Хей младоци, по-спокойно де,
Спорта е още без отговорности и може да пише каквото си иска, но каквото и да каже е само теория, но хората които имат вече деца са стъпили на пътеката и ги съветвам да си спомнят против какво са се бунтували защото ще им се наложи да бъдат нещо срещу което други започват да се бунтуват и да не разбират.
Защо мислите, че нашето поколение не се е бунтувало?
Естествено, че ще се защитаваш, понеже съвсем открито предизвиквам социалната група, на която се явяваш толкова успешен представител.
Няма какво толкова да ти отговарям, понеже ти и без друго не разбираш какво означава отговорност. През целия си живот ти си си измислял отговорности и си си играел игрички - социални игрички, парични игрички, философски, живеел си с измислени представи за света, понеже не си знаел с какво да запълниш живота си.
Не си знаел дали въобще има нещо за запълване. Повярвал си в пост-средновековната позиция, че животът в крайна сметка е просто арена, където почти нищо няма смисъл, работата е да си повярваш, пък било то в каквото и да е. Това е така наречената позиция на "несъществуване на обективна истина".
И точно такова общество е изградила тази пост-средновековна вълна. И то се разпада, понеже всъщнос твсичок е измислица, всяка една твоя ценност е измислица, а ти сам си кондиционирал себе си в убеждението, че това наистина те засяга.
И каква практика да обсъждам с вашата социална група, след като вие сте като развалени радиа, и сте се первърнали само в предаватели. Вие не можете да възприемете каквото и да е.
На ТЕОРИЯ може да ви се помогне, но на практика е невъзможно.
И вие също знаете това, защото се чувствате все по-изоставени и ви е ясно, че въпросът със смъртта става все по-актуален, но това е нещо, което е истинско, за разлика от всички игрички, на които до сега сет си играели. И като ваше първо предизвикателство, вие сте в скрита паника от това, защото в действителност не знаете как да умрете. Как да умрете с някакъв смисъл и визия.
Това е просто, защото до сега никога не сте се учили на отговорността такава, каквато е заложена в природата, в материята на съществуването. Затова и смъртта ви в крайна сметка ще е една безсмислица.
Защо не се е бунтувало вашето поколение? Защото не е имало пример, какъвто сте вие сега. Защото младите тогава все още не са били пораснали, за да се види крайния продукт на това, което сте приемали.
Сега, когато вие сте пораснали, и когато децата ви порастват, вие все още не можете да си дадете сметка и не можете да видите резултата от себе си. Всичко около вас е резултатът от вас.
И, чисто и просто, никой не може да се върне назад, но пък е неизбежно да се посрещне настоящето. А вашето настояще е смърт и отмиране.
Въпреки това вие отново бягате от този урок за усвояване (защото вие винаги сте бягали от усвояването на уроците и на това сте научени) и се опитвате да се занимавате с посрещането на настояще, което не е ваше и не може да бъде ваше - нашето настояще.
Точно затова вие винаги си врете носа в чуждите работи, които са работи на младежта.