Не можем да спрем да мислим,но можем да спрем да търсим отговори навън(поне така си мисля)Да имаме разбиране, но да нямаме обяснения.Когато излезеш навън да се насладиш на слънцето,без да мислиш колко е градуса,дали има изригвания,дали няма да изгориш.Да имаш разбирането вътре в себе си, а не с ума си.Когато ти стане топло да се скриеш на сянка,а не да се скриеш на сянка, защото може да изгориш.Когато търсим истината за себе си,да следваме това което усещаме и изживяваме ,а не да търсим логични обяснения на това което изпитваме и според зависи от това дали ни допадат да си избираме.И тъй като често изпитваме нещо на база мислите ни,да се освободим от чуждите мисли,който сме приели за свой.Когато се чувстваме объркани и искаме да сложим ред,да помислим колко от мислите които ни объркват са наши и тези които не са да ги разгледаме адекватно според състоянието ни и това което искаме да стане то.Това не е лесно, аз самата препоръчвайки го ,казвам че не съм от примерните,ако бях сигурно щях да имам друг отговор.Трудното не е разглеждането ,а намирането на онези отговори в нас които ни трябват, а не просто логичното обяснение което веднага ще си предложим.
ПП. Днес например разбрах ,че когато се чувствам добре ме мотивират успехите,тогава градя,имам стремежи.Когато не се чувствам добре,тогава мотивацията ми са проблемите,тогава съм в застой,хвърлям си енергията да решавам проблеми,а не да градя.Но как се променя това не знам,сега само го отбелязвам.Утре сигурно ще имам отговор.
