Свърших с водата и вече мога да ви споделя работещия прототип, който оттук насетне да търпи подобрения.
Теорията.
Както вече знаем, според етерното инженерство елементарните частици представляват тороидни тела, чиято повърхност е в постоянно движение, и е изградена от етер.
Всяко тороидно тяло има "вход" и има "изход", с други думи то представлява вортекс или съчетание от вортекси, които имат
посока.
Всеки прост тороид засмуква поток вортексообразно от едната страна, прекарва го през центъра си и го излъчва навън от другия си край отново вортексообразно. Това не е просто свойство, а неотменна
нужда, тъй като движението на етер(=материя=енергия) през средата му
създава, засилва и стабилизира динамиката на стените на тороидното тяло. Това може да се изобрази така:
Когато много на брой елементарни частици
се подредят по такъв начин, че централните им потоци да съвпадат по посока, се появява
магнетизмът.
(За любознателните - това е причината магнитните свойства да се засилват, колкото е по-ниска температурата... свиването на обема на тялото преподрежда и доближава елементарните тороидни тела едно до друго и магнитният ефект на етерния поток се засилва по интензивност)
Какво означава "структурирана вода"? И какви са тези геометрични форми, съставени от елементаринте частици, които се наблюдават под микроскоп и каква по дяволите е цялата тази работа с водните кристали, дето всеки разправя?
Наблюдаваната геометрия представлява наниз от елементарните тороидни тела, които са нанизани на един централен за всички тела етерен поток. На долната картинка е изобразено нанизване на две тороидни тела с различна големина, които се държат заедно тъкмо заради централния етерен поток, преминаващ през тях.
Обърнете внимание, че централната права линия не е изобразена в случая, понеже акцентът не е на нея, но не намирам по-добра картинка:
След като добихме представа
ЗАЩО водата се структурира, можем да преминем към въпроса
КАК да го направим.
Темата "Защо да използваме структурирана вода" би трябвало вече да е ясна на читателя, за да чете тази тема. Ако не е... къде за бога е бил през последните пет години!?
Имаш ли своето "защо?" в живота, ще можеш да понесеш почти всяко "как" Ницше
Когато водата се движи водовъртежно, се наблюдават много неща. Ние ще обсъдим само тези, които можем да видим с очите си в последващата по-долу практика.
Водният сифон е нещо много сложно, но рядко се замисляме. Геометрията му е следната.
Централното завихряне се образува от две водни снопчета, които се завихрят под формата на ДНК.
Външно на тях се образува друго завихряне, но повдигнато в степен - това са други две водни снопчета, които се завихрят както около себе си, така и около централното завихряне. Представете си една ДНК нишка в средата, и после още една ДНК нишка, увита спираловидно около централната.
Това степенуване на завихрянето се повтаря в посока стените на чашата, където се завихрят трудни за възприемане работи. (тъй като стените на чашата образуват мини завихряне в обратна посока на центробежната сила, на фона на целия хаос)
В резултат от тези вихри, из водата се образуват тороидни тела. Защо? Както уточнихме по-горе - заради движението на етерния поток(можете да погледнете червените стрелки по-горе отново).
С други думи - създавайки такава динамика в обем вода, вие създавате свещена(
симетрична,
основана на платоновите тела) геометрия на молекулното ниво на водата.
Структурирате я грубо.
Ако пуснете едно топче
магнеТИТ в обема, то вие ще прибавите много подробности към ориентацията на елементарните тороидни частици на атомното ниво на водата.
С други думи придавате й
фина структура.
Практика.
Когато в една чаша се сипе чешмяна вода и обема се завърти водовъртежно, се наблюдават две неща.
Първо - образуват се мехурчета из обема, които постепенно се предвижват към централния вортекс, след което, при прекратяване на динамиката, напускат обема.
Заради силите на гравитацията, центробежните сили и атомната маса на различните вещества, из водата се образуват мехурчета, в които се изолират всички газови включения, които водата е имала преди това.
Защо мехурчета? Защото
мехурът е тороидно тяло,
това е важно да се знае и отбележи.
(Доказателството е, че ще забележите една симетрична роза от газови мехурчета да се образува точно в средата на водовъртежа, като розата е залепена точно за повърхността на водата, но отдолу, в подводното пространство... сащо така в центъра има голямо мехурче, и около него всеки пръстен мехурчета намаляват по големина симетрично прогресивно... И също така, ако искате още доказателства, ако засилите скоростта на въртене, ще забележите, че за централното голямо мехурче от розата се прикрепят на наниз надолу геометрично прогресивно по-малки мехурчета,
точно както е на последната стимка. Още доказателства? Мехурчета се образуват винаки при движение. Спира динамиката - пръска се мехурчето - тороидно поведение)
Така водата първо се отървава от разни газови боклуци като хлор и прочие.
Второ - след първите няколко завихряния, последващите завихряния спират да образуват мехурчета из обема на водата, а вместо това ясно се вижда как мехурчетата слизат от централното вдлъбване на повърхността (центробежната централна ос) и постепенно слизат до дъното на завихрянето (на чашата).
Това е кислород, който е всмукван в обема вода. Това се извършва заради вече възникналата груба структура на водата, която
предполага наличието на кислородни прости тороидни тела, затова те са привлечени към обема посредством центробежните и гравитационните сили и атомната маса на телата.
Ще забележите, че колкото по-надолу се смъкват мехурчетата, толкова по-малки и фини стават.
Колкото по-надолу се слиза, толкова по-голямо става налягането, тъй като толкова по-малък става радиуса на централния вортекс, а скоростта остава същата. За да запази стабилната си конструкция, тороидното тяло(мехурчето) "гръмва" и се лишава от част от материята си(кислородните си атоми), за да може размерът на тороидното тяло да е адекватен на околната динамика и тялото да остане стабилно.
Това се забелязва и на макро-ниво - Слънцето изхвърля част от плазмата си под формата на изригвания (гръмвания), за да бъде адекватно на вортексните сили по спираловидното си обикаляне около центъра на галактиката.
Ако има летци във форума, много бързо ще направят паралел със законите от авиацията.
Сега водата е обогатена с кислород по този начин.
Но... обърнете винмание и на друго. Водата е
енергетизирана. Защо? Ами защото това е абсолютно точна имитация на проеса, който се случва в нашите бели дробове. А при емпирично наблюдение технологията на белите ни дробове се образува по същия път - вдишваме, дробовете изпълват мехурчетата, водата вдишва - образуват се мехурчета. Кръвта поема само атоми кислород от всичко в мехурчето, водата поема само атоми от целия обем на мехурчето.
Доказателството за това е, че ако чашата има капак, ако въртите водата достатъчно време и с достатъчно кратки почивки, ще забележите, че между водата и капака се образува
вакуум.
(Опитайте са да не разливате въобще, понеже това също образува вакуум и пречи на тази проверка, ако сте се засилили да я правите.)
Енергийно дишане и прочие... както ние го правим, така го прави и водата и го прави именно чрез водовъртежната динамика.
Също така, на макро ниво, водовъртежният воден обем създава засмукване на етер(=материя=енергия) на принципа на тороидната динамика.
Това означава, че водният обем буквално започва да смуче от етерния поток, който топчето магнетит привлич в чашата... водата започва да смуче мислите, светлината, звука, информацията и всичко останало, що редставлява етерен поток, и да го ПРЕподрежда в симетрична конструкция на принципа на тороидната динамика, която илюстрирахме по-горе.Сега нещо конкретно най-накрая.
