Нямах възможност да напиша това, което исках, понеже форумът е бил бъгнат няколко дни.Някои неща вече нямат смисъл. Но трябва да спомена, че това, което ще напиша, не го адресирам на Спорт-Здраве, защото за мен човекът, който оценява друг човек по външния му вид е човек с диагноза.
Пиша за
ТЕЗИ, КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ, за какво ставаше дума, когато говорих
за еднородността на Вселената и нееднородността й, както и за приноса на А.Айнщайн към общоприетия постулат за еднородността на Вселената. За целта специално преведох на български фрагмент от статията на Н.Левашов “Теория на Вселената и обективната реалност”. Данните в статията лесно се проверяват през интернет, най-малкото.
Като започнем, например, от следното:
“Теория на относителността е събирателен термин, който се отнася за специалната и общата теории на относителността на Алберт Айнщайн” - виж
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0А сега статията:“...Постулатите за еднородността на Вселената и скоростта на светлината са фундамент за специалната и общата теории на относителността на Айнщайн. Да, наистина, независимо от това, вярна ли тази теория или не,
Алберт Айнщайн не е съвсем автор на тази теория. Работата е в това, че
той е работил в патентното бюро и просто е «позаимствувал» идеи от двама учени: математик и физик Жул Анри Поанкаре и физик Г.А. Лоренц. Тези двама учени в течение на няколко години заедно са работили над създаването на тази теория. Именно А. Поанкаре е предложил постулат за еднородността на Вселената и постулат за скоростта на светлината. Г.А. Лоренц е извел знаменитите формули.
А. Айнщайн, след като е работил в патентното бюро, е имал достъп к научните им трудове и решил да «запази» теорията със свое име. Той дори
е съхранил в «своите» теории на относителността името на Г.А. Лоренц: основните математически формули в «неговата» теория носят названието «Преобразованията на Лоренц», но, независимо от това,
Айнщайн не уточнява, каква е ролята му в тези формули (никаква) и изобщо не споменава името на А. Поанкаре, който дефакто е предложил постулатите. Но,
«не е ясно защо», Айнщайн дава на тази теории свое име. Целият свят знае, че
А.Айнщайн – е Нобелови лауреат и никой не се съмнява в това, че тази награда той е получил за създаването на Специална и Обща Теории на Относителността. Но, това – не е така. Скандалът около теорията, макар че той е бил е известен само в тесните научни кръгове, не е позволил на нобеловия комитет да му дадат наградата за тази теория. Но са намерили много прост изход от ситуацията –
Нобеловата награда е била присъдена на А. Айнщайн за ... за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на Втория Закон за фотоелектричния ефект, който е частен случай на Първия Закон на Фотоефекта. Любопитно и това, че
руски физик Столетов Александр Григориевич (1830-1896 гг.), открил самия фотоефект, никаква Нобелова награда и никаква друга награда за откритието си не е получил, а по същото време А. Айнщайн я е получил за «изучаването» на частния случай на този закон на физиката. Получава се пълен абсурд, както и да го погледнеш. Единственото обяснение на това е, че
някой много е искал А. Айнщайн да стане Нобелов лауреат и търсил всякакъв повод за да го осъществи.........................................
От ученическите учебници всички би трябвало да знаят, че
теорията на А. Айнщайн е била потвърдена от експериментите на Майкълсън-Морли. Тук трябва да се кажат две думи за
американски физик Дайтон Милер (1866-1941 гг.), който през 1933 г. е публикувал в списанието “Reviews of Modern Physics” резултатите от експериментите си, свързани с така наречения ефирен вятър. За период по-дълъг от двадесет години той във всичките си изследвания и експерименти е получил положителни резултати в потвърждение на съществуването на ефирния вятър. Той е започнал експериментите си през 1902 г. и ги е завършил през 1926 г.
За експериментите си той е създал интерферометър с общ пробег на лъч - 64 метра, най-съвършен интерферометър на времето си, който е бил три пъти по-чувствителен от интерферометра, използван в опитите на А. Майкълсън и E. Морли. Показанията са били сваляни в различно време на денонощия, в различни годишни сезони. Имало е над 200 000 000 и е объщал интерферометър 12000 пъти. Дайтон Милер периодично е качвал интерферометър на връх на планината Вилсон (6 000 фута над морското равнище – над 2 000 метра, където, как той е предполагал, скоростта на ефирния вятър е била по-голяма. И сега, ако погледнем,
какво ни говорят фактите. От една страна, имаме експериментите на Майкълсън-Морли, които се траели “цели” 6 часа, в течение на четири дни и са били направени 36 обръщания на интерферометра.
А от другата страна – експерименталните данни са били получени в течение на 24 години и уредът се е обръщал над 12 000пъти! При това интерферометърът на Д. Милер е бил три пъти по-чувствителен! Това говорят фактите.
Но, може би, А. Айнщайн и Ко не са знаели за резултатите от експериментите на Д. Милер и не са чели научни списания и затова са останали заблудени?!
Прекрасно са знаели. Дайтон Милер е писал писма на А. Айнщайн. В едно от писмата си той е съобщил за резултатите на двадесет и две годишния си труд, потвърждаващ наличието на ефирния вятър.
А. Айнщайн е отговорил на това писмо доста скептично и е поискал доказателства, които са му били предоставени. След което ... е нямало никакъв отговор и е ясно защо.
Но, най-любопитното е това, че в експериментите на Майкълсън-Морли все пак са били зарегистрирани положителните значения на ефирния вятър, но са ги «просто» игнорирали. След като Д. Милер е починал през1941 година, «просто» са забравили за резултатите на трудовете му, повече никога и никъде не са ги печатали в никакви научни списания и т.н., все едно този учен никога не е съществувал. А навремето си той е бил един от най-известните американски физици...
От горното става ясно, че лъжовните представи за природата на Вселена са били преднамерено наложени на човечеството, за да не се допусне цивилизацията ни да се развива по правилния път и причината за това е само една – страх на тези, които са стояли зад А. Айнщайн, страх от това, че те ще загубят властта си и положението. Страхът пред истинското знание, което неизбежно би е свалило всички маски и тогава всички хора , без изключение, би могли да видят истинското лице на властимащите и това, което те правят. ......................”