Шестте хиляди владетели на света
Автор: Ралица Пеева*
Дейвид Роткопф, "Суперкласа. Глобалният властови елит и светът, който те създават",
2008 г., 400 стр. (на англ.)
David Rothkopf, "Superclass: The Global Power Elite and the World They are Making",
Farrar, Straus and Giroux, 2008
Kогато се питаме кои са най-влиятелните хора в света, най-често първите имена, които ни идват наум, са на политици или известни милиардери. Но не само. В новата си книга "Суперкласа: глобалният властови елит и светът, който те създават" Дейвид Роткопф твърди, че освен от избраните от електората политици и успешните собственици на големи компании светът се владее и от други хора. Хора, чиито имена може да не са ни така добре познати, но с влияние, което надминава представите ни за това как се взимат ключови решения в съвременния свят.
Самият автор, който е бивш директор на известната консултантска къща "Кисинджър асошиетс" и заместник-министър на международната търговия в администрацията на президента Клинтън, използва всяка възможност да изтъкне
достъпа си до суперкласата, до вечерите и партитата им в бляскави апартаменти на Парк авеню, в Чили или на екслузивните им срещи в Давос. И макар че в книгата Роткопф описва срещите си с представители на суперкласата в такива подробности, че читателят има усещането, че разгръща светско списание, тезата му е ясна и убедителна. През последните няколко десетилетия според Роткопф "се формира глобален елит с много повече власт от която и да било друга група в света". Критериите кой се числи към този елит не са съвсем ясни, но изискването е едно - да си член на суперкласата означава да имаш възможността редовно да оказваш влияние върху живота на милиони хора от много страни по целия свят. Отличителният белег на суперкласата е влиянието, а най-ценният ресурс е достъпът до членовете й. Този елит е съвсем различен от традиционните елити, управлявали света през вековете, защото наследеното богатство вече съвсем не гарантира влияние.
Кои са членовете на суперкласата? Това са хора, свързани помежду си във все по-плътна мрежа на влияние; хора, които имат много повече лоялност към собствената си група, отколкото към национални или политически формации. Това са президенти, изпълнителни директори на корпорации, активни в стотици държави, мениджъри на инвестиционни фондове, медийни барони, създатели на технологични чудеса, председатели на фондации, висши военни, председатели на централни банки, Нобелови лауреати, писатели, религиозни фигури и дори терористични лидери. Според Роткопф около 6000 души принадлежат към този суперелит и тъй като влиянието е трудно измерим критерий, сменящ се буквално ежедневно, техният списък също постоянно ще се мени. Голяма част от тях са свързани помежду си в множество роли, защото са членове на бордове, съветници и ключови фигури в корпорации и институции, които взимат решения, засягащи съдбата на милиони. Но според критерия влияние място в суперкласата имат и хора, които са аутсайдери спрямо познатия елит - политици като Уго Чавес, Осама бин Ладен и Търговеца на смърт Виктор Бут.
Основният аргумент на Роткопф е, че властта и влиянието отдавна са надминали националните граници и именно начинът на живот и механизмът, по който членовете на суперкласата взимат решения, са неоспоримо доказателство за това. Тревожното е, че въпреки различията в произхода си този все по-сплотен елит става и все по-изолиран от света, който управлява. Мнозинството от членовете му са мъже, родени в Европа или Америка и завършили елитни колежи.
Срещите в Давос (Световния икономически форум), срещите на групата от Билдерберг (създадена през 50-те години на миналия век от европейски политици и бизнесмени, които се срещат ежегодно в необявени места и подписват клетва да не разказват какво се случва вътре), на "Бащи и синове" (основният политически форум в Латинска Америка, който събира само мъже), както и в Бохимиан Гроув (предимно артистични среди и политици, също допускащ само мъже) са местата, където представителите на този постоянно сменящ се елит могат да общуват интензивно, да задават дневния ред на политици, държави и международни институции. На тези места са много по-важни не официално обявените лекции, а срещите по коридорите, в малките ресторанти, хотелски стаи и сепарета, където се взимат най-влиятелните решения.
Най-важният принос на книгата обаче е опитът на Роткопф - самият той играч в периферията на елита - да накара членовете на днешната суперкласа да видят два факта: първият е все по-засилващата се изолация на елитите, а вторият е все по-задълбочаващото се неравенство между бедни и богати. Тревогата на Роткопф е, че светът, който суперкласата създава, е белязан от все по-голямо неравенство и в резултат на това е все по-нестабилен. "Отговорът не е свят без глобален елит", настоява той, защото въпреки всичките си недостатъци много от членовете на тази група имат огромен принос за добруването на планетата. "Трябва да разберем, че обществото, включително елитите, трябва да превърне в свой основен приоритет нуждите на тези, които най-малко могат да си помогнат сами." Трудно е да разберем дали призивът му ще намери отзвук сред представителите на суперкласата, но е уместно припомнянето, че историята "е поредица от преговори между богатите и влиятелните, от една страна, и по-неуспешните, но все пак опасни, от друга: преговори за цената, която трябва да се плати за съществуването на стабилност". А засега едно е сигурно - на следващата среща в Давос всички ще разпознаят кой е Дейвид Роткопф.
*Ралица Пеева е външен редактор на "FP - България"
