Да поразмисля малко.
Кой, по каква причина е склонен да пристъпи към споразумение?
Участниците би следвало да са на сходни нива. Ниво под, над или равно на твоето.
Ако е над, се предполага че той би уважил свободата ти на избор. Или иска да те заваладее.
Ако е под, то вероятно се страхува от теб, или иска да се поучи от опита ти.
Ако е равен, целта може да е съвместното израстване или да те завладее.
Ако са над нашето ниво и целта им е да ни завладеят?
Пита се, защо не го правят, при явното им техническо и в някои случаи духовно превъзходство? Какво ги спира?
Ако са духовно по-напред е ясно. Но другите?
Какво ги спира?
Напоследък си миля, че не могат.

Защо така ли?
Ами като взема предвид способностите на някои хора - висши майстори в бойните изкуства, Йога, духовно-енергийни практики, Анастасия....
Те просто не могат да го направят.
Те ползват техническите си достижения, а нашите способни Хора ползват само себе си.
Варианта, който според мен се опитват да приложат, е да ни привлекат в тяхната реалност, в която те са "царе".
Целта е ние сами да им се подчиним. Тогава никакви оправдания от рода "ама те ни поробиха" няма да важат.
Колкото повече задълбаваме в техните далавери-конспирации, толкова по-успешен правим техния план.
Колкото си по-вторачен в чуждата "паница", толкова забравяш за своята.
"Вижда тресчицата в чуждите очи, а не гредата в своите."
Виждаме техните "грешки" а своите не.
Дори се подлъгваме да пожелаем тяхното...
"Не пожелавай осела на ближния си, нито жената, нито роба ...."
Добра заповед, препоръка която от лакомия мнозина пропускат да отбележат.
В бойните изкуства е грешка да приемеш тактиката и стила на атакуващия те.
Нека не го правим в живота си.