Ок след като си говорим на ниво забързване скоростта на мисловният процес , понеже според мен за тази форма на забавяне на времето става въпрос ако някой може да ме насочи към материали по въпроса, нещо което да да подскаже как става "тренирането". Много съм заинтересован от това нещо, но колкото и да съм се ровил из интернет не съм намерил нищо обективно което д може да ми помогне в тази насока. Някой да има линкче, книжка , нещо?
Имам описанието на метод за въздействие чрез мисълта (волята) на физически предмети.
Ползва се визуализация.

Няколко месеца визуализираш махалото на стенен часовник. Когато визуализацията стане стабилна, се опитваш да спреш махалото в най-долната му точка от траекторията. Когато и това стане стабилно, опитваш с най-горната му точка. И това като стане стабилно, опитваш да го спираш в произволни точки. След стабилизирането и на това, може да опиташ да спреш в полет някоя птичка....ако ви позволи морала и етиката и приемете шашването на птицата за приемлива цена.

При успех и вие ще се шашнете (може би).
Допускам ползването на подобно обучение, като обекта на забавяне е цялата околна действителност. Който иска нека опита.

Не знам Морихей, основателя на Айкидо, какво е ползвал. При катастрофа на лек автомобил с трамвая, в който е пътувал, той наддава "Киай". Никой от колата не е пострадал, а Морихей критикувал ученика си, че не бил достатъчно внимателен та изпуснал носения пакет - хванат от Учителя преди да падне.

Развиването на тази способност ще ви позволи да предотвратявате катастрофи, или поне да намалите неприятните последици.
А Нео, от "Матрицата" спираше куршуми.
Правил съм го, но не в материалното (за сега

)
Имам някъде описания и на други фрапиращи тайни китайски техники. Повечето изискват 10 години всекидневна практика. А нямаме толкова време, според някои.

Темата е за времето.
Има дълго медитиращи хора. Не само Йоги.
Те забавят локалното време на тялото си, като освобождават ресурс за висшата си същност.
Връх в това (за мен) е състоянието сомати. Това е много рядко постижение. Като изключа сомати, при медитиращи се наблюдава смяна функциите на органите в тялото. Когато сърцето спре, функцията му се приема от черния дроб, който пулсирайки изключително бавно, способства за снабдяването с кръв на един център в мозъка запазващ будно активно състояние.
Процесите на тялото са забавени (не спират) но съзнанието се ускорява до неузнаваемост. В това състояние може да се разхожда из времето.
Според някои практикуващи, времето е вектора на осъзнаване на събитията. За тях Вселената е замръзнала мисъл-форма, и те могат, с осъзнаването си, да пътуват напред и назад. "Всичко вече се е случило - сега. Времето е илюзия създадена от процеса на осъзнаване на Всичкото, като отправната-стартовата точка на осъзнаването способства за затвърждаване на илюзията за време." Отправната точка - добре, но спрямо какво определат бъдеще-минало, колкото и илюзорни и относителни да ги смятат? Нямам понятие.
Развилите тази способност могат да дават подробности от събития, на които не са свидетели. Но дали действително пътуват или четат от общото информационно поле на Земята?
Нямам представа. Дори Тот казва, че от един определен момент в миналото на Земята, дори той не може да прочете нищо.
Ако е така, ще се окаже, че времето си съществува само по себе си. А така нареченото пътуване назад във времето си е чисто четене на записа в общото информационно поле. Приетото по вероятност въздействие на минали събития, ще се окаже промяна на записа, но не и на самото станало вече (от наша гледна точка) събитие.
Пътуване в бъдещето тогава може да е четене на програмата която има да се изпълнява, съответно с възможните варианти на развитие.