Освобождаване

[алибаба]

Кога пък съм казвала подобно нещо? 

[eses]

До скоро моята истина беше една огромна съвкупност от чужди такива.Тепърва след като се сринаха те,започнах да търся в себе си,(въпреки че преди пак си мислех че идват от мен)затова че не мога да кажа ,че живея в истината сега,но поне съм се насочила на правилното място да я търся. Срещам трудност както вече казах по горе с различаването и "чуването" на моята истина от плявата.другото което правя и може би е грешно е че видя ли и капка чужда истина я отхвърлям. Митко ,би ли ми превел какво точно си казал,защото понятията всеки ги разбира както си иска, интересно ми е точно какво искаш да кажеш.

[fishbone]

...и губиш ценно време. физическият ни живот все пак има граница.

[алибаба]

.....Когато си стигнал до задънената улица няма друг вариант освен или да приемеш фактите и тогава вече следващата стъпка я виждаш и тя обикновено е нещо съвсем практично,  или да НЕ приемеш фактите и да се оставиш на отчаянието, болестта, лудостта....а надеждата е това, което винаги отлага задънената улица за понататък...и губиш ценно време. физическият ни живот все пак има граница.

Аз говоря за капитулацията.

[fishbone]

И не само рарзбира се ...даже намесваш(отчаянието, болестта, лудостта и надеждата намесваш)ако се захванем за думите коетоо няма да е много добре и не съм казал обратното. Иначе е ми пределно ясно, че за капитулацията става дума. Все пак мерси за пояснението.
А аз говоря за онова що може да ни направи свободни.. И с това твое изречение ме подсети, че времето е кратко и трябва да се двйства навременно и ежеминутно, за което ти благодаря.

[fishbone]

а надеждата е това, което винаги отлага задънената улица за понататък...

И това в голяма част от случаите не е така...обикновенно това върши мързелът и безверието, както и илюзията но надеждата не е илюзия. Тя надеждата е по близо до мечтата отколкото до илюзията.

П.П Ако на някой мечтите му са илюзорни то проблема си е негов.

[алибаба]

Спомних си нещо - на времето (пък може и още да е така, не знам)беше прието за всяко нещо да пишеш молба. Все да се молиш. И естествено имаше си стандарт как се пише и най-отдолу задължително трябваше да напишеш "Надявам се, че молбата ми ще бъде удовлетворена". Не стига, че се молиш, но трябваше задължително и да се надяваш.

[cassio]

Търсете я не спирайте, че няма време както каза алибаба!

Няма нужда да я търсим, тя е в нас.

Докажете го. Т.е. как ще разберем за това. Можем ли да владеем това, което е в нас. Или  така да си го пазим. Ако ще ни е полезно с нещо как точно да се насочи и употреби?