Ето и наша трагедия пак с ваксини.
- - -
http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/article/29466 - - -
Нещо имах проблем с линка.
Силвия Стоева: Синът ми е с рак на кръвта след ваксинация!
23 февруари 2012, 18:09
Родителите му са много щастливи от появата му на бял свят. Жизнен, весел, винаги усмихнат, както казва самият той, богат с много приятели. До 13-ата му година... Когато неизвестно защо и как се разболява. Отначало не знае какво му е, притеснен е, после майка му решава да му каже истината. А тя много боли!
[/i]
- Г-жо Стоева, боледувал ли е Дани в детските си години?- Не е боледувал от нещо сериозно освен от детските болести. Нямаше никакви проблеми. Растеше като всички нормални деца, много му се радвахме.
- Посещаваше ли детска градина?
- Не, не сме го пращали там. Имаше кой да се грижи за него - баба му беше насреща, аз също намирах време, сменяхме се. Изкара само предучилищна група, преди да го запишем в първи клас.
- Кога за първи път се разболя и как го усетихте?
- Започнаха да го болят костите. Беше много отпаднал. Така се случи, че всичко се завъртя в омагьосан кръг, след като на 13 години му сложиха поредната ваксина, реимунизация. Наричат я тройната ваксина. 10-15 дни след ваксината се почувства зле. Лекарите казват, че състоянието му не се е влошило от нея, но аз си мисля все това - че
ваксината го разболя
Не съм сигурна, не мога да твърдя със сигурност, но имам големи съмнения, че болестта се отключи тогава и заради ваксината.
- Кой лекар потърсихте за помощ тогава?
- Първо го прегледа личната му лекарка, но не намери причина за болките в костите. След това отидохме за изследвания и преглед в “Пирогов”. От там ни насочиха към болница “Царица Йоанна-ИСУЛ”.
- Какво се случи там?
- Направиха на Йордан какви ли не изследвания и ни казаха, че е с остра форма на В-клетъчна лимфобластна левкемия. Беше през лятото на 2007 г. Върху главите ни сякаш се стовари гръм от ясно небе! Това за един родител е толкова шокиращо изживяване, на никого не го пожелавам да го изпита! Това е най-ужасяващото нещо, което може да се случи на един човек! Всеки един, чул тази диагноза, ще помни ужаса до края на живота си! Ние тогава изпаднахме в шок, паника и тих, смразяващ ужас!
- Обясниха ли ви що за диагноза е това и какво лечение трябва да се приложи?- Казаха ни, че това е много тежка диагноза, която се нуждае от продължително, дълго и упорито лечение. Дани беше само на 13 г., цялото му детство се срина! Другите деца тичаха навън, а той беше в болничната стая! Започнаха с тежка и продължителна химиотерапия, която беше в основата на лечението, взимаше и други лекарства.
- Какво се случваше с Дани?
- Той нищо не казваше, не знаеше какво се случва,
ние криехме от него,
за да не го стресираме допълнително. Беше объркан, не знаеше какво става с него, какво му предстои.
- Питаше ли ви от какво е болен?
- Питаше ни, но не му казахме истината! Измислихме нещо различно...
- Кога Дани разбра, че е болен от рак?
- Наскоро се наложи да му кажем, най-вече заради кампанията за набиране на средства за лечението му в чужбина. Като премина през тези тежки химиотерапии, 18 месеца беше в ремисия. Надявахме се, че болестта вече си е отишла! През май 2011 г. се получи рецидив на заболяването, което се възвърна с нова сила. Вече не е достатъчно лечението с химиотерапия. Единственият начин да се излекува е да се направи костномозъчна трансплантация. Когато беше в ремисия, започна да общува с връстниците си, косичката му пак порасна. Чувстваше се добре!
- Само лекарите в ИСУЛ ли го следят?
- Да, смятам, че те са добри специалисти и се грижат за Дани. Не сме търсили медицинска помощ от друга болница. Записан е в Международния регистър за донорство и се откри такъв в Германия. От интернет намерихме клиника в Хамбург с подходящия за Дани донор, който е готов да му помогне.
- Знаете ли, че у нас има много деца с тази диагноза, а само 500 души са дали съгласие да станат донори?
- Да, за съжаление е така! Би трябвало донорството в България да се популяризира, защото от това
зависи животът на много хора
Най-вече за децата. Трябва повече хора да се включат в българския регистър към лабораторията в Александровска болница.
- Смятате ли, че защото не се заплаща, никой не желае да стане донор?
- Сигурно не това е причината! Хората са добри, биха откликнали на нуждата от помощ. Просто не знаят как да го направят!
- Мислите ли, че българите са се затворили в себе си и не искат да знаят за страданията на другите, ако не ги касае лично тях или техни близки?
- Не, не мисля, че сме станали по-затворени! Трябва да се обясни на хората защо се прави, защо е важно. Най-вероятно не са запознати с процедурата! Взетите стволови клетки се възстановяват за не повече от 2 седмици, и то без особени грижи за организма на донора. Със сигурност от незнаене не стават донори. Смятам, че българите са милостиви по природа и биха откликнали на всяка необходимост от помощ!
- Какво обича да прави Дани?
- Като всички нормални деца, млади хора, обича живота! Във всеки аспект - да свири, да слуша музика, да чете, да се забавлява. Иска да живее!
- Кампанията за набиране на средства как върви?
- Надявам се да се съберат необходимите средства, засега сумата е малка, но сигурно ще се получи, защото за него това е голям шанс. Ако имаме парите и ги внесем, клиниката веднага ще ни приеме. От Фонда за лечение на деца имаме положително решение, но Дани навърши 18 години и ни прехвърлиха в комисия за лечение в чужбина. Тя само трябваше да парафира предното решение. Но вместо да изпълни предписанието, те започнаха нова процедура. Засега има забавяне и не знаем кога може да се реши проблемът.
Искам да използвам възможността да призова хората, които могат да ни помогнат, да го направят, защото Дани е единственото ни дете, единствената ни надежда! На всички съпричастни искам да благодаря, че ще помогнат в най-скоро време да се състои трансплантацията и да може момчето ни да се възстанови и да оздравее. Нека да помогнем на Дани да се пребори с левкемията! Спасете го, той има нужда от вашата помощ! Необходима е спешна трансплантация, животът му струва 216 724 евро! Нека отворим сърцата и душите си и да му дадем шанс за живот!
Дани: Искам да оздравея и да стана архитект!
В разговора се включва Дани. Имам усещането, че отсреща е едно умно, добронамерено, слънчево момче. Гласът му е равен, споделя с удоволствие как протичат дните му.- Здравей, Дани. Как се чувстваш днес?
- За момента се чувствам добре, ентусиазиран съм.
- Какво си пожелаваш?
- Най-важното - да съм здрав! Да имам сила, да имам воля докрай да сбъдна всичките си желания и мечти.
- Коя е най-голямата ти мечта?
- Да се излекувам, всичко да отмине. Искам да уча архитектура, сега нещата се промениха, но се надявам да постигна мечтите си.
- Обичаш ли да рисуваш?
- Да, обичам. Имам една картина, портрет на жена, която нарисувах, докато четях една пиратска книга. Историята беше много трогателна - главният герой е принуден да бъде престъпник, но се влюбва в едно красиво момиче. Не спира ден и нощ да мисли за нея - за жената на мечтите си. И така си я представях аз. Красива, елегантна, чувствена...
- Какво искаш да кажеш на своите приятели?
- Искам да знаят колко ценя тяхната подкрепа, загрижеността им за мен, че съм им много благодарен, че ги има! Те ми дават много сила! Щастлив съм, че имам много приятели! Благодарен съм и на лекарите си, които се пребориха за мен!
