Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: foolmaster в Август 22, 2010, 13:56:46 pm
-
Имам един въпрос, който ме мъчи от известно време и искам да попитам дали има други, които имат същият проблем. Не знам дали разделът “езотерика” е най-подходящ за тази тема.
От едно известно време имам паразитни мисли. Тоест когато умът ми е неспокоен изникват разни мисли из главата ми, с които не съм съгласен. Според мен едва ли са проява на интуицията, защото доколкото съм запознат интуицията се проявява когато умът е спокоен и тих. Когато правя разни дихателни упражнения умът ми се успокоява и тези мисли престават, разбира се.
Ето един линк, на който попаднах, който май дава отговор на въпроса ми до някъде:
Имате хубаво разположение на духа – значи Висши същества ви изпращат по радиото една хубава мисъл. А нисшите същества ви изпращат една паразитна мисъл, която да попречи да не чуете ясно. И едните, и другите действат. Добрите същества идват отгоре и отдясно, изостаналите в развитието си – отдолу и отляво.
http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=175&Itemid=74
Споделете ваши наблюдения по въпроса ако имате такива. :hi:
-
Едва ли има човек, когото да не са го нападали параизтни мисли. Смята се (в повечето духовни учения), че мислите не се пораждат в мозъците ни. Не НИЕ ги създаваме. Ние сме по-скоро нещо като приемно-предавателни устройства. Мислите са някакви енерго информационни същности, които са из Вселената и ние ги възприемаме или не ги възприемаме в зависимост как са настроени радиопредавателите ни (състоянието на съзнанието ни). Най-големият проблем е, че вземаме мислите, минаващи през нас като свои и в резултат започваме да се чувстваме като техни създатели, съответно ако мислите са неприятни се мислим за лоши (или обсебени), а ако мислите са хубави се мислим за духовни, или пък за гениални...и т.н.
Ако не забравяме, че каквито и мисли да възприемаме те не са наши, а просто преминават, а ние ги засичаме...тогава не бихме били чак толкова привързани към мисловните представи за себе си. Нямаше да се поражда самомнение и да ни държи в капана си...щяхме да бъдем по-свободни, нямаше да се вземаме така на сериозно и така бясно да защитаваме гледните си точки...сякаш това сме самите ние, а човекът, който не ги споделя - наш враг.
Направети си експеримент да засечете някого и да му кажете, че намирате гледната му точка за грешна и той веднага се изправя на нокти и е готов да защитава...да защитава какво?!...нещо, което не е негово...нещо, което радиоприемникът му е засякъл от етера...
Затова при медитация се казва мислите да бъдат оставяне да влизат и излизат и преминават...докато ние стоим спокойни и просто наблюдаваме и ги оставяме ..без са се вкопчваме в тях..без да им даваме своето внимание, без да се отъждествяваме с тях и да се притесняваме от тях...точно така както бихме наблюдавали течението на една река, влачеща най-различни неща - боклуци...или листа...или цветя...какво ли не...ние стоим на брега спокойни и оставяме течението да си минава с неговите боклуци...а ние оставаме извън това...та какво общо бихме могли да имаме ние с тях?! Ние сме на брега, а те - в реката.
С мислите положението е абсолютно същото. Минава ни "тъжна" мисъл - страдаем, минава ни "радостна" - щастливи сме....а всъщност нищо не се е променило.
Даваха един филм за Индия...и за някакви, които почитаха свой Бог покровител и един път в годината му ставаха невести, а на следващия ден оставаха вдовици. Те вярваха в това. И единият ден, нагиздени бяха щастливи, песни, танци, смях, радост...а на другият ден...плачеха, виеха и опяваха и си скубеха косите...истински нещастни..съвсем, съвсем истински. В два последователни дни - само защото вярваха на измислената история..те сменяха състоянието си напълно и истниски (не наужким), а си бяха все същите.
Докато гледах това си казах "Боже..та това се случва с всички ни, но просто не е така контрастно и забележимо..иначе всички щяхме да се събудим от този кошмар, кошмарът породен от илюзията, че мислите са нещо повече от боклуци, които течението влачи"
-
Затова е добре човек да знае от къде идват мислите му. Какъв е техния произход. И в каква посока да насочва своята <антена>.
Не съм убеден, че всички мисли са чужди, а ние сме изцяло радиоприемници, което автоматично означава, че си биоробот.
Според мен не трябва да има някаква неутралност, а по скоро дистанцираност от "своите" мисли и постоянни консултации и правилни отношения със своя висш аз.
-
Позицията на "консултации със своя висш аз" е толкова грешна според мен -.- Толкова радикално сбъркана... Измества точката на осъзнаването в някаква пълна дупка.
Според мен трябва да да водим консултации със своята роля и тяло.
-
Еми да, защото кой ли не (какво ли не) може да се маскира на нашият висш аз.
За това трябва да следим как се чувстваме (усещаме). Има ли спокойствие и радост (тогава висшият аз казва :good:), или има напрежение, което означава, че връзката с висшия аз е блокирана.
-
Имам един въпрос, който ме мъчи от известно време и искам да попитам дали има други, които имат същият проблем. Не знам дали разделът “езотерика” е най-подходящ за тази тема.
От едно известно време имам паразитни мисли. Тоест когато умът ми е неспокоен изникват разни мисли из главата ми, с които не съм съгласен. Според мен едва ли са проява на интуицията, защото доколкото съм запознат интуицията се проявява когато умът е спокоен и тих. Когато правя разни дихателни упражнения умът ми се успокоява и тези мисли престават, разбира се.
...
В психологията съществува термина „натрапливи мисли“. Потърси из нета. Разбира се когато искаш да се освободиш от дадена своя мисал, това не може да стане директно, защото насочвайки емоционално вниманието си към нея, ще я усилиш и затвърдиш. В такива случаи е необходимо да се отстрани емоционалното ни отношение към мисълта. „Не искам тази мисъл“, „тази мисъл е лоша“, „тази мисъл ми носи страдание“, „защо се появява тази мисъл“..., всичко това единствено ще усили нежеланата мисъл. Необходимо е да се успокоим (подходящото дишане наистина помага) и да се дистанцираме от мисълта, т.е. просто да я наблюдаваме, без да я приемаме или отхвърляме емоционално. Мисълта съществува и това е факт срещу който е безсмислено да се борим, но ние можем да осъзнаем, че тази мисъл не е наша и че тя ще си отиде ако не и придаваме голямо значение. Най-важното е нежеланите мисли да не пораждат страх, но за това е необходимо да не бягаме от тях, а да ги наблюдаваме и изучаваме като нещо външно. Мислите не трябва да предизвикват притеснение в съзнанието ни.
-
Това с висшият Аз,който ми диктува разни полезности наготово, ми е като да се оставиш друг да ръководи живота ти,а ти да не поемеш грам отговорност за действията и бездействията си.Висшият Аз не е отделен от мен-това съм аз.Аз съм и низшият Аз.Мислите,които приемаме се пречупват през индивидуалната ни призма и вече отразени към целта могат да се нарекат наши.Паразитните мисли ще умрат ако не ги храним.Същото е и с добрите идеи.Не е никак срамно да те спохождат мисли,които по подразбиране си си забранил.Напротив-вземи ги,разгледай,разбери защо точно сега се появяват,кое ги е провокирало да те споходят и притеснят.
-
Наскоро четох едни книжки на Вади Зеланд.
В едната книга"Пространство на варианти" той разяснява и за информационната матрица, и за енергийните "махала",които пращат паразитни мисли. В книгата дава и няколко способа за справяне със ситуацията.
Виж и темата за Егрегорите.
Книжките ги има безплатни в спиралата.
http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=300&LangID=0&Letter=*
има и филмчета за Зеланд в колибката- www.kolibka.com
-
Мога да причисля към паразитните мисли и паразитна музика. По същият начин, както и мислите, мелодията идва неканена и звучи толкова настойчиво, че трудно понякога може да се спре. Имате ли опит по отношение на такъв музикален паразит и как го спирате?
-
С мелодиите е по-трудно.Там нямаш прав текст,който да чуеш и разбереш буквално.Мелодията може да се интерпретира по всевъзможни начини,в зависимост от твоята лична нагласа.Тук мисля начина е да я оставиш да отшуми,без да следиш всяка нота.На един като не му допада-друг ще вземе да я слуша. ;)
-
Допускането на паразитни мисли не зависи ли от това колко сме отворени за такива?
Ако наблегнем повече на собствения си вътрешен глас,няма ли тогава паразитните мисли да изчезнат?
При мен това с мелодиите се случва най-често сутрин,когато не сум се събудила и съзнанието ми е още на заден план.
-
"Отворени" е малко неточно. По-скоро съвместими.
Ако сме съвместими с нещо, то минава през филтрите на съзнанието. Ако не сме - не минава по никой начин.
Даже психотронен генератор не може да действа зад филтирет на съзнанието без да изпълянва условието за съвместимост.
-
Съгласна съм с теб, но би ли обяснил с малко повече думи.
-
Ето повече думи:
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,17688.0.html
-
Не се притеснявай. Рано или късно- щом правиш подобен пост явно е, че си стигнал критичен пик, в който започваш вече сериозно да търсиш Себе си.
Няма да можеш да различиш твоите от чуждите мисли, ако тръгнеш да мислиш и анализираш. Е- може помогне до известна степен, но като цяло няма да си се отделечил много от дървото, че да спрат те удрят ябълки по главата :Д.
Има само един начин, който е в основата на всичко. Ти няма само да различаваш твоите от чуждите мисли- но и ще спреш тотално тяхната манипулативна роля.
А това, което искаш- а именно спирането притока на чужди мисли- ще е само страничен ефект на това, което ще направиш.
Спри всички мисли.
Всеки път, що думи нахлуят в ума ти- спри ги. Пробвай със сила и воля да ги спреш. После пробвай, като ги оставиш да си текат. Пробвай каквото искаш, както искаш/чустваш, че най да ти спомага. Идеята е да спреш Всякакви мисли!
Просто нали- но идва голямо предизвикателство за теб ако решиш да направиш това.
-
Не се притеснявай. Рано или късно- щом правиш подобен пост явно е, че си стигнал критичен пик, в който започваш вече сериозно да търсиш Себе си.
Няма да можеш да различиш твоите от чуждите мисли, ако тръгнеш да мислиш и анализираш. Е- може помогне до известна степен, но като цяло няма да си се отделечил много от дървото, че да спрат те удрят ябълки по главата :Д.
Има само един начин, който е в основата на всичко. Ти няма само да различаваш твоите от чуждите мисли- но и ще спреш тотално тяхната манипулативна роля.
А това, което искаш- а именно спирането притока на чужди мисли- ще е само страничен ефект на това, което ще направиш.
Спри всички мисли.
Всеки път, що думи нахлуят в ума ти- спри ги. Пробвай със сила и воля да ги спреш. После пробвай, като ги оставиш да си текат. Пробвай каквото искаш, както искаш/чустваш, че най да ти спомага. Идеята е да спреш Всякакви мисли!
Просто нали- но идва голямо предизвикателство за теб ако решиш да направиш това.
И ти можеш с ръка на сърцето да съветваш някого това, при положение че си нямаш и на идея нито как се прави нито имаш какъвто и да е резултат или напредък да покаже шв това нещо ? ? ? ? ? ? ? ? ?
И го казваш ей така на някой който вероятно (а не задължително) търси себе си в момента и няма време или сиил да преценява дали си поредния кретен или не ? ? ? ? ?
-
Моите мисли са си мои,техния произход е от мен.Чуждите са несъзнателно улавяни или целенасочено.
Щом изоставя анализата и пусна потока без да мисля не мислиш ли,че тогава не ще мога да правя разлика?Въпроса е,че не знаем как да контролираме(или поне аз) изпускането и приемането в пространството на нашите мисли.
Представи си едно общество от телепати,и някой от тях реши да се скрие от другите.Как ще го направи?Като пусне потока и се обърка от течащата река носещ се по нея?Или като направи "дупка" в земята където неговият приток няма да се влива в голямата река и ще потъва и скрива така че другите да нямат допир.
396 е прав.И аз мисля,че не си много наясно.
Ние сме излъчватели-приемници и в контрола на тези процели според мен се крие отговора.Аз по принцип се поставям в огледална сфера и отразявам чуждото излъчване,разбира се засилвам своите мисли,така разликата между моите и тези на другите става различима.
-
ако виждаме нещо червено и малко на около 50-60 метра пред нас- всеки би го описал според самият себе си. Един би казал 'това е червена малка топка', втори би рекъл 'това е нещо искрено и чисто, що носи цвета на кръвта', трети прочие. Искам да кажа, че всеки за себе си казва истина. Истината е една обаче през призмата на всеки един от нас тя изглежда по различен начин. Т.е.- имаме едно и също равенство- ала всеки рационализира или усложнява едно и също нещо. Макар и по коренно различен начин да е представена всяка една от страните на равенството и съответно изглеждат двете нагледно по съвсем различен начин- те са равни.
Аз не казам да го направи, а просто дадох избор. Ти избираш.
Всяка дума написана рефлектира по различен начин на всеки един от нас- и носи съответно последствия- някои го усещат вече явно.
Всички сме прави.
-
Всички сме прави.
Тия ги разправяй на друг, че всички били прави.
Може да се мисля за езотерик, но не съм си изоставил разума.
-
Не знам защо намесихте Висши азове и антени,демони , ангели и подобни.Аз имам натрапчеви мисли, който в известна степен съм преборила.Пак се появяват но по рядко.Получават се от стрес,от внезапна травма.Обикновенно човека които страда от тях е доста умен и поради това се опитва всячески да се пребори с тях,но тази борба води до изтощение и още по голям наплив на такива мисли които вече трудно контролираме.Преди години от тях достигах до задушаване от страх.Трябва намесата на специалист.Аз лично тогава съчетах няколко неща, Психолог, духовно търсене ,танци и много четене,гледане и слушане на велели,позитивни неща.Така се преборих с тях.Сега се появяват когато изпадна в депресия,иначе никакви ги няма.Наещото обаче което най ми помогна от всички методи,въпреки че ги извършвах едновременно ,беше да мечтая.Колкото се може по често и най вече да изместя натрапчива мисъл.Мечтаех ,за всичко което може да ви дойде на ум, за домашен любимец,за дом,за прекрасна ваканция,за......И така за около година се преборих с тях.На психолог ходих само 2 пъти,но човека ми даде добра насока.Появеше ли се натрапчива мисъл,веднага намирах за какво да мечетая, налагаше се да следя много стриктно мислите си,защото често в началото мечтата се превръщаше в кошмар,но с времето ги преборих.
-
396 - ако не искаш да си изоставяш разума, тогава го разшири.
Мислите са толкова мощни, знам че знаеш, та те реализират всичко за теб. Ако силно вярваш в ангели и демони- знай ти такива неща ще започнеш наистина да виждаш в един момент с две си очи. И не само виждаш, ами всеки начин за възприемане на всяко едно нещо в живота ти ще се описва за теб по такъв начин, че да има смисъл, това което убеден си във. Всичко го има и всеки казва истина според себе си. Ако истината можеше да се представи само по един единствен начин и да изглежда еднакво за всички нас- нИма би имало смисъл всичко, което изживяваш тук и сега? Да има смисъл всичко- нож с две остриета. Веднъж нищо не би било забавно, ако нямаше смисъл нали? И другата страна на острието е, че може прекалено много потънеш и самозабравиш се в тази 'смислена' игра, която си наричаме, по принцип и удостояваме с названието- 'Реален Живот'.
eses - може да имаш странни мисли, които не изглеждат, като твои и ако им позволиш (съзнателно или не) те биха започнали да се проявяват, толкова силно и ясно, че дори би чула, как гласовете не са твой- рано или късно. Все едно, друг говори ти в твоята глава, що често трудно би описала гласа- няма значение. Това, което е, че си открила правилното лекарство, а именно- Да Мечтаеш! И какво е в основата на една мечта? Само едно е то- Вярата.
Браво!
-
396- мислите са толкова мощни, знам че знаеш, та те реализират всичко за теб. Ако силно вярваш в ангели и демони- знай ти такива неща ще започнеш наистина да виждаш в един момент с две си очи. И не само виждаш, ами всеки начин за възприемане на всяко едно нещо в живота ти ще се описва за теб по такъв начин, че да има смисъл, това което убеден си във. Всичко го има и всеки казва истина според себе си. Ако истината можеше да се представи само по един единствен начин и да изглежда еднакво за всички нас- нИма би имало смисъл всичко, което изживяваш тук и сега?
Има разлика. Едно е да изживяваш искрено и открито това, което изживяваш и чувстваш - и друго е да те е грижа дали това е обективна истина или не.
Проблемът на хората е че или са обсебеин от лъжата, или са обсебени от иситната, и като цяло винаги са обсебени от нещо, включително и от обективната истина.
В случая не казвам кой какво да преживява, и не казвам че някой е задължен да преживява обективната истина. В случая казвам, че човек трябва да познава кое е истина и кое е лъжа, без да дискриминира някое от двете.
Да дискриминираш лъжата означава да подтискаш субективните си изживявания. А да дискриминираш истината означава да подтискаш обективността като я изкривяваш.
В крайна сметка целия пробле мидва от това, че човек като цяло не е сквикнал да върши това, което мисли. Вместо това той живее в измислен свят - ако чуждо същество не познаваше човека и не знаеше, че той е способе нда мисли и съдеше за човека само по външния му физически живот, щеше да си помисли, че човекът не иска да живее особено, понеже нищо не се случва около него.
Какъв е проблемът, ако някой има паразитни мисли? Отива и ги осъществява! Отива и жевее! Отива да бъде искрен - да живее според това, което мисли!
И бързо ще стане ясно коя мисъ ле паразитна и коя не. Много бързо.
Изправиш ли се пред страховете си, много бързо ще стане ясно кой стра хе истински и кой е вменен.
Но хората не са свикнали да се учат от живота си, те знаят само как се бяга от него.
-
eses - може да имаш странни мисли, които не изглеждат, като твои и ако им позволиш (съзнателно или не) те биха започнали да се проявяват, толкова силно и ясно, че дори би чула, как гласовете не са твой- рано или късно. Все едно, друг говори ти в твоята глава, що често трудно би описала гласа- няма значение.
Браво!
Гласове чува човек, преди да заспи,когато се унася и чува ясно отделни думи,въпроси ,звуци и тн.Когато започнах да ги забелязвам много се стреснах, после разбрах ,че е естествен процес.Обаче ако говорим за някакво чуване на гласове в съзнателно състояние,смятам ,без да съм специалист,че човека има някакъв психологичен проблем.Аз лично вярвам в ангели,често им говоря,а те по един или друг начин ми отговарят с събития,нещо прочетено,дочут чужд разговор и подобни,но никой и никога не ми е говорил с глас в моята глава.Не отричам че е възможно част от мислите да не са мой,но аз това го разбирам ,само по едно, дали има нова информация в тях.Това с гласовете не ми звучи здравословно.
-
Това, което мислиш, е правилно, а това което отричаш- няма да го бъде повече за теб.
eses- ако държиш на знаци (и тези, които са добри в откриване и разчитане), тогава Виж часът- точните цифри- в които аз Поставям всеки нов пост- има ли нещо? можеш ли да вникнещ. Виж как е закодирана истината сама.
-
Виш как е закодирана истината сама.
Точно така. Баш истината е закодирана.
-
Като ще гледам цифри,виж и ти моите ;D
Посланичта са навсякъде,но като цяло първо слушам изживяванията и усещанията си,защото те са най точния барометър за мен.
ПС. Уааау, стана дори по добре от колкото очаквах
-
Реално така е, именно искреността, поемането на инициатива да живееш живота си решава паразитните мисли. Посрещането на страховете.
Но пък именно липсата на тази инициатива ги поражда.
Затова е много трудно да се изпълни това, което казваш от някой, който има прекалено много паразитни мисли. Защото именно паразитните мисли го спират да действа в реалността.
Има и други, помощни решения за справяне с проблема. Решението, което ти предлагаш е кардинално, но пък най-трудно.
Те всъщност хората писаха за някои от тези по-малки решения.
Позитивно мислене, позитивни действия, занимания, танци, изкуства, убеждения и тн.
Има и друго - липса на смиреност. Неприемане на реалността такава, каквато е. Неприемане на това, което ти се дава за момента и искане на повече.
Оттам нататък това искане на повече може да е оправдано, може да не е оправдано. Но пробваш, изправяш се в реалността с действия и проверяваш. Рискуваш времето и силите си за да грабнеш по-големия кокал. Съответно ще трябва да пуснеш по-малкия. Пак опираме до изправяне срещу страх. Страх какъв ще е резултата.
А тези ангели, демони, гласове и не знам какви, дори и закодирания в цифрите (каквото и да значи това) са си бягство от темата.
-
Здравейте, от както се помня имам паразитни мисли. Преди ги имах за свои, но след като разбрах за егрерорите (най-вече след като прочетох "Лека нощ нещастие" и "Добро утро щастие", както и "Хакери на сънища") ми се изясни, че те ми са втълпени от някой друг, и, че изобщо не са мои.
Най-често са свързани с нещастия, касаещи мен или околни хора, които при някакви невероятни стечения на обстоятелствата биха могли да възникнат в настоящата обстановка. Вече ги разпознавам за броени секунди, даже една-две, веднага след като са възникнали, но от време на време ми отнема и повече.
Въпросът ми е как може да се отървем от тях? Как можем да избегнем изобщо да ги имаме? Както знаем, мислите могат да се материализират, те определят настоящето или казано по друг начин - духът владее материята, затова е най-добре изобщо да ги нямаме.
-
http://chitanka.info/text/3207/8#textstart
-
Тва да не са въшки,че да се отървеш?Хигиена на мислите.Елементарно е.
Да не говорим,че ми е малко странно как някой ще ми внуши мисли.Аз къде ще съм през тва време?А егрегорите не внушават мисли!Тва сефте го чувам :--- ???
-
Вече ги разпознавам за броени секунди, даже една-две, веднага след като са възникнали, но от време на време ми отнема и повече.
Въпросът ми е как може да се отървем от тях? Как можем да избегнем изобщо да ги имаме? Както знаем, мислите могат да се материализират, те определят настоящето или казано по друг начин - духът владее материята, затова е най-добре изобщо да ги нямаме.
Нереалистично е съвсем да изчезнат чрез контролиране, защото човек не може да поддържа вниманието си непрекъснато, все някога се изтървава контрола...Но! Ако като цяло се създадат навици да се търси положителното във всяка ситуация, след време това сработва самО и служи като превенция на зациклянето в негативността. Някак си ти става рефлекс да търсиш светлината в тунела...
Има различни техники: една от тях е бързо да пресечеш такава мисъл - още в зародиш, защото с времето тя набира енергия и сила. Друга техника е напротив - да усилиш до карикатурност негативната мисъл, така, че да стане като водевил...Има техники от НЛП, които са много успешни: представяш си ситуацията която те разстройва, но все едно я гледаш на кино от последния ред. После махаш звука, после правиш картината черно - бяла, после я смаляваш и накрая я размазваш...и от нея нищо не остава.
Проблемът с негативните мисли, обаче се крие в страховете ни. Не са опасни негативните мисли, а чувството, което те създават в нас, особено ,ако го задържаме по-дълго време в себе си /т.е. ако циклим върху него/...От една негативна мисъл не се случва нищо, но от сериозно практикувано емоционално страдание или страх - да. Така се раждат всъщност болестите.
Най-правилния начин да се справим с негативните мисли според мен е да посрещнем и отработим страховете си. Психолозите с това си изкарват хляба всъщност.
-
Ей тва беше и моя проблем като изгледах филма "Тайната". Един месец бях като обсебена!
Има една думичка "СТРАХ"!!!
Ей това е страх:
Както знаем, мислите могат да се материализират,
Научи се да го премахваш. И мен всяка сутрин ме будят (кой и аз не знам, но е факт, че се случва) около 3-4 часа сутринта с някой ужасяващ сън... Повъртя се из леглото, преди по-малко като ме мързеше ставах и коремни преси и лицеви опори съм правила... Ама после пак си заспивам...
Просто спирам да мисля за това.
То ако ставало така: мисля си и хоп случва се. К'ва каша щеше да станееее... ::)
Не е чак толкоз лесно, не се притеснявай!
А и същата теория твърди, че една положителна мисъл неутрализира многократно отрицателните! Ами възползвай се от тази "вратичка" и си гледай спокойствието! :dance2:
-
Отдавна не се е случвало сън да успее да ме уплаши. Още като бях около 18 взех да се гавря с чудовищата и да се държа приятелски с тях. А с времето съвсем изчезнаха. Просто не виждам как сън, роден от твоя мозък ще те плаши. В крайна сметка кой е господаря на илюзиите?
Тъй и тъй съм почнал да пиша. По темата.
Наблюдавай си цялостното битие. Съзнанието. До колко си харесваш живота, поведението, отношенията с хората, целите, пътищата, постиженията. До колко си честен със себе си, колко мързелив. Дали отлагаш задачите си. Дали приемаш случките в живота си. Какво ядеш, как го ядеш. Колко и как тренираш. Как спиш. С какви хора общуваш. Болен ли си, от какво. Уморяваш ли се. Имаш ли периоди да не си уморен? Вярваш ли в себе си? А в живота? А в хората? Постигаш ли целите си? Поставяш ли си цели?
И тн и тн.