаквам и съдя съседа, че си изхвърля бирените бутилки през балкона, но още не съм отишла да го бия (осъждам, линчувам, наказвам).

Защо приемаш осъждането като да го биеш и наказваш? Така или иначе, дори да не предприемеш някакво и елементарно действие, като отидеш и си поговориш с него, не означава, че не си го осъдила според морала си. Това не е добре, не поради очевидната ти разумност и интуиция за самосъхранение, че той няма да те пребие или че няма да има ефект забележката ти. А защото един ден в тъмното като те нападнат наркомани, да те ритат, същия съсед който ги види от терасата си, след поредната изхвърлена празна бутилка, въобще няма да осъди постъпката им и ще се прибере да си гледа шампионска лига.
Така че, моля те прочети по-внимателно мнението ми и ако нещо те притеснява... съм насреща.

[Princess_Deja]

      Съдя,  значи  да  имам  мнение  по  даден  въпрос,  ситуация,  действие,  да  преценявам  от  моя  гледна  точка.  Но  нямам  право  да  осъждам  защото  не  знам  мотивите  подтикнали  личноста  да  извърши  даден  акт!  Затова  си  има  съдилища  да  съдят  по  земните  закони.

Не, не означава това. Мнение си имай и за близкоизточните конфликти и за шарлатаните по разни телевизии, които само точат кинтите на наивни хорица, но да ги осъдиш, означава да не си съгласен с това, което правят. Мотивите ... естествено какви са на всеки мотивите, щастлив живот, просперитет и ако може да не го хванат скоро в измама или свалят от властта, за да му искат компенсации за простотиите, които е вършил, докато е имал власт. Нима не мога да съдя фашисткия режим, с все убийствата и създаването на среда за промити мозъци, които да живеят в колхози до светли бъднини? Осъждам ги и още как! Дори да е свършен факт и аз да не съм била жива и родена, дори да са имали достатъчни си за тях малоумни идеалистически МОТИВИ, не ми пука!!! Това за мен са престъпници, които са избивали невинни хора, поради лудост, параноя и комплекси.
Именно заради тази моя способност да съдя, надявам се и на друга голяма част от човечеството, не мисля да се допусне подобна мизерия за пореден път!
 

Но  една  присъда   не  бива  да  се  разглежда  като  наказание,  а  като  предпазна  мярка  за  обществото,  а  срока  като  време  нужно  за  да  се  осъзнае  грешката  от  личноста  и  да  си  направи  съответните  изводи!    Убиеца  да  не  убие  отново,  изнасилвача  да  не  посегне  пак  и  т.н.

По това, показваш само,че ме подкрепяш, защото съм го написала същото. Повтаряш ме, но в същото време в антагонизъм с твоята теза. Ти си изясни нещата, аз за мен си ги знам. Ако отново ще започваш изречение-отговор с "аз на твоята възраст" и т.н., моля те, приеми че съм инкарнирала се баба, която не знаеш на каква възраст и с какъв опит е. Нека сме равни.

      Библията  казва:  "Не  съди  за  да  не  бъдеш  съден"   "Подчинявай  се  на  злия  човек"  Съди  вади  си  поука,  за  да  не  бъдат  съдени  и  твоите  постъпки  някой  ден!   "Има  ли  поука  няма  грешка"   "Глупавият  се  учи  от  собствените  си  грешки,  а  умния  от  чуждите"   Аз  мисля,  че  да  не  съдиш  значи  да  нямаш  критерии,  да  си  човек  без  ценностна  система! 

Баш всичко това не мисля, че го казва "Библията"- коя? по-точно? Има ли си второ име или това е някакъв прякор?
Но нещата, които ти тълкуваш от Библията по твой начин си ги уточнявай за себе си. Библията на мен не ми е ни пътеводител ни признат световен Закон или Вселенски от някой и никога не може да ме убеди с думите в нея, че написаното се е показало и изпълнено в действителност. Моите постъпки и да бъдат съдени, това казвам, че само ще съм благодарна, ако на някой му се занимава конкретно с моя живот и моята личност. Защото ще разбера в какво съм грешала.С мотив или без, правила съм грешки, грешна съм. Аз това не го отричам. За да ме е страх, че за това, че пия, пуша и съм обратна ще ми се наложат сто камшика и 100 години чистене на тоалетните в Ада! Добре. Да бъде.
И именно, че ако не си способен да отсъдиш, нямаш ценностна система. Това е по-лошо от това да си неграмотен. Защото не си просто невеж, а безчувствен и невъзприемчив ... гьон... ръб, на който му е все тая, ако изнасилят жена му пред очите или убият детето му като разплата за неизплатен дълг.

       Да  осъдиш,  значи  да  се  вживееш  в  ролята  на  безгрешен!  Прелюбодейките  са  ги  убивали   с  камъни,  даже  и  сега  има  отделни  случаи!  Питам,  дали  всички  хвърлящи  камъни  по  жертвата  са  били  безгрешни? 
   
       Така  е!   

Нем, не значи това. Да осъдиш, означава именно това, което сам си написал по-горе да имаш ценностна система. И да можеш да разграничиш добро от зло. Да решиш ти какво искаш да вършиш. Дори лошите да ти се присмеят и осъдят за това, което си решил, ти няма да се интересуваш от тяхната позиция, защото знаеш, че принципите ти са по-ценни, от техните.
Всички, хвърлящи камъни по жертвата, могат да понесат и имат силата да понесат и срещу тях хвърлен камък. Това, не означава, че жертвата е по-малко грешна или не заслужава осъждане.
Интересното е, че сякаш искаш да ми вмениш някакъв страх. А аз не се страхувам. Мога да понеса всичко, с ясното съзнание какво съм сторила в живота си. Но не и ...безсмислена и невинна жертва. Дори аз да я причиня съм готова да поема най-тежкото наказание, защото така ще е справедливо.

[x_name41]

Аз казвам, че има съдник след смърта защото неможе тука някой да си разиграва коня както иска и това да не остане без съответните  последствия защото трябва да има справедливост все пак и някой трябва да ни показва допуснатите грешки със позитивите и негативите за да се поддържа някакъв баланс на енергиите иначе в противен случай би било някакъв хаос който е недопустим от вселенска или божественна гледна точка.

[x_name41]

Боже това е раздел философия , сега видях това май съм станал философ

[bogoizbrania]

В нашият свят всико е създадено от някого, ако той има начало или край това значи че след краят му създателят му ще определи какво се случва със живота на хората. Понятието съдник е съвсем естественно и нормално.

[kalan]

Защо приемаш осъждането като да го биеш и наказваш? Така или иначе, дори да не предприемеш някакво и елементарно действие, като отидеш и си поговориш с него, не означава, че не си го осъдила според морала си. Това не е добре, не поради очевидната ти разумност и интуиция за самосъхранение, че той няма да те пребие или че няма да има ефект забележката ти. А защото един ден в тъмното като те нападнат наркомани, да те ритат, същия съсед който ги види от терасата си, след поредната изхвърлена празна бутилка, въобще няма да осъди постъпката им и ще се прибере да си гледа шампионска лига.
Така че, моля те прочети по-внимателно мнението ми и ако нещо те притеснява... съм насреща.

Принцесо, аз ти дадох прост пример, че да разбереш какво Митко се опитва да ти каже. Това за боя беше просто да наблегна на смисъла дето искам да го схванеш. Е като не го разбра - сори.
Колкото до съседа ми - има една приказка "Лудия и от пияния бяга" . Сори, но съм се нагледала на хора, които си хвърлят боклука където им падне. И мога да кажа, че 90 % от тях просто не са стока. На такъв човек, ако тръгнеш с добро да правиш забележка може и в пирогов да се озовеш.
Иначе за останалото си права. Тъпо е някой да открадне, убие или изнасили и щото в библията пишело да не съдим, да го пуснем.

Интересното е, че сякаш искаш да ми вмениш някакъв страх. А аз не се страхувам. Мога да понеса всичко, с ясното съзнание какво съм сторила в живота си. Но не и ...безсмислена и невинна жертва. Дори аз да я причиня съм готова да поема най-тежкото наказание, защото така ще е справедливо.

Колкото по-малко страхове толкова по-добре. И друг път съм казвала, че ако някой горе ме съди, ще обжалвам до дупка.
Друг е въпроса дали аз ще се съдя. То аз и сега мога да се осъдя за някой мънички глупости.
Какъв е смисъла от свободната ни воля тук, пък като отидем там да ни я отнемат?

В нашият свят всико е създадено от някого, ако той има начало или край това значи че след краят му създателят му ще определи какво се случва със живота на хората. Понятието съдник е съвсем естественно и нормално.

Какво се случва с живота ни го определяме ние. Нали имаме свободна воля. Не съм видяла за всяка грешка Бог да идва и да ни се кара. Доста е неутрален. Негова си работа.

[Princess_Deja]

Ами това е добре за теб, как си разбрала какво е искал да каже някой, но все пак като пишеш от твое име, аз си позволих на теб  да отговоря и разбирането ти. За това и малко въпреки стилът ми съм постнала две мнения едно след друго. За "боя" и смисъла, наистина не виждам какво повече трябва да се схване? И аз съжалявам, но ти явно не си разбрала отговорът ми и по принцип позицията ми. След като ти си имаш някакви твои прегради и страхове да съдиш, ок, това си е твое право и както съм споменала разбираемо чувство за самосъхранение. Защото и аз имах една съседка, която все ки път ме заплашваше да убие мен и детето ми, а съпругът й  е колекционер на оръжия и всеки път очаквах да извади някое, за да ме гръмне- но изненадващо жената се спомина преди месец. Нямам пряка вина за кончината й. Бях дори извън София. Но един човек като ме попита не ти ли е жал за нея? Не- отговорих. Дори вече ми е по-спокойно. Е! Няма как да не вярвам в някакво макар и невидимо трансцедентално съдилище, на което съм благодарна, защото ако беше да се разправяме по полиция и тукашни органи само нерви и загуба на време. Така че, не виждам конкретно какво те притеснява, ако виждаш нещо нередно, да отсъдиш! Защото един ден така ще подминеш и човек който пребиват на улицата. И който ще е мъртъв! Ама разбира се, не по твоя пряка вина, но ти ще спиш със съвестта си и че си можела да се намесиш.
Защо ще обжалваш? Тук именно показваш, че си със самочувствие за безгрешност. И утре, ако убиеш според твоята ценностна система ти си си невинна и да го духат съдниците. Да, ама аз ще съм майката на детето, което си блъснала с кола и дори да ти дадат минимална присъда явно имам възможност и потенциал да те "очистя" без следа дори.
За това е добре да внимаваме какво правим и как грешим, защото може да не дочакаме и справедлив съд, а чисто човешкия, с повече основания и без милост от Божествения!

И не се оправдавай със свободната воля. Като не можеш да караш кола, никой не ти е виновен, че си решила да покараш и да блъснеш невинен. Не такава свободна воля ти е дадена. Камо ли като не си вече сред живите. Мисли като решаваш нещо, а не се уповавай на лесните начини за оцеляване. Защото изненадата е най-неприятното, от всички останали изпитания.

[kalan]

Ами това е добре за теб, как си разбрала какво е искал да каже някой, ....

Ми да, убаво е понякога човек да вникне в това което му се говори, независимо дали е съгласен или не. А не де седи и да спори само заради идеята да е отгоре. Щото видиш ли се смяташ за най безгрешната и съвършено мислеща. А мила разбирайки чужда гледна точка не значи автоматическо съгласяване с нея.

И аз съжалявам, но ти явно не си разбрала отговорът ми и по принцип позицията ми. След като ти си имаш някакви твои прегради и страхове да съдиш, ок,

Ами като гледам ти не схващаш. Точно защото казах, че съм съгласна с написаното от теб. Но нали ти се спори реши да изваждаш думи от контекста. За страховете те съветвам бърже да се върнеш и да прочетеш какво съм писала и да го осмислиш. Защото май казвам точно обратното. Чувство за самосъхранение си има всеки. А и аз не се възприемам като спасител на света и да тръгна да поучавам всеки. Хубаво е първо да си види и оправи своите кусури, а после да тръгва да се бърка в чуждите.
С някой става да им направиш забележка и съм го правила, но с други не. Това в моя случай го преценявам аз, а не ти. Няма сега да седна да обяснявам ама що не съм, кво станало. Темата не е за това.
Иначе кой знае колко си агресивна реално, щом съседката те заплашва с оръжие. Явно тактичноста и дипломацията ти е непозната.

Защото един ден така ще подминеш и човек който пребиват на улицата. И който ще е мъртъв! Ама разбира се, не по твоя пряка вина, но ти ще спиш със съвестта си и че си можела да се намесиш.

Ъ кво? Откъде ти дойде пък тая фък лоджик? Къде съм казвала, че ако видя някой нещо да му се случва няма да му помогна. Хайде драга зарежи тия нефелски форумски психоанализи, защото хич не ме знаеш коя съм и какво съм правила.
Когато човек види да се извършва нещо зло и нищо не прави, това си е съучастие.

Защо ще обжалваш? Тук именно показваш, че си със самочувствие за безгрешност. И утре, ако убиеш според твоята ценностна система ти си си невинна и да го духат съдниците. Да, ама аз ще съм майката на детето, което си блъснала с кола и дори да ти дадат минимална присъда явно имам възможност и потенциал да те "очистя" без следа дори.
За това е добре да внимаваме какво правим и как грешим, защото може да не дочакаме и справедлив съд, а чисто човешкия, с повече основания и без милост от Божествения!

И не се оправдавай със свободната воля. Като не можеш да караш кола, никой не ти е виновен, че си решила да покараш и да блъснеш невинен. Не такава свободна воля ти е дадена.

Що пък да не обжалвам? Всеки има право да се защити. То и съдебната ни система е такава ако не знаеш. Щом съм направила дадено действие си имам своите причини. Изобщо не показвам самочувствие за безгрешност. Но ти доста упорито се смяташ за такава.  Вземи седни пак да прочетеш кво съм писала. За какви убийства за кви деца за кви майки приказваш. Иначе мила не бъди сигурна, че ако някой нещо ти направи и ти си отмъстиш чрез убийство то там горе те чакат аплодисменти. Но да ти кажа да си спокойничка - в тоз живот не съм убила, крала или изнасилвала. Спи спокойно.
А със свобдната воля ще си я използвам както аз си намеря за добре. И ти не можеш да ми го забраниш. Не си никоя за да ми казваш какво да правя.
На мен ми дадена освен свободна воля и разум достатъчен за да преценя, че не е редно човек който не може да кара кола да я кара. По простата причина, че не можейки да шофирам няма как мила да седна да я карам.

[Princess_Deja]

Струва ми се, че ако се подведа да отговоря на предното мнение темата съвсем ще отече. За това ще запазя мълчание, понеже мъдрост било, да знаеш кога да спреш. Сега, може би ще ме линчуват за самопровъзгласил се мъдрец, но аз ще успокоя всички, че не е така. Само исках, да обясня нещо си за съдник, морал, ценности и други разни.
Ако някой реши да дискутираме по същество, ще ми е приятно.
Поздрави 

[gm67]

Едва ли има "съдник" след смъртта,поне не в нашето разбиране за съд.Защото просто...няма за какво да ни съди
Всички понятия за добро,зло,правилно или не,морално или не, и т.н. са тотално относителни,наложени върху нас от вън.За християнина изневярата е грях-обаче ескимосите например предлагат жените си на госта,в знак на гостоприемство-кой е прав?Да убиеш човек е най-големия грях за нас,но така ли е навсякъде?Някои африкански племена не само убиват,но и изяждат враговете си-за тях това е морално и правилно.Кой е прав?
Според мен по скоро има някакво всеобщо равновесие и хармония,която предизвиква на всяко действие да има противодействие.За съжаление сме много малки,за да преценим кога сме направили добро и кога зло,за да очакваме съответния отговор.Ще ви разкажа приказка:

Един човек намерил кон в гората.Съселяните му казали:Какъв късмет извади!Голямо добро ти се случи!А той:Ще видим,ще видим...Минало време,синът му паднал от коня и си счупил тежко крака,станал инвалид.
Съседите го оплаквали:Какво зло ти случи!Защо трябваше да намираш този кон!А той пак:Ще видим...
Минало още време-задала се война,всички момчета от селото отишли на фронта,само синът останал-нали е инвалид.
Никой не се върнал жив,само нашия човек останал с детето си..

Мисля поуката е ясна.Нашите понятия за справедливост,добро,зло и т.н са невалидни в Истинската Реалност.

[kalan]

Такава логика да ти кажа хич не е здравословна и полезна gm67. Израза "Всяко зло за добро" може да важи в една ситуация, но в друга да няма място. Доброто си е добро, злото си е зло. Разликата е в разбиранията и различията на хората, но това не променя престъплението. Както и Принцесата горе отбеляза, ако примерно някой убие детето и едва ли ще си каже "Всяко зло за добро". Ако за един човек да убие му носи наслада не е задължително да се съгласяваме с него и да го галим по-главата. Та кажи ако на теб ти е случи нещо такова ще си кажеш ли "Всяко зло за добро". А колкото до традициите дето ги изброи всеки да си носи простотия на шията.

[gm67]

Израза "Всяко зло за добро" може да важи в една ситуация, но в друга да няма място. Доброто си е добро, злото си е зло. Разликата е в разбиранията и различията на хората, но това не променя престъплението. Както и Принцесата горе отбеляза, ако примерно някой убие детето и едва ли ще си каже "Всяко зло за добро".

kalan,Говорим за различни неща.Тук на Земята,в рамките на едно общество,трябва да има ясни понятия за добро и зло.Това се нарича ценностна система,морал,съвест дори.Разбира се,че на тяхна основа трябва да има закони и наказуемост.
Аз имам предвид глобалната реалност след нашата смърт,където никой не може да каже какви са критериите за добро и зло.Още една приказка,специално за теб

Една вярваща в бога жена,загубила сина си след жестока болест.Обляна в сълзи и нещастие,се обърнала към него:
Защо ми отне детето,Господи,нали винаги бях праведна и вярна към теб?
А вечерта сънувала сън,в който сина и е пораснал,но поел по лош път,станал главатар на бандити и убийци.
Тогава разбрала,че Бог е спасил душата на детето и,като го е прибрал навреме.

Така че,нашите понятия за добро и зло са валидни само тук и сега

[m2f]

Едва ли има "съдник" след смъртта,поне не в нашето разбиране за съд.Защото просто...няма за какво да ни съди
Всички понятия за добро,зло,правилно или не,морално или не, и т.н. са тотално относителни,наложени върху нас от вън.За християнина изневярата е грях-обаче ескимосите например предлагат жените си на госта,в знак на гостоприемство-кой е прав?Да убиеш човек е най-големия грях за нас,но така ли е навсякъде?Някои африкански племена не само убиват,но и изяждат враговете си-за тях това е морално и правилно.Кой е прав?
Според мен по скоро има някакво всеобщо равновесие и хармония,която предизвиква на всяко действие да има противодействие.За съжаление сме много малки,за да преценим кога сме направили добро и кога зло,за да очакваме съответния отговор.
....
Мисля поуката е ясна.Нашите понятия за справедливост,добро,зло и т.н са невалидни в Истинската Реалност.

Много точни наблюдения. 
Това равновесие за което говориш е вероятно изконната ни нужда като души да възстановим изгубената си хармония. Защото инкарнирайки се още първия път ние я губим, тази, изначалната си хармоничност, с която сме се отделили от Бог. И всяка наша следваща инкарнация е подчинена на тази ни нужда: да възстановим по нов начин хармонията си.
Може би думата не е "съд", "съдник" и т.н. Защото как можеш да съдиш някого  /себе си/ за това, че бавно учи, или, че бавно се променя, или, че бавно израства?! Наистина е тъпо.
Нали не дават първолаците на съд задето не могат да си напишат красиво ченгелчетата в тетрадките?
И във връзка с това нашето "Бог да го прости" е такава нелепост от -до! какво има Бог да прощава на който и да е от нас?! Какво има и висшия Аз на всеки от нас да си прощава, при положение, че всичко е учене, опит, опит, опит...
може би единственото важно правило, което човек си струва да спазва в живота си тук е да няма двоен стандарт. Исус го е казал: "с каквато мярка мериш с такава ще ти се отмери". Т.е. да правиш каквото правиш, но така, че да си с чиста съвест. И, ако за нещо съвестта ге гризе, просто да се вслушаш в нея. Защото тя е истинския ти Аз. НО! Тук пък възниква огромния проблем да отсееш кое от гласа на съвестта ти е твоята същност и кое: насадена ПРОГРАМА /комплекс/ от социума...Не е лесно това, последното.