Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: eses в Септември 18, 2010, 13:09:59 pm
-
Нямам точно определена цел за тази тема.Просто искам да споделя какво си мисля от няколко дни. През последните няколко месеца преживявам трансформация,която чак сега отбелязвам като такава.Безброй мой убеждения изчезнаха,на мястото на някой от тях се появиха нови, а на другите места нямам и желание да се появяват. Започнах да имам все по малка нужда да споделям възгледите си,да уча другите, да уча и себе си.Отначало тази промяна ми изглеждаше плашеща,защото бях свикнала да имам обяснение за всичко,претиснявах се че са ме обладали тъмни сили, който искат да спрат развитието ми,а сега нямам обяснение за много неща и се чувствам доста спокойна. Като начало разбрах какво прави Надеждата в светата тройца.Преди я смятах за третостепенна и отчаяна.Приемах надеждата за ужасна липса на вяра и това ми изглеждаше повече от глупаво.Вярата е силен инструмент, който аз възхвалявам.После ми просветна, надеждата е именно заради това, за някой неща няма отговори или не ни е дадено да ги знаем и надеждата се явява като рамо на което да се облегнеш спокойно,но не защото си отчаян или несигурен, а защото надеждата е тази която ти дава сигурността, че всичко което не знаеш е устроено по най добрия за теб начин и не е нужно цял живот да търсиш за да се чувстваш по сигурен.Преди си представях надеждата като отчаяние,а сега я виждам като сигурност.После се затвърди в мен отдавнашна мисъл,да спра да търся,да спра да анализирам и че аз имам всичко.И така живеейки известно време с тези неща, който ви споделям започнах да забелязвам как се освобождавам от доста зависимости.Предимно свързани с интелекта и желанието ми да знам,да търся,да анализирам и голяма част от убежденията ми който движеха живота ми последните 5-6 години.С изчезването на тези неща станах по спокойна и сякаш повече себе си.Освободих се от непрестаното желание да търся,да знам и изучавам,да искам удобрението на другите и започнах да живея в настоящето.Това стана от самосебе си,без никакви мой усилия,даже за мой ужас,защото не разбирах какво се случва с мен.Сега си мисля че е някакво настройване,но от кого и как ,не ме питайте,нямам си и на идея.
Когато преди си мислех за живот в настоящето,изпитвах притеснение,защото мислех че трябва да съм посотянно осъзната,нещо което не е естествено сякаш и което изисква много енергия и което те премества не точно в настоящето, а в мислите ти за това че си в настоящето.Сега не е така,сега си живея в настоящето без да мисля дали съм в настоящето,без да се тормозя дали не изспускам нещо,дали не изоставам в развитието си. Та прочетох едно нещо което е казал Ошо и сякаш то описва доста точно това което ми се случва ,само че може би по мен има още работа.
Тази трансформация, върху която Ошо постоянно акцентира, е именно това. Осъзнаването на нещата такива, кавито са, но без обяснения. Егото винаги е логично. То има ключ за всяка врата. Ошо иска да ни остави без ключове. От нас дали ще се оставим да влачим огромния товар на ключовете, изправени пред ключалки и ключалки, и ключалки. Или ще захвърлим всичко. За да сме тук и сега.
http://www.self-help.bg/sebepoznanie/s-chai-i-kniga/375-osho-i-radostta-v-syshtestvuvaneto-bez-ustanovenost.html (http://www.self-help.bg/sebepoznanie/s-chai-i-kniga/375-osho-i-radostta-v-syshtestvuvaneto-bez-ustanovenost.html)
И сега може би трябва да ви попитам нещо,но в интерес на истината нямам въпроси към никого,ако вие обаче искате да споделите личен опит в връзка с написаното или и вие преживявате нещо подобно,ще се радвам да си поговорим по темата.
-
Искам да кажа още нещо.Когато осъзнах че се освобождавам от много мой зависимости и в частност търсенето на истината,логиката на нещата,същността,смисъла и тн. веднага в мен изникна един тревожен въпрос - Боже няма ли да ми е прекалено скучен живота като спра да ги правя тези неща? Та те осмисляха живота ми,те постоянно ме държаха будна и нащрек,те ми даваха цел.Какво ще правя сега когато не ги правя ? И отговора е много прост.Ще живея.Без да търся обяснения, защо живея и какъв е смисъла.Без да съм в ролята на изследовател. Без тях ще стигам все повече до себе си,чиста като утринна роса.Ще прибивавам в състоянието което искам, а няма да продължавам да го търся и да питам то ли е или не е?
-
Някой беше казал: "Животът е да го живеем, не да го разбираме" :) Парадокса е, че колкото по-просто устроен душевно е човек, толкова по-интелигентен става ;) Като стана дума за Ошо, сещам се за един негов анекдот:
"Желевски получил работа като куриер в зоомагазин. Един ден му наредили да достави един заек на г-жа Колдуел на улица 2-ра, номер 4. Момчето си записало адреса, пъхнало го в джоба си и тръгнал да изпълнява задачата. През няколко минути поглеждал листчето с адреса, за да не забрави къде отива. Случило се така, че минал през дупка на пътя и камиончето му се озовало в канавката. Заекът побягнал през откритото поле. Желевски стоял там и се смеел в захлас. Минувач се спрял и го попитал какво толкова смешно има. Желевски отговорил: Виждаш ли онзи побъркан заек, бягащ през полето? Той не знае къде отива, защото аз държа адреса в джоба си."
Абсурно и смешно е, но точно това правим като мислим и вярваме, че имаме всичките отговори :)
-
Тази трансформация, върху която Ошо постоянно акцентира, е именно това. Осъзнаването на нещата такива, кавито са, но без обяснения. Егото винаги е логично. То има ключ за всяка врата. Ошо иска да ни остави без ключове. От нас дали ще се оставим да влачим огромния товар на ключовете, изправени пред ключалки и ключалки, и ключалки. Или ще захвърлим всичко. За да сме тук и сега.
http://www.self-help.bg/sebepoznanie/s-chai-i-kniga/375-osho-i-radostta-v-syshtestvuvaneto-bez-ustanovenost.html (http://www.self-help.bg/sebepoznanie/s-chai-i-kniga/375-osho-i-radostta-v-syshtestvuvaneto-bez-ustanovenost.html)
Това ми напомня на времето, когато стигнах до извода, че постоянното слушане на музика ме натоварва и ми пречи да мисля и живея спокойно. Затова си изтрих всичката музика.
Детинско.
И добре, че ми се случи рано в живота, и животът ми помогна да осъзная къде бъркам, понеже този малък мащаб можеше да прерастне в детинство от голям мащаб...
Като например човек да обърка освобождаването със заравянето на глава в пясъка, както Ошо си я заравя.
П.П.
Не е ли иронично как собствената ми прибързаност отново ме прееба. insomnia преди дни пусна една история за разума в неподходяща тема... и аз възроптах... и други възроптаха и се изтри спама... и сега не мога да намеря тази история никъде в нета.
А колко ми трябва за пореден път да я цитирам...
Това е едно от нещата, за които съжалявам -.-
-
Inutero
колкото по-просто устроен душевно е човек, толкова по-интелигентен става
интелигентен бих го заменила с балансиран. И да все по често се убеждавам в това.
-
Според мен в това, че някой търси отговори, иска да разбере света около себе си или се стреми към по-пълна осъзнатост, няма нищо лошо. Въпросът е да е независим от осъществяването на желанието си. Това е свободата – в независимостта от своите желания и стремежи, а не в липсата им.
Аз искам знание, аз се стремя към знание, боря се да получа знание, но нямам претенции относно това кога и дали изобщо ще постигна някакъв резултат, как ще го постигна, какво точно ще получа. Аз съм независим от желанието си. Това, че не знам много неща не е никакъв проблем за мен, но ако спра да се стремя към знание, значи съм мъртъв. Двете крайности са еднакво ограничаващи – да не се стремиш към нищо или да си зависим от желанията си, превръщайки ги в мания. Единствено средният път дава свобода.
-
Не можеш да стигнеш до решението, че знанията ти те задръстват,преди да натрупаш достатъчно такива,преди да стигнеш нужното ниво за това прозрение. Това е философията и на не си спомням кои будисти.Първо трупат,после се освобождават от тях.Затова че не е лошо нищо,защото то рано или късно ще доведе до твоята истина каквато и да е тя. Знанието е земно явление,като материалното богатство.Принципно нямаме нужда от него,ако имахме достатъчно силна и ярка връзка със себе си.Нашето Аз знае всичко.А ние черпим знанията си отвън,докато не се озовем в задънена улица и не потърсим нашето знание. То не е сложно,не е претенциозно,грандиозно и изискващо,няма хиляди теории в него ,то е просто и ни показва, че знанието такова каквото го познаваме е суета и че не се изисква да знаеш всичко, за да разбираш и да живееш в синхрон със себе си и всичко останало.
-
Сигурна ли си? Човек е съвършен и безкраен в своята същност и едно с всичко съществуващо, но това е само потенциал, нещо, което е възможно да бъде реализирано. От възможността до постижението обаче има разлика. Аз съм „Аза“, тук и сега, и не зная всичко. Самите ми възможности за разбиране, обусловени от моментното ми ниво на развитие не ми позволяват дори и да си представя една голяма част от действителността.
-
Нашето Аз знае всичко което ни е нужно тук и сега и което ще ни помогне да изразим потенциала си,това исках да кажа под нашето Аз знае всичко.А връзката с нашето аз минава през стъпки,една от който е натрупване на знание, по късно разбереме че не ни е нужен вече този метод на познание,че връзката ни с нашето аз ще ни дава необходимото знание за етапа в който сме,така ще сме спокойни и необвързани и ще се справяме с други наши стъпки,без да си пилеем енергията в трупане на знание което не ни е нужно.Поне аз така го изживявам и усещам,не претендирам да е общовалидно.
-
Аз мисля, че си много права за това, че нашата връзка с всезнаещият АЗ е затормозена и задръстена и изчистването и минава през етапи, именно това се и нарича еволюция на съзнанието, развитие и пр.
Също смятам, че си напълно права за това, че страстта към знаие е един етап и че идва момент, когато не трупането, а освобождаването от знанията идва на дневен ред.Но не знам някой да е минал на следващия етап чрез съвет. Да ти кажат "спри да трупаш знания защото..."..да, ще спре когато рухне под тях. Не и по-рано. Нещо в нас се предава само след пълна капитулация. Това е положението.
-
Но не знам някой да е минал на следващия етап чрез съвет. Да ти кажат "спри да трупаш знания защото..."..да, ще спре когато рухне под тях. Не и по-рано. Нещо в нас се предава само след пълна капитулация. Това е положението.
Аз го казах по нагоре в темата
Не можеш да стигнеш до решението, че знанията ти те задръстват,преди да натрупаш достатъчно такива,преди да стигнеш нужното ниво за това прозрение.
Не го давам като съвет,а просто исках да обсъдим темата с надеждата ,че ще има и други който виждат така нещата.Обмяна на опит.
-
Да,така е, каза го...и в същото време казваш "спри" ...струва ми се, че начинът е контриране. За да спреш ума ако се е залетял нанякъде трябва да го контрираш с ..необичайна идея, с друга гледна точка, която е извън линията по която той се е захвърчал...така ми се струва на мен поне :unknown:
-
Честно казано на сила не мисля че би станало.А и не е нужно,ако някой има искрата да търси и трупа,то той все едно още не се е наобядвал,защо да спира.Според мен трябва да дойде отвътре,да стигнеш до задънена улица с това което си правил.Може да не е задължително знание.Някой може да не е търсил знание а нещо друго.например само да се е мятал от практика на практика и да стигне до момента в който да разбере че това е предела който му е нужен на този етап.Аз не казвам че от сега до края на живота си няма да търся,да уча,казвам че на този етап го усещам като предел,а какво ще стане утре нямам представа.И когато преди време имах нужда да уча хората,вече не само че нямам ами и умишлено не го правя,избягвам всякакви теми от този сорт в живота си(освен в нета),защото виждам ,че няма предел.Предела днес е начало на следващ етап утре и тн.
-
Абсолютно съм съгласна. Точно това казвам и аз - трябва да стигнеш до задънена улица. Точно това искам да кажа и по повод на надеждата...защото да стигнеш да задънена улица, означава, че вече не е останало на какво да се надяваш. Ти просто си изправен пред фактите и наистина има или-или (макар, че тука някои нарекоха това рептилко мислене). Когато си стигнал до задънената улица няма друг вариант освен или да приемеш фактите и тогава вече следващата стъпка я виждаш и тя обикновено е нещо съвсем практично, или да НЕ приемеш фактите и да се оставиш на отчаянието, болестта, лудостта....а надеждата е това, което винаги отлага задънената улица за понататък...и губиш ценно време. физическият ни живот все пак има граница.
-
Напротив, задънената улица ме накара мен да видя надеждата по друг начин.А именно като доверие.Това доверие не е предаване,а спокойствие.В това че не е нужно да знаеш всичко,да разбираш всичко,да промениш всичко, защото някой неща не ги разбираме,защото общия план не е това което на нас ни се иска тук в този илюзорен свят,защото не е нужно да се натоварваме прекалено,защото можем да се освободим от всичките си претиснения,защото няма от какво да се плашим, всичко вече се е случило,но просто ние не го виждаме и се пънем като слепци.Прави това което искаш,и вярвай че ще успееш ,но ако не успееш, надеждата че това е за общото благо ще ти даде спокойствието и сигурността че си в сигурни ръце,че не си сбъркал, че се доверяваш на това което не разбираш.
-
Добре, аз на това му викам вяра, обаче и това понятие е капан. Защото под "вяра" други хора разбират друго, а и самата аз преди време разбирах друго.
Значи това с абстрактните понятия е чиста проба хващане в капан. Ей за това се бият разните му там религозни фанатици, защото са хванати в капана на своя смисъл, който влагат в понятия като Бог и пр. Ето това става сега и с нас, не е по-различно...затова казвам, че тези понятия са боклуци в главите на хората, но те са наместени там преди човекът да се усети и сега нищо не ни остава освен едно по едно да ги разбием, за да излезнем от капаните им....
-
Аз не го наричам вяра,защото за мен вярвата е категоричност.Вярвам че ще изкарам 6 на един кой си изпит и я изкарвам,няма възможност да изкарам 5.До като надеждата предполага всичко.
-
Научете се да мислите самостоятелно!
Това не са го давали по телевизията - не е вярно!
Правило 1: Не вярвайте дори и на една дума от това, което четете. Подлагайте на проверка научените уроци. Кабала
Пралило 2 „И сега не вярвайте на нито една моя дума, само защото Буда ви е казал, а ги проверете добре, на базата на своя собствен опит и истински прозрения (даршана). Бъдете пътеводна светлина на самите себе си." Буда
Правило 3 "Проверявай всяко стъпало изгнилото е последното
на което ще стъпиш" Паалла
Всеки трябва да намери собствена красота - не я търсете в унифицирането!
-
Да де...всеки влага собствена красота в понятието за Бог, но се избиват едни други нали?
Така, че между красотата да влагаш свой смисъл на понятията и ужаса от това да защитаваш своя смисъл до смърт има нещо.
Какво е то?
Кое пречи на хората да си имат своя смисъл без да влизат в стълкновения помежду си?
-
Кое пречи на хората да си имат своя смисъл без да влизат в стълкновения помежду си?
Въпрос с повишена трудност! Не мога да отговоря!
-
Научете се да мислите самостоятелно!
Това не са го давали по телевизията - не е вярно!
Правило 1: Не вярвайте дори и на една дума от това, което четете. Подлагайте на проверка научените уроци. Кабала
Пралило 2 „И сега не вярвайте на нито една моя дума, само защото Буда ви е казал, а ги проверете добре, на базата на своя собствен опит и истински прозрения (даршана). Бъдете пътеводна светлина на самите себе си." Буда
Правило 3 "Проверявай всяко стъпало изгнилото е последното
на което ще стъпиш" Паалла
Всеки трябва да намери собствена красота - не я търсете в унифицирането!
Съмнявам се, следователно съществувам!
-
Кое пречи на хората да си имат своя смисъл без да влизат в стълкновения помежду си?
Въпрос с повишена трудност! Не мога да отговоря!
Питайте децата! Пречките са в обществото. Почти няма мисъл, която да е лично наша...Това е като проблема с яйцето и кокошката!
-
...
Също смятам, че си напълно права за това, че страстта към знаие е един етап и че идва момент, когато не трупането, а освобождаването от знанията идва на дневен ред.
...
Да, така е, и не е така. Има знание, което от гледна точка на вечността е излишно и затормозява човека, но има и познание, което е универсално, синтетично, дълбоко и отнасящо се до същността на нещата, до принципите на съществуването. В Библията се говори за разделяне на зърното от сламата. Сламата наистина е излишна и е добре да се освободим от нея, но първо трябва да се научим да различаваме едното от другото. Нека всеки си зададе въпроса: с какво би ми послужило това, че знам еди какво си примерно след 10, 100, 1000 години? Кое от това, което знаем, ще можем да приложим след 1000 години?
Освен това трябва да се има предвид, че истинското знание върви ръка за ръка с развиването на определени качества и умения. Просто няма начин едното да се отдалечи много в развитието си от другото.
-
Аз мисля, че не е необходимо да ходим в бъдещето и да мислим какво ще ни послужи, ама да си помислим СЕГА каква част от нещата, които знаем служат ли ни да нещо и ако не да хвърляме...
-
Съгласен съм обаче къде да хвърляме, къде?
Само да не е в "пазвата" на другите. Защото повярвай знам какво е за радост на някой...
Що се отнася до освобождаването само истината може да ви освободи.
Търсете я не спирайте, че няма време както каза алибаба!
Поздрави!
-
Що се отнася до освобождаването само истината може да ви освободи.
Това го знаем,ти кажи има ли универсална исина тук? Защото аз мисля че няма.Вече го написах в моя друга тема.Истините се менят постоянно с убежденията ни,който от своя страна се сменят кажи речи на 10 години.Та единствена истина за цял живот аз не знам да има,иначе много бих искала да я открия за себе си и да живея в нея,знам че това е единствения начин да няма противоречия,въпроси,търсене,и тн.
-
Има разбира се тук и там и навсякъде. Но докато мислиш или се съмняваш, че няма такава трудно ще я намериш, защото тя не се намира, тя се търси и респ. ще заживееш с нея. Също не искам да те критикувам или поучавам щото някои се сърдят или въобще не обичат. ;D Та не искам да оставам с впечатлението, че я чакаш сама да дойде, да те хване за ръчичка и да ти каже:- Цял живот ще съм с теб.
Истините се менят постоянно с убежденията ни,който от своя страна се сменят кажи речи на 10 години.
Колкото и романтично дати прозвуча ти говоря за оная истина, която можеш да откриеш само и единственно в сърцето си. Тя там живее и чака цял живот. Повече едва ли бих могъл да те насоча. ;)
-
Колкото и романтично дати прозвуча ти говоря за оная истина, която можеш да откриеш само и единственно в сърцето си. Тя там живее и чака цял живот. Повече едва ли бих могъл да те насоча. ;)
Тази истина се открива когато изпиеш чашата на живота и погледнеш на дъното!
-
Тази истина се открива когато изпиеш чашата на живота и погледнеш на дъното!
[/quote]
:hi:, всичко беше казано в едно изречение.
-
Търсете я не спирайте, че няма време както каза алибаба!
Няма нужда да я търсим, тя е в нас.
-
Кога пък съм казвала подобно нещо? :unknown:
-
До скоро моята истина беше една огромна съвкупност от чужди такива.Тепърва след като се сринаха те,започнах да търся в себе си,(въпреки че преди пак си мислех че идват от мен)затова че не мога да кажа ,че живея в истината сега,но поне съм се насочила на правилното място да я търся. Срещам трудност както вече казах по горе с различаването и "чуването" на моята истина от плявата.другото което правя и може би е грешно е че видя ли и капка чужда истина я отхвърлям. Митко ,би ли ми превел какво точно си казал,защото понятията всеки ги разбира както си иска, интересно ми е точно какво искаш да кажеш.
-
...и губиш ценно време. физическият ни живот все пак има граница.
-
.....Когато си стигнал до задънената улица няма друг вариант освен или да приемеш фактите и тогава вече следващата стъпка я виждаш и тя обикновено е нещо съвсем практично, или да НЕ приемеш фактите и да се оставиш на отчаянието, болестта, лудостта....а надеждата е това, което винаги отлага задънената улица за понататък...и губиш ценно време. физическият ни живот все пак има граница.
Аз говоря за капитулацията.
-
И не само рарзбира се ...даже намесваш(отчаянието, болестта, лудостта и надеждата намесваш)ако се захванем за думите коетоо няма да е много добре и не съм казал обратното. Иначе е ми пределно ясно, че за капитулацията става дума. Все пак мерси за пояснението.
А аз говоря за онова що може да ни направи свободни.. И с това твое изречение ме подсети, че времето е кратко и трябва да се двйства навременно и ежеминутно, за което ти благодаря. :)
-
а надеждата е това, което винаги отлага задънената улица за понататък...
И това в голяма част от случаите не е така...обикновенно това върши мързелът и безверието, както и илюзията но надеждата не е илюзия. Тя надеждата е по близо до мечтата отколкото до илюзията.
П.П Ако на някой мечтите му са илюзорни то проблема си е негов.
-
Спомних си нещо - на времето (пък може и още да е така, не знам)беше прието за всяко нещо да пишеш молба. Все да се молиш. И естествено имаше си стандарт как се пише и най-отдолу задължително трябваше да напишеш "Надявам се, че молбата ми ще бъде удовлетворена". Не стига, че се молиш, но трябваше задължително и да се надяваш.
-
Търсете я не спирайте, че няма време както каза алибаба!
Няма нужда да я търсим, тя е в нас.
Докажете го. Т.е. как ще разберем за това. Можем ли да владеем това, което е в нас. Или така да си го пазим. Ако ще ни е полезно с нещо как точно да се насочи и употреби? :)