Ситуацията в бедните арабски държави е много напечена. Икономическото положение в тези страни не е розово. Там живее многобройно население, а икономическия потенциал е слаб и дори реализиран близо до максималните си стойности, пак не може да доведе до качествен живот на хората. Продоволствената криза, започнала през миналата година влоши допълнително положението на хората и стана главния двигател на протестите. Проблема е в това, че протестиращите няма как да знаят, че колкото и да сменят правителства, това няма да донесе подобрения, ако не бъдат направени сериозни инвестиции в модерни технологии и по-специално в земеделието и енергетиката. Знаем, че западните демокрации нямат никакво намерение да инвестират в модерни технологии където и да било извън себе си. Значи единствено решение остава сътрудничеството с най-слините развиващи се държави - Русия, Китай, Индия, Бразилия. Такъв модел на успешно икономическо сътрудничество реализират Иран и Турция. Преговори вървят с Йордания за изграждане на ядрена електроцентрала и с Египет за модернизиране на експериментален ядрен реактор, построен още по времето на СССР край Кайро. Може би има определени сили, които се стремят да блокират тези тенденции. Ако такива модерни съоръжения бъдат построени в тези държави, там ще бъде реализиран по-голям икономически потенциал, отколкото природата им е дала.
Египет е страна, през която минава най-натоварения търговски път в света - Суецкия канал. Това важно трасе вече е подложено на атаки в Аденския залив, ако пострада и в още една точка и потока от стоки намалее вследствие на това, ще възникне още една икономическа криза.