Автор Тема: Мястото на любовта в живота ни  (Прочетена 32858 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Re: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #135 -: Ноември 25, 2006, 17:35:48 pm »
Боже, flyDragon, как ти иде да говориш за любовта... Как излъчвала, ка не била свързана с някого и нещо... Лирик с нежна душа май си падаш тъй... А колко малко ми трябва за те ядосам и провокирам у теб какво ли освен темата на разговор....

"Да обичаш ,означава първо да дадеш.....да забравиш своите нужди." - Ами ако това е било просто твоя нужда? :) Как да разбереш? Когато даваш, защо го правиш? Заради другия или заради себе си? Много хора са попадали в капана. Когато не получат обаче, са принудени или да намразят или да полетят още повече в облаците. Защото факта е, че можеш да изпиташ само болка, а човек приема болката като нещо лошо. Това е факта, другото е мозъчна дейност. Истината е, че човек от егото си не може да избяга, но то се префасонира тъй, че най-да се хареса на себе си. Боже чудно ми е какъв свят ще дойде след този. Що за щур идеализъм който ще се сгромоляса още по-брутално. Само едно мога да кажа, докато егото не се приеме, защото съществуването му е факт, за разлика от това което си милите за него, преливането от пуство в празно няма да свърши. Приемете го бе хора, тъй сте създадени. Отричането на егото идва външно, от неразбирането на тази планета. Като всяко нещо и то трябва да бъде разбрано. Реално няма конфликт това което е добро за мен, да е лошо за теб. Няма - аз ще жертвам себе си заради теб. Това са привнесени абсурди. Факт е, че въпреки егото, ние оставаме адски свързани, дори още повече. Факт е, че не може да съществува някой облагодетелстван, а другите да тънат в нищета. И живота го показва. Егото учи най-добре за единността на всичко. Учи чрез личен опит, не чрез въздухарски мисли и идеи. Еволюцията тук е едва в началото, има време. Има време да се види как пъзелът ще се нареди и всяко нещо ще си дойде на мястото без отрицание, без празни илюзии. Не е дошло нивото на еволюция когато всички наистина ще могат да се обичат. Това затваря еволюцията. Това е награда, че всеки си е свършил работаота. До тогава ще има причини, ще има този и онзи, ще има това или онова поведение. Тези неща ги проявявате, защото още не са разбрани. И така ще бъде дълго време занапред.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 866
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #136 -: Март 25, 2007, 14:11:38 pm »
 :)Ако имате възможност пуснете си музика докато четете това интервю > и нека това е  - Dead Can Dance - The Host of  Serafim  :)

*  *  *  *  *  *

Нишките на живота или любовта, без която не можем

Това са и хората – светлинка, затворена в различни абажури...

Когато за първи път чух за представленията на Маги ("Туп-туп", "1,67м" и "6 000 000 000 бр.") супер много се учудих – театър, при това куклен и отгоре на всичко – в нощен клуб...

Началното ми притеснение съвсем изчезна, когато с чаша в ръка и цигара се разположих на едно високо столче в бившата Шипка и усетих невероятната атмосфера на този тип представяне на изкуство.


 Нейните спектакли са прекрасни преживявания, изтъкани от картинки, асоциации, образи на подсъзнанието, които влизат под твоята кожа. В този обмен на енергия просто няма как да не ги харесаш. Или най-малкото да не ги запомниш.

Затова когато година след това се запознах с нея, бях адски изненадана. Първо, гласът й в тъмното ми се стори доста строг и сериозен. Докато самата Маги е по-скоро лъчезарна и приятна. Особено след като цял следобед си говориш с нея за изкуство и заедно споделите най-сладките и калорични торти на света.

Още тогава тя готвеше своя проект LUMAGI. Сега той е доста напред, а Маги вече играе трите си представленя в Сатирата. Освен това заминава за Европа, където ще поставя нов спектакъл. Затова не можах да пропусна интервюто с нея.

То се състоя в старата къща, в която живее. Всяка нейна стая е в различен цвят, с много неща по стените и с няколко невероятни лампи. Но не колкото самата нея...

Досега представленията ти се играеха извън театъра. Какво беше различното, какви хора идваха?

Според мен най-готиното е един спектакъл да си срещне публиката случайно – в клуба е съвсем друга атмосфертата, вечер и хората са различни. Кефеше ме, защото този тип срещи са много интимни. И в тази обстановка идваха предимно много интелигентни и отказани от театъра хора, които вече генерално го подценяват.


Какво имаш предвид?

Имам предвид, че повечето постановки, които са гледали, ги подценяват – или е някаква режисьорска изгъзица, която не се интересува доколко достига до зрителя, или някакви неща, които ги карат просто да изчакат това, което гледат – толкова е ясно докъде ще се стигне.

Хората, които ходят на клубен театър – тези, които познавам, са много умни, но не се кефят на съвременния театър тук. И на тях им е скучно това тукашно “Новаторство”.

Според мен няма контакт. А аз смятам, че изкуството и театърът в частност е някакво споделяне. Ти разголваш себе си пред някого. И отваряйки своята енергия, го караш и той да отвори неговата и става някак лично, истинско. Аз смятам, че всеки творец трябва да прави заради това театър – да сподели себе си. Това е обмяна на енергии.

Разголваш себе си и откриваш, че си като другия и неговото щастие от това, че е открил, че е като теб, ти се предава по много готин начин. И е много елементарно и ясно, че ние сме еднакви. Имаме различни изразни средства, но всички в крайна сметка търсим любов.

А какво е различното в театъра?

Друго си е в театър – чисто, като илюзия. Моите представления специално са много илюзорни. Трябва да е тъмно. Когато е пълен мрак, е друго – всеки театър си го носи.

Защо реши да се преместиш в театъра?

Поканиха ме. Освен това е хубаво, че сега се прехвърлихме някъде, където хората ходят на драматичен театър. Исках нормалните зрители да видят представленията. Нормални, в смисъл - хора, които редовно ходят на театър.

Знам, че не обичаш, но все пак – разкажи с по няколко думи трите си представления..

Туп-туп е опит чисто визуално и асцоиативно да пресъздам как капилярите в едно мъжко и едно женско сърце се опитват да се докоснат и да изрисуват посредством себе си своите представи, как според тях трябва да се се случва любовта.

При рисуването на тези картинки, те отиват към другото сърце. Но тези капиляри, веднъж отделили се от своето и отишли към другото сърце, за да го впечатлят, да му покажат себе си, вече не могат да се върнат. И изчезват. И постепенно мъжкото и женското сърце изчезват, защото са се раздали в своите представи.

Капилярчетата не могат нищо вече да изрисуват, обаче пък те отново тръгват едно към друго, завързват се и от двете сърца става едно общо – с възелчета, нелепичко, грозничко, но то тупти. Което е най-важното...

Винаги съм искала моите представления да бъдат картинки. Защото това е изкуството – себеизразяване, показване на на своето подсъзнание, на картинките от подсъзнанието, които, обяснени от съзнанието, стават на някакво произведение.

А „1,67м.“? Това е твоята височина...

Да. Защото исках да покажа какво се вплита в един човек до определен момент. Вплита, защото цялата сценография е един стан – моята асоциация за невидимите нишки на съдбата. На него тъкат две жени – богове, съдбата, мойрите – всеки да ги разбира както иска. И се вплитат различни материали. На проекции, направени от тези материали, се рисуват различни картини и преживявания от живота на един човек.

Това е често срещан мотив и в лампите, които правиш – човекът и неговите нишки. Това ли е представата ти за хората?

За мен - пак картинно - човекът представлява едно кълбо от примерно 75 метра, 85 метра, 100, или малко над 100 –доколкото години живее. Можеш да правиш каквото искаш с тази нишка – когато се раждаш, се търкулваш и оставяш след себе си нишка.

И съответно – има 6 милиарда такива нишки – те се оплитат, заплитат. Всеки рисува след себе си. И това е твоят живот. С нея ти може да изплетеш пуловер – през целия си живот можеш да плетеш пуловер. Можеш да се пазиш да не се търкаляш, но така ще стоиш на едно място – и така ще те затрупат другите нишки. Абсолютно само от тебе зависи. И ако си го представиш в пространството – ако не се преплетеш с никоя нишка, ще паднеш. И де факто ти си зависим.

Много хора са минали и са живели, и те са изплели основата. Ти си един конец, който се вплита сред други такива – сини, зелени, жълти – всякакви. Може да си представиш цялото нещо като един стан с килим, но само Бог може да каже каква е общата картинка. То е като да гледаш един стан отдолу – и виждаш само някакви отрязани стърчащи конци, но цялата картина липсва. А Тъкачът от другата страна много добре знае какво прави, къде да среже, какво да направи, за да има картина.

Как достигна до тази визия?

Ами аз съм психар – виждам всичко в картинки. Затова не си оправям плочките в банята – има там чертички, пукнатинки. Това е някакъв вид шизофрения. Съответно съм доста глупава – ако ме питаш коя е столицата на нещо – няма да ти кажа. Или развиваш съзнанието, или подсъзнанието. Всеки си прави избора. Следваш личното си щастие.  (:-*)

А третият спектакъл?

Ами в „6 000 000 000 бр.“ тотално изхвърлих всичко черно от подсъзнанието си и не мога да ти кажа за какво точно става въпрос в него.

Как така всичко черно?

За мен всичко тръгна от една картина, която направо ми съкрати живота. Цяла година го мъчих този спектакъл. Според някои разбирачи, това е най-смелото и най-доброто, което съм правила досега. Според хората, които харесват Туп-туп, пък, е абсолютно неразбираемо нещо, което Маги е направила, но тя сигурно не е много бездарна, така че сигурно е нещо хубаво, хаха.

За мен при раждането на светлината, мракът се счупва на 6 000 000 000 парчета. Като в пъзел – мъжко, женско, мъжко, женско. И е имало някаква хармония в началото – до счупването.

А то се счупва, защото едно парченце от пъзела липсва. Или се е смачкало и прилича на човече, като е смачкано.
 И оттам вече нищо не може да бъде идеално – дори около теб пъзелът да е цял, във външните му краища ще има смачканки крачета, ръчички, или липсващи части. С този спектакъл по някакъв начин подреждам пъзела в себе си, тъмнината и мрака вътре в мен... А за хората, които го гледат, е „една луда лющи един пъзел на трагична музика“.

А какво ще поставяш в Европа?

„Рибарят и златната рибка“ по оригиналната приказка на Пушкин - в два държавни театъра в Унгария. Старата рибарска мрежа разказва цялата история. Чрез картинки, които се правят от нея – тя е ластична. Трансформира се само чрез закачане. А самата рибка се прави от ръцете на кукловодите. Това е и подсъзнателната идея – че нещата стават само ако сам си ги пипнеш ти. На финала само се пуска и всичко изчезва – остава отново само старата мрежа.

Как те поканиха?

За първи път ме канят да поставям в такъв професионален театър. Те са ми гледали нещата вече 7 години на фестивалите.

А в България – ще правиш ли нещо тук?

Ами, мисля това и тук да го направя...

А какъв е проектът с лампите? Ти ги правиш от много време...

Да, наистина. Но на мен за този проект ми трябват пари накуп и краен срок. Ще има сайт, който ще се казва Lumagi.com. Искам да правя театрални лампи – произведения на изкуството, за шантави хора. Живи скулптури. Приказки. Да носят душицата.

Кой филм хареса напоследък?

Не гледам много напоследък. Но ми хареса една идея във „Вавилон“. Най ми хареса това, че децата на Вавилон бяха представени от девствено и глухонямо китайче. Токио – най-модерният град – и там децата са девствени и глухонеми. Супер хай-тек, сещаш се как изглеждаше – страхотен външен вид, без бельо, с къса пола, цивилизовани - но все пак- девствени. Нищо не се е променило. Все още имаме нужда от любов и сме глухонеми, не се разбираме, няма комуникация между хората.

Винаги те е занимавала комуникацията между хората. Според теб станала ли е тя по-трудна напоследък?

Да, мисля. Защото гримът стана много. Фабриката за грим покрива все по-плътно светлинката. Това са и моите лампи – светлината е душата. Тя има 2 жички и вакуум, в който е затворена. Това са и хората – светлинка, затворена в различни абажури.

Големи, малки, тъпи, умни, красиви, ниски, китайци, негри, бедни, богати, пък в къща, пък в имение, пък в кола, пък в замък – все прегради и абажур, над абажур, над абажур, за да се направиш на по-уникален. Но ти не си, защото всъщност твоята светлина е като онази другата – и тя свети най-силно, когато се докосне до друга светлинка.

Винаги ли си мислела толкова образно? Помниш ли случка от детството, свързана с някаква силна образност?

Много често съм си мислела какво ме прави щастлива. И съм установила, че съм била най-шастлива, когато ме е нямало – толкова си вътре в нещо, и циклиш в него, и те няма..

На село ходех всяко лято и картинката, която съзерцавах с часове, ей така циклех си и просто гледах, беше една цепнатина. В старата къща имаше огромен процеп, който баба ми и дядо ми непркъснато замазваха, варосваха обаче винаги избиваше влагата и пукнатината пак се появяваше. И оттам, разбира се, непрекъснато влизаха и излизаха мравки. И аз ги гледам – с часове...


http://www.dnes.bg/article.php?id=34307

(Подзаглавието е сентенция, която ми хареса, не е подзаглавие на основната статия)
 :) :-* :)
« Последна редакция: Март 26, 2007, 12:36:42 pm от Albinoni »
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 537
Re: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #137 -: Май 08, 2007, 08:25:54 am »


В това малко съкровище THICH NHAT HANH  представя Будисткото виждане за любовта, заедно с техники за проявяването и в нашето ежедневие. В неговия характерен непосредствен и съпричастен стил, той навлиза в четирите аспекта на любовта, както са описани в Будистката традиция: нежност, състрадание, радост и свобода !



 П.С.Книжката е на английски! Можете да си я изтеглите от прикачения файл  :)
« Последна редакция: Май 08, 2007, 08:53:01 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

AlphaDog

  • Гост
Re: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #138 -: Май 10, 2007, 15:36:19 pm »
Човек се ражда и умира с любовта. Тя е навсякъде около нас. Приема различни форми. Получаваме я в различни дози и постоянно. Няма смисъл да я търсим, тя сама се разкрива пред нас. И да бягаш от нея, не можеш да се скриеш.  :)
Безусловната любов е понятие измислено от нас самите. Любовта е чиста и е една. Няма нужда от етикеции.
Всичко останало, което натежава в отношенията между индивидите и води до появата на понятия като "безусловна любов" е проявление на характера и Его-то на човек. :)

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 537
Re: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #139 -: Май 13, 2007, 03:54:35 am »
Научихме любовта добре –
буквите – думите – първа глава
от книгата – и откровението –
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас –
видя във другите очи –
светло незнание на дете –
детско незнание – да личи.
Което единият не бе разбрал –
искаше на другия да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта –
и истината – с много страни!

Емили Дикинсън   :)

- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

emerichko

  • Гост
Re: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #140 -: Май 19, 2007, 00:17:23 am »
любовта не е ли енергия която чувстваме, как го мислите?

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #141 -: Май 19, 2007, 00:38:52 am »

Разбира се че е... !
Тази Енергия обединява освен нас самите, и планетата като цяло...
« Последна редакция: Май 19, 2007, 12:01:57 pm от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 537
Re: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #142 -: Май 23, 2007, 07:59:00 am »
Из  " Португалски сонети "

Как Те обичам? Чуй изповедта.
Обичам Те с онези висоти,
на своя Дух, когато полети
в безкрайния простор на Вечността,
Обичам Те и тъй - със нежността
към простите неща - към Слънцето и
светлината на свещта.
Обичам Те като човек, жадуващ Свобода
и искрено отричащ гордостта.
Обичам те със страст, родена в мен
от стари рани, и със детски плам,
Обичам Те с любов на минал ден,
и паднали светци - и още, знам,
с дъха, смеха, сълзите.
В смъртен плен щом падна,
ще те любя и оттам.


Елизабет Барет Браунинг
(1806-1861)
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 537
Re: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #143 -: Септември 12, 2007, 04:40:15 am »

  Помниш ли часа, когато дойдох при теб да се сбогуваме, а ти ме прегърна, целуна ме с целувката на Богородица и от нея научих, че слетите устни носят висши тайни, неведоми за езика. Целувка, която бе встъпление към онази двойна въздишка, която изтъка душата, вдъхната от Бог на калта, за да стане човек. Тази въздишка ни изпревари в света на духовете и обяви славата на нашите две души. Тя ще остане там, докато се съединим с нея навеки…Сетне ти ме целуваше и целуваше и каза, а сълзите ти помагаха: “Телата имат своите потайни желания, те се разделят заради мирски работи, раздалечават се заради нисши цели. А душите остават в ръцете на любовта, доверявайки й се, докато дойде смъртта и ги поведе към Бога. Върви, любими, животът те изпраща, подчини се, той е красавица – на тези, които се покоряват, тя дава да пият от извора на сладостта с пълни чаши. А аз – аз имам твоята любов като жених, който да ме съпровожда, и спомена за теб – като една дълга честита сватба.”
   Къде си сега, другарко моя? Долавяш ли в покоя на нощта зефира, комуто предавам ударите на сърцето си и тайните на всяка своя фибра, щом подухне към теб? Или гледаш портрета на своя любим? Този портрет вече не е истинският му образ, защото тъгата хвърли сянката си върху челото, което до вчера в близост до теб беше ведро; от плача повехнаха клепачите, на които ти придаваше красота с красотата си; гневът изсуши устните, които ти освежаваше с целувките си.
   Къде си, любима? Чуваш ли през моретата моя зов, моя стон, виждаш ли моята слабост и моя позор; представяш ли си моето търпение и моята издръжливост? Нима в пространството няма духове, които да пренесат изтерзаното умиращо дихание? Нима между душите не съществуват невидими нишки, които да предадат жалбата на издъхващия любим?
  Къде си, живот мой? Мракът ме прегърна и ме обхвана горест. Усмихни се в пространството, и аз ще оживея. Въздъхни в ефира, и ще живея.
  Къде си, любима, къде си?
                             
                                О, колко велика е Любовта и колко нищожен съм аз!”


ДЖУБРАН ХАЛИЛ ДЖУБРАН  :-*
из “Разговор”, от сборника “Сълзи и усмивки”, писан между 1903 – 1908 и публикуван през 1914г



- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Xpuctoc Muxaul

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 447
  • Виждам мислите ти!
Re: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #144 -: Септември 12, 2007, 11:20:08 am »
Цитат
Други видове привличане не винаги са деструктивни или без стойност, но те не са от тази категория. Разликата е, че Голямата Л е неразрушима и безкрайна и никога не зависи от местните обичаи и навици. Приятелството например може да бъде описано като сянка на Голямата Л или в най-добрия случай като целувка от братовчедка.

Робърт Монро, "Безкрайно пътуване"
« Последна редакция: Септември 12, 2007, 11:25:14 am от Xpuctoc Muxaul »

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #145 -: Януари 14, 2010, 13:56:25 pm »
 :) Мястото на ЛЮБОВТА не е при думите. Те само я ограничават.  :hi:
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 167
Re:Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #146 -: Януари 14, 2010, 20:40:10 pm »
  Мястото на любовта в живота ни :)...? Любовта "няма" място. В смисъл има но трудно се задържа на едно място. Можем да задържим само обичта. За жалост или не, някои хора не прават разлика между обич и любов, защото бих я нарекъл огледална тази разлика, а и особенно в тия вълчи времена. Поне такива са моите виждания, когато изучавам-виждам или дори не виждам хората.
И също зависи към кое, защото тя има много лица, както и омразата например има много лица, както и самите хора. Но това вече е патология.

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 167
Re:Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #147 -: Януари 15, 2010, 16:40:30 pm »
Mястото на любовта е между хората. За какво им е иначе да си я пазят за себе си, ще си я носят в гроба ли?. И точно затова някои хора не понасят самотата, защото немогат да понесът истината за себе си.

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #148 -: Май 31, 2010, 21:27:01 pm »
 :) Да любовта няма определено място, но всеки иска да я усети. Любовта е безвъзмездно даване, даже когато мислим, че нямаме нищо!  Вие как мислите??? :hi:
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен Melody

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 91
Re:Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #149 -: Октомври 05, 2010, 09:50:18 am »
Внимание: в тази тема никой не е писал от 120 дни. Може би е по-добре да започнете нова тема. Преценете сам/a/.

  Аз ще се престраша да напиша нещо.В предишният си живот бях нервна,изплашена,ядосана,бясна,объркана...Когато си позволих да поканя Любовта-се случи най-вълнуващата трансформация,за която всички знаем,четем,спорим,но не разбираме,докато не се случи.Сега съм спокойна,смела,усмихната,влюбена...Дали любовта ме промени,или винаги съм си била такава,но просто не съм била ОБИЧАНА!!!


   
Опитай!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27