Интересното е че колкото повече научавам и изследвам от света, вместо да ставам по-убедена че знам, аз разбирам колко много не знам. Освен това проумявам какво ми е коствало вярването в концепции, които съм приела безрезервно и безкритично от моите родители, от хората около мен...аз на практика трябваше да воювам с тях за да мога да почна начисто. Трябваше всичко да разруша..(нещо много трудно и болезнено) за да започна да правя първи стъпки на що годе разчистен терен...и то на възраст, когато вече би трябвало да си имаш своя отработена система..мироглед и пр. На 19 ми се струваше, че мога да дам всичко на едно дете, на всичко да го науча, от всичко да го предпазя...на 30 - разбрах, че единственото, което мога да предложа на едно ново същество дошло на този свят е вяра, че то само ще намери пътя. Нищо повече. А когато той само на три изрази за пръв път своето осъзнаване "аз съм нищо"...аз разбрах, че наистина не бих могла да добавям към това...защото това е крайната цел на пътешествието на будите, именно това осъзнаване, а той си го имаше ВЕЧЕ. Всяко добавяне към това би било пречка. За съжаление едва ли ще успея самата аз да постигна такава чистота на съзнанието, че да не му предам някои боклуци (страхове, предразсъдъци и пр.)по енергиен път...но се боря, боря се да очиствам себе си за да не навредя на него. И това е много интересно, защото се оказва, че най-добрата помощ на родител към дете е не родителят да работи НАД детето, а да работи НАД себе си заради детето.
И така появяването на моя син се превърна в мощен стимул за самата мен да продължа тази битка в момент, в който се бях предала...
Интересни работи...невероятни бих казала....само да има кой да ги види..