Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Търсеща в Юли 03, 2010, 20:33:05 pm
-
Не си намерих място да пусна тази тема ,но прочетох нещо от Tangrata_ ,което ме озадачи и много искам да го попитам .Какво имаше впредвид под възпитание в нямане?Искаш да кажеш ,че според теб децата не трябва да знаят какво е да няма? Прочетох ,че ти предпочиташ да го излъжеш ,вместо да му кажеш нямам,защо?Аз пък съм малко крайна и по никакъв начин не можеш да ме накараш да излъжа детето си и никога досега не съм го правила,дори ,когато беше бебе,в смисъл никога не съм изричала лъжа ,впоследствие ,това ,което съм казала може да не е излязло вярно ,поради независещи от мен обстоятелства ,но аз никога не съм казвала нещо на детето си ,което сега да не е било истина.Защото се убедих ,че винаги има начин да кажем на едно дете истината .
Темата е за всички родители и непораснали деца.Кои грешки(според вас),които са допуснали вашите родители не искате да повтаряте?
-
Хм,значи с Танграта сме на едно мнение!Става въпрос за програмирането на съзнанието на децата.Аз също никога не казавам на моето дете"нямам".Винаги намирам друг довод,с който да му откажа дадено нещо,но никога с мотива"нямам пари".
-
Хм,значи с Танграта сме на едно мнение!Става въпрос за програмирането на съзнанието на децата.Аз също никога не казавам на моето дете"нямам".Винаги намирам друг довод,с който да му откажа дадено нещо,но никога с мотива"нямам пари".
Моляте ,обясни ми по точно за това програмиране на съзнанието на децата ,за което говорите.
-
Изобщо не съм писал такова нещо. Константин(а) беше.
Бъдете внимателни моля, като "цитирате" други хора. Много мразя да ми слагат в устата думи, които не съм казал.
-
Хм,значи с Танграта сме на едно мнение!Става въпрос за програмирането на съзнанието на децата.Аз също никога не казавам на моето дете"нямам".Винаги намирам друг довод,с който да му откажа дадено нещо,но никога с мотива"нямам пари".
А ако наистина нямаш толкова пари в момента? Защото на мен ми се е случвало и съм казвала това, но винаги с допълнителни разяснения, че не е нужно да се купува всичко. Да не говорим пък ако е някоя глупост. Отделно обяснявам за триковете на рекламата и какви са истинските цели на производителите и т.н.
Все пак парите не растат по дърветата и не виждам защо да се спестява това дори и на децата. Напротив, смятам, че от малки трябва да бъдат запознавани как функционира Системата. ;)
Може и да греша, не знам, но за мен това е начинът.
Пак да кажа, говорех за случаите, когато наистина нямаш. Иначе за лъжата съм абсолютно съгласна.
Но дайте, моля линк към темата, за да се види и контекстът на мнението. Иначе се говори наизуст. :hi:
-
Ами аз вярвам,че каквото излъчваш,това привличаш!Затова съм си збранила да му казвам думата"няма"!Когато нямам достатъчно пари,не му казвам"нямам достатъчно"а,имам,но за други цели,а и както казваш разяснявам,че не е нужно да се купува всяка простотия..осбенно ако е за дъвчене!Там съм безкомпромисна и изобщо не ми пука как ме гледат продавачите!Директно казвам това е отровно и няма да ти го купя!Малкия е на 3,ама ако го попиташ какво предпочита,зрънчо или кайсия,ще избере плода и ще ти изнесе цяла лекция за това колко е отровно зрънчото,колата и пр.!Оставила съм му няколко артикула"щото пък не може всичко да му забраня)и толкова. Освен това..системата функционира така,както си я направиш..т.е.така както я отразиш през твоята индивидуалност!И ти пък откъде знаеш,че парите не растат по дърветата? У наше село точно там си растат!Щом джанката може да роди боб,значи и моята дюля ще ражда банкноти! ;)
http://chudesa.net/djanka-rodi-bobovi-shushulki/
не искам от малък да го уча за тая пуста система..напротив..искам да го науча да живее извън нея!
-
Да, на 3 години при нас беше същото, но после сама ще установиш как "се удържа фронта", хеле пък ако го дадеш на детска градина.Но браво, малко са като теб и да знаеш, че въпреки трудностите си заслужава всяко усилие да ги научим на естествена храна. :)От всичките ми познати майки детето на никоя не яде плодове, а мен ме гледат като треснати, като предложа на децата им.
* Относно Системата:Аз затова разяснявам какво представлява, за да може сама да поиска да не бъде там.
По темата за джанката- четох го това, но когато жената сготви един боб, да дойде да ми се обади. Аз бобени зърна в шушулките не видях. ;)
-
Магнолия,знам,че колкото по-голям става,толкова по-трудно ще е.Но пък няма да се предавам я.А за системата..ще му разясня като стане на подходяща възраст.Поне 5-6клас и нагоре.Дотогава искам да му изградя други модели на мислене и поведение.Ежедневно му набивам в главата колко е здрав,добър,умен,щастлив,радостен..колко обича света,хората,децата,природата..Няма да допусна и за миг,да бъде смазан от въпросната система,и то в тази крехка възраст!Има много други начини,но не и да го програмирам в немотия и нещастие.Примерно за играчките(сега се сетих)твърдо отказвам да купя играчка(пък макар и от"левчето")след като веднъж съм я купила и е била счупена.Хем да се учи да си пази нещата,хем и ако нямам възможност не се налага да му казвам няма!Ако пък не е имал такава играчка,а нямам пари в момента,му казвам имаме"парички но сега ще си купим много други неща,напр.водичка,хляб,доматче,дъвка,чорапки,дрешка,ще платим тока....а играчката друг път,когато ще имаме още повече парички"Абе с две думи..избягвам на всяка цена думата"НЯМА"Във всяко едно отношение..
-
Когато нямам достатъчно пари и съм с децата-просто не влизам в магазина.Казвам им"Хайде да се състезаваме до входа" и подминаваме обекта незабелязано.Това за кварталния магазин,а в по-големи,например Мол до сега не са влизали.
А колкото до това,кога трябва да им се каже истината-аз им задавам въпроси и често се изумявам от отговорите.Децата знаят много и ако не им се пречи може много да се научи от тях.
Като грешка на моите родители отчитам,че не ме бутнаха,когато виждаха артистичната ми натура 8) да се развивам според интересите си.Сега полагам 100 пъти по-големи усилия,без учител да науча това,което ми е необходимо,за да правя това,което обичам.
-
Оттук мили мами започват проблемите! Лъжицата миличко се държи с дясната ръчичка!!!!!! Моливчето с дясната, и т.н. И следва това:
-
За мен най-голямата грешка е да моделираш детето си. А също и да си позволяваш да се страхуваш за него, че няма да справи, че може да пострада и пр. и пр. Въпросната нагласа на един родител (вечно да си мисли какво лошо може да се случи на детето му) създава страх в детето и неувереност. Родителят просто е длъжен да се справи с тази своя нагласа ако я има. Не да се занимава с детето си, а да се занимава със себе си и да преодолее тази нагласа, която съсипва детето му на чисто енергийно ниво.
Констнатин, :hi: за товят подход срещу нагласата на нямането.Освен всичко друго тук има и друг момент. Когато човек просто няма, не му се налага да прави ИЗБОР (!)...някак му е много лесно...да НЕ мисли "какво да избера от многото възможности?", той си живее лесно без да избира защото така и така няма и си кара по инерция.
Човек, който никога не е имал пари определя какво да си купи по цената...гледа кое е най евтино и това е, лесен "избор". По-скоро цената избиа вместо него. И в момента в който изведнъж се окаже с пари...едва тогава разбира, че той всъщност не умее да прави избор. Изведнъж се оказва много притеснен, затормозен...той има пари (възможности) и сега от НЕГО самия зависи какво ще направи и какви резултати ще има. Едва когато има...на него му се налага да прави избор.
Констонтин, ти учиш детето си на избор. Евала за това!
-
Алибаба..аз го уча,че всичко е избор.Той е само на три,но знае..(сега може и да ме оплюят някои,че му промивам мозъка)ама,верно съм му го промила де..Та..знае,че той си ме е избрал!Обяснила съм му,че от всички майки на света,той си е избрал точно моето коремче,в което да порастне,и,че аз също съм си го избрала него за детенце..Казвам му"преди да дойдеш при мен,още като бяхме горе,при дядо Боже,се разбрахме да си облечем тези тела и ти да ми станеш детенце,а аз твоя майка"Също така му обяснявам,и че не на всички планети(сега почти всички детски филмчета са на такава тематика.."странно",нали ;))можем да обличаме същите тела..Абе..въобще..гледам от сега да го науча да не мисли за себе си,само като за физическо тяло.Напротив.Стремя се да започне да възприема тялото си като временен инструмент.Никога не му казвам"сега си болен"казвам"тялото ти в момента се е поразболяло,но ще го излекуваме"точно както му казвам"пижамката ти се скъса,трябва да я зашием.."
п.с.Скоро предстои да променя и концепцията за"дядо Боже"ама за сега това е най-разбираемо за него..
-
Не знам...аз на моя 10 годишен син не смея и дума да продумам за "дядо Боже", за Исус, за ...дух, душа, прераждане...изобщо на подобни теми. Не смея защото мисля, че може и някъде да бъркам и така да го объркам и него.
Той беше само на 3 когато каза "Аз съм нищо"..почнах да го питам какво иска да каже, но той естествено не знаеше.
Веднъж, преди около гдина две, се беше уплашил от идеята, че хората умират и аз понечих малко да го успокоя и за пръв път тръгнах да говоря за тялото, душа и прераждане, но това го уплаши още повече, целия се разтрепера, изпадна почти в някаква истерия, разрева се и съзнателно побърза да заспи..а иначе не мога да го накарам да си легне..
И така аз реших - никакви приказки на подобни теми, никакво вмешателство от моя страна, никакви идеи дадени от мен към него наготово, никакви интерпретации...защото съм на принципа - по-добре нищо да не му дам, отколокото да му внедря погрешни неща, които ще трябва после да руши за да почне на чисто.
Нямам представа кой е правилния начин.
-
Аз също като konstantin2007
казвам,че те/имам две деца/са ме избрали.Даже много често звуча така:"Ах,вие,хитруляци-голям късмет извадихте,че избрахте точно мен".Преди няколко дни стана дума за ангели и синът ми/на 9/каза:"Аз твоите пазители ги вижам-двама са..."и ми ги описа с най големи подробности-и съвсем не на шега.Питам го има ли според него Бог-той казва,че за него Бог е някаква сила.И много подобни разговори си водим.
-
Не знам...аз на моя 10 годишен син не смея и дума да продумам за "дядо Боже", за Исус, за ...дух, душа, прераждане...изобщо на подобни теми. Не смея защото мисля, че може и някъде да бъркам и така да го объркам и него.
Той беше само на 3 когато каза "Аз съм нищо"..почнах да го питам какво иска да каже, но той естествено не знаеше.
Веднъж, преди около гдина две, се беше уплашил от идеята, че хората умират и аз понечих малко да го успокоя и за пръв път тръгнах да говоря за тялото, душа и прераждане, но това го уплаши още повече, целия се разтрепера, изпадна почти в някаква истерия, разрева се и съзнателно побърза да заспи..а иначе не мога да го накарам да си легне..
И така аз реших - никакви приказки на подобни теми, никакво вмешателство от моя страна, никакви идеи дадени от мен към него наготово, никакви интерпретации...защото съм на принципа - по-добре нищо да не му дам, отколокото да му внедря погрешни неща, които ще трябва после да руши за да почне на чисто.
Нямам представа кой е правилния начин.
Принципно си права..Аз обаче,предпочитам да го карам да възприема себе си,като едно безкрайно НИЩО..отколкото да се възприема като НЕЩО което има край..Имала съм своята възможност да се убедя в някои неща,т.е.да "видя"несъществуващото" с очите си,и това ми е достатъчно за да знам,че не бъркам...Но никакви религии..никакви Христосовци,Мохамедовци,Буди и т.н.Абсурд..
А иначе започнах от сега да го"промивам"защото на 10години вече ще ми е доста по-трудно ако не съм положила основите..
п.с.Ооо,и винаги му втълпявам"ти не си това тяло,ти си ДУША"И когато по тв-то се сблъска с някоя смърт(че то и в детските вече много мрат героите)му казвам"ето,виждаш ли,тялото му умря,и сега ще си облече ново тяло,и ще отиде да живее на друга планета..щото той е голям фен на планетите"Така му втълпявам подсъзнателно,че след смърта съвсем естествено следва отново живот..Или когато видим умряло животинче..(а то в София трупове на животни колкото щеш)му казвам"ето на това гълъбче му умряло тялото,и то сега ще си облече ново тяло"......
-
Интересното е че колкото повече научавам и изследвам от света, вместо да ставам по-убедена че знам, аз разбирам колко много не знам. Освен това проумявам какво ми е коствало вярването в концепции, които съм приела безрезервно и безкритично от моите родители, от хората около мен...аз на практика трябваше да воювам с тях за да мога да почна начисто. Трябваше всичко да разруша..(нещо много трудно и болезнено) за да започна да правя първи стъпки на що годе разчистен терен...и то на възраст, когато вече би трябвало да си имаш своя отработена система..мироглед и пр. На 19 ми се струваше, че мога да дам всичко на едно дете, на всичко да го науча, от всичко да го предпазя...на 30 - разбрах, че единственото, което мога да предложа на едно ново същество дошло на този свят е вяра, че то само ще намери пътя. Нищо повече. А когато той само на три изрази за пръв път своето осъзнаване "аз съм нищо"...аз разбрах, че наистина не бих могла да добавям към това...защото това е крайната цел на пътешествието на будите, именно това осъзнаване, а той си го имаше ВЕЧЕ. Всяко добавяне към това би било пречка. За съжаление едва ли ще успея самата аз да постигна такава чистота на съзнанието, че да не му предам някои боклуци (страхове, предразсъдъци и пр.)по енергиен път...но се боря, боря се да очиствам себе си за да не навредя на него. И това е много интересно, защото се оказва, че най-добрата помощ на родител към дете е не родителят да работи НАД детето, а да работи НАД себе си заради детето.
И така появяването на моя син се превърна в мощен стимул за самата мен да продължа тази битка в момент, в който се бях предала...
Интересни работи...невероятни бих казала....само да има кой да ги види..
-
Две са ми основните правила за възпитанието на 4 год. ми син - не го лъжа! не го плаша! Казвам колкото знам, и го обяснявам, колкото се може по-ясно! Не го плаша с "лоши" животни, хора и т.н.
Не съм особено съгласна с методът-промивка на Константин! Смятам , че не само ние трябва да възпитаваме децата си, трябва да обърнем внимание най-вече на това, какво те ни казват, трябва да се научим и ние от тях!
Много е сложно, признавам, да следваме правилният път. А правилният път е този на самото дете...Ние, родителите, може би сме пазачите, опората, наблюдателите на малкия-голям човек...Не искам да му казвам какво да мисли и как да възприема света, искам просто след време да дойде, и да ми каже какво мисли...
-
най-добрата помощ на родител към дете е не родителят да работи НАД детето, а да работи НАД себе си заради детето.
И така появяването на моя син се превърна в мощен стимул за самата мен да продължа тази битка в момент, в който се бях предала...
Интересни работи...невероятни бих казала....само да има кой да ги види..
Права си,че колкото повече науучаваме толкова повече разбираме,че нищо не знаем..
И за това,че трябва да работим над себе си,си права.Защото децата се учат не толкова сдуми,а,с личен пример.
Но сърце не ми даде да го оставя да расте приемайки света само и единствено като материя..Просто не мога..
-
Две са ми основните правила за възпитанието на 4 год. ми син - не го лъжа! не го плаша! Казвам колкото знам, и го обяснявам, колкото се може по-ясно! Не го плаша с "лоши" животни, хора и т.н.
Не съм особено съгласна с методът-промивка на Константин! Смятам , че не само ние трябва да възпитаваме децата си, трябва да обърнем внимание най-вече на това, какво те ни казват, трябва да се научим и ние от тях!
Много е сложно, признавам, да следваме правилният път. А правилният път е този на самото дете...Ние, родителите, може би сме пазачите, опората, наблюдателите на малкия-голям човек...Не искам да му казвам какво да мисли и как да възприема света, искам просто след време да дойде, и да ми каже какво мисли...
Давид,ти каквото и да правиш му влияеш на мисленето и на възприемането на света..
-
Така е, влияя, но не налагам! Както каза, възпитаваме с личен пример, а не с думи! Главното, което казвам е, че и ние трябва да сме отворени към това , което ни казват децата ни! За да сме добри родители, трябва да ги оставим и те да ни възпитават, не само ние тях!
-
Точно това е, че главното предаваме на децата си с това което СМЕ, а не това което им казваме. Нашата нагласна, енергийното ни състояние, себеусещането ни, ЧУВСТВОТО ни към света...децата автоматично разчитат тези неща и именно те ги моделират. Имаме ли дете просто нямаме право да се самозарежем, в смисъл да престанем да се развиваве самите ние. Усилия всеки божи ден, всеки час, всяка секунда да бъдем по-будни, по-осъзнати, по-отворени и приемащи....голямата грешка на много родители е че правят точно обрагното. С раждането на детето си пренасочват вниматието изцяло към него, фиксират се в него и спират собственото си развитие.
Това говорихме днес с една приятелка - моите наблюдения са, че с децата се занимават или недорасли и незрели същества....или преждевременно остарели, спряли развитието си, които си мислят, че това е зрелост някаква, някакво уравновесяване, а то е спиране.
И аз имам чувството, че те ни учат и ни стимулират, а не обратното.
-
Сетих се за нещо конкретно. Например не му казвам на моя, че не бива да лъже, че това не е хубаво и пр. и пр., но много внимателно следя да доловя кога в думите му се прокрадва опит да послъгне, да поизкриви реалността, да ме изманипулира...и пр. Тогава просто го поглеждам. И в погледа ми се чете " нали знаеш, че виждам, че се опитваш да послъгнеш в момента?" и така той разбира, че е излишно да се опитва...макар, че винаги опитва де...и сега въпрос на моето внимание и постоянство и бдителност е да съм адекватна винаги и да виждам винаги. Докато се отучи от лъжата като метод за постигане на желаното.
-
Така е, влияя, но не налагам! Както каза, възпитаваме с личен пример, а не с думи! Главното, което казвам е, че и ние трябва да сме отворени към това , което ни казват децата ни! За да сме добри родители, трябва да ги оставим и те да ни възпитават, не само ние тях!
Така е..и той ме възпитава еждневно :)..ма аз все пак съм си решила,че ще му "налагам"моята концепция за нещата..поемам този риск..кво да правя..така съм го решила,най-малкото защото за себе си,съм 100%убедена,че смърт няма.Просот съм имала възможноста да преживея,да видя някои случки и събития,които са ме убедили.И реших,че по-добре аз,да го промия,отколкото об-вото..то не,че и тва няма да стане в по-късен етап,ама се надявам дотогава вече да съм отляла основите на това което според мен е правилно.Аз също не го лъжа.За мен нещата които му казвам са си самата истина..А по отношение на лошите хора..Ами казвам му,че има такива,и че той е още малък и ако се доверява на всеки,някой лош човек би могъл да го нарани..И отново вярвам,че това си е самата истина..
Един пример от днес..Ходихме на кръщане в Свети Мина.Много народ..много нещо..Народ,народ...От нашта група имаше едно детенце на около 3 години..за секунда го изпусаха от очи..А той един такъв..сладък,любвеобвилен..на всички се радва,всички ги целува и прегръща..В момента в който разбрахме,че го няма се започна едно тичане,едно търсене..намерихме го вече на излизане при канала с една жена на около 50-ина години,водеше го за ръка..В посока обаче към паркинга навън!Т.е.изеждаше го извън манастира!Естествено майката спретна скандал..ма ква полза..Жената твърдеше,че се е опитвала да намери родителите му!Ми..при толкоз народ..не е ли логично,да го заведе вътре в манастира, при свещениците?!?Кво го водеше навън!?!
Аз лично..отново използвах случая за да промия мозъка на малкия"ето виждаш ли каква приятна и усмихната баба,а пък се оказатолкова лоша,и искаше да открадне Пепи.Няма да се доверяваш на всеки!"....
-
Сетих се за нещо конкретно. Например не му казвам на моя, че не бива да лъже, че това не е хубаво и пр. и пр., но много внимателно следя да доловя кога в думите му се прокрадва опит да послъгне, да поизкриви реалността, да ме изманипулира...и пр. Тогава просто го поглеждам. И в погледа ми се чете " нали знаеш, че виждам, че се опитваш да послъгнеш в момента?" и така той разбира, че е излишно да се опитва...макар, че винаги опитва де...и сега въпрос на моето внимание и постоянство и бдителност е да съм адекватна винаги и да виждам винаги. Докато се отучи от лъжата като метод за постигане на желаното.
О,да.Права си..Аз все още не съм се сблъскала с това,ма той още е много малък май..
-
Алибаба, внимавай само да не почне да се крие от теб ( защото се страхува), когато лъже! Казвам го, защото аз познавам този поглед от моята майка, и по едно време се бях превърнала в нещо като шизофриник- навън съм една, в къщи друга-страхувах се да не излъжа очакванията им, да не ги разочаровам.
Моят Давид, когато ме лъже, го питам защо го прави! Внимавам да не го питам с упрек, а с цел наистина да ми се довери и да ми каже...
-
Един пример от днес..Ходихме на кръщане в Свети Мина.Много народ..много нещо..Народ,народ...От нашта група имаше едно детенце на около 3 години..за секунда го изпусаха от очи..А той един такъв..сладък,любвеобвилен..на всички се радва,всички ги целува и прегръща..В момента в който разбрахме,че го няма се започна едно тичане,едно търсене..намерихме го вече на излизане при канала с една жена на около 50-ина години,водеше го за ръка..В посока обаче към паркинга навън!Т.е.изеждаше го извън манастира!Естествено майката спретна скандал..ма ква полза..Жената твърдеше,че се е опитвала да намери родителите му!Ми..при толкоз народ..не е ли логично,да го заведе вътре в манастира, при свещениците?!?Кво го водеше навън!?!
Аз лично..отново използвах случая за да промия мозъка на малкия"ето виждаш ли каква приятна и усмихната баба,а пък се оказатолкова лоша,и искаше да открадне Пепи.Няма да се доверяваш на всеки!"....
Защо да е била лоша? Може би наистина се е опитвала да помогне, да го извади от лудницата, да изчака извън тълпата да го потърси някого...Не ми се ще да спорим за това, какво точно е било-не съм била там, но мисля , че е ЛОШО, да възпитаваме децата си в недоверие, в предразсъдъци...а това е и не много обоснован страх, който им вменяваме- нашият страх!
-
Давид, различно е това за което говориш. В погледа ми няма очаквания и претенции към него, няма и въпрос "защо?" има само "ВИЖДАМ, че в момента се опитваш да послъгваш". Нищо повече. Той не бива да си въобразява, че в скрито, на тъмно МОЖЕ да изкривява нещата. Трабва да знае, че опитите му се виждат и не водят до резултат.
Излишно е да питаш дете "ЗАЩО?" правиш това или онова, при положение, че дори възрастните често не знаят защо правят това или онова. Детето никога не би могло да отговори на подобен въпрос. Освен това е ясно защо го прави - или иска да постигне своето или да прикрие нещо, за което смята, че е нередно...
Констнатин, много грешиш като си мислиш, че твоя е още малък. Моя беше само на 6 месеца, когато с един приятел забелязахме първи опит за манипулация. Бяхме двамата в стаята. Малкия за нещо ревеше, нещо искаше..не помня какво, и адресираше рева си към мен, но щом погледът му попаднеше на другия човек (доста по-осъзнат от мен явно) и малкия му пускаше една очарователна усмивка...просто защото усещаше там твръдост, категоричност и че няма да мине номера с рева. А беше само на 6 месеца!!! И вече имаше строго индивидуален подход към всеки.
-
Даа както казаш..няма смисъл да спориме..
Ма лично азпредпочитам да не чакам страховете ми да се обосноват..
п.с.Да изчака навън?При положение,че в манастира имаше едно...3-400 души..А дори така да е..можеше да изчака в ограденото пространство на манастира(той не е толкова голям)..Ама да го извеждаш навън,при положение,че ти е ясно,че някой вътре търчи и си търси детето..Освен това,тя се аргументира с това"че е искала да намери родителите му"не се сети да каже тва коети ти предположи..че е искала да изчака 8)
Констнатин, много грешиш като си мислиш, че твоя е още малък. Моя беше само на 6 месеца, когато с един приятел забелязахме първи опит за манипулация. Бяхме двамата в стаята. Малкия за нещо ревеше, нещо искаше..не помня какво, и адресираше рева си към мен, но щом погледът му попаднеше на другия човек (доста по-осъзнат от мен явно) и малкия му пускаше една очарователна усмивка...просто защото усещаше там твръдост, категоричност и че няма да мине номера с рева. А беше само на 6 месеца!!! И вече имаше строго индивидуален подход към всеки.
Ааа,за тва да..опити за манипулация има..особено при баба и дядо ;D..Ама за лъжа изречена с думи,още не съм го усетила..Обикновенно квото и да направи,като го питам"защо"и той най-чистосърдечно ми обяснява мотивите си..без значение кви ги е надробил..понякога даже ми става смешно..Оня ден си беше напъхал едно топче в носа,та ходихме до исул да му го вадят..и му викам"бе мамо..с кой акъл го навря там"А той.."мамо,не с акъла..с пръстче.." :lol:
-
Даа както казаш..няма смисъл да спориме..
Ма лично азпредпочитам да не чакам страховете ми да се обосноват..
п.с.Да изчака навън?При положение,че в манастира имаше едно...3-400 души..А дори така да е..можеше да изчака в ограденото пространство на манастира(той не е толкова голям)..Ама да го извеждаш навън,при положение,че ти е ясно,че някой вътре търчи и си търси детето..Освен това,тя се аргументира с това"че е искала да намери родителите му"не се сети да каже тва коети ти предположи..че е искала да изчака 8)
Така, съвсем като страничен наблюдател бих казала, че трябваше да извикате полиция! какво пречи една проверка. Най-много егото и да пострада малко. Но пък можеше да разкрият престъпник. Просто не бива да се изпада в двете крайности - пълно доверие или пълно недоверие. Трябва да има винаги проверка - без много емоции.
А на детето - без много обяснения кой лош кой добър да му се забрани да тръгва с чужд човек. Точка.
-
Мдаа..ма има деца които забрани не понасят..и сякаш напук почват обратното.. :D
-
Ааа, това с пръстчето ми хареса ;D ;D ;D
А моят философ оня ден ми вика "Мамо..не мислиш ли, че трябва да се казва "благодаря" когато даряваш, а не когато получаваш? Нали казваш БЛАГО ДАРЯ?
Глеедам го и се чудя какво да му кажа?
-
:o :o :o :o :o
Малееее,че аз дори не се бях сетила за етимологията на тази дума.....Боже..ми то кво да му кажеш..освен да го глееееееедаш..и да се чуууудиш...
-
Да, и аз не се бях замисляла а и сега честно казано нищо не мога да измисля...като цяло съм се сблъскала с много обръщания на смисъла наопаки в езика...но чак такова брутално обръщане..честно казано...дори не бих предположила.
Но като цяло и двата примера и на твоя с пръстчето и на моя показват, че децата са чувствителни към същината на думите и нещата, а ние праскаме шаблони без дори да си даваме сметка.
А децата непрестанно ни провокират да се замисляме...трябва да се напъваме да отговорим на предизвикателството, а не да им стоварим собстевните си шаблони като "щом получиш подарък ТРЯБВА (!) да кажеш благодаря". Детето те пита Защо?, а ти да му кажеш ...."Ами защото така правят ВСИЧИ"...или "защото така ТРЯБВА"...най-малкото поне да си признаем, че до момента дори не сме се замислили...
-
оффф...мислих,мислих...И ми хрумна това..Когато получаваме нещо и искаме да изразим чувство на признателност,задоволство..там квото се сетиш,казвайки"благодаря"ние всъщност наистина "даряваме благо"т.е.своята признателност,добронамереност..позитивизъм..един вид изпращаме положителна енергия към даденият човек,което всъщност си е БЛАГ ДАР...и то голям,особено когато е искрен от сърце..
Ама нямам идея как да му го обясниш..тоо..и сега не съм сигурна,че успях да обясня добре идеята си де..ама мога само да се надявам,че ме разбираш..
-
БЛАГО - ДАРЯ ! Но се отклонявате от темата
-
оффф...мислих,мислих...И ми хрумна това..Когато получаваме нещо и искаме да изразим чувство на признателност,задоволство..там квото се сетиш,казвайки"благодаря"ние всъщност наистина "даряваме благо"т.е.своята признателност,добронамереност..позитивизъм..един вид изпращаме положителна енергия към даденият човек,което всъщност си е БЛАГ ДАР...и то голям,особено когато е искрен от сърце..
Ама нямам идея как да му го обясниш..тоо..и сега не съм сигурна,че успях да обясня добре идеята си де..ама мога само да се надявам,че ме разбираш..
Тоест за това, което си получил връщаш БЛАГО.
Митко, това е по темата - във философията на родителството никога не знаеш какво може да изникне :)
-
Аз когато получавам рядко казвам благодаря просто от вътре ми идва да не го казвам. Родителите до преди време все ми повтаряха, че това е невъзпитано и тн, но аз си продължавам да не казвам.
Например баба ми използва думата "хвала" когато трябва да се каже благодаря.
Според мене благодаря означава благ-дар.
-
Внимавайте децата да не ви хванат в издънка! Тогава нищо не помага!!!
-
Какво значи "издънка"?
-
Внимавайте децата Ви,да не Ви хванат в неприлични пози ;D.Аз преди три-четери години,видях нещо.........и бях бесен на майка ми.Ама и аз незнам защо,но се почувствах зле.Хем съм голям и са ми ясни нещата ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D.
-
Аз имам спомен от времето когато ходех със сукманче без гащи!
-
Внимавайте децата Ви,да не Ви хванат в неприлични пози ;D.Аз преди три-четери години,видях нещо.........и бях бесен на майка ми.Ама и аз незнам защо,но се почувствах зле.Хем съм голям и са ми ясни нещата ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D.
Ами проблема не е какво могат да видят децата, а това, че някой им е набил в главата понятието "неприлични"!
Ако намекваш, че детето може да стане свидетел на секс между родителите...по-добре ще е да разбере, че в секса няма нищо неприлично, отколкото да остане да расте с повреда в мозъка на тема секс.
Гледката на копулиращи индивиди не бива да стряска никого. Не е ли така?
Ако някой се стряска, негудува, дразни, възмущава и пр. значи си има ПРОБЛЕМ.
Което май важи за 99% от насалението де....
За съжаление моят син изпада в истерия дори само при споменаването на думата "секс". Което значи мнооооого, ама мнооого як проблем в тая област.
-
Мисля, че беше в някоя от скандинавските страни, секса на публични места станал на мода! Е кога щие стане и при нас? Обществен живот = на порно филм! Готино нали??
-
Ето, на пак в крайност отиваш!
Ако хората приемаха секса като нещо естествено, без да му отдават чак толкоз внимание, просто нямаше да съществува порното.
Като видиш кучета да копулират на улицата не се шашкаш толкоз..поглеждаш ги, подминаваш и....забравяш...обаче ако видиш хора да копулират - леле мале!!! УЖАС! Аууу! Срам! Резил! Безобразие! Полиция!
Именно това наседено СПЕЦИАЛНО отношение към секса ПРИ ХОРАТА създаде порното и сексуалните извращения.
Това не го ли разбирате??!!
-
Не, не го разбирам! Но тези които го разбират да направят показно ще бъде поучително за дъщерите и синовете им!
Ако пък децата са им малки, да си направят порно снимки пред народното събрание! И когато децата пораснат те с гордост да им ги показват! "Виждаш ли мами аз колко съм била разкрепостена!"
Сигурно децата ще си сложат снимката в рамка и ще я поставят на видно място в хола!
Е те това е напредък в духовно отношение!
-
алибаба,ти не ме разбра правилно.Аз се почувствах зле,защото си представих,аз какви неща върша с каките,и че това се случва с майка ми.Разбираш ли?Тя ми е майка.
-
Алибаба,Митко,и двамата сте прави донякъде....
Моята позиция,е,че,няма нищо срамно в секса.Но не бих стигнала до крайност да позволя да детето ми да ме види,нито пък да му пусна порно с образователна цел.
Това на което ще се опитам да го науча,е,че сексът е най-прекрасното нещо на света.Върховен акт на сливане на две обичащи се души(сега...може и да ми е доста трудно,защото е момче и като се разбушуват хормоните..не знам..ама поне ще опитам)
Ще се помъча да го науча,че сексът е хубав и пълноценен когато е израз на любов..Но също така,и че сексът е нещо свещено и съкровенно.И,че когато се прави безразборно и явно,(осбено пред свидетели)се превръща в животниски нагон,и че тогава магията се губи.От един прерасен акт,се превръща в грозна и жалка гледка.
Бих разговаряла с него свободно на тази тема(ама кво ше ми е отвътре аз си знам..щото и до днес се червя понякога и зациклям като се почне разговор на такава тема,а пък уж съм голямо момиче и ги разбирам тези неща :blush:,..и си давам сметка сметка колко е трудно да се пребори човек с насадените табута..)
Но ще се стремя той да го възприеме като нещо нормално и естествено.
Засега мисля,че успявам в това по отношение на някои части от телата ни..Не се заглежда и не вика като олигофрен"мамо цици!"когато вижда голи жени по вестниците и списанията..макар,че в началото го правеше(ама заслугата е на баба му)но аз тъпо и упорито отказвах да се хиля или пък да казвам"аууу тв е неприлично"..Напротив..обясних му,че всички момиченца когато порастнат,им порастват и гърдите защото стават майки и от там тече мляко за бебетата..Също като при животните(показвала съм му кърмещи животни)..Също така обяснявам и,че той има гърди,но неговите няма да порастнат,защото татковците не раждат бебета и не ги кърмят..Така и за другите отличителни белези..Виждам,че вече въприе нещата съвсем нормално и естествено и за разлика от много други деца,не се хили като тиква,когато види по градинките някое момиченце да пишка..напротив..даже не обръща внимание,щото му мина интереса..Ама не знам в детската кво ще се случва.. :D
-
Философия на родителството
Мдааа ........ добре си философствате, ARRI ви подаде "гъбата с оцета" и вие хоп на любимата тема ........ ;D.
-
Не,не е любима,а една от многото с които се сблъскваме като родители.
-
Не е любимата, а БОЛНАТА тема. При нас е такава. Защото моето момче от 4 годишен не разрешавал на НИКОГО да го види гол! Включително и на мен. Щом се спомене думата "секс" и той се хвърля по очи и започва да скимти и да се гърчи от..не знам..срам ли, отвръщение ли...щом види сцена по телевизията от този характер се хвърля към мен и ми затиска очите!!!
А какво ще правим като го напънат хормоните в пубертета, А?!!
Какво?!!
-
А какво ще правим като го напънат хормоните в пубертета, А?!!
Какво?!!
Всичко по реда си ;).
Знайте че каквото и да правите децата поемат по своя си път дали открито или тайно , но по своя.
Ще ви дам пример със себе си .... навремето бях добро дете .... но когато извикаха майка ми в казармата, полковник Иванов и каза, другарко не само пуши, пий, ами се и бий ... та така, каквото и да правим децата си оставт непознати за нас родителите.
Затова по кротко ;) както каза нашево цар, когато му дойде времето .........
-
Много е важно не само как реагираме, как обясняваме, но и как се чувстваме. Ако детето попита нещо за секс и родителят се изчерви и започне да мънка за птичките и пчеличките, тогава вече сме внушили срам ( и огромен интерес към "забранения плод").
Освен това, преди секса е опознаването на собственото тяло . Всяко малко дете открива в един момент какво има в гащите му( ух, че грозно се изразих). Тогава какво да правим? Забраняваме му да се пипа, защото не е редно или приемаме, че това е нормална част от съзряването?
Мисля, че разговорите за секса се водят във възраст, когато човечето може да разбере какво му говорим и няма нужда да се лигавам. Оттам нататък е собственият опит!
Просто трябва да сме честни, както винаги с децата!
-
Моят син се роди такъв. Изобщо не е свързано с отношението на околните. Никой от нас не се срамува от тялото си или пък от темата за секса. Точно обратното. Аз самата не вярвах, че едно дете може да се роди с тези неща. Въобразявах си, че после ги научава. Както и със страховете си, за които пак мислех, че после ги научава. Нищо подобно. Дойде си с тях и това е.
-
Личният пример е най-важен.Не може да забраняваш куп неща на детето си,а ти самия да ги правиш.И да се криеш,пак ще те разберат.Децата са много интуитивни,дават вид,че са излъгани,но номера не минава.
Не знам при вас как е,но аз не се усещам като да кажа"моите деца".Това са едни човечета,за които ми е дадено да се грижа.Но не само родителите са фактор-ами приятели,съученици,учители.Каквото не успеят да разберат от нас-ще го научат от улицата.
-
Много е важно не само как реагираме, как обясняваме, но и как се чувстваме. Ако детето попита нещо за секс и родителят се изчерви и започне да мънка за птичките и пчеличките, тогава вече сме внушили срам ( и огромен интерес към "забранения плод").
...
Това е така.
Поведението и нагласата се копират. Стаден инстинкт, а и не само.
На всичкото отгоре има и още едно допълнение.
Ако имаме 2ма човека (дете и родител е частен случай),
и единия се държи много уверено, в някаква дейност, която прваят заедно, или пък единия учи другия и тн., или просто обсъждат нещо, проблем и тн, другия не възприема "увереността" като поведение за момента, а точно обратното. Много повече губи увереност от нормалното си поведение.
Обратното е също в сила. Ако някой се държи крайно (очевидно) неуверено, то друг човек около него е склонен да се държи много по-уверено, отколкото обикновено му е присъщо.
Причините са няколко.
Първата е йерархичен стаден инстинкт.
Където винаги има йерархия и винаги всеки има различни права, спрямо тази йерархия. А най-основния признак, по който се определя нивото ти в йерархията, това е увереността. Ако някой се държи МНОГО уверено, теб те хваща гипс. И това е чист инстинкт. Става за секунда и неусетно.
Всъщност това важи и не само за стадната йерархия, а изцяло за животинската (и човешката).
Втората причина, това е егото и желанието да се самоопределяш, самоосъждаш, самооценяш, самопреценяш.
Да казваш, аз съм еди колко си добър в нещо си, а човека от среща е еди колко си добър. (Съответно повече или по-малко от тебе).
Този шаблон от мисленето обикновено сковава, или пък развързва действията ти, желанието за действие.
Алибаба, сигурна ли си, че не си направила точно това?
Ако си се държала подчертано уверено и си поискала да дискутираш секса, или оная работа на детето си, дали то не е възприело защитно обратната реакция?
Това е само предположение, разбира се, но си отговори за самата теб.
На мен ми са се случвали често такива примери, когато правим нещо заедно с някой, аз се опитвам да му вдъхна увереност, да го надъхам, да му се усмихна, да го плесна по гърба, да го уверя, че няма от какво да се страхува, но се получава обратен парадокс. Колкото повече ме вижда той уверен и безстрашен, толкова повече си глътва той езика и се гипсира.
Просто иска да се покаже в добра светлина, страх го е от това, което ще покаже, че няма да е на достатъчно високо ниво. Уверенията ми, че не го съдя, и няма да го съдя, и за мен няма значение как ще се представи не помагат. Защото той се съди. И Продължава да вярва, че и другите го правят.
-
Tdngrata,
при цялото ми уважение мисля, че тук доста си ги оплел нещата.
Почвам отзад напред. Едно е да се усещаш уверен и спокоен, съвсем друго е да СЕ ОПИТВАШ ДА ВДЪХВАШ увереност на някого! Второто означава, че ти си дал оценка "неуверен" на човека, или най-малкото ако той е имал в себе си неувереност, ти си я забелязал. това веднага кара човекът да се свие. Това са различни неща.
Това, което говориш от гл. точка на йерархия важи, когато има конкуренция. Но между родител и дете отношенията не са на база конкуренция, а пряка връзка, приемане, доверие и..копиране.
И еточно обратното. Увереността на родителят е единственото от което се нуждае детето.
Да речем сред хора, ако родителят е социален, чувства се комфортно и спокойно сред хората и детето му автоматично ще се чувства спокойно. Ако родителят има проблеми, ако е неуверен сред хора...може до безсъзнание да повтаря "хората са добри, няма нищо страшно и пр." детето ще попие неговата неувереност.
В конкретния случай с моя син НИКОГА не съм си позволявала коментари на тема секс, оная му работа и пр., да не говорим пък груби или директни.
Само му кавам, да не отдава ЧАК толкова голямо значение на нещо, което е съвсем естсетвено..защото това неговото тръшкане и пр. е свръхфиксация със знак -.
-
Аха, добре. Може наистина да не си го предизвикала. Само предположих.
Но много прибързано отхвърляш тезата, че децата попиват от родителите всичко.
Попиват някои неща. Но пък други обръщат точно наопъки. Баща ми, например пиеше много (Бог да го прости). При мен пък имаше отвращение към пиенето до много късно време. Сега след много години си пия но много рядко и много по малко. По една бира, по 1 ракия и тн. При него имаше гигантска семейна агресия. При мен се оформи отвращение към агресията. До едно 25г възраст вярвах, че агресията ми трябва да е абсолютна 0, към всичко и всеки. След това слава Богу взех да се коригирам. Също когаот бях малък той все ми говореше кога ще си намеря приятелка и кога ще почна да правя секс. Аз твърдях, че искам да ставам съвършен, че си търся голямата любов и тн. А той пък си твърдеше, че секса също е съвършенство. Но аз го отричах.
Изобщо не си ли забелязала как някои характеристики в поведението се предават ПРЕЗ поколение?
Например родители мислят за нещо по един начин, но децата им отиват точно в другата крайност.
След това те се държат по новия начин, а децата на децата им отиват пак в първия. Като махало на стенен часовник. Понякога има и отричане на съседното поколение, а не сляпо копиране. Разбира се може би става въпрос за пубертета вече, а не като си на 4.
И все пак да изглеждаш уверен и да вдъхваш увереност не са чак толкова различни. Не си присъствала на ситуацията и няма как да знаеш. В някои случаи самия човек ми казва буквално, че се е почувствал неуверен. В други случаи може да не го казва, но да се опъваа като магаре на мост, да твърди, че не е възможно и тн.
Е, голяма тайна ли е, че е неуверен да направи нещо? Та той изобщо не иска да го направи. Освен да му кажа, че трябва да продължи, какво друго?!
Етикета "неуверен" не го лепвам аз, а той. И съденето не го правя аз, а той.
Но както и да е.
Не прибързвай със съденето и изводите. ;)
-
Драги родители каквито и теории да развивате всички те ще са ялови! Причината е че вие трябва да се учите от децата и като отплата за уроците трябва да се грижим за тях! Единственият начин да им повлияем е чрез личният пример! Личният пример и нищо друго, но това не ни отърва нали родители???
-
Да, разбирам , че това е така...но е трудно да го прилагам на 100%...Иначе...само като им видим очите...та те вече знаят!!!
(http://imghost.1x.com/34877.jpg)
-
Драги родители каквито и теории да развивате всички те ще са ялови! Причината е че вие трябва да се учите от децата и като отплата за уроците трябва да се грижим за тях! Единственият начин да им повлияем е чрез личният пример! Личният пример и нищо друго, но това не ни отърва нали родители???
Що да не ни отърва?Напротив..Благодарна,съм за толкова много неща които разбрах именно покрай детето ми..Също така,децата са една добра мотивация за личностна промяна..
-
Да, разбирам , че това е така...но е трудно да го прилагам на 100%...Иначе...само като им видим очите...та те вече знаят!!!
(http://imghost.1x.com/34877.jpg)
С какво можеш да изненадаш тези очи!
-
Драги родители каквито и теории да развивате всички те ще са ялови! Причината е че вие трябва да се учите от децата и като отплата за уроците трябва да се грижим за тях! Единственият начин да им повлияем е чрез личният пример! Личният пример и нищо друго, но това не ни отърва нали родители???
Що да не ни отърва?Напротив..Благодарна,съм за толкова много неща които разбрах именно покрай детето ми..Също така,децата са една добра мотивация за личностна промяна..
http://vbox7.com/play:c22718d3
-
На всичките дечица, до които се докосвам, (сега работя като ски учителка) им повтарям, че няма невъзможни неща и, че ако са готови да полажат достатъчно усилие и време могат да постигнат всичко.
И ще Ви цитирам нещо, което много ми хареса:
Ти си истинско чудо
Всяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за Вселената, миг, който няма да се върне... А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две прави четири и че Париж е столица на Франция.
А кога ще започнем да ги учими и на това, какво представляват те самите?
Трябва да кажем на всяко от тях: Знаеш ли какво си ти? Ти си истинско чудо. Ти си неповторим. През всичките изминали години не е имало дете като теб. С твоите крака, ръце, сръчни пръсти, с начина, по който се движиш.
Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетовен. Имаш сили за всичко. Да, да, ти си истинско чудо! И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш някого, който също като теб е истинско чудо?
Ти трябва да работиш - ние всички трябва да работим, за да направим света достоен за децата му.
Пабло Казалс
-
И тук да кажа за милите дечица.
Абе хора, като сте станали или сте родители нали не мислите, че сте много НАУЧЕНИ на родителство. Нъцки.
Само се гърчите и опитвате да правите нещо и да пишете по форумите това, което ви отърва, но в действителност вашето дете е толкова объркано и незнаещо кво е :атлет, вълнолом и фурна, че се чудите как да му обясните защо баткото от горен клас непрекъсното го бие и му взима кинтите?
Защо? Нима не е по-добре възпитан от родителите си? Ама колко по-добре, от лафкаджийката, която също без скрупули му взима левче за вода от 40 стинки.
Е? кой да се скара на лафкаджийката? Да взема телефона на нейните родители или на мъжа й?
-
Най-голямото престъпление спрямо детето е да го оставиш вечер в тъмното да се успива само! Това го разбрах когато станах дядо и заедно с бабата отгледахме единият от внуците.
-
Най-голямото престъпление спрямо детето е да го оставиш вечер в тъмното да се успива само! Това го разбрах когато станах дядо и заедно с бабата отгледахме единият от внуците.
Айдеее...къде заби? :unknown:Че моя откак се помни си заспива сам.Не знам да има проблеми някакви.Май само ползи..например..няма страхове от тъмното,камо ли пък от това,че е"сам"...Ти защо мислиш така?Обоснови се малко де :hi:
-
Както казва една индийска мъдрост, детето е чужда душа, която е дадена на родителите за възпитание. Душата, разбира се, не е съвсем чужда, тъй като между родителите и детето винаги има кармични връзки. Но не е и тяхна собственост.
....
Светът не е устроен справедливо или поточно,той е справедлив, но на много по-
висше равнище от онова, което виждат родителите и техните деца. И единственият начин да помогнем детето да не си състави лъжлива картина на света, е разширяване на неговото съзнание.
" Карма и егрегор" на Авесалом Подводни
Благодаря на Гален, който ми предостави възможността да прочета тази книга http://star05.net/e-books/duhovna.lit/ezoterika/Avesalom.Podvodni-Karma.i.egregor.pdf в раздела възпитание на родители и във възпитание на деца има доста интересни неща, за който го интересува.
-
Има един период (периода на кошмарите) и всяко дете минава през него! За по-емоционолните и надарени с въображение деца това си е истински ужас!!
-
Ааа..Е,воюва от време на време на сън с някви чудовища..Ама..уж все той ги побеждавал..То са и с тези детски :diablo:..Ама не съм забелязала някакви особени страхове.Даже понякога в тъмното ми вика"мамо,няма страшно,аз ще пазя" ;D
-
Има един период (периода на кошмарите) и всяко дете минава през него! За по-емоционолните и надарени с въображение деца това си е истински ужас!!
Чичо Митко :) благодаря ти за този пойнт за родителството и кошмарите на децата. Аз лично не мога да се сетя като малка дали съм имала кошмари, но тогава филмчетата не бяха толкова много, с толкова лоши и чудовища. Но сега е по-различно. И аз знам и разбирам, че говориш за истински емоционален кошмар, когато си безсилен и уплашен, което не винаги е в пряка зависимост с "успиването само", но както и да е.
Последният път детето ме пита "мамо аз ли съм виновен, че сънувам кошмари?" не знаех какво да му отговоря. Естествено, че отговорих "не", но логично последва кой е виновен? И филмчетата не са, защото той прави разлика между филмче на екрана и кошмар в съзнанието ти детско. Където едно чудовище е много по-страшно, от нарисуваното на екрана. Каква е разликата между чудовище за голям човек и за малък, а разликата между детски кошмар и кошмар на възрастен човек. Предполага се, че с времето и опита хората си изграждат някакви механизми в психиката за защита или против страхове и така се справят с кошмари, или казано по-просто :представи, които не можеш да контролираш във въображението си .... и това чувство на несигурност какво може да ти се случи, очакването и знанието, че има и лош вариант винаги до добрия, те кара да чувстваш заплаха. Дори не е от конкретен образ. А именно от неопределеното очакване за нещо, което НЕ знаеш и НЕ познаваш, т.е. никога не си изпадал в подобна ситуация.
Моето дете винаги знае, че може да дойде при мен в леглото когато сънува кошмар и се събуди, но е факт, че има кошмари от които се събужда разплакан и не иска да ми разкаже... тогава кой е виновен? Аз може би, че не мога да вляза в съзнанието му и да го преподредя и наместя само с готини неща и красиви и слънчеви картини. Не мисля. А и не миля ато някои майки с деца колкото моето да го водя на психолог и да го тъпча с лекарства от малък. Ей това е престъпление, чичо Митко. Неинформираността или заблудите на безброй майки и бащи, които унищожават психиката и основите на съзнанието на едно здраво дете, заради собствените си повредени неврони.
-
Помага иронизирането, но не страховете и самото дете, а самите причинители на кошмарите. Никога не бива да забравяме, че за детето това е нещо напълно реално! Обясних на бъдещият герой, че избага ли в банятя и пусне приятно топла вода тава което го преследва ще изчезне в сифона, защото чудовищата не обичат водата. Когато усетех, че започва да е неспокоен тихо повтарях отивай в банята и пусни водата. Но трябва да се спи заедно с детето. При нас имаше ефект.
-
Чувала съм,че японците оставяли децата си до 7год. да правят каквото си искат.Може би да чупят,блъскат,да се търкалят в калта,общо взето да опитат живота.Навършат ли 7 обаче ги вкарват в ,коловоза,.Гледах и един филм,мноооого отдавна ,в който обясняваха,че таланта у човека се развива до 7година.До тогава се отключват центровете на всички науки и изкуства.Т.е.нещо от сорта-до 2 години детето усвоява езици,от2до3години география,история,от 3 до 4 математика,от 4 до 5 музика и рисуване...така до седмата.Центровете се отключват и заключват,за да се развие следващия от веригата.Ролята на родителя,респективно учителя е да следи детето и да разбере кога е отключен дадения център,с цел стимулиране в дадената насока.Но не се набутват материали по въпроса,а просто се подхвърлят,та детето само да ги улови и само да намери път към усвояването и разбирането им.Т.е. ако детето е на 5год.няма смисъл да го мъчим с математика,така само го объркваме,то не усвоява просто защото вратата към съзнанието му е затворена в момента, а е отворена тази за музиката и рисуването...Така че ако хванем цаката на центровете би трябвало да имаме вундеркинди..Мисля също ,че родителя не би трябвало да вкарва детето по отъпканите вече коловози ,а да го стимулира да мисли само и да намира своя верен път.Също така по въпроса за ,,има-няма,,,мисля 4е е добре да се обясни на детето какво всъщност означават тези две думи и че ,,няма,, не е страшна дума.Пример:нямам рак;нямам двойка;няма война и тен подобни.Всъщност тук думичката ,няма, те кара да се чувстваш щастлив.Така че вместо да я избягваме тая дума,по- добре да обясним нещата така,че да би ги разбрало детето.Без негативизъм и сълзи в очите.Относно лъжата-позволявам на моят син да ме послъгва понякога,но това е за негово добро.Ако белята е голяма казала съм му да ми я представя по такъв начин,че да не го набия.Или ако може да се обоснове за стореното-тогава му прощавам.Но без лъжа не може!Това е инстинкт за самосъхранение.Човек лъже,защото от опит знае ,че истината често носи неприятности.Научно доказано е ,че деца които лъжат често,в живота се реализират безпроблемно и имат самочувствието да се нарекат човеци с главно ,Ч,.И обратно-онези които предпочитат истината не се реализират,биват използвани и мачкани.Относно вярата-възпитаваме детето си да вярва,защото онзи който няма вяра в нищо е обречен.Когато ме попита за смъртта,му казах че нищо в природата не се губи,просто се трансформира от едно нещо в друго-всичко е енергия.Сигурна съм че не разбра всичко от казаното,но разбра че за смъртта има обяснение,каквото и да е то.И така общо взето мисля,че детето трябва да има вяра,да послъгва,да не демонизира думичката ,,няма,,,да знае ,че ако желае нещо истински то непременно ще се случи и най-вече детето трябва до себе си винаги да има силни и любящи родители-от тук започва всичко...
-
Хм..относно думичката"няма",не съм много съгласна и винаги предпочитам да наблегна на"имането",ама това може и да се дължи на консуматорската ми натура ;D..Тъй или иначе формулата"нямам..рак(примерно)"е неефективна,щото реално го предизвикваш.Замествам я с"аз съм много здрав и силен".Вместо"нямам двойка"би могло да бъде.."имам само добри оценки"..и т.н.Формулирането на мислите,както и изказа са много важни.Както знаем,и думите(не само мислите)имат своята енергия ;)
Относно вярата..Не знам..и тук не съм много съгласна.Да"вярва"в какво?Цял живот съм живяла без вяра,не виждам да съм обречена.Напротив.Липсата на вяра,ме поведе към търсенето.Вярата на сляпо,ти дава готов модел за подражание,и едва ли е най-доброто за еволюцията.Таа..пак те питам..В какво го учиш да вярва?
-
Ти вярваш,че не вярваш.Това е като "Аз знам,че нищо не знам и затова знам,че нещо знам!".Всеки носи вяра в себе си,разликата е само в силата й.
Силен-слаб,бяло-черно,ин-ян,плюс-минус,материя-антиматерия,има-няма...Всичко в този свят,подчертавам-в този свят си има антипод.Думичката "няма" съществува и ние не можем да се преструваме,че не я забелязваме.Хората са казали "Човек прави името.",тук е същото.Всичко зависи от това с какво се отъждествява тази "проклета"дума ;D.Съгласна съм,че от всички страни ни бомбардира отрицателна информация(енергия).Но аз просто се опитвам да не съм й подвластна,като се опитвам да обясня същото и на детето си.За мен думичката "няма" не е символ на нищета,трагедия,ад и мизерия,това е просто дума,която ми показва налично ли е нещо или не, в определено време.Има ли стълб пред мен или няма,имам ли мозък или не :),има ли смисъл или няма..Та това е моята философия.Стремя се да правя нещата колкото се може по-прости,защото в простотата се крие истината(не помня кой го е казал).И не аз уча детето си,а заедно двамата го правим.Детския мозък е като празен диск,върху който тепърва се чертаят пистите.Не съм сигурна,че аз имам правото да ги чертая.Оставям го на собствения избор,като обяснявам нещата от моята позиция и подчертавам,че виждането ми не е единствено.Пък той да търси,да опитва и да преценява.Все пак всяко поколение се ражда по-умно от предходното.
-
Научно доказано е ,че деца които лъжат често,в живота се реализират безпроблемно и имат самочувствието да се нарекат човеци с главно ,Ч,.И обратно-онези които предпочитат истината не се реализират,биват използвани и мачкани.
Дори и да има хора, които чрез лъжата се реализират "безпроблемнно", не съм съгласна, че това важи за всички. Това както всичко друго е въпрос на избор.
Ако има нещо към, което да съм многоооо крайна ( въпреки ,че съм против всякакви крайностти) това е лъжата. Аз съм против лъжата. Няма значение бяла ли е, черна ли е, лъжа е! Аз съм за истината! Е ,защото повечето хора не осъзнават вредата от лъжата масово се е приело вече ,че лъжата е нещо нормално ,дори полезно и така нататък! Едвали не , ти си глупак ако не лъжеш! Лъжата има много ниски вибрации и дори да не осъзнаваме си носим после последствията. Ако дори да се водя по-глупава от останалите, честно да ви кажа не ми пука! Много трудно някой може да ме накара да излъжа! Толкова не харесвам лъжата ,че не си позволявам да я използвам,с много малки изключения ,когато съм сигурна ,че немога да се преборя с нечии предрасъдъци!
Откритостта не е цел сама по себе си ,а произтича от истинска загриженост за качеството на взаимните контакти. За мен лъжата е огромна пречка при взаимоотношенията с хората! Така стоя зад теорията ,че винаги има начин да кажем на едно дете истината!
Лъжата си е вид бягство към по-лесен и безпроблемен начин на живот. Чрез лъжата оставаме пасивни и виждаме нещата не такива, каквито са, а такива, каквито искаме да бъдат. Докато един ден истината излезе наяве, а тя го прави.
Има и така наречените благородни лъжи, те е добре да се използват максимално рядко, само когато е абсолютно задължително, всичко зависи от конкретните обстоятелства. Иначе лъжата си остава нещо долно и низко, до което човек прибягва, когато няма смелост да поеме отговорност за собствените си постъпки и когато страхът му, че може да бъде отхвърлен, е по-голям от желанието да постъпи честно поне с хората, които го заслужават. Истината е борба, а когато се борим, винаги съществува надеждата за победа, докато лъжата е сигурната загуба.
Неразбирам какво толкова се плашат от болката от истината ,та тя болката е неизменен спътник в нашия живот! Аз предпочитам да ме заболи отколкото да ме лъжат! На моите близки също не им спестявам болката! Е понеже наистина ги обичам научих, че човек може да бъде прям и в същото време да се изразява така,че откровенността му да причини минимална болка.
И обратно-онези които предпочитат истината не се реализират,биват използвани и мачкани.
А, това ми прилича на оправдание!Идва според мен повече от страх, "да не би някой да нарани скъпото ми его"!
И отново е някакъв нищожен стереотип, който преследва милите, добри хорица, който се опитват да следват максимално искрен живот, ако мога така да го нарека.
Неискам да излизам жертва, аз си знам ползите от избора ми да съм добричка и да не лъжа хората. И от любов към обективността, ще ви споделя, че съм страдала, понякога, че не съм използвала малка лъжица! Това не би променило отношението ми към лъжата и избора ми да следвам истината!
Както много пъти съм "яла лайно", но това не би ме направило по лош човек.
-
Хм..относно думичката"няма",не съм много съгласна и винаги предпочитам да наблегна на"имането",ама това може и да се дължи на консуматорската ми натура ;D..Тъй или иначе формулата"нямам..рак(примерно)"е неефективна,щото реално го предизвикваш.Замествам я с"аз съм много здрав и силен".Вместо"нямам двойка"би могло да бъде.."имам само добри оценки"..и т.н.Формулирането на мислите,както и изказа са много важни.Както знаем,и думите(не само мислите)имат своята енергия ;)
Относно вярата..Не знам..и тук не съм много съгласна.Да"вярва"в какво?Цял живот съм живяла без вяра,не виждам да съм обречена.Напротив.Липсата на вяра,ме поведе към търсенето.Вярата на сляпо,ти дава готов модел за подражание,и едва ли е най-доброто за еволюцията.Таа..пак те питам..В какво го учиш да вярва?
Ти вярваш,че не вярваш.Това е като "Аз знам,че нищо не знам и затова знам,че нещо знам!".Всеки носи вяра в себе си,разликата е само в силата й.
Силен-слаб,бяло-черно,ин-ян,плюс-минус,материя-антиматерия,има-няма...Всичко в този свят,подчертавам-в този свят си има антипод.Думичката "няма" съществува и ние не можем да се преструваме,че не я забелязваме.Хората са казали "Човек прави името.",тук е същото.Всичко зависи от това с какво се отъждествява тази "проклета"дума ;D.Съгласна съм,че от всички страни ни бомбардира отрицателна информация(енергия).Но аз просто се опитвам да не съм й подвластна,като се опитвам да обясня същото и на детето си.За мен думичката "няма" не е символ на нищета,трагедия,ад и мизерия,това е просто дума,която ми показва налично ли е нещо или не, в определено време.Има ли стълб пред мен или няма,имам ли мозък или не :),има ли смисъл или няма..Та това е моята философия.Стремя се да правя нещата колкото се може по-прости,защото в простотата се крие истината(не помня кой го е казал).И не аз уча детето си,а заедно двамата го правим.Детския мозък е като празен диск,върху който тепърва се чертаят пистите.Не съм сигурна,че аз имам правото да ги чертая.Оставям го на собствения избор,като обяснявам нещата от моята позиция и подчертавам,че виждането ми не е единствено.Пък той да търси,да опитва и да преценява.Все пак всяко поколение се ражда по-умно от предходното.
:yes: Много яка философия! @---
Благодаря!
-
Габриела,не си ме разбрала по отношение на"нямането".Да.Думичката съществува.Само,че понякога несъзнателната и употреба,може да изиграе много лоша шега.Това което исках да кажа,е,че когато казваш"аз няма,,да..еди кво си.."ти всъщност изричаш обратното.Казвайки"аз няма да се разболея"или"моето дете не боледува",всъщност предизвикваш точно обратното.Спред теорията за закона на привличането,ние привличаме и онова което искаме,и онова което не искаме,и то точно по такъв несъзнателен начин.Вселената казват,не разпознавала частицата"не",и казвайкиили мислейки" аз не искам да съм беден"(примерно)всъщност излиза"аз искам да съм беден"За това казват,че правилното формулиране и хигиената на мислите и думите,са от такова голямо значение.
Права си за детското съзнание(не мозък).То е като празно чекмедже,което ние избираме с какви"съкровища"да напълним.Поне докато сме в състояние да го правим де..
Не ми отговори в какво го учиш да"вярва"?
-
Имам в предвид мозъка Константин и това коя част от него ще избереш да развиеш. Като цяло хората с по-развито мислене чрез лявото полукълбо на мозъка са хора на логиката, детайлите, правилата, думите, познанието, практичността и реализма. Хората с по-развито мислене чрез дясното полукълбо на мозъка са хора на чувствата, ориентирани към “голямата картина”, въображението, символизма, философията и поемането на рискове.
Главната част на човешкото съзнание е неговата енергийна наситеност. Блокира се досегашната структура на енергията и се създават нови структурни единици в кората на главния мозък.
Когато преди години гледах "Тайната",бях очарована от идеята у филма.Хареса ми,дори я практикуваме.Мога да кажа,че в повечето случаи се получава.Но има и случаи в които съм свидетел на точно обратното-тъкмо когато си мислиш,че излизане от кашата няма,се случва нещо което те измъква от там.Това ме кара да мисля,че трябва да има баланс в живота,който живеем.
Баланс,жизнено необходим за нашето съществуване.Ако всичко добро(въпреки,че е субективно),което си представяме се случва,то тогава най-малкото човек би умрял от скука.Всички знаем максимата "Внимавай,какво си пожелаваш!".До тук разкривам една малка част от разбирането си за вярата,на което явно не обръщаш внимание и усърдно продължаваш да ме питаш, в какво уча да вярва моя син.Повечето хора са свикнали да свързват вярата си с определен тотем,символ,предмет,който се налага да има визуално възприятие.Сигурно и ти очакваш да ти отговоря с нещо подобно,но ще те разочаровам :).Вярвам в самата вяра!А тя е толкова обширно понятие и отделна тема за разговор,че ако за започнем тук, ще се отместим доста от настоящата.Вярвам, във всичко и в нищо,в началото и края,в плюса и минуса...
Вярвам,че мога да бъда господар на света,но и негов роб.Вярвам,че тялото е храм на душата,но също така вярвам,че всяка теория може да бъде опровергана...
Често си задавам един въпрос:Юда предаде Христос за 30 сребърника и Той стана наш бог(едно от трите му лица).Предател ли е Юда?
С настоящите размишления се надявам да съм задоволила любопитството ти(Константин),относно вярата ми и нейното разбиране :)
-
Сигурно и ти очакваш да ти отговоря с нещо подобно,но ще те разочаровам :).Вярвам в самата вяра!А тя е толкова обширно понятие и отделна тема за разговор,че ако за започнем тук, ще се отместим доста от настоящата.Вярвам, във всичко и в нищо,в началото и края,в плюса и минуса...
О,не..споко..не ме"разочароваш"никак..Напротив..товно такъв отговор очаквах.."Вяра в самата вяра"..Поредното клише..като.."надявам се,че има надежда"..
За балансът си права.
-
Това, което искам да му предам е:
Може да стане какъвто иска да бъде!
Може да постигне и невъзможното, може да има каквото поиска, стига да е готов да се труди за това! Начин има!
Добре е да обича ближния и да уважава хората, както и да цени различията им и да е честен с отношенията си с другите!
Самообвинението е най-смъртоностната отрова за неговия ум!
Страхът и тревогата привличат нещата , от които се страхуваме!
Страхът разклаща здравето ни, скъсява живота ни и парализира воллята ни!
Страхът във всичките си проявления- тревога, безпокойство, гняв, ревност, боязливост- е най-големия враг на човека!
Невежеството е единствения грях и демон на света!
Отговорът на всеки проблем е в ума му!
Нормално е човек да греши, защото това е единствения начин да порасне!
Любовта е акт на състрадание и милост и , когато изпитваме и отдаваме такава любов, тя ни отвръща със същото!
Нашите чувства и мисли контролират съдбата ни и рано или късно той ще трябва да поеме отговорността си за тях и за живота си!
Недоволството е най-бързия начин да остарее и да се разболее!
Няма неизличими болести има неизличими хора!
Добре да се научи да прощава!
Ще знае, че е специален, притежаващ качества, които го правят единствен и уникален!
Предпочитам да приема проблемите като възможностти за израстване!
Ако има "проблем" има и решение!
Много ми харесва това от Барбара Колорозо:"Ако искате децата ви да взимат мъдри решения, даяте им възможността да взимат много решения- включително и не толкова мъдри.
Разликата във философията ми и тази на майка ми е, че аз не го подценявам само, защото ми е дете и е много по-малък от мен, напротив той е моят най- дъбър приятел и учител.
И ще цитирам gabriella33 :
"Оставям го на собствения избор,като обяснявам нещата от моята позиция и подчертавам,че виждането ми не е единствено.Пък той да търси,да опитва и да преценява.Все пак всяко поколение се ражда по-умно от предходното." @---
-
Напълно споделям философията ти.Всъщност,ако вкараме децата в нашите коловози,те никога няма да бъдат новатори.Грешка е да подценяваме децата си.Научно доказано е ,че най-много информация,за най-кратко време,човек поема до третата си година.През това време е научил жестове,мимики,говор,речника е толкова богат,че за останалия период от живота си никога не събира толкова думи,колкото до третата година.Владее емоциите,показва чувствата си,манипулира...Абсолютно си права за страха.Голямо бедствие е...Общо взето да си родител не означава само да нахраниш и облечеш детето.Мисля,че родителството е най- отговорната и трудна "професия".Родителят според мен трябва да даде основата на нещата,които са известни и да остави края на въображението на детето.Защото в простотата се крие истината.Докато децата ни все още не са опошлени и омерзени,и вкарани в нашите неизвървяни пътища,с цел да ги завършат,нека ги оставим на собствения им избор.
Имам малко бебе и като всяко такова, то вкарва всичко ново в устата си.Често се шегувам,че устата му е като едно универсално USB:)вкарва предмета и "прочита" информацията:).Никой не знае,може и това да е начина по който невръстните разбират света?!?!?!
-
"За да отговорим на нуждите на децата си, трябва първо да променим себе си.
Само като преминем през мъчителното изпитание на промяната, ще станем тези родители, които са необходими на нашите деца." Морган Скот Пек