Автор Тема: Плодовото Гладуване / Лечение  (Прочетена 27222 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Плодовото Гладуване / Лечение
« -: Април 06, 2011, 18:06:31 pm »
Странно, че такава тема няма във форума. А плодовото гладуване е доста популярно напоследък. Може би има писано в темата за вегетарианството. Според мен, обаче, това си е за отделна тема.

Плодолечението идва от Лидия Ковачева. Която има няколко книги. Лесно могат да се намерят, но аз лично не съм ги чел.

През последните 10ина години (може и повече) др Емилова има център за лечение с плодове.
Там гладуването се прави под лекарско наблюдение.

Преди около 7години посетих този център. От тогава всяка година правя плодолечението за период от 20 дена + 10 дена захранване.

Накратко, ядат се около 1-2.5 кг плодове на ден, разпределени на 3-4 порции. Като също се пие чай с 1 чаена лъжица мед. На всеки 2 часа се редуват чай, след 2 часа плодове, после пак чай и тн.
Не се приема нищо друго, нито захар, нито сол, кафето се свежда до минимум. Може да се пие изцеден сок от зеленчуци, отново без други добавки. Може също да се пие водата от сварен картоф, но само водата.
През захранването диетата е подобна, като 2 пъти на ден се добавя по 1 зеленчук. Примерно 1 краставица, 1 картоф, 1 филия хляб, 50-100гр сурови ядки и тн.

В нета има на много места разновидности на диетата, и който има желание може да потърси.
Но си е сравнително опасно. Особено през захранващия период. Трябва да се изпълнява стриктно, и прояждането да става бавно и постепенно.
Ако изведнъж се наядеш с месо, например, рискуваш да идеш в болница и да ти прилошее. (поне така разправят :) )
Също, ако човек е водил застоял начин на живот и се е хранил с лоши храни, и тялото му е замърсено с много токсини, е препоръчително да се пие много вода, защото организма започва интензивно да отделя много токсини, и да пречиства тялото. При недостатъчно вода са известни случаи, където бъбреците се повреждат и разболяват.
Но това е до лично състояние на организма. Пиенето на вода елиминира тоя риск.

Чудех се дали да пусна темата в "Здравни Конспирации", или "Езотерика",
защото свалянето на килограми е само малка част от положителния ефект.
По време на диетата се извършва осезателно пречистване на тялото, ума, съзнанието и изобщо се подобрява много енергийното състояние, и фокуса.
Също, при продължително гладуване, 20+10 дена, се лекува огранизма от болести. Заради глада, огранизма консумира болните клетки, начални форми на рак, кисти, и тн.
Тъй като плодовете не изискват храносмилане, и са алкални, в периода на гладуване спира работата на стомаха. Спира се отделянето на стомашни сокове. (Гладът също почти спира). Оттам се пести много енергия и време. Също и тялото има възможност да самолекува стомаха, отделителния, чревния тракт, и изобщо всички органи.
Това дава и възможност да се лекуват и язви и гастрити.
Разбира се, ако всичко ти е наред, процеса има превантивно действие.
Алкалната среда, липсата на храносмилателен процес и токсини, оправят и подмладяват кожата. Правят я мека, еластична и по-тънка. Сенките под очите изчезват. Оттам има и видим подмладяващ ефект.
Също, непоглъщането на разнообразни храни намалява и дори премахва всякакви симптоми на астма и всякакви алергии. Разбира се, само докато трае гладуването.

Важно е, по време на гладуването да се извършват редовни физически действия и упражнения, ходене, аеробика, йога и всякакви други подобни.
Ако се допусне липса на движение, организма минава в заспало летаргично състояние, което е много много лошо.
Едно, че не се горят мазнини, друго нагласата става много депресивна, започва да ти се спи, започва да не ти се прави абсолютно нищо, и изобщо мозъкът не получава достатъчно енергия.
С 2 думи метаболизмът пада драстично.
Т.е. метаболизмът трябва да се стимулира редовно. (това важи по принцип за живота, но при тази диета е невероятно важно)


А сега малко за конкретния случай.
Днес ми е 20ти ден на плодове. Това по принцип е максимума.Бях планирал да изкарам 28дена плодове+7захранване.
Проблема е, че тренирам супер интензивано, включително и с тежести.
Баскетбол, спринтове, блъскане, бутане (в баскетбола), кофички, набирания, клек+скок със 50кг щанга, клекове със 100кг щанга, изометрични упражнения по 1 час и тн.

Др Емилова НЕ препоръчва тежки тренировки с диетата, а леки тренировки.

Отделно всички специалисти по всякакви видове трениране, фитнес, бойни изкуства и тн, не препоръчват интензивни натоварващи мускулите упражнения, без подходящо редовно хранене. Защото при тренировката мускулната тъкан се консумира и после не може да се възстанови.
Опасно е да се загуби много голям процент от самия мускул.
Също и гладът стимулира мускулите да намаляват, защото самия мускул също гори енергия сам по себе си.
Аз не съм привърженик на обемните мускули. Тренирам за лична сила, форма и тонус.
Въпреки това, едно намаляване на мускулите би имало негативен ефект.
Аз като се погледна, изглеждам горе долу същия, но според един приятел мускулите ми били осезателно намалели. И все пак може би е намаляла само мазнината по тях?
Също е възможно да са намалели само рамената, които не тренирам интензивно, но бицепси, трицепси, пресата, гърдите, целите крака са ок.

Въпросът ми е към практици, които са практикували гладуване + интензивни тренировки.
Какви са ви наблюденията върху себе си, след такава диета+тренировка?
Работата е там, че последните 2 дена направих супер интензивни тренировки и съм адски скапан. И то дори не точно мускулно, а в главата. Взех да чувствам и зверски глад. Едвам заспах, а през нощта и сутринта пак ме мъчи гладът. И направо ми се гади вече от тия плодове. Сега взех да се оправям всъщност.
20 ден ми е, и се чудя да продължавам ли само на плодове още седмица+ седмица захранване.
В смисъл, не ми е проблем да изтърпя, въпроса е дали ефекта ще е положителен или отрицателен.
Приятелите ми, вкл и про спортисти, ми говорят, че това е абсолютна глупост и плодовете са само захар. Такава диета на захар + тренировки била много глупава.

Та пак се повтарям. Какво мислят практиците по въпроса? (такива дето тренират яко)
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #1 -: Април 07, 2011, 16:32:43 pm »
Ок, оказа се, че онзи ден съм ял недостатъчно или престояли плодове.
Също и разбира се претоварването.
Също и ходих на кино, където до мен един не спря да яде чипс и пуканки и да сърба кола. И така 2 часа. Това също може да е провокирало глада.

Сега съм ок, съвсем нормално се чувствам и е 21 ден.

Спорта правеше такива експерименти, ама сигурно не е прочел темата ...
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Witch

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 65
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #2 -: Април 07, 2011, 16:38:58 pm »
Хм, има смисъл в това гладуване, и наистина не трябва да се прекалява със физическото натоварване. Извинявай, но цялата тема ми звучи като опит да навиеш себе си да продължиш. След като 20 дни е периода в който се прави, защо продължаваш? Прилича ми на мазохизъм това... Ще ме прощаваш, имам представа за какво иде реч, и не е толкова леко, колкото твърдиш.  >:(
Пролетния карнавал на вещиците не е за изпускане!

Неактивен Rado

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 143
    • Infernal Works
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #3 -: Април 07, 2011, 16:53:53 pm »
Даммм... наистина  в днешното ни време на по-високи цени на храните идеята за лечебното гладуване се разпростира.Но пък си има и някой недостатъци примерно:гладката мускулатура на сърцето се уврежда.Някой хора препоръчват ако искате да гладувате никога не гладувайте по много време (20 дни), по-добре постепено увеличавайте периодът (3-4  след което 5-7 примерно).Раздвижвайте се по често, и чете нощо.
...Infernal Works...

Неактивен Witch

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 65
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #4 -: Април 07, 2011, 17:02:44 pm »
Да, 20 дни е максимума, и до колкото зная, и съм правила аз е 10 дни. Но както каза автора на темата, в интернет пространството могат да се намерят много варианти на това гладуване. Спорно е, може би наистина не трябва да се отива от крайност в крайност. ::)
Пролетния карнавал на вещиците не е за изпускане!

Неактивен Георги Ангелов

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 36
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #5 -: Април 07, 2011, 17:18:33 pm »
Моето мнение е, че трябва да ядеш толкова и само толкова колкото душа ти иска .
Гладувай колкото си искаш. Най-важното прави това което искаш ,не се изкушавай от тези дето не ги интересува ко ядят .

Неактивен merulious

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 548
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #6 -: Април 07, 2011, 17:26:37 pm »
Моето мнение е, че трябва да ядеш толкова и само толкова колкото душа ти иска.
Анатема! Душата със сигурност няма нужда от такива изстъпления, идеята за които се промъква в тоя израз! :)

А сега по темата само да кажа нещо, понеже по- миналата година се пробвах с тая "диета"- захранването наистина е много важно. Аз направих "грешката" да не го спазя, при което видимо се поподух, така че имайте едно наум и не се нахвърляйте като невидели :)
И още нещо- не се поддавайте на мислите за друга храна, може да си мислите, че като се наситите на миризмата и фантазиите, мислите сами ще си отидат, но това е брутална грешка, която ще ви коства много!
...water can flow, and water can crash...

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #7 -: Април 07, 2011, 17:31:04 pm »
Мога да добавя 2 неща,
първо Вече едно 7-8 пъти гладувам по този начин. Тялото и организмът помнят и привикват все по-лесно и все по-лесно.
При предпоследното ми гладуване, миналия август, имах зверски глад само 1 ден в началото, после всичко тръгна като по ноти. Организма прие новия режим само за 1 ден.

Второ, много е важна умствената дисциплина по време на процеса. Много е важно да не мислиш за храна и ядене (извън плодовете). Това помага и поддържа неимоверно много.
Това също става с практика и повече бройки гладувания. А също и със съзнателен контрол.

Важен е факта, че почти никога (едно 99% от времето) не си позволявам да мисля за храна изобщо. Още в първите 2 секунди сменям мисълта с друга. Просто я отхвърлям като непродуктивна и безинтересна. Също и не ходя там, където се яде, хора не ядат около мен (в повечето случаи). Виж, ако ядат някой хамбургер не ми пречи. Най ми се прияжда от миризма на някоя маднджа, супа, месо, или нещо подобно.

Ни най-малко не е оправдание дали да ям или дали да не ям.
Просто питах, кое е полезно и какви са + и -.

Забелязал съм, че при продължителни натоварвания от определен вид (например физически и болкови) ума има странната способност да само-убеждава, че това, което в момента се прави няма смисъл, няма полза и е абсолютно безмислено.
Това е мое лично откритие. Съмнява ме дали не ме гони това. Но май за сега не.
Както вече казах, днес се чувствам супер добре и мисля да се натоваря здраво.(както и предните 3 дена, както и утре)
Тук при мен е все още 10.30 сутринта.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Witch

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 65
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #8 -: Април 07, 2011, 17:41:31 pm »
Имам въпрос към теб - колко пъти годишно го правиш това гладуване? Защото и това е важно.
Аз правя друг вид захранване - и за по продължителен период от време, първо с бърз въглехидрат, но чист, без нищо, и на третия ден включвам ЗАДУШЕНИ зеленчуци. И повтарям, не се препоръчват силовите натоварвания, спортувам много, но определено не е добре за мускулите това. Де не говорим че след определено време мозъка като че ли не работи със същия капацитет и обороти.просто не искам да ти спамя темата, мога доста неща да напиша по въпроса, които са само собствен опит, и по никакъв начин не значи че при другите хора нещата работят така, и още нещо - това при натоварването - да почнеш да си мсилищ че няма смисъл - е вид психологическа защита, която може да бъде отстранена, както отстраняваш и мислите ти за храна, работи по същия начин.
« Последна редакция: Април 07, 2011, 19:24:31 pm от Mirotvorec »
Пролетния карнавал на вещиците не е за изпускане!

Неактивен 396

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 139
  • xaumana@abv.bg
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #9 -: Април 07, 2011, 19:05:59 pm »
Др Емилова НЕ препоръчва тежки тренировки с диетата, а леки тренировки.

Отделно всички специалисти по всякакви видове трениране, фитнес, бойни изкуства и тн, не препоръчват интензивни натоварващи мускулите упражнения, без подходящо редовно хранене. Защото при тренировката мускулната тъкан се консумира и после не може да се възстанови.
Опасно е да се загуби много голям процент от самия мускул.
Също и гладът стимулира мускулите да намаляват, защото самия мускул също гори енергия сам по себе си.
Аз не съм привърженик на обемните мускули. Тренирам за лична сила, форма и тонус.
Въпреки това, едно намаляване на мускулите би имало негативен ефект.
Аз като се погледна, изглеждам горе долу същия, но според един приятел мускулите ми били осезателно намалели. И все пак може би е намаляла само мазнината по тях?
Също е възможно да са намалели само рамената, които не тренирам интензивно, но бицепси, трицепси, пресата, гърдите, целите крака са ок.

Въпросът ми е към практици, които са практикували гладуване + интензивни тренировки.
Какви са ви наблюденията върху себе си, след такава диета+тренировка?
Работата е там, че последните 2 дена направих супер интензивни тренировки и съм адски скапан. И то дори не точно мускулно, а в главата. Взех да чувствам и зверски глад. Едвам заспах, а през нощта и сутринта пак ме мъчи гладът. И направо ми се гади вече от тия плодове. Сега взех да се оправям всъщност.
20 ден ми е, и се чудя да продължавам ли само на плодове още седмица+ седмица захранване.
В смисъл, не ми е проблем да изтърпя, въпроса е дали ефекта ще е положителен или отрицателен.
Приятелите ми, вкл и про спортисти, ми говорят, че това е абсолютна глупост и плодовете са само захар. Такава диета на захар + тренировки била много глупава.

Та пак се повтарям. Какво мислят практиците по въпроса? (такива дето тренират яко)


Слушай сега, защото това, дето ще кажа, е много и нова информация. първоначално тя няма да пасне с това, което в момента знаеш. Целта ми е единствено информативна, защото проблемът е информационен.

Аз имам нужната информация. И я споделям. Ти можеш да си съгласен, можеш и да не си съгласен, но моля те помни едно - когато започнеш да отричаш очевидната логика, това означава, че проблемът в теб вече не е информационен и с дискутирането трябва да се спре. За да обърнеш внимание на онова, което не ти позволява да приемеш очевидната логика.

И така...



Човечеството в момента не разполага с медицина. Онова, което съответства на "медицина" в тълковиня речник, никога не е съществувало на практика. Така наречените "специалисти" и "учени" и "доктори" не са в състояние да разберат какво се случва, тъй като цялата им перспектива е грешна.

Затова в множеството случаи точно онова, което се препоръчва от тях, е именно грешното нещо. Като например, че мускулът се изяжда - това са глупости, които се пропагандират поради чисто невежество във възгледите, а не се основава на реалин наблюдения.
Реалните наблюдения са, че когато чове ке решил, че умира от глад, тъканите се унищожават приоритетно.

На първо място тялото разгражда неадекватната и недъгавата тъкан, и всичко болно. Тоест тялото се саморециклира.
След това то продължава със здравата, но излишна тъкан.
След това започва да изяжда нужни тъкани, като никога, абсолютно никога, при каквито и да е обстоятелства, тялото не разгражда нервна тъкан.
Тъканта, която има последен приоритет на разграждане, и заема предпоследно място на разграждане(преди нервната тъкан, която никога не се редуцира) е мускулната тъкан.

Това е научен факт, който първо е бил открит опитно, а не теоретично. Само че докторите и специалистите не опресняват знанията си, след като си вземат измамната тапия, не само защото нямат професионални навици, а и защото не желаят да променят познатия си метод на дейност, поради несигурност, страх от непознатото и тн неща, които сме чували.



Това, което става е, че норалното състояние на тялото е да не се храни. Всичко, внесено в тялото, предсатвлява отрова поради това, че то е просто боклук, който трябва да се изхвърли.

Храната е наркотик. "Хранителните вещества" са илюзия и не съществуват. Знам, че може да си вярвал друго до сега, но действителността е, че никой не е доказал на практика теорията за "хранителните вещества" и че тялото съществува заради храната. Това схващане всъщност е на ниво концепция и е утвърждавано чрез предположения - никога не е срещало неоспоримото доказателство за своята валидност.
За сметка на това периодично се появяват доказателства за несъстоятелността на това схващане.


Когато тялото пирема храна(наркотик) всичик тъкани се възпаляват. Това означава, че се подуват. За да ти дам отправна точка за информиране - друг научен факт е, че след всяко едно макар и невинно хранене белите кръвни телца в кръвта увеличават броя си неимоверно точно както по време на заразяване с чужди тела, а телесната температура се покачва точно както се покачва в следствие на обикновено възпаление.


Това, че тъканите се издуват, е едно на ръка.

Друго - същинските мазнини, които тялото съхранява в себе си, не се намират под кожата. Те се намират във самите органи, около самите органи и в кръвоносната система под формата на вътрешно-съдови отлагания или мазна, тежка и гъста кръв.

Междудругото, когато изядеш нещо с животинска мазнина, кръвта става много мазна и би омазнила всеки лабораторен съд, ако ти се вземе проба. Маста може лесон да се наблюдава след акто кръвта се утаи и кръвната лимфа се пресече - ная-горният слой на обема е чиста бяла мас. На черния дроб му трябват минимум 4 часа, за да възстаонви хомеостазата на кръвта.

Мускулите са най-големите съдържатели на тази мас и тя се трупа между мускулните влакна. Точон затова червеното месо има толкова високо съдържание на мас, колкото и средно-маслено сирене със същия обем. Това за информация на хората, дето много подбират мазно ли е или не е мазно месото.


Колкото по-мазен е мускулът, толкова по-опънат и скован се чувства. Поради невероятно глупавите си хранителни навици, на тежко трениращите им се налага да разгряват, за да избегнат травми - за да може мускулът да влезе в кондиция за работа, тъй като преди това той е практически в евтаназия.



Когато тялото изчисти съдържанието на мас в себе си (не само на мас, и на други изкуствени мазнини, съзаддени от човека), първо общото възпаление на тъканите се омекотява, и всички тъкани намалят обема си, защото подуването се успокоява.
В това число се свиват и мускулите.

Също така, мускулните влакна са много. Ако около всяко има тънък (или не дай си боже дебел) слой мазнина, представи си колко главоломно нараства обема на този мускул.
Когато тялото изхвърли тези наслоявяния, мускулът се свива.


Промяната в усещането е, че мускулът става по-твърд - защото е по-плътен. Задно с това обаче, той става по-подвижен и винаги готов - хем е по-твърд, хем е подвижен, а не скован.

И наред с това е малък и жилест.


Надявам се това се изясни - чрез гладуване последното нещо да загубиш е мускулна тъкан. Това, което се случва, е че мускулът възприема естествената си форма и състояние.


Трудното тук е общественият натиск, тъй като обществото има върла, жестока, брутално дефанзивна и същевременно наивна система от вярвания.

Да се депрограмираш от обществените вярвания, без да излизаш от обществената среда, е нещо изключитгелно трудно и самият глад като явление не може да се сравнява с усилията, които трябав да положиш, за да си оправиш главата. Докато постоянно понасяш безжалостен обществен натиск за развитие в онова, което за времето си е прието за нормално.


Не мога да ползвам повече от 2000 символа? Тав не го ли оправиха -.-
« Последна редакция: Април 07, 2011, 19:14:37 pm от 396 »

Неактивен 396

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 139
  • xaumana@abv.bg
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #10 -: Април 07, 2011, 19:06:37 pm »
Слушай сега друго...



Глад не съществува. Няма такава физиологично-телесна функция. Знам, че звучи налудничаво, а знам че ти си човек на логиката, въпреки това винаги ти харесва повече стандартната логика, затова чуй ми аргументацията, преди да почнеш да претупваш.


Онова, което от малък са те учили, че е глад, всъщност е това, за което онези, дето са те учили, го смятат. А не истината.

Истината е, че са ни учили че всеки път, когато има дискомфорт в коремната област, това е глад, и че всеки път, когато стомахът изкъркори, трябва да го напълним с боклуци.



Случав се следното. Всяка възможна тъкан излиза от възпаленото състояние и се намаля по обем. Тъй като тялото задържа вода в тъканите, за да намали общото отравяне като чисто и просот разреди токсичността вътре в тъканите, то сега изхвърля тази вода, и тъканите сякаш "изсъхват" и губят маса.
Което, разбираш, е просто илюзия.


Червата са нещо огромно и много дълго. така че смаляването на всяко ниво на тъканите нараства не в алгебрична, а в геометрична прогресия и като обем цялата кухина на торса започва да понася вакуумно напрежение. Органите и тъканите се смаляват, което отваря празни места.

В тези места се събира вода, въздух и газове. Междудругото, всеки един газ, отделян в червата, е отровен, знаеше ли това? Също така, всяко твое издишане съдържа отровни газове, защото тялото изхвърля не само течни и твърди неща, но и газообразни и това е начинът, по който това се случва.


Когато тази вода и газове започнат да се изхвърлят, стомахът например, и всеки дру горган, се смалява.


Дискомфортът също така се създава и от факта, че органите заемат нови места - там вътре всичко започва да се размества и да се връща на нармалното си местоположение.


Този процес е това, което се нарича "глад". Тоест, той няма нищо общо с някаква физиологична "нужда" да натъпчеш тялото с боклуци отново.


Храненето просот спира свиването на стомаха, когато то започне - защото така ни учат от малки. Като резултат до края на живота ни храносмилателната система постепенно изпада в едно доста отчаяно и окаяно състояние.





"Глад" също така е чувството, когато тялото започен да полага усилия да изчити остатъчните боклуци - тоест дебелото черво.


Ето ти съвет от практик - без промивки до никъде няма да я докараш, а ще си навлечеш само допълнителни мъки. Когато се гладува, храносмилателния тракт трябва да е максимално чист - през задника си трябва да изкараш водата така, както си я вкарал през устата.


Пробвай, и ще видиш, че глад не се появява каквото и да правиш.

Факт е също така, че гладът отминава с времето - логично.


Друг факт - винаги си захранвал, никога не си опитвал да отидеш до края. Нали?
Друг факт - хора, които са решавали да не ядат каквото ще да става, тъй като се чувстват добре след гладуване и прочистване бе зда ядат, се оказва, че могат да не ядат с години, като някои от тях започват да наддават на тегло.

Но това го знаят само онези, които са решили да тръгнат по тази пътека. Онези, които ги учат да захранват, обикновено винаги става така, че всъщнос тги учат да не поставя тпод въпрос захранването - нужно ли е или не.



На твоите приятели просто им кажи да не се занимават с неща, които не разбират. Но имай едно предвид - социалният натиск и борбата с обществото, на фона на колосалната трудност да преживееш твоите лични метаморфози на психическо, емоционално и чисто физическо ниво - това е истинската борба, за която могат да се напишат книги.

Сухият научен фак те, че няма да умреш. А какво ще срещнеш като отговор и отношение от най-близикте си - човече, това е като Библията на Ада. Темата не е за това.





За себе си (понеже е редно да споделя своя опит) - от дълго време се занимавам с гладуване и съм преживявал какви ли не неща, бил съм близо до смъртта без да си давам сметка, имал съм емоционални кризи, развивал съм чиста неподправена лудост, вредял съм си, изпадал съм в социалня депресия и прочие. Повярвай, знам за какво става дума, като казвам, че храната не е "хранителон вещество" а е наркотик и нужда от хранене не съществува - това е наркотична зависимост и към въпроса трябав да се подхожда като към такъв.


Тъкмо в момента съм се отдал на сокопийство (liquidarianism). Преди две години се опитвах да го направя, но не успях, просто възгледите ми не ми позволяваха и не успях да променя живота си. След това десет месеца се бях отдал на всеядство (преди това бях суровоядец).

Това, което приемам, е вода с мед, вино или фреш.



Нямам никаква нужда от тези неща. Използвам фреша и водата с мед като дегустативна традиция - когато съм доволен от себе си и искам да имам вкусови преживявания. Точно причината, поради която човек пуши цигара или трева - заради духовното преживяване от това.

Виного го използвам съзнателно също като наркотик, когато искам да забравя за ежедневието, примерно след работен ден и да седна да разцъкам някой компютърна игра.

Работата е там, че знам кога искам да приема наркотик(напитка) и го правя заради преживяването, с ясното съзнание, че нямам никакви физиологичи мотиви, а единствено емоционални.

Ползвам виното и за заспиване, защото наиситна заспивам трудно. Ако зависеше само от мен, бих спал веднъж на 32 часа, но това твърде голямо разминаване с графика на обществото и не мога да си го позволя.


Да, преди да си попитал, не сера, само пикая.



Тренирам всеки ден без пропуск, или пропускам рядко. За мен физическата активност е особен вид наркотик, доставя ми удоволствие на много нива и също така е нещо като медитация за мен - мога да се изолирам от света и да се отдам на вътрешния си свят.

Вярно е - по маса не мога да се меря с някой мазен сополивец.
Но е вярно също така, че съм доста далеч от кльощав - по мен няма свободен кокъл, дето да стърчи на воля.

По сила всичко е като всички останали, мога да се състезавам с който и да е, без да гледам колко са му големи ръцете, преценката по този критерии е невъзможна.

Но разбира се не мога да се боря с мазни топки - онова, което си идва от теглото, го няма. И без друго никой не оже да избута сумист в рейса. Това не означава, чу семистът има някаква физическа култура, по-скоро е точно обратното.



Питай още неща ако имаш въпроси.
« Последна редакция: Април 07, 2011, 19:09:49 pm от 396 »

Неактивен 396

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 139
  • xaumana@abv.bg
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #11 -: Април 07, 2011, 19:26:25 pm »
А като тренировка забравих...

Правя го вкъщи, чакам лятото за навън. За уред ползвам 20 литрова туба с вода, с която правя някои комплексни упражнения за торса (въртене), които научих като тренирах кик-бокс.

Друго уредче ползвам гума за стискане, за предмишници.


Правя лицеви опори с повдигнати стъпала (наклон към главата) и набирания.

Клекове в много разкрачен стоеж, подскоци с въображаемо въже и тичане на място.


Правя всичко до отказ, по три серии.

Неактивен SMSI-H

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 197
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #12 -: Април 07, 2011, 23:40:22 pm »
Ей-й-й-й...

Ама и аз не съм се сещал за такава тема! Бравус!!!

Спорте... грхм... То всичкото това дето го изписа е невероятно съкратен вариант и еквиваленция на бисерите на живота без храна бе... Що не казваш на хорицата откъде са правилните ти мисли, а? Ще си позволя да те допълня.

Та горните "Спортни" мисли бяха индуцирани, естествено след придобития практически опит лично от Спорт-Здраве 4, за което му свалям шапката си / :hi:/, от невероятните книги на най-големите практици на Земята Йоахим Вердин, Джерико Сънфайер и придобилият световна слава Хира Ратан Манек. Има и още един автор украинец, който е заемал министерски пост преди петнайсетина години, но в момента не се сещам даже името му. Той пък пише за финните енергийни процеси, свързани с живота без храна. Някакво допълнение е на Манек, но е важен с книгата си.

Тангра, първо прочети книгата на Йоахим Вердин "Живот без грана", авторът е предоставил книгата си за свободен достъп навсякъде. Чак след това прочети книгата на Сънфайер "Историята на воинът бретарианец". Нали знаеш, всичко трябва да е последователно по реда си. Затова първо Вердин, а след това, като квинтесенция, Сънфайер. Манек си е просто като добавка, и това е път, но може и без него. Между впрочем, начините и пътищата ги е описал Вердин по невероятно разбран и простонароден начин. Бих ти пратил книгите, но моите са руските варианти.

Спорте, това:
Цитат
Да, преди да си попитал, не сера, само пикая.
ме накара да се напикая от смях. Ма така си е, прав си. Ти никога не лъжеш.

Тангра..., и най-важното... Спорта се опита да ти каже нещо мнооооого важно. В началото водата е твоята "амброзия". Нищо друго. Тя ще е напитката ти докато не се изчистиш напълно. Но най-безопасния начин за това е ТОТАЛНОТО изчистване на храносмилателната система. В Хата йога за това си има наименование, нарича се "Санкха Праксалана". Това е задължителната ти практика. Не е никак трудно, особено за човек като теб, който се занимава с физарядка, и се прави за два-три часа. Санкха Праксалана е единствения съществуващ метод за тотално изчистване на вътрешностите. Всякакви си там клизми, колонотерапии пиене на вода и повръщането й са една голяма козметика.

Едно ще ти кажа Тангра... Когато започнеш да четеш, се подготви за положението, че до момента не знаеш абсолютно нищо нито за човешкото тяло, нито за храненето. Особено, след като започнеш запознаване с книгата на Сънфайер, всичко научено до момента ще ти се стори една ГОЛЯМА ЛЪЖА. Между другото, основните неща, посочени от Спорта се намират в книгата на Сънфайер. Сънфайер е бил, за разлика от теб, професионален спортист от висша лига в Англия. Той, не само, че не е прекратил спортуването си, но и е спрял да се храни в горещините на щата Тексас. След това вече е и открил, че човек може да бъде напълно самодостатъчен, без да има нужда от абсолютно нищо. Ще бъде голяма грешка, ако спреш да спортуваш активно.

Цитат
Забелязал съм, че при продължителни натоварвания от определен вид (например физически и болкови) ума има странната способност да само-убеждава, че това, което в момента се прави няма смисъл, няма полза и е абсолютно безмислено.
Тялото ще ти каже дори още по-необикновени мисли, за да те накара да си поемеш наркотичната доза, пардон /!/ исках да кажа храната...




Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #13 -: Април 08, 2011, 05:37:39 am »
Прочетох, и много благодаря за инфото. Точно такова инфо търсех.

Ама то какво излезе? Аз ви питам дали да гладувам още седмица или две, а вие ми казвате, че е по-добре изобщо да не почвам да ям, и така за постоянно.

А моите приятели смятат мен за луд ...  ;D

Не че не го вярвам това, ама трябва да си много кораво копеле за такива работи.
Навремето, преди 20ина години моя майстор по бойни изкуства намекваше за такива състояния, където изобщо не ядеш (и не спиш, не се уморяваш и тн). Но винаги съм си мислел, че това е за свръх маниаци.

Сега, за първи път като се замислям за яденето в моя живот, и за неговото евентуално спиране, осъзнавам, че играе доста съществена роля. (А далеч не съм от първенците в тоя спорт).

Въпреки, че приемам в по-голямата си част тази теория, според мен, поне за сега нещата не са толкова прости.
Защо, например има снимки по нета на някакви анорексички, дето са по 25-30 кила и са само кости и малко кожа?
(може би защото не тренират? Или не се грижат за пречистването на организма? Или нямат правилната умствена нагласа (медитация)? )

Информацията от по-горните постове е доста. Има книги за четене, там разни техники за пречистване. Ще гледам в скоро време да ги проверя.

Казваш това за промивките е съществено. Звучи сложно ...
Но ще трябва да пробвам.

Цитат
Друг факт - винаги си захранвал, никога не си опитвал да отидеш до края. Нали?
Какво означава да стигна до края? Какво трябва да правя?

Ако е чисто и просто да спирам да ям, нека е следващото гладуване.
... че съм си запланувал от доста време една лещена супичка. Направо не виждам как ще живея без нея.

Днес не тренирах. Беше слънчево и нямаше вятър. Горе долу първия пролетен ден. Тук при нас зимата е доста дълга. Та вместо тренировки се разхождах на слънце някой и друг час.
Сега се чувствам в страхотна форма.

Въпроси може би ще имам. Но в момента не се сещам нищо конкретно.


Имам въпрос към теб - колко пъти годишно го правиш това гладуване? Защото и това е важно.
Аз правя друг вид захранване - и за по продължителен период от време, първо с бърз въглехидрат, но чист, без нищо, и на третия ден включвам ЗАДУШЕНИ зеленчуци. И повтарям, не се препоръчват силовите натоварвания, спортувам много, но определено не е добре за мускулите това. Де не говорим че след определено време мозъка като че ли не работи със същия капацитет и обороти.просто не искам да ти спамя темата, мога доста неща да напиша по въпроса, които са само собствен опит, и по никакъв начин не значи че при другите хора нещата работят така, и още нещо - това при натоварването - да почнеш да си мсилищ че няма смисъл - е вид психологическа защита, която може да бъде отстранена, както отстраняваш и мислите ти за храна, работи по същия начин.
Гладуването го правя грубо 1 път годишно. Но е имало 1 или 2 пъти, където съм пропускал. Също е имало 1 или 2 пъти където съм го правил по-често. Например последния път беше от 1 до 30 август. Сега пък е от 18 Март. Това прави около 6 месеца между тях.

А това за чувството, че няма смисъл, че може да се отстрани, ясно.
Въпроса е да се разпознава феномена, за да знаеш как да реагираш.

И пак винаги може да смениш степента, на това чувство, но пълното му изключване е еквивалентно с изключване на егото. Да стоиш, докато умреш. Мнооого малко хора го могат това. Това е идеалната цел, към която евентуално да се стремиш.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен 396

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 139
  • xaumana@abv.bg
Re:Плодовото Гладуване / Лечение
« Отговор #14 -: Април 08, 2011, 12:07:30 pm »
Цитат
Друг факт - винаги си захранвал, никога не си опитвал да отидеш до края. Нали?
Какво означава да стигна до края? Какво трябва да правя?

Ако е чисто и просто да спирам да ям, нека е следващото гладуване.
... че съм си запланувал от доста време една лещена супичка. Направо не виждам как ще живея без нея.



Ами "краят" не може да се стигне, към него може само да се върви, имах предвид да видиш дали ще умреш в крайна сметка =)

Но виж сам - в момента например хич не ти е до смърт, нали така? Също така няма никакви признаци, че ще заприличаш на сумалийче. И това си е самата истина.


Първо за анорексиците. Анорексията е психическо заболяване, а не физическо. Става дума, че възприятията на човека се изкривяват и той счита или себе си, или околните, за безбожно дебели, каквато и да е истината.
СИМПТОМИТЕ на анорексията са главно липса на апетит и подлагане на доброволно гладуване. Което разбира се е смешно, но каков да се прави - казват го лекари, а все още не сме свикнали да и мсе смеем.

Има дебели анорексици. Дебелите анорексици ги мързи. Виж, онези кожестите анорексици са дейните луди, които са решили да се изправят срещу страха си от напълняване и водейки се от изкривените си преценки за действителността системно се опитват да се доведат само до кости.

Но никой не говори за дебелите, всеки говори за слабите. Защото очите на страха са големи.
Точно както повечето хора помнят Манек с инедията. А всъщност човека се чуди как да отклони вниманието от инедията и отново да обясни на публиката, че всъщност той говори за световен мир, а не за инедия.

Но храната просто е нещо твърде дълбоко и ние всички сме изпаднали в умопомрачение.



Защо именно не умираш от глад... Всъщност от глад не се умира, а се умира от липсата на активност. И разбира се умирането в тотална слабост е абсолютно идентично с умирането в наднормено тегло - и в двата случая липсва активност, а събитията около смъртта са едни и същи, независимо дали си кожа и кости или свиня.
Както се казва, "попитайте акулата".

Можеш да прочетеш повече за самата физика на тези неща тук
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,17598.0.html




И като спомена лещичка, нека разкажа и аз едно емблематична история.


Имах една приятелка преди, бяхме много привързани един към друг, може би се обичахме.
Бях си взел отпуска съответното лято, цялата заплата я бах похарчил за да напълня хладилника с всичко възможно. Цяла седмица стояхме у нас, по цял ден от светло до тъмно гледахме сериали, докато си правехме всякакви манджи и се отдавахме на различни екзотики. Никога не съм пил сериозен алкохол, но тогава пиехме вино, уиски и въобще опитахме от всяко удоволствие на света, като също така се разхождахме голи навсякъде и разбира се консумирахме и себе си когато и да се появи желание за това.

Най-много от всичко ядохме една салата, май е италианска, с макарони домати и моцарела.



И както си съществувах щастливо, без храна в ежедневието си, нещо се случи и ми се появи натрапчивата мисъл за онази голяма дълбока червена купа с тази салата.
Дните се нижеха толкова бързо, че не ги забелязвах. Когато погледнех назад, се оказваше, че са минали две седмици бе зда се сещам за храна или нещо свързано с това, въпреки че живея в самото общество и навсякъде около ме нсе готви, яде, пие пуши и консумира каквоот и да е нон стоп. Въпреки това някакси това не ми правеше впечатление и се чувствах като един от многото и мислех за всичко, заедно с другите, освен за консумиране.


Предполагам нещо беше станало, някаква битово-социална ситуация е предизвикала сходни чувства в мен, които съм изпитвал в онова конкретно време. Може би пък съм разпознал модел на дадена ситуация, който съм могъл да асоциирам с модела на ситуацията на онова въпросно лято.


Мисълта за салатата не ме напусна, а и без друго си беше досадно мъчение да се боря с него и малко я намразих заради това, че ми разрушава ежедневната идилия на съществуване и спокойствие.



Така че купих всичко отново, пресъздадох си в груби рамки ситуацията, издебнах момент, в който съм почивка за по-дълго, пуснах си същите сериали и въобще се потопих в спомени. Спомних си за нея в подробности, за цялото това време и ситуация.

И направих нещо, което се нарича "прощаване". През цялото време се отдавах на низките си желания, преядох естествено (това в момента е много лесон и без друго), изядох всичко, изпух всичко и тн.

И през цялото време правех това с маниера на сбогуване със стар пирятел. Приятелят беше цялата тази ситуация, нищо конкретно, а самото преживяване в цялост. Правех всичко това, защото приемах, че умирам. Че това е смъртта ми, и отва никога повече няма да се повтори. Правех всичко така, че да бъде колкото се може по-пълноценно и по-цяло, защото щеше да е нещо, което повече никога няма да ми се случи.

Например първо ядох умерено и спрях. За да е пълноценна умереността. После след малко се върнах и преядох като свиня, за да не изпусна пълноценността и от злоупотребата - въобще всичко, което можеше да се вземе от тази ситуация.


Защото чрез яденето спомените се загнездват в съзнанието. Ако човек има емоционални терзания, или необмислено минало, или таи страхове, или пък неизразена любов или каквато и да е закътана емоция... "Храносмилането" на тази емоция се олицетворява в храната.



Тоест запазванеот за спомена на някоя храна означава, че съзнанието не може да се справи с нещо и му е трудно да го преглътне. Затова го връща в устата, опитва се да го преживя, докато не го разбере добре и не се освободи от него.




След това цял един ден си прочиствах червата. Отне още ден, общо два много гладни дни, в които червата да се успокоят и стомахът да заспи отново. След което животът ми си продължи както преди.



В самото начало, когато ставах суровоядец, имаше същите неща. Като станах суровоядец тогава бяха първите ми опити да гладувам, но тогава не бях чел нищо и просто тръгнах с рогата напред и се оказва, че много пъти съм бил съвсем за болница, но тъй като винаги съм бил сам във всичко, съм свикнал да ми минава като на куче.

Тогава, когато започвах да гладувам, си спомням, че се сбогувах с много неща. първо изникна обсебавнето от праскови с мед. Сбогувах се. после изникна обсебването от ягоди, сбогувах се.


После изникна неистово желание за торта гараш. Не какво да е желание обаче. Исках две торти гараж, обърнати една върху друга. Което беше някаква лудост, дълго верме се чудех дали съм луд и съзнанието ми си прави номера.

Седнах. Избистрих всичките си приоритети, цели, намерения и желания. факт беше, че исках тези две торти и се опитвах да си саздам оправдано намерение за това за пред ценностната ми система.
Повторих си всички теории на ум. Въпреки това продължавах да искам тези торти, каквото и да занех за тях. Стигнах до извода, че не съм луд.


Затова отидох и ги взех, и ги обърнах една върху друга и почнах да ги ям като свиня, точно както си представях.



Няма да повярваш, но докато ядях започнах да се сещам за майка ми и да си спомням някакви откъслечни детски спомени, които въобще не бяха бледи, но бяха прахясали. Никога не съм се сещал толкова много за себе си като дете до този момент.

Изядох половината от тоя плътен шоколад и вече се почувствах много зле. С дни след това гърлото ми беще червено, имах сополи, появи се и кашлица, както и болки в далака и чериня дроб.


Но не съжалявах ни най-малко. това обаче не означава, че бих повторил. както не бих повторил онази салата - по-скоро се сещам за петте литра солена вода и цялата досада, скъпа цена за няколко часа.



Така разбираш, че си свободен от нещо - когато не съжаляваш ни най-малко, но не би го повторил.




Така че обърни внимание на невинната лещена супичка, защото зад нея може да има нещо голямо =)

И най-вече - не позволявай на възгледите си да омаловажат твоето минало и да те накарат да пренебрегнеш ситуация (макар и отровна) без да я реализираш пълноценно.
« Последна редакция: Април 08, 2011, 12:14:17 pm от 396 »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27