Спри да се храниш. Ако си буден, това не би трябвало да е от значение.
Не става дума за това
Вадим Зеланд говори за събуждане в съня, в самия сън. Това е така наречения осъзнат сън – когато сънуваш и съзнаваш , че сънуваш. Освен това осъзнаваш, че може да правиш всичко, което си поискаш и сам си творец на съня си. В осъзнатия сън можеш да летиш, да ходиш където си поискаш, ти си творецът. Достатъчно е само да си помислиш, че искаш да полетиш и политаш.
Та така е и в реалността. Просто трябва да си осъзнат, да осъзнаеш, че всичко е като сън, обстоятелствата те бутат насам натам и ако „спиш“, ти си мислиш, че нямаш избор. Но когато се „събудиш“, съзнаваш, че можеш да избираш и че сам можеш да управляваш съдбата си.
Ако ти знаеше за какво става дума, щеше ли още да се чудиш как се прави?
Въпросът е в отпускането и в отказването. Въпросът е да се пуснеш от това, за което здраво си се хванал. Ако направиш това с храната, това може би е нещото, което ще засегне възможно най-дълбоки слоеве от лучената ти глава.
Ако си представим, че сме лучени глави, с пластово устройство.
Ако спреш да се храниш поне за седмица, ще забележиш, как когато затвориш очи и когато изпуснеш контрол над мислите си, когато се унесеш или когато заспиш окончателно, светът изглежда много по-ясен. ТИ изглеждаш много по-ясен, и ТИ изглеждаш много по-действителен, както и това, което сънуваш.
А отвориш ли очи, че видиш нещо, коещо не изглежда нито толкова ясно (прозрачно по смисъл) нито толкова действително, колкото онова, което си чувствал спейки.
А дали наистина искаш това, за което пишеш, или това е просто его-мания и възел от неизяснени желания, си е твоя работа. Аз говоря за това как се прави това нещо, а не за това какво ти преживяваш или си мислиш, че би искал да преживееш.