Надеждата

[Спорт-Здраве4]

Има Живот без смърт.
Има Любов без омраза.

Е по-голяма заблуда от тази човек и да търси, трудон намира.

[алибаба]

Когато си от едната страна просто не виждаш другата, но нея я има просто защото е другата част.
Предизвикателстовот пред човешкото съзнание е да види (осъзнае)едновременно и двете страни. Да види в любовта омразата и в омразата любовта, да види в смъртта живота и в живота - смъртта, и т.н. Това ще означава, че то (съзнанието) се  е качило едно стъпало по нагоре НАД плоскостта на която са тези страни на монетата.

[P.E.A.C.E.]

Има Живот без смърт.
Има Любов без омраза.

Е по-голяма заблуда от тази човек и да търси, трудон намира.

Защото ти така казваш нали?

[old4]

Искам да ви кажа само няколко думи, филосовстването си е чиста проба празнословие  .
А надфилософстването е чесане на неначесано его  ;D!

[Спорт-Здраве4]

Има Живот без смърт.
Има Любов без омраза.

Е по-голяма заблуда от тази човек и да търси, трудон намира.

Защото ти така казваш нали?

Или да е обратното, понеже ти така казваш,а?


Въпросът е, че няма учение, наука, или форма на знание, познато на човека, което да казва, че живот може без смърт и смърт може без живот.

Докато всяко учение, наука или форма на знание, познато на човека, потвърждава това, което аз казвам - че няма да има живот, ако няма смърт, и че няма да има смърт, ако няма живот.

[old4]

Според йога няма раждане и смърт. Индивидуалното съзнание безкрайно, вечно и безсмъртно. Това е човекът, но съзнанието е било материализирано в тяло. Това се обяснява с алегорията за човека, наблюдавал отражението на слънцето в различни съдове, пълни с вода. Той не осъзнавал че източникът на светлина е слънцето. Съдовете се счупили и водата се разляла, но слънцето все още греело. Това е това слънце, този Аз, този Атман, който е искрата на съзнанието, която дава живот на неживата амтерия.  Тялото умира и дадената идентичност е загубена, но искрата на живота не е заличена.

[P.E.A.C.E.]

Освен Йога има още 100 учения, религиозни, езотерични и т.н. които говорят за вечен живот без смърт.
А Любов без омраза, че има на мен ми е пределно ясно. Имам само една дума по тази тема.
Христос.

Любовта, Вярата, Надеждата - това е светлина.
Те нямат противоположности.
Тъмнината не е противоположното на светлината.
Когато има САМО светлина/надежда/любов/вяра - няма такива неща като отчаяние с които ги приравнявате. Отчаянията и другите страни на монетите са сенки. Сенки които създаваме ние.

А междудругото - чисто логически-научното мислене е точно това което ви подвежда. Там в момента витаят едни тъмни сили... Същите които навремето са превзели езотеричните учения и са направили покварени религии или са покварили чистите религии.
Време е да надрастнем и едното и другото - да ги обединим.

[old4]

А междудругото - чисто логически-научното мислене е точно това което ви подвежда. Там в момента витаят едни тъмни сили... Същите които навремето са превзели езотеричните учения и са направили покварени религии или са покварили чистите религии.
Време е да надрастнем и едното и другото - да ги обединим.

В Ню Ейдж  ;D.

[P.E.A.C.E.]

Защо пък да е "ню ейдж"?
Едит: Единственото "ню ейдж" тук е отричането на Любовта, Надеждата и Вярата...

[old4]

Защо пък да е "ню ейдж"?

А защо пък да ги обединяваме, защо да има религии и разни "учения" ?

[sedere]

Има Живот без смърт.
Има Любов без омраза.
Това не противоречи на вашата парадигма за монетата, двете неща и "монетата" и страната без другото - съществуват едновременно.

Май не го разбрахте поне така си мисля. Аз си мисля, че искаше да каже, че дори когато тялото умре истинската ни същност не умира. Тя също се трансформира, но не умира.
Естествено има и живот без да напускаш тялото само, че това си е за други типове същности. Макар и там рано или късно да го напуснеш и да отидеш в друго.

Според йога няма раждане и смърт. Индивидуалното съзнание безкрайно, вечно и безсмъртно. Това е човекът, но съзнанието е било материализирано в тяло. Това се обяснява с алегорията за човека, наблюдавал отражението на слънцето в различни съдове, пълни с вода. Той не осъзнавал че източникът на светлина е слънцето. Съдовете се счупили и водата се разляла, но слънцето все още греело. Това е това слънце, този Аз, този Атман, който е искрата на съзнанието, която дава живот на неживата амтерия.  Тялото умира и дадената идентичност е загубена, но искрата на живота не е заличена.

Това е Висшият ни Аз както го наричат. Аз лично го наричам истинската ми същност, или истинското ми Аз.

[P.E.A.C.E.]

Защо пък да е "ню ейдж"?

А защо пък да ги обединяваме, защо да има религии и разни "учения" ?

А защо помагаме на по-малките от нас?
Аз например преди време видях как една риба се заклещи в едни скали, не ми се ядеше риба, не бях гладен и я пуснах във водата.

[old4]

А защо помагаме на по-малките от нас?
Аз например преди време видях как една риба се заклещи в едни скали, не ми се ядеше риба, не бях гладен и я пуснах във водата.

А дали им помагаме?
А това за рибата добре си направил, тя ще нахрани някое гладно животно или човек.

[Спорт-Здраве4]

Вашето се нарича тотално неразбиране на йога. И на всичко останало.

И каква ирония - научното, интелектуално, безсимволно разбиране на йога е това, което ви подвежда... но както и да е.


Единственото вечно нещо, което "не умира", това е кръговратът на живота и смъртта. Както и да е, който прочел, прочел.

[ThreeFaces]

Хубав разговор, но ще е добре да го върнете към темата.

Лайтмотивът на повечето хора тук е осъзнатостта, та ми е интересно, как се вмества надеждата (независимо дали е провокирана от отчаяние или е някакъв друг вид, перманентна надежда) и стремежът към осъзнат живот?

Не е ли надеждата някакъв тип очакване, насочено към бъдещето и желание да се подобрят някакви обстоятелства, които са извън нашите възможности?

Надеждата не може да бъде в набора от положителни качества на човек, който иска да води осъзнат живот, предимно изграден от собствените му осъзнати действия (или бездействия).
Осъзнатостта е сега, тя е контролиран контакт и чисто наблюдение.