Би трябвало тази тема да е обвързана с "Философия на родителството".
Философията на родителството, или възпитанието с една дума, служи за въвеждане на младия биологичен организъм и младия ум в биологичната и интелектуално-емоционалната околна среда, в която е роден, за да може да възприеме такова поведение и действия, които да гарантира тоцеляването и развитието му.
Работата е там, че в днешните времена човечеството, в лицето на неосведоменото и невежото мнозинство, най-накрая започва да бере реколтата от това, което е посяло в близките столетия.
И става ясно, че цялата тази сеитба до сега е безрезултатна и неплодотворна, тоест през близките столетия до сега човечеството, в лицето на съответното мнозинство, през цялото време е броило пилците по-рано и сега се оказва, че е допуснало редица от грешки.
Грешките са нещо нормално, особено за напреднала раса като човешката, ако трябва да се сравняваме с животните, където трябва да правим по-сложен избор, в сравнение с животните. И е нормално и желателон да правим грешки, за да се учим от тях.
Но вес още не сме озрели като масово съзнание до това осъзнаване и това явно ни предстои.
Когато човек се ражда, той се ражда в заварено положение - цивилизация, която той самия не е градил, общество, което той самия не е градил и въобще той идва като гостенин в света на човешката цивилизация.
Родителите и обществото, тоест хората преди него, го въвеждат чрез възпитанието, във всичко, постигнато до сега.
Само че в днешни дни, когато става ясно, че хората са се издънили и сега тепърва следва да си изядат попарата от допуснатите грешки, заварилите ситуацията - младежта - се оказват лишени от успешни стериотипи.
Защото явно тези, които са неудачниците и издънилите се, са родителите им и обществото, което са заварили. Така че младежта, защото тя не е сляпа, се отказва от подражание на техния неуспешен модел.
Част от младежда все още не е готова да отхвърли каталога от стериотипи, но в същото време не е сляпа. Така че за нея е еднакво самоубийство, унижение и вреда върху себе си да се хвърли в едно море от хаос (тоест да се хвърли в инфорамция, която вес още не разбира) или да се остави като доброволна курва на старите некадърни и неуспешни модели на подражание.
И това създава дълбокия комплекс за малоценност у тази група от младите.
Друга част от младите, както и предната, са обвзети от чувство за липса на справедливост, и от чувство, че останалите им дължат нещо, защото в действителност е нарушен естествения природен цикъл на възпитанието и те са принудени преждевременно да станат откриватели, без все още да имат адекватна опора под краката си и да започнат да опознава тсебе си и света без помощта, която в началото би трябвало да получават.
Тъй като тези групи са мнозинство сред младите, цялата младеж прилича на сбирщина животни, тотално дезориентирани и депресирани, сякаш са изтръгнати от естествената им среда и са поставени в някакви непознати условия. Като гнездо от изплашени бели мишки, натикани в лабиринт и поставени в неестествени социални и биологически условия, противопоказни за биологичното и умствено развитие.
И това наистина е така, защото родителите им всъщност са ги вазпитавали на невярни представи за света, залагали са в тях заблуди, вместо истини и са им връчили ненужен товар, вместо нужни емоционални и интелектуални провизии.
Такаче пред младежта в момента има много сериозно еволюционно изпитание и на техните плещи трябва да се изпълни развръзката на една вековна глупост. Но тя също така е била неизбежна глупост.
