Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: eses в Септември 21, 2010, 12:11:29 pm
-
Тази тема отдавна ме вълнува ,но в последно време и обръщам повече внимание.Тук в форума тя изпъква. Става въпрос за онова доказане което всеки си прави сам на себе си ,чрез другите. Наприемер, всички ние тук пишем разни наши мнения по някакви теми.Всеки е прав за себе си и всеки иска да докаже правотата си пред другите или поне на себе си.Някой претендират ,че нямат такава цел,аз също често го правя,но въпреки това продължават да изказват мнението си.Това за себе си аз го смятам като минус и по точно, този човек които се стремя да стана, не го прави,затова се стремя да се освободя.Интересвува ме вие какво смятате? Смятате ли че да доказваш правотата си по такива теми е морално?Смятате ли че тези който го правят са превъзмогнали егото си? И ако не, има ли го в плановете ви за самоусъвършенстване?
-
Цялото това построение се опира на една единствена греда - че всеки е прав за себе си.
Това го пиремаш като даденост и истина. Ами ако не е? Защо мислиш, че всеки е прав за себе си?
Понеже, ако не всеки е прав за себе си, тоест ако не всеки е прав, то другите неща по намерението на темата стават несъществени.
-
Смятате ли че да доказваш правотата си по такива теми е морално?Смятате ли че тези който го правят са превъзмогнали егото си? И ако не, те "духовно развити" личности ли са според вас или са балалайки?
Без излишни философии ще кажа едно две неща. Няма лошо всеки да си изразява мнението, да покаже своите аргументи и доказателства и да остави хората да преценяват сами за себе си. Когато обаче има много мнения с много аргументи и без никакви твърди доказателства (в този форум конкретно проблема с доказателствата е самата тематика), лошо е да ги натрапваш постоянно на околните по начин много приличащ на: Абе слепи ли сте, не виждате ли че нещата са така както казвам. Това не е правилния подход според мен. Тук това често се случва, но не визирам нищо и никого конкретно.
С две думи няма проблем човек да отстоява гледната си точка, стига да не я натрапва. А кой е духовно развит.. Всичко е относително.
:hi:
-
Не може хората да се делят а "духовно развити" и "балалайки"....
Духовно развитите също на някакъв етап са били ...балалайки..някои са си останали такивва, други са стъпила на по-твърда почва...но...страстното отстояване на мнение или гледна точка е показател, че егото пак е надделяло...егото не е нещо, което можеш да го хвърлиш зад гърба си, а състояние на съзнанието в което ще изпадаш многократно, тренирайки все по-умело да избягваш капаните му....понякога за да го осъзнаеш егото трябва да го видиш в акция, в действие в проявление...така, че когато насред някой спор се усетиш накъде си залетял може да се стреснеш и да си кажеш "Абе...аз..какво всъщност правя в момента?!"
-
Ще споделя едно мое наблюдение.
Първо се разбира, после се доказва.
Неможе само чрез доказателствата да стигнеш до разбиране.
-
понякога за да го осъзнаеш егото трябва да го видиш в акция, в действие в проявление...така, че когато насред някой спор се усетиш накъде си залетял може да се стреснеш и да си кажеш "Абе...аз..какво всъщност правя в момента?!"
Именно за това говоря. Колко от тук присъстващите си задават тези въпроси впредвид че почти всички теми имат една и съща основа,а именно доказване кои прав и кои крив.Относно духовно развитите,нека се поравя, Има ли го в плановете ви това като задача за самоусъвършенстване?
ПП. И как освен с осъзнаване смятате да се преборите?
-
Цялото това построение се опира на една единствена греда - че всеки е прав за себе си.
Това го пиремаш като даденост и истина. Ами ако не е? Защо мислиш, че всеки е прав за себе си?
Понеже, ако не всеки е прав за себе си, тоест ако не всеки е прав, то другите неща по намерението на темата стават несъществени.
Спорте, мойте уважения, но ако някой седи тук и пише пост след пост,някакви глупости които представя за своя истина, а това всъщност не е така,проблема си е негов.Предполагам, че повечето не правят така, а ти?
-
Ако няма прав и няма крив, елиминираш стремежа за учене от грешките, тъй като грешки според виждането ти не съществуват.
А докато съществува множество от цели, ще съществуват и грешки.
Което би трябвало да е достатъчно противоречие, което да ти доказва, че смисловата основа на построението на темата е несъществена.
П.П.
О... аз мисля, че това поведение на повечето просто прави проблема всеобщ.
-
Вдигам ръка да кажа :)
Лично за моите планове.
Моят хитър план е ...да се самопроследявам и да се хващам на ...егопрестъплението...т.е. да ОСЪЗНАВАМ моментите, когато действам на его-плоскостта и да ги различавам от моментите, когато съм извън нея.
Дали това се нарича "духовно развитие" не знам, но искам да знам във всеки един момент (по възможност)аз на какви сили отдавам енергията си, какво храня в мен и когато се изловя, че егото ми води за момента ..не се самобичувам, преглъщам неприятното чувство че за пореден път съм се подхлъзнала и а се опитвам да се върна на твърдата почва...и така..
-
Спорт- под всеки е прав за себе си ,аз разбирам ,че всеки има право да вярва в каквото си поиска и следователно да го изразява.Дали това в което вярва е грешно или не, не съм аз човека който ще преценява и не това е целта на темата.Имаш ли да кажеш нещо по темата или несъществеността и ще те накара да не си губиш времето в теми в който нямаш какво друго да кажеш освен да ги оценяваш?И ще ти задам конкретни въпроси.Ти имаш ли нуждата да си доказваш си че си прав спорейки по дадена тема?Защо спориш,ако нямаш тази нужда? Смяташ ли го като цел от програмата си за самоусъвършенстване?И как точно смяташ да я постигнеш?
-
Вдигам ръка да кажа :)
Лично за моите планове.
Моят хитър план е ...да се самопроследявам и да се хващам на ...егопрестъплението...т.е. да ОСЪЗНАВАМ моментите, когато действам на его-плоскостта и да ги различавам от моментите, когато съм извън нея.
Дали това се нарича "духовно развитие" не знам, но искам да знам във всеки един момент (по възможност)аз на какви сили отдавам енергията си, какво храня в мен и когато се изловя, че егото ми води за момента ..не се самобичувам, преглъщам неприятното чувство че за пореден път съм се подхлъзнала и а се опитвам да се върна на твърдата почва...и така..
Понеже това е единственото което и аз се сещам да направя ми изникна темата.Защото го смятам за безрезултатно.Нещо от рода на рекламата за киселините.
- Имате ли кисилини и как се борите с тях?
- да, от 20 години пия сода и много ми помага
- твърдите че от 20 години пиете сода и тя ви помага?
-
Ти имаш ли нуждата да си доказваш си че си прав спорейки по дадена тема?Защо спориш,ако нямаш тази нужда? Смяташ ли го като цел от програмата си за самоусъвършенстване?И как точно смяташ да я постигнеш?
Аз си доказвам, че съм прав, преди да пиша по дадена тема. Ако някой ми докаже, че не съм прав, преразглеждам всичко възможно, което е свързано с факта от тази грешка.
Споря, след като вече съм си доказал, че съм прав, поради това, че се чувствам отговорен за всяко нещо, което касае други хора.
След като това мясот тук е публична изява, и аз видя моя минала грешка, изявена публично, пускам като мнение нейната поправка и резултта от нея така, както аз съм го направил.
Смятам обясненото по-горе като част от програмата си за самоусъвършенстване, тъй като според програмата ми за самоосъвършенстване не мога да бъда безотговорен към нещо, с което съм свързан. А аз съм свързан с всеки, който евентуално би взел информация от мен или от мястото за публична изява, с което аз съм свързан.
Как точно смятам да постигна програмата си за самоосъвършенстване? Следвайки я.
-
Ако някой ми докаже, че не съм прав
Колко пъти се е случвало това? Ако не се намери достатъчен капацитет който да ти го докаже в средата в която си ,ознаава ли че найстина си прав?
Споря, след като вече съм си доказал, че съм прав, поради това, че се чувствам отговорен за всяко нещо, което касае други хора.
Мислиш ли че тази ти отговорност е достатъчно оправдание да спориш с цел да промениш мнението на някой?И ако да би ли се чувствал отговорен,ако си успял да убедиш някой в нещо ,което го е довело до самоубийство?
-
Сега са много сложни нещата, едно време хората са имали по-просто обяснени мъдрости. Например: 3 пъти мери, 1 режи. Но в крайна сметка кой не греши?
ПП. И как освен с осъзнаване смятате да се преборите?
С приемане. Поне според мен за да има напредък осъзнаването и приемането трябва да са ръка за ръка.
-
Въпросите би трябвало да доведат до размишления всеки сам над себе си и отговори на въпросите.От къде всъщност идва тази моя потребност да се доказвам? Пред кого,защо? Кои хора имат нужда да се доказват?Тези които не са сигурни в себе си и в това което наричат част от себе си- убежденията им? Доводите който даваме от рода на дълг,отговорност ,чешене на езика и тн истинската причина ли са да седя тук и да убеждавам някой в моята истина?Защо има толкова много форуми и в всичките се случва това?
-
.....От къде всъщност идва тази моя потребност да се доказвам? Пред кого,защо? Кои хора имат нужда да се доказват?......
Стремежът да се доказваш идва от личността (егото)...което иска да крепи своята цялост ...и когато човекът се идентифицира с личността си, става точно това, започва да защитава мнения и гледни точки, сякаш са част от него...а те не са....и когато някой оспори гледна точка, това се преживява от личността като заплаха за нейната цялост...ако рухнат опорите на личността (а това са идеите, концепциите) това би довело до рухване на личността....но тя е егрегор, т.е. нещо, което притежава енергия...и се страми да се самосъхрани както и всичко съществуващо.
-
Относно форумите - те са идеалната сцена за тези мероприятия :) А какво лошо има в себедоказването?
-
Алибаба, това обяснение не ни върши работа.Защото на практика се получава така че н-броя милярди личности се опитват да докажат, че те имат място под слънцето,което всъщност няма нужда от доказателства.И докато тези личности доказват,всъщност не живеят.Защото са пред едно постоянно противоречие,имат ли или нямат място?
смариновНе казвам че е лошо а че е непотребно.Наприемр една майка има ли нужда да си доказва че е майка ,не,но има нужда да си доказва че е добра майка.Същото е и за професионалната и всяка една сфера от живота. Следователно извода който си правя аз е че ние си доказваме качества.както една реклама не продава продукт,а отношение, така аз не се опитвам да ви убедя в моето мнение а в това че аз с такова мнение съм някаква.така излиза.
-
Ами точно така е както си го казала - милиарди личности се опитват да се самодокажат! Като влизат в отношения помежду си. Без тези отношения самата идея за "личност" се разпада...
-
Колко пъти се е случвало това? Ако не се намери достатъчен капацитет който да ти го докаже в средата в която си ,ознаава ли че найстина си прав?
Когато някой ми посочи противоречие от моя страна, което аз самия да не мога да опровергая, това започва да расте в мен.
Първоначално няма да се съглася, ако капацитетът не е достатъчно голям, ще мине време, но това нещо ще ме терзае, понеже не мога да крия неща от себе си. Не съм от ониз тип хора, които могат да живеят спокойно в нестабилна конструкция и ако знам, че възможно най-малкия капацитет е успя лда ми посочи нещо, за което нямам обяснение, не мога да го скрия от очите си.
Така че няма значение от капацитета, който би ми посочил моя грешка. Да вярно е, че не се съгласявам веднага, но няма нещо, което да съм видял, че греша, и да съм го оставил така.
Мислиш ли че тази ти отговорност е достатъчно оправдание да спориш с цел да промениш мнението на някой?И ако да би ли се чувствал отговорен,ако си успял да убедиш някой в нещо ,което го е довело до самоубийство?
Промяната на мнението е следствие от промяна в информацията. И аз се чувствам отговорен да разпространявам информацията, която трябав да бъде разпространявана и да не споменавам информацията, която не трябва да бъде разпространявана.
Убеждението е нещо, което не почива на факти, а на предположения. Аз се опитвам да помогна на човек да види логика, на която да се опре, след което сам да гради бъдещите си убеждения (предположенията си).
Според мен се стремя към живот и никоя част от информацията, която разпространявам, не възприема самоубийството като решение. Така че това вече е измислена ситуация, за която не е нужно да имам решение просто заради несъществеността й.
-
смариновНе казвам че е лошо а че е непотребно.Наприемр една майка има ли нужда да си доказва че е майка ,не,но има нужда да си доказва че е добра майка.Същото е и за професионалната и всяка една сфера от живота. Следователно извода който си правя аз е че ние си доказваме качества.както една реклама не продава продукт,а отношение, така аз не се опитвам да ви убедя в моето мнение а в това че аз с такова мнение съм някаква.така излиза.
Много дълбока тема е това. Според мен не може да има общуване без себедоказване, всъщност може но всеки разговор ще изглежда на нещо такова:
-Ех, небето е толкова красиво!
-Да, небето е невероятно!
-Ех, тази манджа е толкова вкусна!
-Не, на мен ми е гадна!
-Ами няма проблем.
Край.
Това на нас не ни е присъщо, ако беше.. Нямаше да водим тази дискусия.
-
От цялата тема нищо не разбрах.
Кой какво доказва и защо изобщо му е нужно да го доказва в случай че не разполага с дадени факти и примери, които тук може да изложи и да бъдат от полза за някого. Общо взето ако обобщя темата излиза нова или:
" Самодокaзателства и отстoяване на личноста пред фактите, които говорят пред обществеността "
-
Мисля че това което доказваме не го доказваме на другите,а на себе си.Замислете се защо ще се доказвате в някакъв измислен свят,пред някакви хора който даже не виждате? Няма значение в какви теми пишем и какво е вярването ни,ние не доказваме него.Ние доказваме на себе си, какви сме по отношение на въпроса зададен в темата.Нека вземем тази тема за пример.Какво се опитвам аз да кажа и докажа на себе си чрез нея?А вие? Погледнете си мнението и си задайте този въпрос? Не мислете за другите мнения, а за своето.
Ако откриете какво искате да си докажете,как се представяте вие по повод заданените въпроси в темата,може би ще открием защо имаме нужда да си ги доказваме тези неща.Няма значение каква е темата в която пишем,щом пишем в нея значи нещо искаме да си кажем сами на себе си.Че сме много умни,начетени,добри,смирени,че сме се освободили,че сме разбрали каква е мисията ни,какво е добро и зло,какви изследователи сме и тн.Ние си водим монолози. Така и така никой не взима от другите.Въпроса е защо си доказваме нещо в което вярваме че сме?Защото ако найстина бяхме ,щяхме да си кажем мнението веднъж и нямаше да имаме нужда да го повтаряме и задълбочаваме,нямаше да целим да доказваме.
-
А за онова "гласче" което непрекъснато нашепва АЗ СЪМ НАЙ ;D Та това е с темата за доказването, да докажем че сме НАЙ а не за нещо друго или хайде да почешем его ;D.
-
Така е с всички теми който пускаме.Не се претиснявам да се иронизирам и да си посочвам грешките,по този начин си ги доказвам, това сигурно говори отново за егото ми,ама какво да направя всичко което кажа ще е явно от него,дори да се ухуля.Въпроса е доколко различаваме това което правим.Защото така се опознаваме.Всички сме един дол дренки,ама много се правим на ягодки. ;D
-
В Моят спор се ражда Моята истина!
Опитвам се да докажа, с цел да провокирам отговор, различен от моя! Не търся толкова съпричастност или потупване по рамото, колкото развитие по темата!
Доказателствата...те са като стълбите, а стълбите са част от стълбицата...стръмна, извита...чак безкрайна...
-
Така е с всички теми който пускаме.Не се претиснявам да се иронизирам и да си посочвам грешките,по този начин си ги доказвам, това сигурно говори отново за егото ми,ама какво да направя всичко което кажа ще е явно от него,дори да се ухуля.Въпроса е доколко различаваме това което правим.Защото така се опознаваме.Всички сме един дол дренки,ама много се правим на ягодки. ;D
В един момент сме дренка, друг път сме ягодка...понякога сме пъпеши...За един-бисер, за друг -дордонка! Важен е стремежа!
-
По принцип е така. Самодоказването е впрегателна верига.
Тук във форумите също.
Но,
досетих се, че много лични постижения се правят именно чрез себедоказване.
Доказваш си, че можеш; след това започваш да вярваш повече във себе си; започваш да ЗНАЕШ, че можеш повече; започваш да постигаш повече и тн и тн.
Ето, че има противопоставяне.
Има различни видове себедоказване.
И пак ще намесим егото.
Има 2 вида себедоказване.
Себедоказване с его и себедоказване без его. Има и смесен вариант, разбира се. Повечето себедоказвания са някъде между двете.
Себедоказване със и без его е също както
действие със и без его, любов със и без его и тн и тн и тн.
Есес тук говори за себедоказването с его.
Където отъждествяваш успеха или неуспеха от доказването си със личността и егото си.
А при себедоказването без его, ти отъждествяваш успеха или неуспеха си със куклата на конци, която си, проводника на божествената сила.
Ти смирено проверяваш докъде стигат силите ти, докъде моментните ти способности и умения. Докъде можеш да ги развиеш.
И можеш непрекъснато и редовно да работиш по този въпрос и да себедоказваш все повече и повече. Но себедоказване без его. Просто доказваш (на себе си), че може, че е възможно. Но не ти трепва себето от суета от тоя факт. Оставаш невинен.
-
Защо е било нужно това залитане към психологията и себедоказването? Аз ги разграничавам доста двете неща. И от едното не произтича непременно другото.
Има една дума- рационалност- която е за това да ни помага да си установяваме някакви истини. А истините се установяват освен чрез опита, но и чрез доказването.
Ако успеем да "оправдаем" (друг синоним на относителното доказване) някаква истина/постъпка/решение, ние установяваме причина/мотив а през тях можем да определим и цел- от там и Смисъл.
Ако останем на ниво просто приемане на Факти без рефлексия (втори относителен синоним на доказването)то тогава можем спокойно да сме дърветата по пътя цветя или животни.
Доказването е важно за Само-Осъзнаването. А Себедоказването е вид установяване на идентичност не толкова за другите, колкото за нас самите в света и собственият си живот.
Ако докажа на някой, че животът има смисъл и той го разбере или извлече определено основание от това мое основание ще е повече от опровергаването и оправдаването на повечето неадекватни и наши постъпки като се дъним или проваляме.
-
Мъдрецът няма потребност да се доказва. Обърнете внимание на това!
-
Мъдрецът няма потребност да се доказва. Обърнете внимание на това!
Обърни внимание, че на мъдреците не им се живее много и като цяло не ги е грижа за нищо.
-
Това пък отде ти пръкна в главата? Само едно ще ти кажа, за да станеш мъдрец, доста трябва да поживееш ;), другото и да ти го обяснявам няма да ме разбереш.
-
А защо ли на мъдреците не им се живее?
-
Мъдрецът няма потребност да се доказва. Обърнете внимание на това!
Обърни внимание, че на мъдреците не им се живее много и като цяло не ги е грижа за нищо.
Какво всъщност е мъдростта? Не се ли определя тя от начина по който човек живее живота си, от това доколко го разбира, в каква посока го насочва? Загрижеността за другите също не мога да се съглася, че им е чужда. Просто тя се проявява по начин, който за обикновения човек е невинаги е лесно да бъде разбран.
-
Мъдростта не е ли именно различаването на зърното от плявата и отказването от всяка плява (както каза Iris), докато остане само зърно...и тук ще припомня нещо, което че Спорт-Здраве беше писал наскоро,затова и го цитирам, че мъдростта се придобива като пускаш нещата, а не като ги задържаш или опитваш да ги постигнеш. В ПУСКАНЕТО му е цаката. Мъдростта е свобода от зависимости, отвързване...но дълго време минава преди да разбереш, че не нещата те държат вързан, а ти ги държиш, т.е. трябва ти пръв да ги пуснеш. Затова изглежда сякаш мъдрите хора са някак незаинетресовани от нещата, случващи се в житейската драмата на света, защото са се отвързали от всички тези връзки, чрез които като марионтеки на дърпат насам-натам. Доказването също е част от плявата, която можем да пуснем.
-
Това което аз се затруднявам да си обясня по повод темата е дали доказвайки на себе си качествата си,ние просто проявяваме това което сме или се опитваме да докажем на себе си че имаме нещо което всъщност все още нямаме но се стремим към него.Малко ми се преплитат,а смятам че е важно.
Относно освобождаването от плявата, за всеки случай никак не е лесно.Въпреки че имам тази потребност,както стана ясно вече в другата ми тема, съм все още силно прикована към навика да търся отговори на въпросите.нещо което според мен пречи на освобождаването от плявата,защото целта не е да я заместиш с такавакаквато ти харесва а просто да я махнеш.Но ние не сме свикнали да стоим без отговори.
-
Никой не може да ти даде отговор на твоите въпроси, колкото повече неща преживееш толкова повече ще научиш (ако се замисляш над това де, това е условието), а отговорите търси в себе си.
-
eses, не може да се мине без търсене на СОБСТВЕНИ отговори. В един момент от живота ни разбираме колко много отговори са ни били дадени ПРЕДИ да сме задали въпросите...т.е. натикани са ни предварително и управляват живота ни...докато не се усетим. Като се усетим, напълно естествена реакция е да потърсим СВОИ отговори на СВОИ въпроси. И така нататък...въпроса е един път да разберем, че са важни само тези отговори, които ние САМИ сме търсили в нашия конкретен житейски път..отнасящи се до наши конкретни ситуации, наши конкретни проблеми или грешки...
-
олд- напълно съгласна съм,търсенето на отговори в себе си ,също не е една от най лесните задачи,не че търся лесното но когато човек се затруднява пред нещо доста лесно може да се подхлъзне.Първо да се отсее това което не е твое а то е 99.9%.Когато разбереш че е толкова много, съмнението придобива гигантски размери и ти пречи да вижаш твоята истина защото и нея подлагаш на съмнение.Ето например с тази тема.Аз се съмнявам дори в това дали доказвам на себе си нещо лъжовно или затвърждавам нещо истинно.Това съмнение поражда безкрайното лутане в търсене на отговори.Чудя се под,съзнание като бял лист, дали се разбира именно това,да не ти трябват отговори.Найстина изглежда безумно, предвид това че цял живот се стремим да намерим някакви отговори,но не е ли още по безумно да ги търсим цял живот,за всеки един период от живота си да имаме различни такива и накрая да умрем без отговори?
-
Чудя се под,съзнание като бял лист, дали се разбира именно това,да не ти трябват отговори.Найстина изглежда безумно, предвид това че цял живот се стремим да намерим някакви отговори,но не е ли още по безумно да ги търсим цял живот,за всеки един период от живота си да имаме различни такива и накрая да умрем без отговори?
Тези думи ме водят към мисълта, че ние всъщност не живеем а просто решаваме проблеми. Кога да стана, какво да облека, какво да ям, как да се държа, колко пари да похарча.. И така нон-стоп. С тези неща (и с много други, но просто давам примери) листа никога няма да е бял.
-
Не можем да спрем да мислим,но можем да спрем да търсим отговори навън(поне така си мисля)Да имаме разбиране, но да нямаме обяснения.Когато излезеш навън да се насладиш на слънцето,без да мислиш колко е градуса,дали има изригвания,дали няма да изгориш.Да имаш разбирането вътре в себе си, а не с ума си.Когато ти стане топло да се скриеш на сянка,а не да се скриеш на сянка, защото може да изгориш.Когато търсим истината за себе си,да следваме това което усещаме и изживяваме ,а не да търсим логични обяснения на това което изпитваме и според зависи от това дали ни допадат да си избираме.И тъй като често изпитваме нещо на база мислите ни,да се освободим от чуждите мисли,който сме приели за свой.Когато се чувстваме объркани и искаме да сложим ред,да помислим колко от мислите които ни объркват са наши и тези които не са да ги разгледаме адекватно според състоянието ни и това което искаме да стане то.Това не е лесно, аз самата препоръчвайки го ,казвам че не съм от примерните,ако бях сигурно щях да имам друг отговор.Трудното не е разглеждането ,а намирането на онези отговори в нас които ни трябват, а не просто логичното обяснение което веднага ще си предложим.
ПП. Днес например разбрах ,че когато се чувствам добре ме мотивират успехите,тогава градя,имам стремежи.Когато не се чувствам добре,тогава мотивацията ми са проблемите,тогава съм в застой,хвърлям си енергията да решавам проблеми,а не да градя.Но как се променя това не знам,сега само го отбелязвам.Утре сигурно ще имам отговор.
-
eses, немислиш ли че напълно избягахме от темата ;), виж какво става аз например нямам желание да доказвам на някой моята истина, просто споделям вижданията си.Тук в този форум обаче има "семенца" които категорично обявяват нещо за истинност и върви доказвай на такива че са се обърнали кръгом та това по темата.
П.С.А твоите "притеснения" са неоснователни, тук сме дошли да се учим не да бъдем богове ;)това е моето виждане.
-
Направи ми впечатление, че от втория пост нататък, темата се превърна в "Себедоказване". По това нямам какво да кажа, за доказването ще кажа това-онова.
Първото, което ще кажа, е че разликите в мненията по отношение на някакъв обект или процес, външен за наблюдаващите, но все пак обективно един и същ, произлиза от това, че всеки от наблюдателите получава информация по различен поток. Информацията, която излъчва обекта за себе си е единствения носител на характеристиките му, и тези характеристики се копират в мозъчната кора. Това копие на характеристиките от своя страна се ползва от възлите и алгоритмите, формиращи оценката, като единствено надеждната информация за обекта. Потоците, които стигат до нас може да са минали по различен път и качеството им също да е различно.
Твърдението, че "в спора се ражда истината" има някакъв смисъл, доколкото спорещите получават данни от други потоци от опонента си. Понякога обаче някои характеристики са толкова изкривени по своя път, че от две различни гледни точки изглеждат взаимоизключващи се, въпреки, че се отнасят за обективно едно и също нещо, и понеже са взети за надеждна информация и от двамата спорещи, спора не приключва, докато не се направи допълнителна проверка.
Понякога характеристиките са умишлено и целенасочено изкривявани с някаква друга задна цел. В този случай имаме измама.
-
избягахме да, може би вината е моя,че се опитвам да си намеря отговори на много въпроси и осъзнах ,че въпросите който ми задават тук,много ми помагат.Ще почна като зададе някой въпрос да си го копипействам на един уърд и да си отговарям там, а тук само сентенцията може да ви поствам,за да не ви лиша все пак от присъствието си.относно онези които мислят че знаят всичко ,ще съм лаконична,и те душа носят.
-
Направи ми впечатление, че от втория пост нататък, темата се превърна в "Себедоказване".
Нали затова пуснах темата,защото във всички теми се получава така.
-
Това което аз се затруднявам да си обясня по повод темата е дали доказвайки на себе си качествата си,ние просто проявяваме това което сме или се опитваме да докажем на себе си че имаме нещо което всъщност все още нямаме но се стремим към него.Малко ми се преплитат,а смятам че е важно.
Разбира се, че е важно. Защото и двата вариянта са налице и от тук нататък е нормално да се затрудняваш. Не би трябвало да ти се преплитат просто ги свържи т.е завържи възела, двата края или трите. Гледам, че си на прав път само трябва да намериш най-удачният вид възел.
Вече за какво ще го използваш е другят въпрос. Именно затова, колкото е полезно доказването или вече "себедоказването" толкова и не е.
В крайна сметка са важни подбудите, мотивите и пр...т.е причините. Нека първо тях да открием за да продължим нататък, за да не строим къщата от покрива.
Например може да се разгледа като стремеж за себепознание(във всички разновидности) например егоутвърждаване. ;D Като инструмент нужен за изковаване на личността и нейните способности или, като стремеж да изразиш своята... хайде истина да я наречем макар, че тя не търси себедоказване защото тя сама се доказва. Тръгнеш ли да доказваш свършена е тя.
Именно затова мъдрецът няма претенции за себедоказване, както се спомена по назад. Защото той е прибодил живота си...разбрал е всичко за него, са себе си за другите и т.н. и то чрез личен опит а, не само да плямпосва. Нали и за това хората ходят при мъдреците или там гурута и пр, а не обратно.
Всичко е практика на всички нива.
Много често човек тръгвайки да доказва нещо било то и на себе си, се опитва да докаже своята "свобода" или поне да я почувства.
-
Направи ми впечатление, че от втория пост нататък, темата се превърна в "Себедоказване". По това нямам какво да кажа, за доказването ще кажа това-онова.
Първото, което ще кажа, е че разликите в мненията..........
Твърдението, че "в спора се ражда истината" има някакъв смисъл, ..............
Понякога характеристиките са умишлено и целенасочено изкривявани с някаква друга задна цел. В този случай имаме измама.
Не се казва - измама, а манипулация . Т.е. въртиш, сучеш, но не приемаш реално мненията на другите, а им натякваш, че накъдето и да извъртиш питанията си, твойто мнение е най-правилно.
Да, ама затова на помощ ни идва доказателството. Това не е просто математическото доказателство. Във философията има едно по-интересно, но явно авторката се вълнува повече от Себедоказването. Което лично мен не ме влече с егоцентризма си. Докато естановяването на пътя, по който да се стига до определени доказателства, след което да ги използваш ти самия за обосноваване и установяване на истини, това вече е философия. За мъдреците дето не им се живеело пък- ха-ха- не са само мъдреците, май. Но имаме ли избор, след като вече сме родени.
Интересно би било да се види някое доказателство за мъдър човек?!? това би ме впечатлило. Признавам.
-
Себедоказването е и самопознаване!!