Автор Тема: Надеждата  (Прочетена 36136 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Надеждата
« -: Септември 18, 2010, 21:00:02 pm »
Като номеролог-аматьор исках да направя нещо повече с това, отколкото хороскопи и личностни анализи. Исках да използвам номерологията в хазартни изчисления.
Отдадох известен труд и известно време и изнамерих начин за себе си да изчислявам различни изходи от хазартни занимания.
На фона на многобройните успехи, малкото грешки изглеждаха още по-пренебрежими, отколкото бяха.

После реших, че е е време да прекратя тестовия период, да зпочна реалното влагане на пари. Само че срещах обстоятелствена невъзможност. Или нещата в банката щяха да се прецакат, или някоя регистрация щеше да се анулира, или просто щях да изпусна дадени срокове.

Като човек, опитващ се да действа с разбиране, бързо ми стана ясно, че не трябва да си играя, преди да съм сметнал тази ситуация.

Седнах да смятам живота си и изплуваха няколко цикъла.
Забелязах, че числото, което ми трябваше, за да имам емпиричен материален успех, влизаше в циркулация след точно определено време. И излизаше от циркулация в точно определен момент.
Имаше си начало, имаше си и край.


Тогава в сърцето си почувствах нещо странно.



Когато за първи път до мен достигна знанеието за Цолкин календара на маите, много се въодушевих и попих всичко, което можах за него. Наложи се след време да обясня на друг човек какво представлява и първото, което ми хрумна да му кажа, беше "Календар на емоциите и мислите, които ще витаят в главата ти".
Сякаш го казах на себе си и така и се отпечата в паметта ми.

За втори път ми се случваше да усетя това странно нещо в сърцето си тогава.


Наскоро, когато с един от сериозните форумни участници обсъждахме мита за Прометей зад кулисите, той ми даде директен цитат от мита:
 

ПРОМЕТЕЙ: ....поискахте да знаете причината за моя срам. Ще ви я кажа, чуйте я. Щом сяда на престола бащин, почва той да разпределя почетните длъжности сред боговете, да раздава властите. За бедния човешки род ни думичка не каза. Щял да го изтреби целия, за да изникне ново поколение. Единствен аз оспорих тези планове. Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните. Не слязоха избити в преизподнята. Затуй стоя превит под тези бедствия... бях милостив към хората...
...
ХОР: Ти може би си сторил нещо повече?
ПРОМЕТЕЙ: На смъртните отнех да виждат края си.
ХОР: А как намери цяр за туй страдание?
ПРОМЕТЕЙ: Надежди слепи вселих във душите им.
ХОР: Голяма благодат си дал на смъртните.
ПРОМЕТЕЙ: Освен това, дарувах им и огъня...
ХОР: Как? Огън имат днес и еднодневките?
ПРОМЕТЕЙ: А той ще им разкрие много работи.
ХОР: И Зевс за тези твои провинения...
ПРОМЕТЕЙ: ...ме мъчи и не намалява мъките.


Тогава разбрах - онова, което усещах в сърцето си, беше, че аз отдавна не живеех с надежда.

От някакъв момент аз живеех, потопен в усещането за Великото Предопределение. То беше и е толкова близко на душата ми, че Предопределението е единственото нещо, с което някога ще бъда съгласен и не желая нищо друго.

Този момент на повратна точка мога да си го спомня - моментът на най-дългото ми и опустошително (за мен) гладуване. Може би най-болезнения момент в живота ми, в който изоставих надеждите си. Първият момент, в който съм се предавал искрено и доброволно.
И първият момент, в който искрено избрах да изоставя слабостите си.




Несляпа надежда не съществува. Една надежда е по определение сляпа.

Нека забележим, че противоположното на надеждата е отчаянието. Надежда и отчаяние са едно неделимо цяло - те са двете половини на едно неделимо цяло.


Със смъртта на надеждата е свързано преодоляването на човека. "Да вървиш с всички сили към своя залез, понеже човекът е само мост, който трябва да бъде преодолян", както казва Ницше.



Замислете се... хора... и се потопете в себе си и своите спомени - кой беше първият да ви каже, че надеждата е добродетел?

И кога вие самите стигнахте до този извод... Кога избрахте отчаянието пред разбирането.
« Последна редакция: Септември 18, 2010, 21:05:56 pm от Спорт-Здраве4 »

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Надеждата
« Отговор #1 -: Септември 19, 2010, 11:35:17 am »
И все пак сме преживяли сходни повратни моменти относно надеждата.Но не съм съгласна че нейната противоположност е отчаянието.Мисля че нейната противоположност е несъгласието че някой неща не са под наш контрол,което довежда до борба.

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Надеждата
« Отговор #2 -: Септември 19, 2010, 20:46:54 pm »
И все пак сме преживяли сходни повратни моменти относно надеждата.Но не съм съгласна че нейната противоположност е отчаянието.Мисля че нейната противоположност е несъгласието че някой неща не са под наш контрол,което довежда до борба.


Никъде не казвам, че противоположното на надеждата е отчаянието. Не можете и да четете ли вече? До там ли е стиганло неразбирането помежду ни?

Цитат
Надежда и отчаяние са едно неделимо цяло - те са двете половини на едно неделимо цяло.

Цялото ми кратко есе описва логиката на заключението, че противоположното на надеждата е разбирането.

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Re:Надеждата
« Отговор #3 -: Септември 19, 2010, 21:06:53 pm »
За мен надеждата е дериватив (баси думата дет написах ;D) на вярата.
Надеждата и разбирането са свързани неща, или поне така си мисля/усещам.
Ако горното е вярно, то кое възниква първо, кое е предхождащо другарчето си?
Или с други думи, аз имам Надеждата, Вярата, че един ден ще Разбера - Защо.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Надеждата
« Отговор #4 -: Септември 19, 2010, 21:21:16 pm »

Никъде не казвам, че противоположното на надеждата е отчаянието.
Не е вярно но защо си цитирал само втората си част от този абзац, може би второто би трябвало да елиминира първото ,но все пак не го прави.
Цитат
Нека забележим, че противоположното на надеждата е отчаянието. Надежда и отчаяние са едно неделимо цяло - те са двете половини на едно неделимо цяло.
Цитат
Не можете и да четете ли вече? До там ли е стиганло неразбирането помежду ни?

Много добре си четем,естествено и ние правим грешки ,но не можем да четем мислите на другите, затова че когато искаш да кажеш, че черното е черно, не казвай, че черното може и да не е черно.Относно неразбирането, винаги може повече.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Надеждата
« Отговор #5 -: Септември 19, 2010, 21:46:36 pm »
За мен надеждата е дериватив (баси думата дет написах ;D) на вярата.
Надеждата и разбирането са свързани неща, или поне така си мисля/усещам.
Ако горното е вярно, то кое възниква първо, кое е предхождащо другарчето си?
Или с други думи, аз имам Надеждата, Вярата, че един ден ще Разбера - Защо.


Когато малкото дете се учи да ходи то няма надеждата и вярата, че все някой ден ще проходи, та те да го карат да опитва пак и пак....ако то ги имаше би седяло и би чакало вероятно...но тъй като то няма подобни боклуци в ума си, то просто прави крачки и всяка една крачка е мотив за следващата....

Надеждата и разбирането (или вярата..в смисъл на увереност) имат дотолкова общо, че просто където го има едното другото го няма.

Или се надяваш....на нещо...или го правиш...
Да се надяваш на нещо..което в момента не е, а е някъде в бъдещ момент, означава само едно - че НЕ ПРИЕМАШ сегашния момент. Нищо, абсолютно нищо не можеш да направиш ако не приемеш сегашния момент такъв какъвто е...и надеждата...за нещо различно ти пречи ДА ПРИЕМЕШ.

Какво значи - надявам се, че някой ден ще разбера....значи да си живея по старому, с някаква надежда...а докато живея постарому просто нямам шанс.Ако е имало да съм го разбрала...но не съм, значи старият начин не действа...значи по-добре да осъзная, че както живея и както мисля, и както са нещата в момента аз НЯМАМ шанс. Да приема това като факт и като основа.И оттам да тръгна.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Надеждата
« Отговор #6 -: Септември 19, 2010, 23:00:29 pm »
Според мен правиш грешка, че свързваш надеждата с времето.Надеждата се изживява сега.Тя не изключва действието, тя е доверие в общия план, който не разбираме и не ни е дадено да виждаме.Когато човек каже че се надява да доживее дълбока старост с много внуци,не очаква това време да дойде,той просто се надява/мечтае(това да му е отредено) и си живее живота.В този смисъл очакването е погрешно свързано с надеждата. Отчаянието води до очакване и бездействие и е оправдание за мързеливите.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Надеждата
« Отговор #7 -: Септември 19, 2010, 23:02:55 pm »
Отчаянието води до очакване и бездействие и е оправдание за мързеливите.

Тва го кажи на някой инвалид без крака...Да не мързелува,ми да действа..Току виж му порастнали нови крайници..

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Надеждата
« Отговор #8 -: Септември 20, 2010, 00:26:34 am »
Успокой топката,майка ми е инвалид без два крака.И да ти кажа надеждата в нея не е че ще и пораснат крака и че ще проходи.

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Re:Надеждата
« Отговор #9 -: Септември 20, 2010, 09:58:00 am »
Цитат
Когато малкото дете се учи да ходи то няма надеждата и вярата, че все някой ден ще проходи, та те да го карат да опитва пак и пак....ако то ги имаше би седяло и би чакало вероятно...но тъй като то няма подобни боклуци в ума си, то просто прави крачки и всяка една крачка е мотив за следващата....
Не. ;)
Малките деца не се "учат" да ходят. Ученето в общия случай е един университетски механичен процес на повтаряне, където всяка следваща назубрена дезинформация води към следващата.
Ходенето им е вградена "игричка", можеш ли да научиш дете да не ходи? хахаха
Това е инстинкт, неизбежна заложба. Същото е с летенето при птиците и растенето нагоре при дърветата.
А точно малките деца са тези които имат НАЙ-голямата Вяра и Надежда (взаимосвързани неща). Гледат позитивно, надяват се да оправят света, искат да нахранят всички клошари, да обяснят на лошите другарчета да не късат листата на растенията защото ги боли, искат да намилват всички кучета и котки.
По-късно отиват при тях едни умопомрачени господа в тъмни костюми и им обясняват как нищо не могат да променят, да не се надяват, да нямат вяра, ей това са БОКЛУЦИТЕ! "Крачи напред без да имаш надежда, в най-добрия случай ще ти стигат пари за хляб и е*ане...Стига си таил надежди, подчини се на системата"
Цитат
Надеждата и разбирането (или вярата..в смисъл на увереност) имат дотолкова общо, че просто където го има едното другото го няма.
Историческо противоречие ;)
Например никой не е знаел, че атома е делим. Имали са разбирането, че това е последната, най-миниатюрна частица. Обаче са се появили хора, с нестандартно мислене, вяра и надежда за друга реалност. Те не са знаели какво ще открият, няма ли са крайна фаза на "разбиране". Е оказали са се прави, добре че не са си останали с пустото разбиране, а са дръзнали да последват вътрешния си глас, който няма нищо общо с логическа последователност и разбиране.
Цитат
Или се надяваш....на нещо...или го правиш...
Да се надяваш на нещо..което в момента не е, а е някъде в бъдещ момент, означава само едно - че НЕ ПРИЕМАШ сегашния момент. Нищо, абсолютно нищо не можеш да направиш ако не приемеш сегашния момент такъв какъвто е...и надеждата...за нещо различно ти пречи ДА ПРИЕМЕШ.
Как да направиш нещо, като нямаш надежди и вяра? Приемаш помията, ГМОтата, флуора, кемтрейловете, телевизорчето и си оставаш до там. Нали са от "сегашния момент", значи "трябва да ги приемем". Е не, аз не искам да ги приема, когато дойде чипа и него няма да го приема, защото имам друга Вяра.
Това, че Вярвам в нещо друго, не означава че то е в бъдещето. Него си го има, реалност е сега, просто мнозинстовото безнадеждници го държат в минимални количества поради невежество. Вика му се Добро.
Цитат
Какво значи - надявам се, че някой ден ще разбера....значи да си живея по старому, с някаква надежда...а докато живея постарому просто нямам шанс.Ако е имало да съм го разбрала...но не съм, значи старият начин не действа...значи по-добре да осъзная, че както живея и както мисля, и както са нещата в момента аз НЯМАМ шанс. Да приема това като факт и като основа.И оттам да тръгна.
Гореизписаното обяснява.
Имам надеждата, че ще разбера.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Надеждата
« Отговор #10 -: Септември 20, 2010, 11:01:20 am »
Оплитаме понятията, говорим за различни неща под едно и също понятие или обратното...ей това му е лошото но словото, че никой не е наясно кой какъв смисъл ще вложи в дадено понятие.

Децата не се учели да ходят?! Хващаш се за думата...но постепенното празвиване на някакво умение може да се нарече учене. Пък и кой знае след време както е тръгнало може да има и курсове по ходене за деца, както сега има курсове за..бременни...или уроци по плуване.Нали и плуването ни било заложено? Както и да е...използвах примера за да покажа, че когато има действие надеждата я няма.
Това, което говориш за нестандартното мислене...като двигател на познанието...извинявай, но къде тука набъркваш НАДЕЖДАТА?!
Никой не изследва и не открива поради надежда, че ще открие нещо!
Откривателството е по-скоро като с ходенето при малкото дете, имаш го този подтик вътре в себе си, не се задоволяваш с това, което ти казват а продължаваш да търсиш...това не е надежда.
Под ПРИЕМАНЕ на това, което е....също друго имам предвид, а не да се примирим с всичко, което ни притиска отвън.Ти като не приемаш ГМО или чипове и пр. какво правиш?! Скубеш си косите денонощно? Пиеш успокоителни? Не можеш да спиш?! Какво правиш НЕприемайки ги?! Напротив. Ти ПРИЕМАШ, че ги има. Приемаш факта, че има невежество, че има консуматорство, че има лъжа, че има деструктивни сили....ПРИЕМАШ света заедно с тях и оттам нататък решаваш какво ТИ ще правиш с този факт. Например решаваш, че ще протестираш или пък, ще правиш бойкот на индивидуално ниво, или пък ще се динстанцираш и пр. Но за да можеш да направиш тази крачка ти първо трябва да си ПРИЕЛ нещата, че са такива каквито са.
Има хора, които дълго време отказват да приемат света такъв какъвто е.
Те НЕприемат, че в света на хората има лъжа, че не всичко е любов, цветя и рози...че в света цари невежество...НЕ го приемат и изпадат в депресии, пият лекарства, съсипват се...някои се самоубиват.
Значи или приемаш нещата и продължаваш напред или НЕ ги приемаш и спираш...и къде тука е мястото на някаква си надежда?! Просто няма такова нещо...затова и щом заговорим за надежда става тотално оплитане ....просто защото такова нещо не съществува. Пълна измислица е!
Има борба, действаш и правиш усилия....воден от вътрешен подтик, съобразно нещата такива каквито са, а не такива, каквито се надяваш да станат.
Е..имаше едни дето се надяваха, че могат да сътворят равенство и братство сред хората и действаха водени от тази своя вяра и надежда... и всички знаем до къде ни доведоха....

Неактивен Melody

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 91
Re:Надеждата
« Отговор #11 -: Септември 20, 2010, 12:06:04 pm »
  Правиш си своите планове,действаш си според тях,но не става точно така,както си го запланувал.Защо?Ами защото не си единственият,който си прави планове.

  Прави си планове,действай според тях и се НАДЯВАЙ,че ще се получи!

  алибаба,Как така"Никой не изследва и не открива поради надежда, че ще открие нещо!"

  Защо иначе някой ще тръгва да изследва и открива,ако не очаква и не се надява да открие нещо?


Опитай!

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Надеждата
« Отговор #12 -: Септември 20, 2010, 12:21:29 pm »
Просто това, което стои в основата на търсенето не се нарича надежда.
То е като с ходенето при малкото дете, едната крачка мотивира другата -едно откритие мотива следващото.
Тук ще зесегна един малко болезнен въпрос...неприятно ми е да говоря дори, но скоро мислих за това и е по темата...
Става въпрос за хора, чиито деца са изчезнали (или изобщо близки хора са в неизвестност). Направило ми е впечатление, когато съм слушала или чела интервюта с такива хора, че те искат да знаят истината, дори тя да е най-ужасната. Дори и да открият трупа на човека, близките предпочитат това пред неизвестността. Питала съм се ЗАЩО?! Все пак когато няма известност има НАДЕЖДА?! Защо тези хора предпочитат истината, дори и да е най-лошата пред неизвестността, където живее надеждата?!
Питам ви и вас.
След като надеждата е нещо толкова хубаво, ценно и благо  - защо тези хора не я искат. Искат истината...макар и ужасна?!

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Re:Надеждата
« Отговор #13 -: Септември 20, 2010, 13:14:12 pm »
Цитат
Оплитаме понятията, говорим за различни неща под едно и също понятие или обратното...ей това му е лошото но словото, че никой не е наясно кой какъв смисъл ще вложи в дадено понятие.
Някои обаче влагат и грешен смисъл, в иначе ясни понятия.
Още повече, че понятията, думите и словото изобщо се менят - еволюират. Понятията се разширяват.
Цитат
Децата не се учели да ходят?! Хващаш се за думата...
Ми не се хващам за думата, просто е така. Каквото и да правиш, няма как детето да не се "научи" да ходи...
Цитат
но постепенното празвиване на някакво умение може да се нарече учене. Пък и кой знае след време както е тръгнало може да има и курсове по ходене за деца, както сега има курсове за..бременни...или уроци по плуване.Нали и плуването ни било заложено? Както и да е...използвах примера за да покажа, че когато има действие надеждата я няма.
Много чудна логика. Аз действам с надежда, ти ми казваш че надеждата я нямало при действието?!
Цитат
Това, което говориш за нестандартното мислене...като двигател на познанието...извинявай, но къде тука набъркваш НАДЕЖДАТА?!
Никой не изследва и не открива поради надежда, че ще открие нещо!
Откривателството е по-скоро като с ходенето при малкото дете, имаш го този подтик вътре в себе си, не се задоволяваш с това, което ти казват а продължаваш да търсиш...това не е надежда.
Значение на думата надежда
мн. надежди, ж.
1. Само ед. Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно. Надежда за по-добър живот.
2. Прен. Този, от когото очакваме да донесе успех, радост, благополучие и др. Български олимпийски надежди. Млади надежди в областта на киното.
• Храня надежда. Надявам се, вярвам.

На мен доста ми се връзват двете неща.
Нямам желанието да променям твоето мнение. Просто искам да покажа/кажа, че има хора които мислят по друг начин.
Приеми го.
Вяра, Надежда и Любов!
Цитат
Под ПРИЕМАНЕ на това, което е....също друго имам предвид, а не да се примирим с всичко, което ни притиска отвън.Ти като не приемаш ГМО или чипове и пр. какво правиш?! Скубеш си косите денонощно? Пиеш успокоителни? Не можеш да спиш?! Какво правиш НЕприемайки ги?! Напротив.
Стига с тези предположения за моята личност и спри да ми слагаш думи в устата...
Ако искаш да знаеш - питай и ще ти се отговори.
Цитат
Ти ПРИЕМАШ, че ги има. Приемаш факта, че има невежество, че има консуматорство, че има лъжа, че има деструктивни сили....ПРИЕМАШ света заедно с тях и оттам нататък решаваш какво ТИ ще правиш с този факт. Например решаваш, че ще протестираш или пък, ще правиш бойкот на индивидуално ниво, или пък ще се динстанцираш и пр. Но за да можеш да направиш тази крачка ти първо трябва да си ПРИЕЛ нещата, че са такива каквито са.
Аз казах, че не ги приемам, ти ми казваш че съм ги приемал. Отново чудна работа :)
Цитат
Има хора, които дълго време отказват да приемат света такъв какъвто е.
Те НЕприемат, че в света на хората има лъжа, че не всичко е любов, цветя и рози...че в света цари невежество...НЕ го приемат и изпадат в депресии, пият лекарства, съсипват се...някои се самоубиват.
Нещата не са или - или. Има трети и т.н. варианти. Колкото хора - толкова вселени. "Те", Аз, не приемам света такъв какъвто е, не съм сългасен с много неща, но не правя гореописаните глупости.
Цитат
Значи или приемаш нещата и продължаваш напред или НЕ ги приемаш и спираш...
Хм. Изобщо не искам да те обидя, ако го правя се извинявам предварително  :hi:
Това е доста рептилоидно мислене! За надежда и вяра място няма, нещата са или/или.
Аз пък, няма приема много от нещата и въпреки всичко ще продължа напред с Вяра и Надежда.
Цитат
и къде тука е мястото на някаква си надежда?!
В сърцето ми.
Цитат
Просто няма такова нещо...затова и щом заговорим за надежда става тотално оплитане ....просто защото такова нещо не съществува. Пълна измислица е!
Целият материален свят е Майя, Илюзия, но въпреки това е Реален :)
Това като коан малко се получи.
Цитат
Има борба, действаш и правиш усилия....воден от вътрешен подтик, съобразно нещата такива каквито са, а не такива, каквито се надяваш да станат.
Съгласен съм, без последната част :) За мен това да се надявам не противоречи на борбата.
Цитат
Е..имаше едни дето се надяваха, че могат да сътворят равенство и братство сред хората и действаха водени от тази своя вяра и надежда... и всички знаем до къде ни доведоха....
Защо пък да ги е имало? То и сега си ги има!
Аз съм от тях и вярвам, и имам надеждата, че един ден ще има братство и равенство.
« Последна редакция: Септември 20, 2010, 13:19:16 pm от P.E.A.C.E. »

Неактивен Melody

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 91
Re:Надеждата
« Отговор #14 -: Септември 20, 2010, 13:17:36 pm »
Алибаба,хората изпаднали в такава ситуация искат да знаят истината,дори да е най-ужасна,защото тайно се надяват на щастлива развръзка.В неизвестността живее всичко,не само надеждата.

  И в крайна сметка видя,че има надежда-цитирам"и къде тука е мястото на някаква си надежда?! Просто няма такова нещо...затова и щом заговорим за надежда става тотално оплитане ....просто защото такова нещо не съществува. Пълна измислица е! "
Опитай!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27