Хората на земята обичат да оставят истината да мине покрай ушите им казвайки, че това са просто глупости, наричайки я например „смешна”, „весела” или „забавна”.
В допълнение те автоматично игнорират носителя (пратеника) на истината, бидейки “класически пример за шизофреник, който очевдино е извън действителността”. Хората отчаяно се опитват да нарисуват вестоноаеца като неразбираем, умствено нестабилен, нелогичен и толкова самовглъбен, че те не могат да видят нещата такива, каквито наистина са. Това е много удобен начин за бързо пренебрегване на истината и продължаване да си живеем както ни е удобно.
И когато хората се сблъскат с нова информация, като тази, те погрешно предполагат, че имат един вид интелектуално превъзходство над нея. Те започват с презумцията, че тяхната система от вярвания е правилна, и по някаква причина яростно отказват да признаят възможността, че те в действителност може би са били заблуждавани от тяхната система от вярвания. И по този начин, когато се сблъскат с противоположно доказателство, те автоматично го отхвърлят8)Веднъж изложени на истината, хората взимат толкова бързо решение да й се присмеят, че може да останете с погрешното впечатление, че те всъщност са роботи, програмирани да правят така.Така, ако хората наистина искат да посочат с пръст някого, който не се ангажира със сериозно критическо мислене, те могат да отидат до най-близкото огледало и да посочат себе си (по-добре, отколкото да посочат с пръст вестоносеца на истината)
„В този свят има много повече от това, което ни се преподава в училищата, показва в медиите, или прокламира от църквата или държавата. По-голяма част от човешкия род живее в хипнотичен транс, смятайки го за реалност, което всъщност е едно усукано подобие на реалността, колективен сън, в който ценностите са изкривени, лъжите се вземат за истина, и тиранията се приема като защита. Те се наслаждават на невежеството си и се придържат плътно към нещастието, което им дава идентичност.”
(Томас Кокс, montalk.net).
