Еднослойните въглеродни нанонишки са изобретени през 1991 година. Здравината им е такава, че позволява да се използват за основа на асансьора. Те са 100 пъти по здрави от стоманата и теоретически 3-5 пъти по-здрави от необходимото за космическият асансьор. Засега обаче има едно препятствие – най-дългата нишка, създавана по тази технология достига само няколко сантиметра. 100 000 км дължина все още е далечна мечта.
Не е необходимо обаче цялата лента от 100 000 км да бъде направена от цяла нишка. Отделни фракции, състоящи се от нанонишки с дължина до 2 см, ще имат същата издръжливост, както и по-дългите. Изследователите от LiftPort се опитват да намерят начин за свързването на тези фрагменти в дълги вериги без да се губи от якостта им. Според техни твърдения, лентата ще представлява нещо като полимерна структура с вплетени нанонишки.
Универсалният материал за лентата на космическия асансьор би бил елмазоидът (диаманто-подобен полимер). Той има необходимата висока здравина. Засега обаче няма ефективни методи за масово производство на такъв материал.
Първите успехи в областта на свръхяките материали от нанонишки вече са налице. Два различни екипа от САЩ и Австралия са създали прозрачна тъкан с дължина 1 и ширина 5 метра, съставена от нановлакна. По-рано учените успяваха да получат нанонишки с дължина само няколко сантиметра.
Новата тъкан, както се и очаквало, е с много висока якост. Съотношението якост/тегло на материала на “нано платното” е по-висока от тази на стомана със свръхякостни характеристики. Тъканта обаче, за разлика от стоманата, може спокойно да бъде “боядисана” с органични светодиоди, което веднага я превръща в огъващ се, свръхиздържлив OLED-екран.
Нанотъканта не е масив от “цели” нанонишки, а композитен материал, съставен от преплетени “гори-тилилейски” многослойни нановлакна с дължина 245мкм и диаметър 10нм. Фрагмент с дължина от 1 см от тези “оплетени” нановлъкна, ако се подреди в права линия, би съставил триметрова лента с дебелина само 18 микрона.
Космическият център JSC публикува и основните цели на сътрудничеството си с НАСА:
• Да се разработи надеждна технология за масово производство на нанонишки с определени параметри: дължина, чистота, диаметър и здравина. Да се състави математически модел на процеса с цел бъдещо контролиране на производството и подобряване на параметрите на нановлакната.
• Да се разработи и внедри технология за тестване на нанонишките и наноматериалите. • Да се разработят няколко метода за производство на нанонишки, позволяващи промяна на химическите, топлинните, електрическите и физичните им свойства.
• Да се извършат начални изследвания в областта на употреба на нанорамерните материали.
• Да се формира мрежа от научни, производствени и държавни организации за реализация на проекта.
