Егрегор не е Сатаната и идеята за самопораждащо се зло, а нашето масово желание да не носим отговорност.
Според мен природата, нашата планета по-точно, също се развива и не е безгрешна, също като нас. Ние сме неотменно и изцялостно зависими от нейния път на развитие.
И мисля, че нашата планета не винаги е съвършена (противно на масово прокламираните тези). Не винаги е справедлива също така... но се опитва да бъде, точно както ние се опитваме да бъдем отговорни и справедливи, за да постигнем свобода чрез избирането на отговорностите си.
Например, съмнявам се, че природата е била напълно справедлива, когато унищожи толкова много хора с цунамито по островите. Там със сигурност е имало поне един, който не е успял да защити отговорността на живота си заради масовата безотговорност наоколо си и не е заслужавал масовата съдба.
Същото мисля и за нещастието в Хаити например.
И в моите очи тези моменти, когато природата несправедливо обобщава последствитя от толкова много хора, са плод на изчерпана търпеливост. Плод на загуба на контрол над стихийната й мощ, за което планетата поема своята отговорност.
И според мен някой, който разбира това, защото го е преживял като лично състояние, може да разбере и планетата. Да осъзнае защо го прави и кое я кара да го направи... и разбирайки, че никой, включително и тя в своята незавършила еволюция, не е съвършен, да я остави да се учи от собствените си проявления. И разбирайки я, познавайки характера й, да се опитва да предвижда тези нейни състояние на загуба на контрол над собственото търпение и давайки свобода на онова, което е нужно за нейното развитие, просто да премести сам себе си от пътя й.
Затова, според мен, дори когато природата изпадне в нетърпение, неразбиране и се почувства застрашена поради това, дори в резултиращата агресия от нейна страна това винаги води до прераждане. Защото природата се учи от всяко свое действие и ние сме сред нас самите, и поставени в нея, за да може всеки да се учи от себе си и от другите, включително и тя чрез нас.
Затова Сатанама никога не може да бъде Сатана, както казва
Threefaces, и християнството е частен случай на реалността, който не съществува в действителност, точно както затворената система е частен случай на науката, който не съществува в действителност. Правейки и християнството и науката несъществени.
Още повече, че не разбирайки мотивите на Сатана(ма), неразбирайки слабостите както и силните му страни и оттам неразбирайки корените на неговата агресия към нас (когато такава бъде проявена), ние поради нашето собствено невежество и неразбиране проявяваме агресия към него.
И това винаги ще бъде справедливо по онзи отрицателен начин, който има за цел да поучи всички ни. Чак когато научим тези уроци, тогава отношенията ни с енергийния аспект на Сатанама ще бъдат справедливи от онзи тип позитивна справедливост, която всички ние мечтаем да имаме.
Представата за Сатана е плод на нашето неразбиране на света. Човек не може да отметне своето неразбиране. Не може да се бори с него, или да му отстоява. Човек може само и единствено да проумее и осъзнае.
