Надеждата

[old4]

Децата не се учели да ходят?! Хващаш се за думата...

Ми не се хващам за думата, просто е така. Каквото и да правиш, няма как детето да не се "научи" да ходи...

Даже и животните учат децата си да ходят летят ловуват хранят ..... Едно дете ако израстне при вълци, доста ще трябва да го учиш да върви право, има ги тези случаи и те подробно са описани.
Един гларус бута пилето си непрекъснато от високо за да се научи да лети ....

[P.E.A.C.E.]

Даже и животните учат децата си да ходят летят ловуват хранят ..... Едно дете ако израстне при вълци, доста ще трябва да го учиш да върви право, има ги тези случаи и те подробно са описани.
Един гларус бута пилето си непрекъснато от високо за да се научи да лети ....

Къде са тези случаи описани, аз знам че пак вървят, просто прегърбени.
Гларуса бута пилето от висото, то не полита ли на първия път? Или пада от високото, разпльоква се и му няма нищо?
Пък дори да не съм изцяло прав за този частен случай, означава ли това че и другите изложени мисли се дескредитират автоматично?

[old4]

http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-07-24/41-2008-07-27-20-29-45/395.html

http://bta.bg/site/parallels/2010/29/theme.htm

[Спорт-Здраве4]

Човечеството просто не е дорасло за някои неща. Алибаба, просто не можеш да накараш глупака да пие от кладенеца. Можеш да го доведеш до там и да му го покажеш, но само това...



Всичикте тези теми са само семената на новата флора. Посаждам ги тук, остава още много време, докато поникнат, но за да стане това, някога трябва да са били посадени.
И това е сега.



Сляпото човечество винаги разбира за нещата, когато дадат плодове и изпада в изненада/ужас/възторг и прочие. А онези, които са я засявали тази култура, са засяли още маса неща, докато тази даде плод.

Така че, алибаба, настоящето не е там, където сляпото човечество казва, че е.

Настоящето е с години по-напред, отколкото хората си мислят.

Просто си напиши разсъжденията и до там - да общуваш с човек от миналото е невъзможно. Особено ако дори не знае, че се намира в миналото.

Просто посади разсъжденията си в обществото, и когато узреят, хората сами ще преоткирят написаното днес.

[алибаба]

Търсех подходящ пример, с който да поясня гледната си точка за надеждата...но по-добро от това, което е казал Спорт-Здраве не мога да се сетя. А то е факта, че надеждата върви ръка за ръка с отчаянието. Тя е необходима при наличие на отчаяние...и примера за който се сетих, че надеждата се отнася към отчаянието така, както диетата към наднорменото тегло.
Искам да кажа, че не трябва да се търси лек за отчаянието, а да се изкорени нагласата, пораждаща отчаяние. Точно както не бива да се гледа на диетата като на решение на въпроса с теглото (това вече всички го знаят), а да се промени нагласата и отношението към живота (и в частност към храненето), така, че да не се поражда възникването на наднормено тегло.
Наднорменото тегло е симптом на неправилно отношение към живота като цяло.
И диетата е опит да лекуваш СИМПТОМА.
Същото е и с надеждата.
Отчаянието е симптом на неправилна нагласа. Познавам хора, дори мои много близки, които при никакви обстоятелства не биха изпитали отчаяние. Случвало им се е какво ли не...айде да не разправям, че ще се отплесна много...и за миг не се изпитали отчаяние, и не са имали нужда да го потушават с надежда. Просто са действали съобразно обстоятелствата в момента и са правели каквото могат. Никакво отчаяние, никаква надежда. познавам и хора, които от едното нищо и са готови да изпитат отчаяние...някои от тях дори не знаят какво е истинско страдание...и дори може би за това си позволяват отчаянието. Когато ИСТИНСКИ страдаш просто не можеш да си позволиш лукса на отчаянието и на надеждата.
Бебето реве - бутват му биберон. Надеждата е именно като този биберон.
Биберонът е ЗАЛЪГАЛКА, но не и РЕШЕНИЕ.

[eses]

Преди време мислех точно така, радвам се че вече мнението ми се промени,относно надеждата и че я изживявам така както я изживявам, а не така както описвате вие,като неотменно свързана с отчаянието. И ще се опитам да дам и аз един пример за да разберете аз какво имам впредвид.Надявам се че света един ден ще е едно прекрасно място с прекрасни помъдрели хора и правя каквото мога по въпроса,надявам се че сина ми ще порасне и ще стане истински мъж с много достойнства и ще надмине постиженията на цялата си рода и правя каквото мога и тн.Ако това стане ,то аз приемам че моята надежда е била заявка за това аз как искам нещата и че съм била в синхрон с общия план, а ако не стане то общия план го изисква и аз имам доверие в него,че е за благото на всички,и че сегашните ми възгледи може да нямат нищо общо с онази действителност и че мойте претенции са илюзия в целия план.

[konstantin2007]

Търсех подходящ пример, с който да поясня гледната си точка за надеждата...но по-добро от това, което е казал Спорт-Здраве не мога да се сетя. А то е факта, че надеждата върви ръка за ръка с отчаянието. Тя е необходима при наличие на отчаяние...и примера за който се сетих, че надеждата се отнася към отчаянието така, както диетата към наднорменото тегло.

Надеждата и отчаянието са двете страни на един и същ медал.

[алибаба]

Ясно, пак говорим за различни неща. Това, което описваш не е надежда. Едно е да даваш заявка и да работиш по въпроса, друго е да се надяваш. Различни неща са.
Познавам една жена, която цял живот изживя ...не можейки да отстоява себе си, интересите си, правото си на щастие..защото се надяваше, че щом е била добра значи рано или късно ще има отплата за това. Надяваше с на някаква всемирна справедливост. Често съм я чувала да казва "аз на никого не съм сторила зло", на всички съм се раздавала, значи ТРЯБВА един ден да получа и аз добро.Надяваше се, макар и да не си го признаваше открито, че има прераждане и че там се въздава според заслугите ти...така, че фактът, че не е видяла бял ден не я притесняваше...та това са червени точки за после.
Или пък надеждата, че "нещата ще се оправят от самосебе си". Някак си..така ..свише.
Аз говоря за надеждата, която е НЕпоемане на отговорност.НЕосъзнаване, че в нашите ръце и в нашите действия е всичко...и това дали синът ти (или моя) ще стане гордост за родата зависи до голяма степен от делата ни всеки божи ден....разбира се и от тази заявка, за която говориш, която е по-правилно да я наречем ВЯРА. Или...още по-добре УБЕДЕНОСТ. А защо не НАМЕРЕНИЕ.

[konstantin2007]

Успокой топката,майка ми е инвалид без два крака.И да ти кажа надеждата в нея не е че ще и пораснат крака и че ще проходи.

Есес,топката е спокойна...Съжалявам за майка ти..Аз обаче познавам точно такъв инвалид,който вече е изгубил всяка надежда и е потънал в отчаяние.Означава ли това,че е мързелив?!?

[eses]

Алибаба, всъщност за едно и също нещо говорим,просто аз я изживявам по друг начин.Давам свобода на надеждата,докато ти я затвараш в общоприети рамки.Надеждата си е надежда,а поемането на отговорност и действия си зависят от човека а не от това дали се надява или не.То е същото като любовта.някой хора изживяват любовта като съжителство,разпределяне на отговорностите,други като безкрайна драма трети като романтичен филм,а любовта може да е всичко и нищо от изброеното.Как ще изживяваш надеждата е не само въпрос на избор и разширяване на светогледа но и на етап в живота ни.като цяло обаче да се придържаме към едно ограничено разбиране на всяко едно нещо каквото и да е то ,едва ли би ни направило щастливи и още повече едва ли би ни било полезно. Ако човек реши че надеждата е нищо друго освен отчаяна нужда от нещо си ,то той никога не би могал да изпита хубавата страна на надеждата.
Константин 2007 под мързеливи имах впревид по точно тези който не предприемат действия,а не който са отчаяни, въпреки че често едното води до другото.На майка ми и говоря постоянно за това.Тя от няколко години е в това състояние и така и не положи усилия да се научи да се движи с количката си.Само седи и лежи.Ок отчаяна е,тя не вижда смисъл,защото е на 65 и си мисли че няма за кога да започва наново.Това не е правилно.Отчаянието трябва да се преодолее.

[Спорт-Здраве4]

Търсех подходящ пример, с който да поясня гледната си точка за надеждата...но по-добро от това, което е казал Спорт-Здраве не мога да се сетя. А то е факта, че надеждата върви ръка за ръка с отчаянието. Тя е необходима при наличие на отчаяние...и примера за който се сетих, че надеждата се отнася към отчаянието така, както диетата към наднорменото тегло.

Надеждата и отчаянието са двете страни на един и същ медал.

Гений, някога взимал ли си в ръка Тура, без да вземеш Ези?

[konstantin2007]

   Генийка...Таа кво викаш ?

[Спорт-Здраве4]

Викам че пуснеш хванеш ли Ези, хващаш и Тура.

Пуснеш ли Ези, пускаш и Тура.


Ако имаш надежда в себе си, значи имаш отчаяние в себе си. Или пусни Ези, или пусни Тура, за да пуснеш медала.

[konstantin2007]

Спорт-Здраве,съгласна съм с теб.Така е.Но донякъде..Объркаха ми се мислите в момента,но до одеве си мислех за нещо такова..Само,че..аз не съм отчаяна а се надявам.Имам надежда за нещо по-добро примерно..Изгубя ли надеждата обаче,сигурно ще се отчаям..Докато от друга страна,наличието на отчаяние,не води непременно до появата на надежда..Оф..нещо съвсем се помешах..Ще го помисля пак,че одеве ми хрумна и докато напиша,ми излетя от главата..Ма нещо от този сорт беше.

[Спорт-Здраве4]

Аз не ти казвам каква си. Просто ти посочвам следата, по която да намериш отчаянието в себе си.

И също така ти давам съвет как можеш да го махнеш, ако въобще си на кеф за нещо такова.



П.П.
Ето ти пример.

Отиваш в гората, но там лайна няма. Само че ти е пределно ясно, че животни има.

Задай си въпроса тогава как ще има животни в гората, ако няма лайна.

Значи лайна има и въпроса е просот да бъдат намерени.

Понеже няма животно, което да сере във въздуха, значи за да намериш лайна просот трябва да тръгнеш по стъпките на животното.



Ето ти приложение на този пример - щеше ли да се надяваш на нещо по-добро, ако не беше отчаяна от настоящите неща?

Ако ми отговориш с "да", ще съм твърде убеден, че не различаваш добре надеждата от знанието.