Автор Тема: Освобождаване  (Прочетена 8452 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Освобождаване
« -: Септември 18, 2010, 13:09:59 pm »
Нямам точно определена цел за тази тема.Просто искам да споделя какво си мисля от  няколко дни. През последните няколко месеца преживявам трансформация,която чак сега отбелязвам като такава.Безброй мой убеждения изчезнаха,на мястото на някой от тях се появиха нови, а на другите места нямам и желание да се появяват. Започнах да имам все по малка нужда да споделям възгледите си,да уча другите, да уча и себе си.Отначало тази промяна ми изглеждаше плашеща,защото бях свикнала да имам обяснение за всичко,претиснявах се че са ме обладали тъмни сили, който искат да спрат развитието ми,а сега нямам обяснение за много неща и се чувствам доста спокойна. Като начало разбрах какво прави Надеждата в светата тройца.Преди я смятах за третостепенна и отчаяна.Приемах надеждата за ужасна липса на вяра и това ми изглеждаше повече от глупаво.Вярата е силен инструмент, който аз възхвалявам.После ми просветна, надеждата е именно заради това, за някой неща няма отговори или не ни е дадено да ги знаем и надеждата се явява като рамо на което да се облегнеш спокойно,но не защото си отчаян или несигурен, а защото надеждата е тази която ти дава сигурността, че всичко което не знаеш е устроено по най добрия за теб начин и не е нужно цял живот да търсиш за да се чувстваш по сигурен.Преди си представях надеждата като отчаяние,а сега я виждам като сигурност.После се затвърди в мен отдавнашна мисъл,да спра да търся,да спра да анализирам и че аз имам всичко.И така живеейки известно време с тези неща, който ви споделям започнах да забелязвам как се освобождавам от доста зависимости.Предимно свързани с интелекта и желанието ми да знам,да търся,да анализирам и голяма част от убежденията ми който движеха живота ми последните 5-6 години.С изчезването на тези неща станах по спокойна и сякаш повече себе си.Освободих се от непрестаното желание да търся,да знам и изучавам,да искам удобрението на другите и започнах да живея в настоящето.Това стана от самосебе си,без никакви мой усилия,даже за мой ужас,защото не разбирах какво се случва с мен.Сега си мисля че е някакво настройване,но от кого и как ,не ме питайте,нямам си и на идея.
Когато преди си мислех за живот в настоящето,изпитвах притеснение,защото мислех че трябва да съм посотянно осъзната,нещо което не е естествено сякаш и което изисква много енергия и което те премества не точно в настоящето, а в мислите ти за това че си в настоящето.Сега не е така,сега си живея в настоящето без да мисля дали съм в настоящето,без да се тормозя дали не изспускам нещо,дали не изоставам в развитието си. Та прочетох едно нещо което е казал Ошо и сякаш то описва доста точно това което ми се случва ,само че може би по мен има още работа.
Цитат
Тази трансформация, върху която Ошо постоянно акцентира, е именно това. Осъзнаването на нещата такива, кавито са, но без обяснения. Егото винаги е логично. То има ключ за всяка врата. Ошо иска да ни остави без ключове. От нас дали ще се оставим да влачим огромния товар на ключовете, изправени пред ключалки и ключалки, и ключалки. Или ще захвърлим всичко. За да сме тук и сега.
http://www.self-help.bg/sebepoznanie/s-chai-i-kniga/375-osho-i-radostta-v-syshtestvuvaneto-bez-ustanovenost.html
И сега може би трябва да ви попитам нещо,но в интерес на истината нямам въпроси към никого,ако вие обаче искате да споделите личен опит в връзка с написаното или и вие преживявате нещо подобно,ще се радвам да си поговорим по темата.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Освобождаване
« Отговор #1 -: Септември 18, 2010, 13:34:43 pm »
Искам да кажа още нещо.Когато осъзнах че се освобождавам от много мой зависимости и в частност търсенето на истината,логиката на нещата,същността,смисъла и тн. веднага в мен изникна един тревожен въпрос - Боже няма ли да ми е прекалено скучен живота като спра да ги правя тези неща? Та те осмисляха живота ми,те постоянно ме държаха будна и нащрек,те ми даваха цел.Какво ще правя сега когато не ги правя ? И отговора е много прост.Ще живея.Без да търся обяснения, защо живея и какъв е смисъла.Без да съм в ролята на изследовател. Без тях ще стигам все повече до себе си,чиста като утринна роса.Ще прибивавам в състоянието което искам, а няма да продължавам да го търся и да питам то ли е или не е?

Неактивен inutero

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 13
Re:Освобождаване
« Отговор #2 -: Септември 18, 2010, 17:55:16 pm »
Някой беше казал: "Животът е да го живеем, не да го разбираме" :) Парадокса е, че колкото по-просто устроен душевно е човек, толкова по-интелигентен става ;) Като стана дума за Ошо, сещам се за един негов анекдот:
"Желевски получил работа като куриер в зоомагазин. Един ден му наредили да достави един заек на г-жа Колдуел на улица 2-ра, номер 4. Момчето си записало адреса, пъхнало го в джоба си и тръгнал да изпълнява задачата. През няколко минути поглеждал листчето с адреса, за да не забрави къде отива. Случило се така, че минал през дупка на пътя и камиончето му се озовало в канавката. Заекът побягнал през откритото поле. Желевски стоял там и се смеел в захлас. Минувач се спрял и го попитал какво толкова смешно има. Желевски отговорил: Виждаш ли онзи побъркан заек, бягащ през полето? Той не знае къде отива, защото аз държа адреса в джоба си."
Абсурно и смешно е, но точно това правим като мислим и вярваме, че имаме всичките отговори :)

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Освобождаване
« Отговор #3 -: Септември 18, 2010, 22:06:35 pm »
Цитат
Тази трансформация, върху която Ошо постоянно акцентира, е именно това. Осъзнаването на нещата такива, кавито са, но без обяснения. Егото винаги е логично. То има ключ за всяка врата. Ошо иска да ни остави без ключове. От нас дали ще се оставим да влачим огромния товар на ключовете, изправени пред ключалки и ключалки, и ключалки. Или ще захвърлим всичко. За да сме тук и сега.
http://www.self-help.bg/sebepoznanie/s-chai-i-kniga/375-osho-i-radostta-v-syshtestvuvaneto-bez-ustanovenost.html


Това ми напомня на времето, когато стигнах до извода, че постоянното слушане на музика ме натоварва и ми пречи да мисля и живея спокойно. Затова си изтрих всичката музика.

Детинско.

И добре, че ми се случи рано в живота, и животът ми помогна да осъзная къде бъркам, понеже този малък мащаб можеше да прерастне в детинство от голям мащаб...


Като например човек да обърка освобождаването със заравянето на глава в пясъка, както Ошо си я заравя.



П.П.
Не е ли иронично как собствената ми прибързаност отново ме прееба. insomnia преди дни пусна една история за разума в неподходяща тема... и аз възроптах... и други възроптаха и се изтри спама... и сега не мога да намеря тази история никъде в нета.
А колко ми трябва за пореден път да я цитирам...

Това е едно от нещата, за които съжалявам -.-

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Освобождаване
« Отговор #4 -: Септември 18, 2010, 23:56:24 pm »

Inutero
Цитат
колкото по-просто устроен душевно е човек, толкова по-интелигентен става
интелигентен бих го заменила с балансиран. И да все по често се убеждавам в това.
« Последна редакция: Октомври 28, 2010, 20:19:42 pm от Mirotvorec »

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Освобождаване
« Отговор #5 -: Септември 19, 2010, 08:44:14 am »
Според мен в това, че някой търси отговори, иска да разбере света около себе си или се стреми към по-пълна осъзнатост, няма нищо лошо. Въпросът е да е независим от осъществяването на желанието си. Това е свободата – в независимостта от своите желания и стремежи, а не в липсата им.

Аз искам знание, аз се стремя към знание, боря се да получа знание, но нямам претенции относно това кога и дали изобщо ще постигна някакъв резултат, как ще го постигна, какво точно ще получа. Аз съм независим от желанието си. Това, че не знам много неща не е никакъв проблем за мен, но ако спра да се стремя към знание, значи съм мъртъв. Двете крайности са еднакво ограничаващи – да не се стремиш към нищо или да си зависим от желанията си, превръщайки ги в мания. Единствено средният път дава свобода.
« Последна редакция: Септември 19, 2010, 08:47:16 am от Iris »

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Освобождаване
« Отговор #6 -: Септември 19, 2010, 11:26:46 am »
Не можеш да стигнеш до решението, че знанията ти те задръстват,преди да натрупаш достатъчно такива,преди да стигнеш нужното ниво за това прозрение. Това е философията и на не си спомням кои будисти.Първо трупат,после се освобождават от тях.Затова че не е лошо нищо,защото то рано или късно ще доведе до твоята истина каквато и да е тя. Знанието е земно явление,като материалното богатство.Принципно нямаме нужда от него,ако имахме достатъчно силна и ярка връзка със себе си.Нашето Аз знае всичко.А ние черпим знанията си отвън,докато не се озовем в задънена улица и не потърсим нашето знание. То не е сложно,не е претенциозно,грандиозно и изискващо,няма хиляди теории в него ,то е просто и ни показва, че знанието такова каквото го познаваме е суета и че не се изисква да знаеш всичко, за да разбираш и да живееш в синхрон със себе си и всичко останало.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Освобождаване
« Отговор #7 -: Септември 20, 2010, 00:23:41 am »

Сигурна ли си? Човек е съвършен и безкраен в своята същност и едно с всичко съществуващо, но това е само потенциал, нещо, което е възможно да бъде реализирано. От възможността до постижението обаче има разлика. Аз съм „Аза“, тук и сега, и не зная всичко. Самите ми възможности за разбиране, обусловени от моментното ми ниво на развитие не ми позволяват дори и да си представя една голяма част от действителността.
« Последна редакция: Октомври 28, 2010, 20:20:24 pm от Mirotvorec »

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Освобождаване
« Отговор #8 -: Септември 20, 2010, 00:57:49 am »
Нашето Аз знае всичко което ни е нужно тук и сега и което ще ни помогне да изразим потенциала си,това исках да кажа под нашето Аз знае всичко.А връзката с нашето аз минава през стъпки,една от който е натрупване на знание, по късно разбереме че не ни е нужен вече този метод на познание,че връзката ни с нашето аз ще ни дава необходимото знание за етапа в който сме,така ще сме спокойни и необвързани и ще се справяме с други наши стъпки,без да си пилеем енергията в трупане на знание което не ни е нужно.Поне аз така го изживявам и усещам,не претендирам да е общовалидно.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Освобождаване
« Отговор #9 -: Септември 21, 2010, 10:05:23 am »
Аз мисля, че си много права за това, че нашата връзка с всезнаещият АЗ е затормозена и задръстена и изчистването и минава през етапи, именно това се и нарича еволюция на съзнанието, развитие и пр.
Също смятам, че си напълно права за това, че страстта към знаие е един етап и че идва момент, когато не трупането, а освобождаването от знанията идва на дневен ред.Но не знам някой да е минал на следващия етап чрез съвет. Да ти кажат "спри да трупаш знания защото..."..да, ще спре когато рухне под тях. Не и по-рано. Нещо в нас се предава само след пълна капитулация. Това е положението.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Освобождаване
« Отговор #10 -: Септември 21, 2010, 10:15:22 am »
Но не знам някой да е минал на следващия етап чрез съвет. Да ти кажат "спри да трупаш знания защото..."..да, ще спре когато рухне под тях. Не и по-рано. Нещо в нас се предава само след пълна капитулация. Това е положението.
Аз го казах по нагоре в темата
Цитат
Не можеш да стигнеш до решението, че знанията ти те задръстват,преди да натрупаш достатъчно такива,преди да стигнеш нужното ниво за това прозрение.
Не го давам като съвет,а просто исках да обсъдим темата с надеждата ,че ще има и други който виждат така нещата.Обмяна на опит.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Освобождаване
« Отговор #11 -: Септември 21, 2010, 10:24:58 am »
Да,така е, каза го...и в същото време казваш "спри" ...струва ми се, че начинът е контриране. За да спреш ума ако се е залетял нанякъде трябва да го контрираш с ..необичайна идея, с друга гледна точка, която е извън линията по която той се е захвърчал...така ми се струва на мен поне :unknown:

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Освобождаване
« Отговор #12 -: Септември 21, 2010, 10:33:45 am »
Честно казано на сила не мисля че би станало.А и не е нужно,ако някой има искрата да търси и трупа,то той все едно още не се е наобядвал,защо да спира.Според мен трябва да дойде отвътре,да стигнеш до задънена улица с това което си правил.Може да не е задължително знание.Някой може да не е търсил знание а нещо друго.например само да се е мятал от практика на практика и да стигне до момента в който да разбере че това е предела който му е нужен на този етап.Аз не казвам че от сега до края на живота си няма да търся,да уча,казвам че на този етап го усещам като предел,а какво ще стане утре нямам представа.И когато преди време имах нужда да уча хората,вече не само че нямам ами и умишлено не го правя,избягвам всякакви теми от този сорт в живота си(освен в нета),защото виждам ,че няма предел.Предела днес е начало на следващ етап утре и тн.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Освобождаване
« Отговор #13 -: Септември 21, 2010, 10:53:01 am »
Абсолютно съм съгласна. Точно това казвам и аз - трябва да стигнеш до задънена улица. Точно това искам да кажа и по повод на надеждата...защото да стигнеш да задънена улица, означава, че вече не е останало на какво да се надяваш. Ти просто си изправен пред фактите и наистина има или-или (макар, че тука някои нарекоха това рептилко мислене). Когато си стигнал до задънената улица няма друг вариант освен или да приемеш фактите и тогава вече следващата стъпка я виждаш и тя обикновено е нещо съвсем практично,  или да НЕ приемеш фактите и да се оставиш на отчаянието, болестта, лудостта....а надеждата е това, което винаги отлага задънената улица за понататък...и губиш ценно време. физическият ни живот все пак има граница.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Освобождаване
« Отговор #14 -: Септември 21, 2010, 11:11:02 am »
Напротив, задънената улица ме накара мен да видя надеждата по друг начин.А именно като доверие.Това доверие не е предаване,а спокойствие.В това че не е нужно да знаеш всичко,да разбираш всичко,да промениш всичко, защото някой неща не ги разбираме,защото общия план не е това което на нас ни се иска тук в този илюзорен свят,защото не е нужно да се натоварваме прекалено,защото можем да се освободим от всичките си претиснения,защото няма от какво да се плашим, всичко вече се е случило,но просто ние не го виждаме и се пънем като слепци.Прави това което искаш,и вярвай че ще успееш ,но ако не успееш, надеждата че това е за общото благо ще ти даде спокойствието и сигурността че си в сигурни ръце,че не си сбъркал, че се доверяваш на това което не разбираш.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27