Здравейте! Обръщам се към всички вас,първо защото виждам,че сте много напред с материала и второ защото ви имам доверие.Прочетох тук-там във форумите за сгъстяващото се време ,но искам по- подробна информация.Наясно съм,че времето тече по-бързо, но установих,че с мислите си мога даго контролирам,което малко ме стресна.Дали не е внушение? Безобидни ли са моите игрички с времето? Дори не знам как го правя.Тъй де като оставим глупостите които някоуи написаха такова нещо като време НЯМА.Има илюзия,която е ссвързана с 3д.Това,което контролираш е възприятието на илюзията за време.И можеш да го правиш колкото си искаш,споко.
"Ние идваме от вашето бъдеще"Е, нали няма минало и бъдеще, всичко е сега?
честно казано далеч не всичко в този форум е научно доказано и никой не смята, че трябва да бъдеАко искаш да те взимат насериозно трябва да бъде, иначе си само разказвач на невероятни истории
Хората претендиращи да са някакви феномени изказват мнението, че методите на науката са несъвършени и по този начин не могат да се опишат явленията, които те описват, че са преживели или наблюдавали. Но всъщност тези, които наистина си вярват и не спекулират умишлено, не съзнават че си правят свободни съчинения върху реални научни постановки, което по същество е функция на въображението. Значи, тези хора използват научни термини придавайки им друг смисъл и измерение в зависимост от това как тяхното въображение прави това. В смисъл такъв, че те нямат собствен понятиен апарат за това за което говорят. Ами много ясно, че ако наговориш подобни неща на някой учен той просто няма да те приеме на сериозно. А в друго време дори ще те обявят за обладан от Дявола и директно заминаваш на кладата. Аз не съм учен, но смятам че хората успяха да стигнат до Луната не благодарение на някакви свръхестествено явление а на поетапен НТП (научно-технически прогрес). Който смята, че има и друг път ще чакам да го докаже. Та в този смисъл неможе да вземеш понятието време и да си правиш свободни съчинения върху него.
Сега ще споделя какво за мен е времето. В математиката (която е един универсален език) има следната формула S=Vxt. Всички я знаем много добре. И какво всъщност излиза? Преобразувайки уравнението получаваме t=S/V. Което ще рече, че времето се характеризира с две величини - път и скорост. Пътя е разстояние от т.А до т.В, следователно тази величина характеризира пространството. Скоростта характеризира движението. Извод: без пространство и движение (изменение) няма време. Ако искате да влияете на времето трябва да влияте на тези две величини. Точка по въпроса.
Cenestelle, чудно ми е как взе решението да експериментираш с времето, след като материалите по въпроса си прочела по-късно? Кое те подтикна към това?и между другото има описани 'феноменални' случаи, когато хора в екстремална ситуация успяват да направят за секунди неща, които изискват доста повече време /в момента не мога да си спомня нищо конкретно за съжаление/, така че времето, именно защото е плод на нашата фантазия, може да бъде управляваноКолко жалко е, че не можеш да дадеш пример, в такъв случай не мога да го приема като факт. А дали времето е плод на фантазията ни или нещо друго тепърва предстои да се изясни.
Сещаш се за източната мисъл, че човек не може да се потопи в една и съща река 2 пъти. Всичко тече, всичко се променя
Били са независещи една от друга величини по Нютоново време.
Път,време и скорост са величини,които не зависят една от друга.
Контрола на личното време е нещо,което всеки трябва да усвои,поради простата причина,че увеличава своето КПД,разбира се в интелектуалната сфера.
Били са независещи една от друга величини по Нютоново време.уфф и тук стигаме до фундаменталното доказателство и обяснение на явлението, човек може със силата на волята си да променя пространството, въпреки законите на физиката, значи може и времето, като връзката пространство-време е такава, че промяната в едната величина води до промяна в другата
Тъй като времето е просто още една ос на пространството,ти се движиш и през него.Колкото по-бавно се движиш в основните три измерения,толкова по-бързо препускаш през времето.А контрола на личното време е нещо като превключване на скорости и ограничаване на този поток
Дотук разбрах, че за теб времето не съществува,НО е антипод на вечността, която сигурно също не съществува.Противоречиво нали?
Да кажа ли отново, че тази част от поста ти за мен е несъстоятелна или пак ще се засегнеш?Не се засягам лесно.Ако имах нужда от отговора,щях да следвам физика.Направи си труда и вземи отвори учебниците по физика за средно образование и там ще го прочетеш.Уви,доказателство не са приложили.
И накрая - Защо път,време и скорост са величини,които не зависят една от друга?
Не получих отговор от теб засега.
Има три... какво? Какво са тия трите дето ги има?
Календарът сам по себе си се явява като концепция още в Древен Шумер, само дето си мисля, че това знание им е предадено.И ако искаш да кажеш, че е предадено от извънземна цивилизация, то по логиката на flyDragon, най-вероятно те са въвели календара за да си събират междугалактическите данъци?! ;D
Само разиграй теоретично възможността човек да се движи със скоростта на светлината и ми кажи какви ще са последствията от едно такова пътуване.T=0 V= 300 000 km/s
Измеренията са 4 - трите изброени + времето. Пространстовото може да се характеризира като едномерно, двумерно, триизмерно и т.н.
..........
Авторът не позна. За мен една секунда е разстоянието от 299 792 458 метра изминато от светлината за това време и го възприемам чисто мисловно.
23 измерно чак не.Според съвременната м-банд теория е 11-12.Проблема е че май повечето измерения са "усукани" в себе си и са твърде мали за да ги наблюдаваме.
Вече мисля че съм го споменавал, но пак ще кажа. Един от преподавателите ми в университета спомена че математически е доказано че линейното пространство в което живеем е 23 измерно. Даде и някои доста изчанчени примери с червей движещ се по лист хартия ама не ги помня.
Много правилно си се ориентирал в концепцията си за време, поне според мен. Ако трябва да се задълбаем още по дълбоко в нещата може да се стигне до теологичният спор че абстракцията "време" не трябва да се смята за четвъртото измерение. Тя може да се представи като функция на скоростта (на светлината разбира се) или на изминато разстояние. Той самият човек който ги е осмислял тези неща за съвременната наука си го е казал:
Аз не разбирам кво му е толкова сложното.Времето е просто измислица чрез която се описва последователността на събитията,които между в прочем са необратими,а не времето.И събитията са необратими само за съзнанието,което вече е отчело промяната.Напрактика,ако се вкопчим единствено в науката и разглеждаме човека като биологична машина,то една от най-важните му цели е да отчита протичащите промени и да ги запомня.Също така може да се каже,че във всяка една единица време (като имаме предвид че времето е имагинерна величина) имаме различни вселени и единствената връзка между тях се усъществява от съзнанието.
Нима науката признава съществуването на душа?Напрактика,ако се вкопчим единствено в науката и разглеждаме човека като биологична машина,то една от най-важните му цели е да отчита протичащите промени и да ги запомня.Това може да е твоето мнение, но в никакъв случай не е научното виждане по въпроса.Също така може да се каже,че във всяка една единица време имаме различни вселени и единствената връзка между тях се осъществява от съзнанието.
Колко е голяма тази единица време, през която можеш да имаш устойчива вселена, която да съществува достатъчно дълго, че да може твоето всемогъщо съзнание да я свърже със следващата? И преди човешкото съзнание кое е свързвало отделните вселени?
И накрая - Защо път,време и скорост са величини,които не зависят една от друга?И ето едно поредно просташко мое мислене:
как ще обясниш, на мен и всички останали, колко трябва да продължи нормалния акт, избягвайки ползването на мерните единици за време (секунди, минути, часове и т.н.)?е тва е.Квото и да се говори,накрая винаги опираме до секса :D :D :D
а има,има значение.
Времетраенето на актта няма абсолютно никакво значение извън съзнанието и желанието за повече.
Освен това може да се опише с брой на движенията и темпото,което пак няма абсолютно никакво значение извън съзнанието.
.
За жалост в основата си неправилно.Път-в случая важна е дължината на пътя.не къде е началото и къде края.МОже дори да не стингеш до София,ти пак си изминал път.
И ето едно поредно просташко мое мислене:
ПЪТ
Мога да поискам да стигна до Пловдив, но мога да променя избора си и да стигна до София.
Т.е. пътя зависи от мен.
ВРЕМЕ
Мога да поискам да стигна в 12 часа, но мота да поискам да стигна и в 17.
Т.е. времето зависи от мен.
СКОРОСТ
Мога да пътувам с 5км/ч, мога и със 100км/ч. Може и повече.
Т.е. скороста зависи от мен.
И какво излиза?
Всичките на куп, дали зависят помежду си или не, зависят от това, дали съм на кеф или не.
А ще ми разправят, че "Времето е най-простото нещо"?
Аз къде оставам тогава? ;)
Според мен това доказва, че промяната(съзнателно) на възприятието за време е възможно чрез дългосрочно и целенасочено "трениране" в тази насока.Най-доброто и най-важното в темата!
Според мен това доказва, че промяната(съзнателно) на възприятието за време е възможно чрез дългосрочно и целенасочено "трениране" в тази насока.
Ок след като си говорим на ниво забързване скоростта на мисловният процес , понеже според мен за тази форма на забавяне на времето става въпрос ако някой може да ме насочи към материали по въпроса, нещо което да да подскаже как става "тренирането". Много съм заинтересован от това нещо, но колкото и да съм се ровил из интернет не съм намерил нищо обективно което д може да ми помогне в тази насока. Някой да има линкче, книжка , нещо?Ами то ти казаха-много ЦС
Ок след като си говорим на ниво забързване скоростта на мисловният процес , понеже според мен за тази форма на забавяне на времето става въпрос ако някой може да ме насочи към материали по въпроса, нещо което да да подскаже как става "тренирането". Много съм заинтересован от това нещо, но колкото и да съм се ровил из интернет не съм намерил нищо обективно което да може да ми помогне в тази насока. Някой да има линкче, книжка , нещо?
Ок след като си говорим на ниво забързване скоростта на мисловният процес , понеже според мен за тази форма на забавяне на времето става въпрос ако някой може да ме насочи към материали по въпроса, нещо което да да подскаже как става "тренирането". Много съм заинтересован от това нещо, но колкото и да съм се ровил из интернет не съм намерил нищо обективно което д може да ми помогне в тази насока. Някой да има линкче, книжка , нещо?Имам описанието на метод за въздействие чрез мисълта (волята) на физически предмети.
Винаги съм мислил, че Айкидо е танц на по-финно ниво от нашето именно поради това усещане, което се придобива към партньора, а и не само. Жалко, че животът ми така се стече, че винаги слагаше някакво препятствие при всеки мой опит да практикувам това изкуство, но не губя надежда-времето е пред мен(Joro Velev, защо не си по-близо?).Има и по-добри от мен. Но аз съм тук, където и да е това.
Да споделя личен опит с различното възприемане на времето.
При демонстрация на техники от Айкидо (ирими наге), имах време да подложа ръка под главата на падащия (уке). Както уке така и страничните наблюдатели казаха: "Не видях какво стана", "Не разбрах кога се оказах на земята". Някои допускат, че са се ускорили прцесите в тялото ми. Но ако това беше така, след няколко изпълнения би следвало да се почувства умора и изтощение. Такова не съм преживявал в случаите на спазване основните принципи в Айкидо, т.е. когато техниката се изпълнява с Ки а не с физическо усилие.
Един от треньорите ми веднъж ме попита (на 4 очи) "Как го направи?" и поясни, че при свободната практика с него, е видял как двойника ми изпълнява техниката преди тялото ми да се задвижи. Аз го запитах "А ти как така си го видял?". И двамата не знаехме какво и как е станало.
Дали действително е видял някой от ефирните ми двойници или е погледнал в бъдещето? Нямам представа, но се е случвало няколко пъти.
Възможно е самото очакване на събитието да го прехвърли минимално напред, но също е възможно да са се включили прогностичните способности на съзнанието му.
Както знаете, светлината се забавя в очите за 1/10 от секундата, следва изпращане на импулса до съответния мозъчен център, анализ, взимане на решение, изпращане импулс към мускулните групи и реакцията им. При една ръка разстояние няма време за реакция - удара е преди реакцията.
Защо описвам всичко това?
На мнение съм, че при всеки локалното му време, т.е. скороста му на живот, е различно. Вероятно се влияе от нещо, което науката още не взима предвид - съзнанието и силата на мисълта. Доколко може да оказва въздейстие на околната среда и съществата не съм експериментирал.
Застанах стабилно срещу него, той се концентрира, замахна с/у мен...юмрукът му НЕ докосна комера ми, но аз паднах на около 2 метра от мястото, на което стоях. От него разбрах, че има техника, при която енегрията Ки излиза по посока вектора на удара на известно разстояние. Красота :)) Поклоних му се смирено, удивен от този "удар".Все още търся подходящи техники за обучение на такива номерца.Ако някой има нека сподели(ако требе на е-мейл).Имам няколко идеи(като онази по-горе) как ще става но още не съм ги изпробвал на практика поради липса на яснота и енергия.
Имам някъде описания и на други фрапиращи тайни китайски техники. Повечето изискват 10 години всекидневна практика.
А да питам за тези практикуващи speed reading как са с нивото на запомняне и възприемане. При мен има значително понижаване като го пробвам. Но не съм тренирал много. Пък и го изпробвам върху учебници по висша математика. Нещата подобряват ли се с тренинг? Някой достигал ли е нивото на диагонално четене на страницата?доколкото знам в началото има период на адаптация през който наистина е занижено запомнянето,едва по-напред се дига и то доста повече от преди.
------
P.S.
Скоро ще пусна една статия за една константа на финната материя. Проучва се дали винаги е била константа. А ако не е, то тогава много от законите и другите константи си губят значението и смисъла, включително и химическите и физическите взаимодействия. И ако се окаже, че за различни области на Вселената и в различни периоди от Времето тази константа е различна, то всички познати ни величини биха имали други стойности и взаимозависимости.
Какво е общото с времето?Нали една от опорите за изчислението на потока време беше скороста на светлината?
Всеки възприема времето субективно.Субект не беше ли един човек или едно нещо.В тоя ред мисли времето дали не е и то субект или субективно.На времето е имало мярка за време един лакът/една копраля.Е да ама лакътя на всеки е различен,и пак са били навреме за среща.Е имало е +/- ама ние не сме германци.
Всеки възприема времето субективно. Приели сме една относителна стойност, с цел малко по-доброто синхронизиране и разбиране на процесите в света и в нас самите.Тъй че от възникналите мисли по въпроса си мисля че часовника не е нищо повече от дървен метър за време,поради различните ни лакъти.
Това за сега върши приемливо добра работа.
наистина промяната на времето е само за индивида НО може да стане навик на разума, и после да е трудно да се спреш, дори и да искаш, а и последиците за тялото са доста неприятни, все пак ако забързаш времето това не може да не се отрази на тялото ти, забавянето може да води до други проблеми, объркване, странни настроения и т.н. По принцип не винаги е нещо много страшно, но може да бъде и е по-добре да не се прави, просто хората нямат право да се занимават с това, особено както не са напълно наясно с последствията...Времето в глобален мащаб не се влияе нито от човека , нито от който и да било , дори да ти се струва, че тече по-бавно , което не е така , това е само илюзия .