Доказване

[алибаба]

.....От къде всъщност идва тази моя потребност да се доказвам? Пред кого,защо? Кои хора имат нужда да се доказват?......

Стремежът да се доказваш идва от личността (егото)...което иска да крепи своята цялост ...и когато човекът се идентифицира с личността си, става точно това, започва да защитава мнения и гледни точки, сякаш са част от него...а те не са....и когато някой оспори гледна точка, това се преживява от личността като заплаха за нейната цялост...ако рухнат опорите на личността (а това са идеите, концепциите) това би довело до рухване на личността....но тя е егрегор, т.е. нещо, което притежава енергия...и се страми да се самосъхрани както и всичко съществуващо.

[smarinov]

Относно форумите - те са идеалната сцена за тези мероприятия А какво лошо има в себедоказването?

[eses]

Алибаба, това обяснение не ни върши работа.Защото на практика се получава така че н-броя милярди личности се опитват да докажат, че те имат място под слънцето,което всъщност няма нужда от доказателства.И докато тези личности доказват,всъщност не живеят.Защото са пред едно постоянно противоречие,имат ли или нямат място?
смариновНе казвам че е лошо а че е непотребно.Наприемр една майка има ли нужда да си доказва че е майка ,не,но има нужда да си доказва че е добра майка.Същото е и за професионалната и всяка една сфера от живота. Следователно извода който си правя аз е че ние си доказваме качества.както една реклама не продава продукт,а отношение, така аз не се опитвам да ви убедя в моето мнение а в това че аз с такова мнение съм някаква.така излиза.

[алибаба]

Ами точно така е както си го казала - милиарди личности се опитват да се самодокажат! Като влизат в отношения помежду си. Без тези отношения самата идея за "личност" се разпада...

[Спорт-Здраве4]

Колко пъти се е случвало това? Ако не се намери достатъчен капацитет който да ти го докаже в средата в която си ,ознаава ли че найстина си прав?

Когато някой ми посочи противоречие от моя страна, което аз самия да не мога да опровергая, това започва да расте в мен.
Първоначално няма да се съглася, ако капацитетът не е достатъчно голям, ще мине време, но това нещо ще ме терзае, понеже не мога да крия неща от себе си. Не съм от ониз тип хора, които могат да живеят спокойно в нестабилна конструкция и ако знам, че възможно най-малкия капацитет е успя лда ми посочи нещо, за което нямам обяснение, не мога да го скрия от очите си.

Така че няма значение от капацитета, който би ми посочил моя грешка. Да вярно е, че не се съгласявам веднага, но няма нещо, което да съм видял, че греша, и да съм го оставил така.

Мислиш ли че тази ти отговорност е достатъчно оправдание да спориш с цел да промениш мнението на някой?И ако да би ли се чувствал отговорен,ако си успял да убедиш някой в нещо ,което го е довело до самоубийство?

Промяната на мнението е следствие от промяна в информацията. И аз се чувствам отговорен да разпространявам информацията, която трябав да бъде разпространявана и да не споменавам информацията, която не трябва да бъде разпространявана.

Убеждението е нещо, което не почива на факти, а на предположения. Аз се опитвам да помогна на човек да види логика, на която да се опре, след което сам да гради бъдещите си убеждения (предположенията си).

Според мен се стремя към живот и никоя част от информацията, която разпространявам, не възприема самоубийството като решение. Така че това вече е измислена ситуация, за която не е нужно да имам решение просто заради несъществеността й.

[smarinov]

смариновНе казвам че е лошо а че е непотребно.Наприемр една майка има ли нужда да си доказва че е майка ,не,но има нужда да си доказва че е добра майка.Същото е и за професионалната и всяка една сфера от живота. Следователно извода който си правя аз е че ние си доказваме качества.както една реклама не продава продукт,а отношение, така аз не се опитвам да ви убедя в моето мнение а в това че аз с такова мнение съм някаква.така излиза.

Много дълбока тема е това. Според мен не може да има общуване без себедоказване, всъщност може но всеки разговор ще изглежда на нещо такова:
-Ех, небето е толкова красиво!
-Да, небето е невероятно!
-Ех, тази манджа е толкова вкусна!
-Не, на мен ми е гадна!
-Ами няма проблем.
Край.
Това на нас не ни е присъщо, ако беше.. Нямаше да водим тази дискусия.

[Z-931]

От цялата тема нищо не разбрах.
Кой какво доказва и защо изобщо му е нужно да го доказва в случай че не разполага с дадени факти и примери, които тук може да изложи и да бъдат от полза за някого.  Общо взето ако обобщя темата излиза нова или:

" Самодокaзателства и отстoяване на личноста пред фактите, които говорят пред обществеността "

[eses]

Мисля че това което доказваме не го доказваме на другите,а на себе си.Замислете се защо ще се доказвате в някакъв измислен свят,пред някакви хора който даже не виждате? Няма значение в какви теми пишем и какво е вярването ни,ние не доказваме него.Ние доказваме на себе си, какви сме по отношение на въпроса зададен в темата.Нека вземем тази тема за пример.Какво се опитвам аз да кажа и докажа на себе си чрез нея?А вие? Погледнете си мнението и си задайте този въпрос? Не мислете за другите мнения, а за своето.
Ако откриете какво искате да си докажете,как се представяте вие по повод заданените въпроси в темата,може би ще открием защо имаме нужда да си ги доказваме тези неща.Няма значение каква е темата в която пишем,щом пишем в нея значи нещо искаме да си кажем сами на себе си.Че сме много умни,начетени,добри,смирени,че сме се освободили,че сме разбрали каква е мисията ни,какво е добро и зло,какви изследователи сме и тн.Ние си водим монолози. Така и така никой не взима от другите.Въпроса е защо си доказваме нещо в което вярваме че сме?Защото ако найстина бяхме ,щяхме да си кажем мнението веднъж и нямаше да имаме нужда да го повтаряме и задълбочаваме,нямаше да целим да доказваме.

[old4]

А за онова "гласче" което непрекъснато нашепва АЗ СЪМ НАЙ  ;D Та това е с темата за доказването, да докажем че сме НАЙ а не за нещо друго или хайде да почешем его  ;D.

[eses]

Така е с всички теми който пускаме.Не се претиснявам да се иронизирам и да си посочвам грешките,по този начин си ги доказвам, това сигурно говори отново за егото ми,ама какво да направя всичко което кажа ще е явно от него,дори да се ухуля.Въпроса е доколко различаваме това което правим.Защото така се опознаваме.Всички сме един дол дренки,ама много се правим на ягодки. ;D

[ДАВИД]

В Моят спор се ражда Моята истина!
Опитвам се да докажа, с цел да провокирам отговор, различен от моя! Не търся толкова съпричастност или потупване по рамото, колкото развитие по темата!
Доказателствата...те са като стълбите, а стълбите са част от стълбицата...стръмна, извита...чак безкрайна...

[ДАВИД]

Така е с всички теми който пускаме.Не се претиснявам да се иронизирам и да си посочвам грешките,по този начин си ги доказвам, това сигурно говори отново за егото ми,ама какво да направя всичко което кажа ще е явно от него,дори да се ухуля.Въпроса е доколко различаваме това което правим.Защото така се опознаваме.Всички сме един дол дренки,ама много се правим на ягодки. ;D

В един момент сме дренка, друг път сме ягодка...понякога сме пъпеши...За един-бисер, за друг -дордонка! Важен е стремежа!

[Tangrata_]

По принцип е така. Самодоказването е впрегателна верига.
Тук във форумите също.


Но,
досетих се, че много лични постижения се правят именно чрез себедоказване.
Доказваш си, че можеш; след това започваш да вярваш повече във себе си; започваш да ЗНАЕШ, че можеш повече; започваш да постигаш повече и тн и тн.

Ето, че има противопоставяне.
Има различни видове себедоказване.

И пак ще намесим егото.
Има 2 вида себедоказване.
Себедоказване с его и себедоказване без его. Има и смесен вариант, разбира се. Повечето себедоказвания са някъде между двете.


Себедоказване със и без его е също както
действие със и без его, любов със и без его и тн и тн и тн.

Есес тук говори за себедоказването с его.
Където отъждествяваш успеха или неуспеха от доказването си със личността и егото си.

А при себедоказването без его, ти отъждествяваш успеха или неуспеха си със куклата на конци, която си, проводника на божествената сила.
Ти смирено проверяваш докъде стигат силите ти, докъде моментните ти способности и умения. Докъде можеш да ги развиеш.
И можеш непрекъснато и редовно да работиш по този въпрос и да себедоказваш все повече и повече. Но себедоказване без его. Просто доказваш (на себе си), че може, че е възможно. Но не ти трепва себето от суета от тоя факт. Оставаш невинен.

[cassio]

Защо е било нужно това залитане към психологията и себедоказването? Аз ги разграничавам доста двете неща. И от едното не произтича непременно другото.
Има една дума- рационалност- която е за това да ни помага да си установяваме някакви истини. А истините се установяват освен чрез опита, но и чрез доказването.
Ако успеем да "оправдаем" (друг синоним на относителното доказване) някаква истина/постъпка/решение, ние установяваме причина/мотив а през тях можем да определим и цел- от там и Смисъл.
Ако останем на ниво просто приемане на Факти без рефлексия (втори относителен синоним на доказването)то тогава можем спокойно да сме дърветата по пътя цветя или животни.
Доказването е важно за Само-Осъзнаването. А Себедоказването е вид установяване на идентичност не толкова за другите, колкото за нас самите в света и собственият си живот.

Ако докажа на някой, че животът има смисъл и той го разбере или извлече определено основание от това мое основание ще е повече от опровергаването и оправдаването на повечето неадекватни и наши постъпки като се дъним или проваляме.

[sidewinder]

Мъдрецът няма потребност да се доказва. Обърнете внимание на това!