Вече ги разпознавам за броени секунди, даже една-две, веднага след като са възникнали, но от време на време ми отнема и повече.
Въпросът ми е как може да се отървем от тях? Как можем да избегнем изобщо да ги имаме? Както знаем, мислите могат да се материализират, те определят настоящето или казано по друг начин - духът владее материята, затова е най-добре изобщо да ги нямаме.
Нереалистично е съвсем да изчезнат чрез контролиране, защото човек не може да поддържа вниманието си непрекъснато, все някога се изтървава контрола...Но! Ако като цяло се създадат навици да се търси положителното във всяка ситуация, след време това сработва самО и служи като превенция на зациклянето в негативността. Някак си ти става рефлекс да търсиш светлината в тунела...
Има различни техники: една от тях е бързо да пресечеш такава мисъл - още в зародиш, защото с времето тя набира енергия и сила. Друга техника е напротив - да усилиш до карикатурност негативната мисъл, така, че да стане като водевил...Има техники от НЛП, които са много успешни: представяш си ситуацията която те разстройва, но все едно я гледаш на кино от последния ред. После махаш звука, после правиш картината черно - бяла, после я смаляваш и накрая я размазваш...и от нея нищо не остава.
Проблемът с негативните мисли, обаче се крие в страховете ни. Не са опасни негативните мисли, а чувството, което те създават в нас, особено ,ако го задържаме по-дълго време в себе си /т.е. ако циклим върху него/...От една негативна мисъл не се случва нищо, но от сериозно практикувано емоционално страдание или страх - да. Така се раждат всъщност болестите.
Най-правилния начин да се справим с негативните мисли според мен е да посрещнем и отработим страховете си. Психолозите с това си изкарват хляба всъщност.
